№ 22947
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110141929 по описа за 2023 година
Подадена е молба от ищеца с искане за правна помощ.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП, по граждански и административни дела
правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно
председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като
взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други обстоятелства.
Съгласно чл. 24 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се
предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 24 от
ЗПП и правна помощ не е оправдано да се предоставя, доколкото претенцията
е очевидно неоснователна и необоснована и назначаването на правна помощ
няма да донесе полза на ищеца.
С исковата молба ищецът претендира вреди от факта, че не е била
допусната от ответника ВКС до касационно обжалване негова жалба срещу
решение на въззивния съд.
Без съмнение държавата дължи репариране на вредите, причинени от
действията на правораздавателните органи вкл. съда и този принцип е
закрепен в чл. 7 от Конституцията на Република България, съответно
детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ). Отговорност може да се търси за вреди от
1
особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в
ЗОДОВ, която правна норма е приета през 2019 г. Държавата отговаря за
вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението
е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от
поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са
причинени вредите. В нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за разлика от чл. 1
и от чл. 2в, ал. 1, т. 1 от същия закон, не е направено разграничение от каква
дейност са настъпили вреди от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, каквото нарушение може да се изразява и в
постановено решение/присъда или друг акт на органите на съдебната власт,
който нарушава принципите на правото на ЕС.
Настоящият съдебен състав приема, че изложените от ищеца твърдения
не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а касаят
правилността на влязъл в сила съдебен акт по гражданско производство,
който не може да бъде пререшаван. Не е допустимо по пътя на исковото
производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство,
приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални
нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е
правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която,
съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на ВКС, която
неправилно отказала да допусни до касация жалба, настоящият граждански
съд следва да преценява по същество дали постановеният от ВКС акт по
касационната жалба е бил правилен, но подобна преценка излиза извън
правомощията на гражданския съд и предвидения от закона процесуален ред
за проверка правилността на актовете.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, които последният твърди да е
изтърпял от несправедливото недопускане на жалбата му до касационно
обжалване. Съдът приема, че с този иск ищецът се домогва гражданският съд
да извърши ревизия на дейността на ВКС по гражданското дело, приключило
с влязла в сила определение. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 281
НПК валидността, допустимостта и валидността е основание за касационно
обжалване, което може да бъде релевирано в рамките на висящото
гражданско производство, то и същото не е допустимо да бъде разглеждано
като основание на предявен граждански иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Следва също така да се посочи, че не е допустимо в
производство по граждански иск, предявен на деликтно основание,
гражданският съд да извършва преценка на обстоятелствата, на които в
случая ищецът основава този си иск.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за
описаните от ищеца извършени от ВКС по пътя на настоящото исковото
производство, доколкото същите не съставляват деликт, нито извършена
незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ,
поради което и специалният ред за ангажиране отговорността на съда по реда
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява
2
неприложим. С оглед на изложеното, правна помощ не е оправдано да се
предоставя, доколкото претенцията е очевидно неоснователна и
необоснована.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне на
правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3