Решение по дело №1005/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б., срещу Заповед № 18-2431-27.02.2023 г., издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, одобрена със заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на ИД на АГКК, състоящо се в отразяване граници на имот пл. № **, кв. *, в съответствие с документа за собственост.

В жалбата се излагат доводи за липса на посочени в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване. Сочи се, че административният орган не е провел всестранно и задълбочено изследване на релевантните факти и обстоятелства. Конкретно се твърди, че възражението от Г.Г. не отразява действителното правно положение, като се подчертава, че лицето има собственост единствено върху сградите в процесния имот, по отношение на които не е предвидено никакво изменение. Внесеното с проекта изменение касае единствено границите на ПИ № **.** и заличаването на ПИ № **.**. По изложените съображения се иска отмяна на оспорваната заповед. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез адв. Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подчертава липсата на фактически основания за издаване на заповедта. Счита, че притежаваната от Р.П. /правоприемник на Г.Г./ сграда в даден имот, не го прави собственик на земята. Сочи, че не е налице преюдициален спор за собственост досежно части от имоти, които да са засегнати от изменението. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на адв. В..

Ответникът по жалбата – Началникът на СГКК – Варна, не се явява, не се представлява. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, като счита, че е неоснователна и недоказана. Твърди, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед е подадено възражение от заинтересовано лице, чиито твърдения водят до наличие на спор за материално право. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна – Р.Ж.П., не се явява, представлява се от адв. И.В.. В съдебно заседание и депозирани писмени бележки оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение по подробно изложени мотиви. Претендира присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Заинтересованата страна – Ж.Я.П., явява се лично. В депозирана чрез процесуалния му представител – адв. И., писмена молба, поддържа изцяло жалбата.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена чрез административния орган на 14.03.2023 г., видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 ЗКИР, считано от съобщаването на акта на 06.03.2023 г., удостоверено на Уведомление № 24-7264/02.03.2023 година /л.7 от адм. преписка/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало във връзка със заявление с вх. № 01-6*79/08.11.2022 г., с което Ж.Я.П. е заявил предоставяне на услуга издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот **.*, с. Генерал Кантарджиево, както и определяне и запазване на идентификатор на недвижим имот и нанасянето му в кадастралния регистър на идентификаторите и промените им. С изготвения проект се предвиждат следните промени: изменение на границите на ПИ **.** и се заличава ПИ **.**; сграда **.**.*, описана като „хамбар“ се преномерира в сграда **.**.5 и се коригират границите й; в кадастралния регистър се заличава като собственик Г.Н.Г. и се вписват Н.Я.Т. и Ж.Я.П.; сграда **.**.5 – „хамбар“, е вписана като собственост на Н.Я.Т. и Ж.Я.П.. Към проекта са представени обяснителна записка, резултати от геодезически измервания, комбинирана скица, скица – проект за изменение, скица – проект на ПИ **.**, скица – проект на сграда **.**.*, документи за собственост.

На 18.11.2022 г. от СГКК е издадено удостоверение за приемане на проект на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-371102, с което е възприето, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл. 75 от Наредбата № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирано е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 70, ал. 1 /чл. 71/, чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 54 ЗКИР.

Със заявление № 01-704291/01.12.2022 г. от Н.Я.Т. е поискано извършването на услуга – нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за поземлен имот **.**., с. Генерал Кантарджиево, съгласно горепосочения проект № 01-6*79/08.11.2022 г.

Приложен е НА № *, том *, рег. № *, дело * от * г. /л. 54-58 от преписката/, с който Н.Т. и Ж.П. се легитимират като собственици по давност на ПИ № ** с площ 2925 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда (къща), гараж и хамбар.

Съгласно НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. /л. 23-24 от преписката/ Ж.П. и Н.Т. даряват на Р.Ж.П. недвижими имоти, построени в ПИ № **, намиращ се в кв. *: жилищна сграда с площ 113,00 кв.м., склад с площ 25,00 кв.м. и гараж с площ 29,00 кв.м., като е запазено само за Ж.П. правото да обитава, живее и ползва даряваните недвижими имоти пожизнено и безвъзмездно.

