Решение по дело №4177/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20211100104177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 08.12.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди двадесета и втора година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: И.С.

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 4177/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1, пр. първо ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищците Г.И.З., Н. И.З. и Й.И.З. твърдят, че са съсобственици на процесния недвижим имот по силата на давностно владение, установено от техния наследодател И.Н.З.. Твърдят, че на 01.02.2006 г. И.З. сключил с М.Ц.предварителен договор за продажба на имоти, като наследодателят им, а след смъртта му те, са упражнявали фактическа власт, която била непрекъсната и необезпокоявана и с намерение да ги придобият по давност, като за имотите:1.  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.6 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район *****, с предназначение – жилищен, апартамент, с площ от 71.59 кв.м, заедно с прилежащото мазе с площ от 3.00 кв.м. и 8.702 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: 68134.702.391.1.5 – на същия етаж, 68134.702.391.1.4 – под обекта и 68134.702.391.1.8 – над обекта. 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.11 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район Слатина, ул. *****, ателие 1, с предназначение ателие за творческа дейност, с площ от 15.00 кв.м. и 1.727 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.702.391.1.12, под обекта – няма, над обекта - 68134.702.391.1.1 и 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район Слатина, ул. *****, гараж 2, с предназначение гараж в сграда, с площ от 22.70 кв.м. и 2.613 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта – няма, над обекта - 68134.702.391.1.2, твърдят владението да е установено на датата на въвеждането им в експлоатация – 07.08.2009 г.

Твърдят, че фактическата власт върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.96.4.39 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район „Младост 2“, *****, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 70.69 кв.м., при съседи: на същия етаж - р 68134.4091.96.4.38, 68134.4091.96.4.40, под обекта - 68134.4091.96.4.36, над обекта - идентификатор 68134.4091.96.4.42 е установена в деня на сключване на предварителния договор – 01.02.2006 г.

Искат от съда да признае за установено по отношение на ответниците В.И.З., С.Л.З., К.М.Г. и Д.Д. Д., че са придобили правото на собственост по отношение на имотите по давност, всеки от ищците по равна квота. Претендират разноски.

Ответниците В.И.З., С.Л.З., К.М.Г. и Д.Д. Д.оспорват исковете. Твърдят, че заедно с ищците са наследници на М.З.Ц.– прехвърлител по предварителния договор, като сочат, че тя е починала на 28.07.2006 г., поради което на идеални части от имотите ищците са станали собственици по силата на наследствено приемство. Оспорват сключването на представения с исковата молба предварителен договор, като твърдят същият да не е подписан от М.З.Ц., да е антидатиран и симулативен. Оспорват наследодателят на ищците И.Н.З., както и те самите да са упражнявали фактическа власт върху имотите с намерение за своене. В тази връзка сочат, че между страните са водени преговори във връзка с делбата на процесните имоти и ищците като съсобственици не са заявявали намерение за тяхното своене, а са ги държали като съсобственици по наследяване. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Установява се от представеното удостоверение за наследници на М.З.Ц., че тя е починала на 28.07.2006 г., без да е оставила съпруг и низходящи, като към тази дата са починали и двамата й братя – С.З. Ц./починал 12.06.1984 г./ и Н.З.Ц./починал на 05.08.1991 г./. Според удостоверението синът на С.З. Ц.– Л.С.З. е починал на 31.01.1985 г. и е оставил свои наследници по закон В.И.З. – съпруга,  син С.Л.З. и дъщеря – С.С.Д., която е починала на 22.06.2014 г. и е оставила за свои наследници децата си К.М.Г. и Д.Д. Д..

По делото е представен предварителен договор от 01.02.2006 г., с инкорпорирана в него разписка, по отношение на които е открито производство по чл. 193 ГПК по отношение авторството на подписа на М.З.Ц.. На тези документи е оспорена и датата на съставянето им като антидатирани и изготвени за целите на процеса.

  Според заключението на приетата графическа експертиза подписите за продавач в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2006 г. и разписка към него, не са положени от М.З.Ц.. Вещото лице сочи, че при полагане на тези подписи са налице признаци на полагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис, тъй като е налице сходство със сравнителните образци с общите признаци на подписа, но не и в частните. Съдът кредитира заключението като обосновано и обективно дадено, поради което оспорването на тези документи е доказано и същите следва да се изключат от доказателствата по делото на основание чл. 194, ал. 2 ГПК.  

  На 10.11.2004 г. М.З.Ц.е сключила с „Е.*“ ЕООД предварителен договор за прехвърляне право на строеж, обезщетение и изработка, че договор, по силата на който е възложила на изпълнителя да извърши комплексно проучване, проектиране и строителство със собствени средства, материали и работна ръка на жилищна сграда с гаражи в УПИ ІХ-391 в гр. София, м. „Подуене - Редута“, ул. „*****срещу задължение на възложителя да учреди право на строеж върху сградата с изключение на обектите по т. 5.1 – апартамент А, на 2 етаж, с площ 66.88 кв.м. и мазе А, в сутерена на сградата, а на 29.12.2005 г. е сключен окончателният договор за учредяване на право на строеж, като за М.З.Ц.е запазено правото на строеж по отношение на апартамент № 6, с площ от 72,59кв.м., на трети етаж, заедно с мазе №1; ателие № 1 на партерен етаж , със застроена площ от 15 кв.м. и гараж № 2 на партера на сградата, със застроена площ 22,70 кв.м.

  Според показанията на свидетелката К.П.тя е съседка на ищците в кв. Редута, като с Г.З. са отгледали децата си. Свидетелката сочи, че познава М.Ц., която живеела на ул. ******и там имала къща с двор, в който често Г. и децата – другите двама ищци, я посещавали и си играели. Свидетелката сочи, че е присъствала и се е подписала като свидетел, че И.З. е дал на леля си М.Ц.парите по сключения преди това, не в нейно присъствие договор, а Ц.е дала на З. ключовете от апартамента в кв. Младост 2. При предаване на парите, които били в бял плик и не били броени пред свидетеля, М.Ц.казала, че вече е възрастна, че започва строеж и някой трябва да се грижи за строителите. След смъртта й И.получил ключовете от апартамента на ул. „Пеячевич“ от строителя, извършил довършителни работи и заживял в него. Свидетелката сочи, че М.Ц.била болна и често пребивавала в дома на И.и Г. ***, както и те идвали при нея. Преди смъртта си тя живеела при И.и Г., като през пролетта на 2006г., след предаване на парите, М.Ц.отишла в хоспис в Банкя. Около 2009 г. – 2010 г. И.се разделил с Г. и отишъл да живее в апартамента на ул. „Пеячевич“.

  Според показанията на свидетеля М.К., с М.Ц.през 2004-2005 г. сключил договор за строителство, тъй като тя искала да строи блок в мястото си. Строителството започнало 2006 г., сградата била изградена в груб строеж в края на 2007 г., а въвеждането в експлоатация било през лятото на 2009 г. Свидетелят сочи, че М.Ц.починала малко преди да започне строежа, като след смъртта й той комуникирал с И., който около 2 месеца след смъртта й дошъл и се представил като нейн наследник с удостоверение за наследници. На база на това удостоверение в последствие му предали и ключовете за обектите – апартамент, гараж и малко ателие на пърия етаж. Обектите били предадени на И.в завършен вид – с настилки, боядисани, готови бани и тоалетни, но без кухни. Свидетелят сочи, че имал собствен апартамент над този на И., в който живеел тъста на свидетеля и когато ходел на гости – поне веднъж седмично виждал понякога И.. Свидетелят сочи, че от тъст си разбрал, че И.е починал и след смъртта му виждал сина му да прави дребни ремонти в апаратамента. Свидетелят сочи, че И.е ползвал и гаража, като го е виждал там да прави мартеници, а в ателието е виждал да влиза И., като предполага, че в него си е държал вещи.

