РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Кюстендил, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102142 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10128/11.10.2023
г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор
и П. Н. Д. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Д. Е. от САК,
против С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.
************, ул. "**********" №**
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2019 г. между БНП Париба
Пърсънъл Фейненс като кредитор и С. З. Д. като кредитополучател бил
сключен Договор за потребителски кредит № CARD-16813796 с разрешен
размер 157, 90 лева и срок за ползване и първоначален срок за погасяване до
01.10.2019 г. Кредитът бил отпуснат за закупуване на стоки от Технополис
България АД, посочени в договора. По кредита била сключена и застраховка.
Приложимият лихвен процент бил в размер на 15, 68 %, а уговорената
месечна вноска – 29, 15 лева при шестмесечен погасителен план. На
кредитополучателя била предоставена кредитна карта, чрез която същият
осъществявал картови трансакции и теглел пари в брой след изтичане на
първоначално уговорения срок.
Посочва се, че на 01.09.2022 г. ответникът преустановил плащането на
дължимите вноски по кредита и изпаднал в забава. На 13.12.2022 г. до
кредитополучателя била изпратена покана, с която същият бил уведомен за
размера на вземането по кредита и настъпилата предсрочна изискуемост, като
му бил предоставен срок за доброволно изпълнение, но не последвало
1
плащане.
Във връзка с твърдяното неизпълнение на договорни задължения от
ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, по което било образувано ч.гр.д. № 1418/2023 г. КРС,
заповедта за изпълнение по което дело не е влязла в сила и на това основание
– арг. от чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, се обосновава правният интерес от
предявяване на настоящите искове. Заявява се, че към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.06.2023 г.,
размерът на задълженията по договора е: 7 426, 84 лева – предсрочно
изискуема главница; 545, 41 лева – възнаградителна лихва, дължима за
периода от 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г.; 446, 45 лева – мораторна лихва,
дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г.
Заявява се още, че „Юробанк България“ АД е придобило вземанията по
процесния договор за кредит с оглед вписано в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г.
придобиване на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България.
С оглед горното се поддържа искане съдът да признае за установено,
че „Юробанк България“ АД има срещу С. З. Д. валидно и изискуемо вземане
за следните суми: 7 426, 84 лева – предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № CARD-16813796; 545, 41 лева – възнаградителна
лихва, дължима за периода от 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г.; 446, 45 лева –
мораторна лихва, дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., както
и за законната лихва върху предсрочно изискуемата главница от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1418/2023 г. КРС разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа исковите
претенции чрез нарочна молба, в нея се съдържа изявление за постановяване
на решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за
постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил писмен
отговор в срок на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание, не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
2
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №1418/2023 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Извършено е връчване на длъжника
чрез лепене на уведомление, а в законоустановения едномесечен срок е
предявен иск, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на
установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Налице е облигационна обвързаност между страните по силата на
представения по делото Договор за потребителски кредит № CARD-16813796
между страните по спора. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период
от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според
чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. В настоящия договор за кредит,
се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за пълнота
ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването да не е по-малък
от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от
закона размери, Общите условия по договора съдържат подписи на всяка
страница от не тях, както и на приложението. Поради всичко изложено
настоящият съдебен състав намира, че липсват недействителни клаузи в
процесния договор.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а
настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. С оглед на данните по делото ответникът ще бъде осъден да
плати на ищцовото дружество следните суми: 228, 70 лв. – д. т. в исковото
производство, 1 370, 24 лв. – адвокатски хонорар в исковото производство
както и 168, 37 лв. – д. т. в заповедното производство и 862, 44 лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от
ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и
настоящ адрес: гр. ***********, ул. “*********“ №**, дължи и следва да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен
директор, следните суми: 7 426, 84 лева / седем хиляди четиристотин двадесет
и шест лева и 84 ст./ – предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № CARD-16813796; 545, 41 лева /петстотин четиридесет
и пет лева и 41 ст./ – възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.09.2022
г. до 13.12.2022 г.; 446, 45 лева/ четиристотин четиридесет и шест лева и 45 ст./
– мораторна лихва, дължима за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., както и
за законната лихва върху предсрочно изискуемата главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 1418/2023 г. по описа на КРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА С. З. Д., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.
*********, ул. “*********“ №**, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. “Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. –
изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор, сума в размер на
1 598, 94 лв. /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 94 ст./ - разноски в
настоящото исково производство, както и сума в размер на 1 030, 81 лв.
4
/хиляда и тридесет лева и 81 ст./ - разноски по ч. гр. д. №1418/2023 г. по описа
на КРС.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се изпрати на заповедния съд за сведение.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5