Р Е Ш Е Н И
Е
С., 22.02.2021 г.
С. Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на девети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р. А., с участието на прокурор Д., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВЧНД № 297 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на осъденото лице Д.И.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора гр. С., срещу определение от 09.05.2018 г., постановено по ЧНД № 127
по описа на Районен съд С. за 2018 година.
С
обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на осъденото лице Д.И.К.,
за определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 491/2008
г. по описа на С. градски съд и по НОХД № 96/2016 г. по описа на РС С..
Недоволен от постановения съдебен акт е
останал Д.И.К., който на 17.05.2018 г. /жалбата е изпратена по поща с клеймо от
15-то число/, е подал жалба, с която иска кумулиране на двете присъди в едно
общо наказание и приспадане на търпяната пробация от две години и четири
месеца.
С
жалбата се изразява становище за несъответствие на нормите на чл. 25 и чл. 59
от НК от една страна и нормите на чл. 3 и чл. 5 от Европейска конвенция за
правата на човека /ЕКПЧ/, в каквато насока е направено искане за отправяне на
преюдициално запитване по реда на чл. 486 от НПК, доколко приложимото право и
съдебна практика за кумулация на условно предсрочно освобождаване, нарушено от
ефективна присъда и обединяването им в едно общо наказание, в това число и
приспадане от последното на търпяна пробация по нарушеното условно предсрочно
освобождаване отговаря на чл. 3 и чл. 5 от ЕКПЧ.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като поддържа жалбата си. Твърди, че отказът за прилагане на чл. 25 от НК противоречи на посочените разпоредби от ЕКПЧОС. Твърди, че незачитане на търпяна пробация в размер на две години и четири месеца довежда до двукратно изтърпяване на наказание за едно и също деяние. При упражняване на правото си на последна дума осъденото лице иска кумулиране на деветте месеца с изтърпените две години и четири месеца пробация.
Предвид задържането на осъденото лице, в хода на въззивното производство му е назначен служебен защитник – адвокат Д.А.С. от САК, който поддържа жалбата и иска отмяна на определението, постановено от РС С..
Представителят на С.о.п. оспорва подадената жалба, твърди, че деянието, за което Д.К. е осъден по НОХД № 96/2016 г. е извършено в изпитателен срок, определен на основание чл. 70, ал. 1 от НК, което е пречка за приложение на чл. 27 от НК.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
С. окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от НК от надлежна страна, като е администрирана по съответния ред от първия съд.
По същество е неоснователна.
От приложените в производството пред първия съд, справка за съдимост на осъдения Д.И.К., препис от протокол от 02.03.2017 г. по НОХД № 96 по описа на РС С. за 2016 г., приключено по реда на Глава Двадесет и девета от НПК, препис от Определение от 07.04.2008 г., постановено по реда на чл. 457 и следващите от НПК по ЧНД № 491 по описа на С. градски съд за 2008 г. и удостоверение рег. № 762 от 18.07.2017 г., издадено от МП ГД „ИН“ ОСИН С., сеткор Пробация С.-област“ се установиха следните относими факти:
1. За престъпление по Наказателния кодекс на Кралство Испания, съответстващо на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, с определение от 07.04.2008 г., постановено по ЧНД № 491 по описа на С. градски съд за 2008 г., в сила от 23.06.2008 г., е приета за изпълнение присъда от 31.03.2004 г. на Окръжен съд Мадрид, Кралство Испания, като е определено изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години.
В хода на изпълнение на това наказание, с определение на СГС по ЧНД № 4102/14 г., в сила от 03.10.2014 г. е постановено освобождаване на Д.И.К. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, която е в размер на пет години, нула месеци и двадесет и пет дни, като на основание чл. 70, ал. 6 от НК този срок е определен като изпитателен. Със същият съдебен акт е и на същото основание – чл. 70, ал. 6 от НК е постановено изпълнение на пробационна мярка – ограничение в свободното придвижване, чрез забрана за напускане на жилището, което обитава за времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващата сутрин. Постановено е изпълнение на тази пробационна мярка за срок от три години, като методът за контрол, за срок от шест месеца е определено да се осъществява чрез електронна гривна на един от крайниците.
2. С протоколно определение от 02.03.2017 г., в сила от същата дата, постановено по НОХД № 96 по описа на РС С. за 2016 г., по реда на Глава Двадесет и девета от НПК, на Д.К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца за извършено на 05.05.2015 г. престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Със същият съдебен акт е приведени в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 491/2008 г. по описа на СГС в размер на пет години и двадесет и пет дни.
3. За времето от 03.10.2014 г. до 02.03.2017 г. Д.К. е изтърпял мярка за пробационен надзор по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК – „ограничение в свободното придвижване, чрез забрана за напускане на жилището, което обитава за времето от 22.00 часа до 06.00 часа“ за срок от три години. Срокът, през която Д.К. е търпял тази пробационна мярка е две години и пет месеца /без един ден/.
Напълно основателно съставът на РС С. е отказал групиране на наказанията, наложени по НОХД № 491/2008 г. по описа на С. градски съд и по НОХД № 96/2016 г. по описа на РС С., след като не е изпълнено основното условия по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, а именно от осъденото лице да са извършени повече от едно престъпни деяния, преди за някое от тях да има постановена влязла в сила присъда. Макар и от приложените материали да е неизвестен точния момент, в който е извършено престъплението, за което на осъденото лице Д.К. е наложено наказание от Окръжен съд Мадрид, няма съмнение, че това е момент преди 31.03.2004 г., и за това престъпление има влязла в сила присъда преди извършване на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, за което на К. е наложено наказанието по НОХД № 96/2016 г. по описа на РС С..
Поради това основателно и законосъобразно е постановен отказ за групиране на наказанията наложени по посочените отделни, приключили наказателни производства.
При липса на групиране на наказанията по посочените наказателни производства не може и да се поставя въпроса за зачитане на времето, през което осъденото лице Д.К. е търпяло посочената конкретна пробационна мярка, определена със съдебния акт, с който е приложен института на условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 от НК. Наложената по реда на чл. 70, ал. 6 пробационна мярка няма характер на самостоятелно наказание, определено за изтърпяване от осъденото лице. Смисъла на това производство е в освобождаване на едно лице от изтърпяване на остатък от наказание с определяне на изпитателен срок, като наложената пробационна мярка няма характер на самостоятелно наказание, тъй като не е съвкупност от предвидените пробационни мерки по чл. 42а от НК, а е средство за контрол и въздействие по време на изпитателния срок. В този смисъл Решение № 261 от 30.05.2012 г. на ВКС по н.д. № 818/2012 г., II н.о. и Решение № 186 от 01.07.2015 г. на ВКС по н.д. № 503/2015 г., I н.о.е
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, С.ят окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение от 09.05.2018 г., постановено по ЧНД № 127 по описа на Районен съд С. за 2018 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков