№ 122
гр. Нова Загора, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220101351 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк.Ст. П. против ТР. Д. К.
с ЕГН ********** и адрес: ***, за установяване на вземане в общ размер на 312.44 лв., от
което: главница от 288.96 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на
потребителя ел.енергия за периода 16.09.2020 г. до 15.01.2021 г. и 23.48 лв. законна лихва за
забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.10.2021 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.11.2021 г.
Процесуалният представител на ищцовото дружество посочва, че на 01.11.2021 г.
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към
ТР. Д. К. в размер на 312.44 лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д.№
1166/2021 г. и била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено в срок
възражение от длъжника, поради което ищцовото дружество депозирало настоящата искова
молба на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Излага се, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от тях,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е било необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Сочи се, че Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni_kfienti/Elektrichеska-
energia/normativnidokumenti-(1).aspx.
Съгласно чл.94a от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответнета
лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този
момент ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на
електроенергия.
1
Посочва се също, че ТР. Д. К. имал качеството на битов клиент, съгласно §1, т.2а от
Допълнителните разпоредби на Закона заенергетиката, тъй като ползваната от същия
ел.енергия била за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия на ищцовото дружество, ищецът се задължил
да снабдява с ел.енергия обект на ответника с ИТН 2244660, находящ се в *** а за ответника
ТР. Д. К. бил открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се бил задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.94а,
ал.1 от Закона за енергетиката за периода 16.09.2020 г. - 15.01.2021 г. ищецът доставил до
обекта на ответника ел.енергия на обща стойност 288.96 лв., която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница дължал и законна лихва в общ
размер от 23.48 лв. за периода 26.11.2020 г. - 31.10.2021 г. Законна лихва за забава се
дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство на основание чл.18, ал.1, 2, 3, предложение 3-то
от Общите условия на ищеца, а срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Уточнява се, че издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът
на дължимата лихва за забава били подробно описани в приложения препис - извлечение от
клиентската сметка на ответника.
С оглед изложеното ищецът моли съда да установите със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към ответника,
както следва:
- 288.96 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 16.09.2020 г. - 15.01.2021 г.
- 23.48 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.1
1.2020 г. - 31.10.2021 г.
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото и в
заповедното производство разноски.
Моли да се изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№
1166/2021 г. по описа на Районен съд Нова Загора и прилага писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалният му
представител адв.М.П. М. от АК – Сливен, с който се оспорва предявения иск по основание
и по размер.
Разяснява се, че ответниккът не бил нито собственик, нито ползвател на недвижимия
имот в *** - процесния обект с ИТН 2244660.
Ответникът имал регистриран постоянен и настоящ адрес в *** и живеел там
постоянно от 18 години, не потребявал ел.енергия за имот в с.Ценино и в този смисъл няма
качеството на битов клиент, съгл. пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като не ползвал ел.енергия за
битови нужди.
Действително бил живял в с.Ценино за кратко, в качеството си на наемател на
недвижим имот, но това било преди повече от 18 години и оттогава нямал нищо общо, както
с този, така и с който и да било друг имот в това село.
Твърди, че не му било известно кога и по каква причина е бил записан от ищцовото
дружество като получател на доставката на ел.енергия и е получил процесния клиентски
номер **********, с място на потребление на ел.енергия: с.Ценино, ИТН 2244660.
Посочва, че по сведения на кметския наместник на с.Ценино - И.С., в процесния
недвижим имот повече от 18 години живее лицето М. П. М. с ЕГН ********** и същият
2
потребявал ел. енергия, респ. заплащал същата през годините.
Предвид горното и на основание чл.219, ал.1 от ГПК, ответникът привличал трето
лице в процеса - М. П. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***.
За доказване на посочените обстоятелства прилага Служебна бележка от 29.12.2021 г.
и моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него иск, като неоснователен и
недоказан, и да му присъди направените разноски по делото.
В откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2022 г. съдът е привлякъл като
трето лице-помагач на страната на ответника ТР. Д. К. с ЕГН **********, лицето М. П. М. с
ЕГН ********** и постоянен адрес - ***, както и е изискал на основание чл.192 от ГПК от
Община Нова Загора, Отдел „Местни данъци и такси“, да представи копие от данъчната
декларация, респ.декларации, по чл.14 от ЗМДТ подавани от ТР. Д. К. с ЕГН **********.
Последните са представени в срок.
На следващото открито съдебно заседание съдът е конституирал М. П. М. като трето
лице-помагач на страната на ответника. В същото заседание се явява М. и заявява, че
къщата за която ставало въпрос е негова и я е купил през 2002 г. от Т.К., бил е в чужбина и
като се върнал отишъл да си заплати сметките, но му казали, че не може да ги заплати, тъй
като било заведено дело. Желаел доброволно да заплати сумата дължима от него за
изразходваното количество електрическа енергия, действително дължи сумата и прави
признание в тази насока. Третото лице-помагач на страната на ответника М. П. М. е
потвърдил, че е съгласен да встъпи в качеството на ответник в настоящото производство.
След заявеното от М. и с оглед исканията на страните, относно така установените
обстоятелства по делото, съдът на осн. чл.222 от ГПК е прекратил производството по
отношение на ТР. Д. К. и е заместил ответника ТР. Д. К. с конституирания като трето-лице
помагач на страната на ответника М. П. М..
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът М. П. М. признава, че е
собственик на имота, дължи претендираните от ищеца суми в размер на 312.44 лв., които
представлявали 288.96 лв. - стойността на консумираната в дома му електрическа енергия за
периода от 16.09.2020 г. до 15.01.2021 г. и 23.48 лв. законна лихва за забава за периода от
26.11.2020 г. до 31.10.2021 г. и обещава да заплати търсената сума в порядъка на около
седмица от датата на заседанието - 09.06.2022 г. Нямало да сочи други доказателства и моли
съда да приключи делото.
Юрк.П. посочва, че с оглед изявлението на ответника, моли съда да постанови
решение при признание на иска и представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните са представили по делото следните писмени доказателства: Фактури с №
**********, № **********, № **********, № **********, Препис - извлечение от сметка,
Юрисконсултско пълномощно, Платежен документ за внесена държавна такса за образуване
на делото, Служебна бележка от кметски наместник с.Ценино, Адвокатско пълномощно,
Отговор от Община Нова Загора и Декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 241 и 242 от
16.02.2016 г., Списък с разноски по чл.80 от ГПК и ч.гр.д.№ 1166 по описа на Районен съд -
Нова Загора за 2021 г.
Видно от приетите доказателства по делото, ищовото дружество е доставяло
ел.енергия за потребителя си на адрес: *** и е фактурирало същото по клиентски №
********** ИТН 2244660, като за периода от 16.09.2020 г. до 15.01.2021 г. потребеното,
количество енергия, ведно със генерираната лихва за всяка отделна фактура не е заплатено
от потребителя, вследствие на което е натрупано задължение в общ размер 312.44 лв., от
които 288.96 лв. за консумираната ел.енергия за посочения вече период и 23.48 лв. законна
лихва за забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.10.2021 г.
Не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнявало поетите от него ангажименти съгл.
чл.94а, ал.1 от Закона за енергетиката.
Предвид липсата на постъпили плащания по процесната партида на 01.11.2021 г.
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към
ТР. Д. К. в размер на 312.44 лв., а в образувано заповедно производство ч.гр.д.№ 1166/2021
г. му била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 703 от 03.11.2021 г. ,
3
срещу която на 29.11.2021 г. е било подадено в срок възражение от ТР. Д. К., поради което
ищцовото дружество е депозирало настоящата искова молба на основание чл.415, ал.1, т.1
от ГПК.
В хода на настоящото производство безспорно се установи, че собственик на
процесният имот и клиент/потребител на консумираната и незаплатена ел.енергия е друго
лице - М. П. М. с ЕГН **********, видно от представените от Община Нова Загора
Декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 241 и 242 от 16.02.2016 г., като е налице ясно заявено
признание на иска от страна на М. в съдебни заседания.
Съдът е прекратил производството по установителния иск по отношение на ТР. Д. К.,
а на мястото на ответника е встъпил М. П. М..
Предвид заявеното от ответната страна юрк.П. моли за постановяване на решение при
условията на признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по доставка на електрическа енергия за потребителя му на адрес: *** с
клиентски № **********, ИТН 2244660 за периода от 16.09.2020 г. до 15.01.2021 г., ведно
със генерираната лихва, с което е натрупано задължение в общ размер 312.44 лв., от които
288.96 лв. за консумираната ел.енергия за посочения вече период и 23.48 лв. законна лихва
за забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.10.2021 г.
В настоящия случай първоначално сочения като ответник по делото ТР. Д. К. е
оспорил иска, като е привлякъл като трето лице-помагач на своя страна М. П. М., а
последният е встъпил като ответник на мястото на първия, предвид факта, че е
действителният собственик на процесния имот, за който е натрупано задължението и
заявеното от негова страна, че признава исковите претенции и желае да заплати дължимото.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер.
Предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми, следва
да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответника.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 275.00 лв. общо, от
които 75.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№
1166/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер на 75.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на М. П. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ
ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, СУМА в общ размер 312.44
лв. /триста и дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, от които: 288.96 лв. /двеста
4
осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи стойността на
консумирана от обекта на потребителя ел.енергия за периода 16.09.2020 г . до 15.01.2021 г. и
23.48 лв. /двадесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ законна лихва за забава за
периода от 26.11.2020 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. П. М. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37,
СУМАТА от 275.00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, СУМАТА от 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/ за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1166
по описа на Районен съд – Нова Загора за 2021 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5