Съгласно НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. /л. 29-30 от преписката/ Р.Ж.П., в условията на запазено пожизнено право на ползване на Ж.Я.П., продава на Г.Н.Г. недвижимите имоти – сгради, построени в УПИ *-**, кв. *, с площ 1015,00 кв.м. – жилищна сграда с площ 113,00 кв.м., склад с площ 25,00 кв.м., гараж с площ с 29,00 кв.м.

Представено е Удостоверение за търпим строеж № 325/29.11.2013 г. /л. 55-56 от преписката/, видно от което жилищна сграда с площ 113,00 кв. м., гараж с площ 29 кв.м. и склад с площ 25,00 кв.м., находящи се в ПИ № **, кв. * по плана на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, област Варна, са търпими строежи съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИР на ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

С оглед инициираното административно производство е изпратено уведомление № 24-1212/12.01.2023 г. за подаденото заявление до заинтересованата страна – Г.Н.Г., като собственик на недвижими имоти – сгради, построени в УПИ *-**, кв. *, с площ 1015,00 кв.м. – жилищна сграда с площ 113,00 кв.м., склад с площ 25,00 кв.м., гараж с площ с 29,00 кв.м.

В указания срок е постъпило възражение № 05-814-24.01.2023г. от Г.Г. /л. 33 от адм. преписка/, в което заявява, че е налице спор за материално право по отношение на ПИ с идентификатор **.** и ПИ с идентификатор **.** и намиращите се в тях сгради. Сочи, че не е допусната грешка в КК при нанасянето на двата имота като самостоятелни. Счита за неоснователно искането за заличаването му като собственик на сгради в УПИ *-** – жилищна сграда с площ 113,00 кв.м., склад с площ 25 кв.м., гараж с площ 29,00 кв.м. и определя себе си за собственик и на прилежащата към тези сгради земя. Към възражението е приложен Нотариален акт /НА/ № *, том *, рег. № *, дело № * от * година /л. 30 от адм. преписка/. В допълнение към подаденото възражение е посочено, че премахването на границата между двата имота би могло да увреди в непоправима степен правата му, тъй като ще отпаднат изискванията за спазване на отстояния по чл. 31 от ЗУТ, в резултат на което неговите сгради могат да стана неизползваеми.

Във връзка с постъпилото възражение от Г.Г. административният орган е изискал от „Г.-Я. “ ЕООД да представи комбинирана скица между кадастралната карта и границите на ПИ № ** по документ за собственост НА № *, том *, вх. рег. № **** година /НА № *, том *, рег. № *, дело * от *./.

На 13.02.2023 г. е депозирано становище от „Г* – Я*“ ЕООД, в което е посочено, че според НА № *, том *, вх. рег. № * г. Н.Т. и Ж.П. са признати за собственици по наследство и давност на недвижим имот в с. Генерал Кантарджиево – ПИ № **, кв. * по плана на селото, целият с площ 2925 кв.м., при граници: улица, ПИ №* и ПИ № *, включен в УПИ *-* с площ 560 кв.м., УПИ *-** с площ 1025 кв.м., УПИ *-** с площ 1015 кв.м., УПИ *-* с площ 2 кв.м., УПИ *-* с площ 250 кв.м., УПИ *-* с площ 73 кв.м. Посочено е, че видно от представения документ не са уреждани сметки по регулация. Със заповед № 979/14.09.2009 г. е изменен действащият регулационен план, като изменението е засегнало границите на УПИ *-** към УПИ *-* и към УПИ *-* и се състои в съпоставянето на регулационните граници с имотните такива. Отреден е нов номер на УПИ – *-**. Посочено е, че за останалата част на ПИ **, попадаща в УПИ *-**, УПИ *-* и УПИ *-* няма изменение на действащия регулационен план. Графично определената площ на УПИ *-** е 1440 кв.м., а площта на частта от ПИ **, попадаща в УПИ *-**, е 1015 кв.м. Регулацията по отношение на УПИ *-** не е приложена. Сочи се, че отразеният в действащата кадастрална карта ПИ **.** не е идентичен с УПИ *-**, а е тази част от пл. № **, която попада в УПИ *-**, УПИ * и УПИ *, кв. * по плана на с. Генерал Кантарджиево. Към становището е приложена и комбинирана скица № 2.

На 27.02.2023 г., след като се запознал с цялата административна преписка, Началникът на СГКК – Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-2431-27.02.2023 г., с която отказва изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генерал Кантарджиево, ЕКАТТЕ 14653, общ. Аксаково, одобрена със Заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. г. на ИД на АГКК.

В хода на съдебното дирене от Община Аксаково е представена административната преписка по издаване на Заповед № 979/14.09.2009 г. на Заместник-кмета на Община Аксаково за изменение на регулационния план на с. Генерал Кантарджиево, одобрен със Заповед № **0/06.06.1961 г. на Председателя на ОНС – Аксаково.

В хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на заинтересованата страна Ж.П., е представен Нотариален акт № *, том *, дело № *., вх. рег.№ 19246/29.06.2023г. /л.56 гръб от делото/, съгласно който конституираният като заинтересована страна по делото - Г.Н.Г. е продал притежаваните от него недвижими имоти, построени в ПИ **.** по КК, а именно – сгради с идентификатори **.**.*, **.**.* и **.**.*, на Р.Ж.П.. С определение № 2595/26.09.2023г. Г.Н.Г. е бил заличен като заинтересована страна по делото, а Р.Ж.П. е бил конституиран като такава, на основание чл. 153, ал. 1 АПК вр. §1, т.13 от ЗКИР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.54, ал. 4 ЗКИР. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за липса на фактически основания за издаване на процесната заповед. Такива присъстват в самото съдържание на акта, респективно – се съдържат в приложената към него административна преписка, като същите не биха могли да породят объркване или недоумение относно волята на административния орган.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива, които да доведат до незаконосъобразност, респ. да са основания за отмяна на оспорения акт. Такива не се релевират и от жалбоподателя и заинтересованата страна, поддържаща жалбата.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

По делото и между страните липсва спор, че за с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, в което попадат процесните ПИ с идентификатор **.** и **.**, има изработена и влязла в сила КК, съгласно Заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – София.

Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.51, ал.1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал. 2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – ал. 3.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Според ал. 2, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Процесното изменение на КККР е инициирано на основание чл. 51, ал. 1, т.2 ЗКИР, т.е. се иска изменение, поради допусната непълнота или грешка. Тази процедура е приложима за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР в основните кадастрални данни за ПИ по чл. 2, ал. 1 ЗКИР – данните за правото на собственост и за другите вещни права върху недвижимите имоти, за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Съгласно §1, т.16 ДР на ЗКИР, непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, е необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на действителното им състояние към момента на одобряването им. Източници на данни за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР със съответната им приоритетност; като съществуващите на място материализирани граници са с приоритет пред тези по кадастрални планове и описани в документи за собственост при установяването на граници за създаване на КККР. В конкретния случай, видно от обяснителната записка, приложена към проекта за изменение на КККР, със Заявление вх. № 01-704291-01.12.2022 г. Н.Т. е поискала изменение на КК, състоящо се в изменение на границите на ПИ **.** и заличаване на ПИ **.**, както и сграда **.**.*, описана като хамбар, да се преномерира в сграда **.**.* и да се коригират границите. Поискано е заличаването на Г.Н.Г. като собственик на ПИ **.** и като собственици да се впишат Н.Я.Т. и Ж.Я.П..

Съдът намира, че предвид представения НА № *, том *, рег. № *, дело № * г. от вписания като собственик в КР – Г.Г., и направеното от него възражение в хода на производството, правилно административният орган е установил противопоставимите данни за собственост и е приел, че между заявителката Н.Т. и Г.Г. е налице спор за материално право. Легално определение на понятието „спор за материално право“ се съдържа в нормата на §1, т.16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., съгласно което „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и чл. 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Именно такава ситуация е очертана от депозираното възражение от страна на заинтересованата страна – Г.Г., в административното производство, поддържано в съдебно заседание и от неговия частен правоприемник – приобретател на сградите в имота – Р.П.. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост, която е налице при изричното възразяване на вписания в КР собственик на засегнат от процедираното изменение имот. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. в исково производство, с влязло в сила съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и вписания в КР собственик на засегнатия имот.

Такъв спор за материално право явно е налице с оглед легитимирането на страните като собственици по отношение на един и същи имот, предмет на исканото изменение, и категоричната липса на съгласие касателно заявената промяна (в този смисъл Решение № 7316/16.06.2021г. по адм. дело № 2325/2021г. на ВАС и др.). Наличието на такъв спор е обективирано още в хода на административното производство, видно от депозираното от Г. възражение. Когато образуваното административно производство цели отстраняване на непълнота или грешка в кадастралния план по чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, всяко несъгласие от заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 13 ДР ЗКИР, следва да се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя върху частта от имота - предмет на изменението, в който смисъл е Решение № 14615/25.11.2020 г. по административно дело № 5921/2020г. на Върховния административен съд. Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки – легитимирането като носители на вещни права /фигурирането им в КР към момента на подаване на заявлението/ и изрично изразеното несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право относно частта от имота, която би била засегната от нея. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР (Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12301/2018 г.).

Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие, предвид направеното възражение срещу изменението от заинтересованата страна, може да бъде преодоляна само с влязло в сила съдебно решение за установяване на правата на засегнатите лица, но не и чрез други способи или обстоятелства. В хода на административното производство са събрани достатъчно писмени доказателства, които сочат, че е налице спор между страните за границите и собствеността на засегнатите имоти, включително и за построените в тях сгради. Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че Г.Г., респективно – неговия правоприемник, е собственик само на сградите в процесния имот, което не го прави собственик на земята. Правото на собственост върху сграда/постройка е винаги и неизменно съпътствано или от право на собственост върху земята, на която тя е разположена, или от ограничено вещно право на строеж върху имота. Дори същото да не бъде изрично упоменато в съответните документи за собственост, при липса на право на собственост върху земята, ограниченото вещно право на строеж имплицитно се подразбира като иманентно свързано със собствеността върху сградата. Оттам, и с оглед легалната дефиниция на §1, т.13 ДР ЗКИР, идва легитимацията на Г. като заинтересовано лице в административното и съдебното производство, респективно – правната значимост на направеното от него и поддържано от неговия правоприемник възражения срещу заявеното изменение. Наред с това, видно от поисканите от заявителя – жалбоподател изменения, част от тях пряко засягат вписването на Г. като собственик на процесните имоти.

При наличен спор за материално право по смисъла на §1, т.16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. законосъобразно органът, действайки при условията на обвързана компетентност, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказал исканото изменение на КККР. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралния план, поради което следва да се изчака разрешаването му по съдебен ред. В административното и в настоящото съдебно производство не могат да бъдат разрешавани спорове относно съществуването и обема на вещни права между заявителя по преписката и лицето, вписано като собственик за ПИ по действащата КК. В този смисъл, административният акт е издаден и в съответствие с целта на закона по установяване на действителните граници и собственост на имотите, постигнато или при съгласие между лицата, или по съдебен ред.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора насрещната страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед изхода на спора, искането на заинтересованата страна Р.П. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.4 вр. ал.3 АПК. На заинтересованата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК представляват адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, изплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 8/2023г. Същото е под определения минимум, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., поради което направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Я.Т., ЕГН **********, срещу Заповед № 18-2431-27.02.2023 г., издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, одобрена със заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на ИД на АГКК, състоящо се в отразяване граници на имот пл. № **, кв. *, в съответствие с документа за собственост.

ОСЪЖДА Н.Я.Т., ЕГН ********** да заплати на Р.Ж.П., ЕГН **********, разноски за производството в размер на 900 (деветстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: