РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Сливен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230105147 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 124
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3517/2024г. на СлРС, която е връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответника е
сключен договор за мобилни услуги, като се сочат и неговите задължения, за
които е издадена заповедта за изпълнение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
като се претендират и разноските по делото.
Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответника е представил отговор на исковата молба, като
оспорва основателността на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Д. М. от АК-Сливен.
1
Исковата молба се оспорва като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество и ответника са съществували валидни
договорни отношения по договори от м..12.2021г. за мобилни услуги и за
лизинг.
Ищцовото „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, /предишно
наименование „Теленор България“/,със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството му на
кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника Р. Р.. Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №2082/03.07.2024г. по ч.гр.д.
№3517/2024г. на СлРС, с която е разпоредено длъжникът ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора, както следва: сумата 547,77 лева (петстотин четиридесет и седем
лева и 77 стотинки), представляваща главница, от които сумата от 91,84 лв.,
представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****, сумата от 164,07 лв., представляваща
неустойка, сумата от 91,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 09.12.2021 г., сумата от 147,68 лв., представляваща
разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг от 09.12.2021 г. и сумата от 52,56
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на
базови аксесоари от 13.12.2021 г., за които операторът е издал фактури, ведно
със законна лихва за период от 02.07.2024 г. до изплащане на вземането, както
и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви установителен
иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
2
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
Между страните са съществували валидни договорни отношения за
предоставяне на мобилни услуги и за лизинг, като договорите са подписани
от ответника. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените
договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане на
дължимите суми /противното не е доказано, а и не се твърди от ответната
страна/, поради което дължи сумите по заповедта за изпълнение. Не са налице
нищожни или неравноправни договорни клаузи, нито погасени по давност
вземания.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2082/03.07.2024г. по ч.гр.д.№3517/2024г. на СлРС.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД
№4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 1330 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Т. Р. с ЕГН-********** от с.***,
общ.Твърдица, ул.“***“ №***, представляван от назначения на основание
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Д. М. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. София и
адрес на управление на дейността: район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №2082/03.07.2024г. по ч.гр.д.№3517/2024г. на СлРС, а
3
именно: сумата 547,77 лева (петстотин четиридесет и седем лева и 77
стотинки), представляваща главница, от които сумата от 91,84 лв.,
представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***, сумата от 164,07 лв., представляваща
неустойка, сумата от 91,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 09.12.2021 г., сумата от 147,68 лв., представляваща
разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг от 09.12.2021 г. и сумата от 52,56
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на
базови аксесоари от 13.12.2021 г., за които операторът е издал фактури, ведно
със законна лихва за период от 02.07.2024 г. до изплащане на вземането, както
и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).
ОСЪЖДА Р. Т. Р. с ЕГН-********** от с.***, общ.Твърдица, ул.“***“
№***ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1330 /хиляда триста и
тридесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща разходите по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4