  Според показанията на свидетеля В.Ш.той е приятел на ответника С.З. и от 09.11.2019 г. е адвокат. С Й.З. е водил един телефонен разговор в края на м. ноември 2018 г. за апартамент в кв. Младост 2, а в края на годината В.З. му се е обадила и му показала искова молба срещу нея и С.З. *** за употребено количество неплатена енергия. Отишли на адреса в кв. Младост, но входната врата била заключена и от съседи намерили телефона на Й.З.. Свидетелят сочи, че се свързал с нея и тя му казала, че в имота има наематели. Тогава свидетелят я помолил, тъй като тя е пуснала наемателите в апартамента, да ги помоли да изчистят задълженията, както и й е казал, че С.и В. като наследници също имат право на част от наемната цена. Й. поела ангажимент да изчисти задълженията към „Топлофикация“. През есента или зимата на 2020 г. била проведена среща във връзка с наследствените имоти на ул. „Пеячевич“ и апартамента в кв. Младост, която се провела между С.З. и адв. М., като представител на Н. и Й. З./самите ищци не присъствали/, като целта на срещата била да се уредят отношенията между С.З. и В.З. и децата Н. и Й.. На тази среща С.З. предложил да му бъде изплатен неговия дял и този на майка му В.З. с намаление от 30 % под пазарната цена за неговия дял и дела на майка му, като адв. М. казала, че на този етап децата нямат никаква възможност да платят и направила символично предложение да закупят дела на С.З. и В.З.. Разговорът се водел единствено в посока за изравняване на дяловете в съсобствените имоти. Свидетелят сочи, че на разговорите не е обсъждан въпрос за придобиване на имотите по давност и с него не е споделяно да са налице такива претенции. Свидетелят сочи, че на разговор, на който той присъствал като адвокат между В.З. и ищеца Н.З. тя му казала да изчистят задълженията с „Топлофикация“, тъй като тя не ги е генерирала.

  Според показанията на свидетеля М.Й.той познава Г., И., Н. и Й. от дете, тъй като са съселяни в с. Чеканчево, а в гр. София живеят в съседни квартали. Един ден бил на гости на И.и той му казал, че е закупил имоти от леля си М.и че иска свидетелят да му помогне за ел. инсталацията в апартамента в ж.к. Младост. Ремонта на ел. инсталацията в този апартамент свидетелят направил 2006-2007 г., като през това време И.живеел с жена си в апартамента в кв. Редута. След приключване на ремонта И.отдал апартамента под наем. След известно време Й., с която са приятели, го поканила на купон в апартамента в кв. Младост и му казала, че баща й й го е дал да го ползва, тъй като е станала на 18 г. и там тя живяла около 4-5 години, а след това отново баща й, а сега Й. и Н. отдават апартамента под наем. Свидетелят сочи, че когато направил цялостен ремонт на ел.инсталацията бил на 17-18 години, като ремонта му бил заплатен от И.. Ремонтът се изразявал в цялостно премахване на старата инсталация и изкопаване на улеи за нова, в които я е вградил. През 2011г., 2012, 2013 г., когато Й. ползвала апартамента в кв. Младост, свидетелят сочи, че ходел на купони там по 1-2 пъти годишно.

  Според приетата техническа експертиза за проверка показанията на свидетеля М.Й., в апратамент № 39 в гр. София, ж.к. ******е извършена смяна на апартаментно табло, подменено с нов тип с 4 броя автоматични предпазители, което не отговаря на нормативната уредба, тъй като липсат предпазители за осветление, контакти, главен предпазител в апартаментно табло и всички предпазители за усилени контакти. Според вещото лице под усиления контакт в кухнята не е сменяна инсталацията под плочките, а само 10 см. Непосредствено до контакта като липсва заземяване-зануляване. На останалите контакти в кухнята е подменена ел. инсталацията, но с по-малко сечение на проводниците; на осветлението в кухнята също е сменена цялата ел. инсталация; в стаята има цялостна подмяна на ел. инсталацията на контактите, но с по-малко сечение на проводниците, както и е налице цялостна подмяна на ел. инсталацията на осветлението; подменена е ел. инсталацията и в коридора на осветлението. Според вещото лице най-вероятно подмяната на проводниците е станала в период преди повече от 10 години, тъй като липсват маркировъчни знаци на производител.

  Предвид заключението на техническата експертиза съдът кредитира показанията на свидетеля Й., че през 2006 – 2007 г. по възлагане на И.З. е извършил подмяна на ел. инсталацията в апартамента в кв. Младост.

Установява се от писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Младост“, че жилище, представляващо ап. 39, в ж.к. *******е декларирано от К.М.Г. като собственик на 1/8 идеална част и същото не е декларирано от И.Н.З..

При така установеното фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са субективно – активно и пасивно и обективно съединени искове за установяване в полза на ищците на право на собственост при равни квоти – по 1/3 идеална част върху недвижими имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като с оглед фактическите твърдения в исковата молба се касае за упражняване на недобросъвестно владение – за придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.

Според разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри те наследяват по равни части, а според ал. 4 когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, като наследяването в тези случаи, според ал. 3, става по коляно.

Предвид горните разпоредби братята на М.З.Ц.се заместват от своите деца и внуци по коляно или в случая ½ идеална част е наследена от низходящите наследниците на С.З. между които ¼ за детето на починалия му син Л.З. – С.Л.З. и ¼ за дъщеря му С.С.Д., която е починала 2014 г. и е наследена от своите деца К.М.Г. и Д.Д.Д., а останалата ½ част е наследена от низходящите наследници на Н.Ц.– сина му И.Н.З., който е починал на 19.09.2019 г. и е наследен от своите наследници по закон с равни квоти – съпругата си Г.З.И., Н. И.З. и Й.И.З..

С оглед трудното установяване на субективния елемент на придобивната давност – намерението за своене, в разпоредбата на чл. 69 ЗЗД е установена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже обратното. При съсобственост правото на собственост върху една вещ се притежава от повече от едно лица, като всяко от тях има правомощия да упражнява фактическа власт върху общата вещ, съобразявайки се с правата на останалите. В тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК е разрешен въпросът за приложимостта на законовата презумпция на чл. 69 ЗЗД в отношенията между съсобственици, като е прието, че за приложимостта й следва на първо място да се изследва основанието, при което първоначално е установено владението. Прието е, че презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена в случаите, в които съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но владението е установено при условия, че той се е явявал държател на идеалните части на останалите съсобственици. Такъв именно е настоящият случай, тъй като предвид изложеното по-горе към момента на установяване на владение върху процесните имоти наследодателят на ищците И.Н.З. е бил съсобственик - притежаващ 4/8 идеални части при знанието за притежание на останалите части от страна на ответниците С.Л.З. и С.С.Д./починала 2014 г./ и наследена от своите деца К.М.Г. и Д.Д.Д.. В тази хипотеза, според мотивите на това тълкувателно решение, за да придобие по давност идеалните части на останалите съсобственици съсобственикът следва да „преобърне“ чрез едностранни действия държането във владение, като те трябва да бъдат от такъв характер, че чрез тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричането на владението на останалите съсобственици. Прието е, че в спор за собственост, съсобственикът позоваващ се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение идеалните части на останалите съсобственици, следва да докаже, че е извършил такива действия, с които е престанал да държи идеалните части на другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои и това да е доведено до знанието на останалите съсобственици.

Предвид изключването от доказателствата на предварителния договор и разписката инкорпорирана в него, поради неавтентичност на подписа положен в тях от лицето М.З. и при непровеждане на пълно главно доказване от страна на ищеца, че тези документи са съставени на посочената в тях дата, съдът намира, че те са съставени в последствие за целите на процеса. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля К.П.в частта досежно това, че пред нея са предадени в плик парите за покупка на процесните имоти по предварителен договор и са предадени ключовете от страна на М.Ц.на И.З. от апартамента в кв. Младост. В логическо противоречие са показанията на свидетелката К.П.при положение, че предварителният договор и разписка към него са подписани от друго лице, имитиращо подписа на прехвърлителя М.Ц., е последната да е получила според показанията на свидетелката уговореното в неистинския договор цена и да е предала ключовете за един от апартаментите, посочен в договора. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява при условията на пълно главно доказване наследодателят на ищците И.Н.З. да е установил владение върху процесния недвижим имот в кв. Младост преди датата на откриване на наследството на М.З.Ц., а по отношение на останалите три имота твърденията са, че владението е установено след откриване на наследството на М.Ц..

  В настоящия процес от страна на ищците, въпреки разпределената им доказателствена тежест в тази връзка, не се ангажираха доказателства те да са извършили действия манифестирани пред ответниците, които явно да отричат владението им.

  В тази връзка от страна на ответника беше проведено успешно насрещно доказване. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш., че през 2020 г. е проведена среща между адв. М., като представител на Н.З. и Й.З. и свидетеля като представител на ответника В.З. и самият С.З., на която е предложено прекратяване на съсобствеността чрез уравняване на дяловете в пари, от което може да се съди, че Н.З. и Й.З. към този момент не са имали намерение за своене не целите съсобствени имоти.

  Установените по делото обстоятелства, че И.З. след смъртта на М.Ц.е ползвал процесните имоти на ул. Пеячевич, както и този в кв. Младост, изцяло съответстват на упражняване на правомощието на владение на съсобственик, който по отношение на другите съсобственици се явява държател.

Предвид изложеното предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени. Същите се явяват неоснователни и по отношение на ответника В.И.З., тъй като придобиването на имот по давност може да бъде осъществено само по отношение на лице, което към момента на установяване на владението, се е легитимирало като собственик на имота, какъвто този ответник не е.

По разноските.

При този изход от делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по 1/3 част всеки един от тях сторените от ответниците разноски, както следва: на ответника В.И.З. – сумата в размер на 2070.00 лева, дължима от всеки един ищец по 690.00 лева и на ответника С.Л.З. – сумата в размер на 1700 лева, дължима от всеки един ищеца по 566.66 лева.

От страна на ответниците К.М.Г. и Д.Д.Д. не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не им се присъжда.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.З., ЕГН: **********, Н. И.З., ЕГН: ********** и Й.И.З.,            ЕГН: ********** срещу В.И.З., ЕГН: **********, С.Л.З., ЕГН: *********, К.М.Г., ЕГН: ********** и Д.Д. Д., ЕГН: ********** положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти – по 1/3 идеална част по силата на упражнено давностно владение в периода 01.06.2006 г. – 30.03.2021 г. /датата на предявяване на иска / по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.96.4.39 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район „Младост 2“, *****, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 70.69 кв.м., при съседи: на същия етаж - р 68134.4091.96.4.38, 68134.4091.96.4.40, под обекта - 68134.4091.96.4.36, над обекта - идентификатор 68134.4091.96.4.42, както и че са собственици при равни квоти - по 1/3 идеална част по силата на упражнено давностно владение в периода 07.08.2009 г. – 30.03.2021 г. /датата на предявяване на иска / на следните недвижими имоти:

1.                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.6 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район *****, с предназначение – жилищен, апартамент, с площ от 71.59 кв.м, заедно с прилежащото мазе с площ от 3.00 кв.м. и 8.702 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: 68134.702.391.1.5 – на същия етаж, 68134.702.391.1.4 – под обекта и 68134.702.391.1.8 – над обекта.

2.                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.11 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район Слатина, ул. *****, ателие 1, с предназначение ателие за творческа дейност, с площ от 15.00 кв.м. и 1.727 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.702.391.1.12, под обекта – няма, над обекта - 68134.702.391.1.1

3.                      Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.391.1.9 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, район Слатина, ул. *****, гараж 2, с предназначение гараж в сграда, с площ от 22.70 кв.м. и 2.613 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта – няма, над обекта - 68134.702.391.1.2.

ОСЪЖДА Г.И.З., ЕГН: **********, Н. И.З., ЕГН: ********** и Й.И.З.,        ЕГН: ********** да заплатят на В.И.З. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 690.00 лева, всеки един от тях  – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.И.З., ЕГН: **********, Н. И.З., ЕГН: ********** и Й.И.З.,        ЕГН: ********** да заплатят на С.Л.З. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 566.66 лева, всеки един от тях  – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                                                     СЪДИЯ: