№ 9148
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110119445 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.М.“ ЕООД, с ЕИК: *** против
„К.К. „И.“ ЕООД, с ЕИК *** и Л. В. З., с ЕГН **********, доуточнена с молба
с вх. № 165068/21.05.2024 г., с която се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца следните суми:
1. Сумата от 8 723,94 лева – главница, представляваща вземане за
неплатени наемни вноски по договор за наем на автомобил № *** от
16.12.2019 г. за периода от 01.04.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
2. Сумата от 10 525,95 лева, представляваща неустойка за забава за период
от 02.04.2021 г. до 20.12.2023 г.
3. Сумата от 2 294,47лева, представляваща застрахователни премии по
полица № *** за период от 19.03.2021 г. до 19.12.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
4. сумата от 697,44 лева, представляваща местен данък за 2020 г. и 2021 г. ,
ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането,
5. сумата от 50,00 лева, представляваща дължими глоби по електронен
фиш серия № ***/14.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
6. сумата от 24,00 лева, представляваща такса за получени електронни
фишове, ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане
на вземането,
7. сумата от 756,00 лева, представляваща разходи за откриване
местонахождението на МПС, за прибиране на вещта и нейното
транспортиране, ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането
като за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК – заповед № 735/08.01.2024 г. по ч.гр.д. №
70904/2024 г. на СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2019 г. между ищеца „С.М.“
ЕООД, от една страна като наемодател и ответника „К.К.И.“ ЕООД, като
наемател, а и лицето Л. В. З., като солидарен длъжник, бил сключен договор
за наем № *** за следния лек автомобил: марка и модел A., с рег. № ***, шаси
***, двигател: ***. Посочва, че по силата на договора ищецът се е задължил да
предостави автомобила за временно и възмездно ползване на наемателя,
срещу което последният се е задължил да заплаща на наемодателя месечна
наемна цена с падеж 1-во число на съответния месец. Твърди, че срокът на
договора е бил 60 месеца. На 20.12.2019 г. е осъществено предаване на лекия
автомобил на наемателя, удостоверено с приемо-предавателен протокол.
Наемателят и солидарният длъжник обаче спрели да изпълняват
задълженията си за заплащане на наемната цена по договора, поради което
ищецът е връчил на 05.01.2022 г. на наемателя уведомление, с което е
предоставил 7-дневен срок за заплащане на задълженията по договора.
Твърди, че на същата дата автомобилът е бил върнат на наемодателя, но
ответниците не са изпълнили паричните си задълженията по договора за наем
в размер на 8723,94 лева, представляващи 10 броя наемни вноски с падежи от
01.04.2021 г. до 05.01.2022 г.
Посочва, че според клаузите на договора за наем при забава за плащане
на дължима вноска с повече от 5 дни, наемателят и солидарният длъжник
дължат неустойка за забава в размер на 0.25% на ден върху просрочената
сума, изчислена от датата, на която сумата е станала изискуема до
окончателното изплащане на тази сума, независимо, че към този момент
договорът може да е прекратен.
Твърди, че на 29.05.2020г. е сключено споразумение между наемодателя,
наемателя и солидарния длъжник, с което наемодателят е отсрочил
задълженията на наемателя и солидарния длъжник, като за наемните вноски,
дължими за периода от юни 2020г. до март 2021г. включително е предоставен
допълнителен срок за плащане от 90 дни. Посочва, че въпреки разсрочването,
вноските с първоначален падеж 01.01.2021 г. и с нов падеж на 02.04.2021г. е
заплатена едва на 14.06.2021г., т.е. с 73 дни забава; вноската с първоначален
падеж 01.02.2024 г. и с нов падеж на 03.05.2021 г. е заплатена едва на
29.07.2021г., т.е. с 87 дни забава; вноската с първоначален падеж на 01.03.2021
г. и нов падеж на 31.05.2021г. е заплатена едва на 09.09.2021г., т.е. с 101 дни
забава; вноската с падеж на 01.04.2021 г. е платена едва на 13.09.2021 г., т.е. с
164 дни забава, а останалите наемни вноски с падеж от 01.05.2021 г. до
01.08.2021г. въобще не са заплатени, поради което за тях се дължи
обезщетение за забава от съответната падежна дата до датата на предявяване
на исковата молба.
Поддържа също така, че ответниците не са заплатили втора, трета и
четвърта вноска по полица № *** за застраховка „Каско на МПС“ и първа
вноска по застрахователна полица № *** за застраховка „Каско на МПС“, а
2
също така не са заплатили на наемодателя и дължимият местен данък за
автомобила за 2020 г. и за 2021 г. в общ размер на 697,44 лева, както и суми за
наложени глоби на автомобила, дължи на основание т. 7 от процесния договор
за наем.
Твърди, че съгласно Тарифата за таксите и комисионните на „С.М.“
ЕООД, която е неразделна част от договора се дължи такса за получени
електронни фишове в размер на 24,00 лева, с вкл. ДДС за всеки фиш. Таксата
се начислява за обработка и подготовка на документите по получени
призовки, ел. фишове, наложени глоби и други имуществени санкции във
връзка с ползването на актива. Към настоящия момент тази такса също не е
заплатена от задължените лица по договора.
На следващо място, посочва, че наемателят не е върнал автомобила на
адреса на управление на наемодателя и затова последният е направил разходи
за откриване на местонахождението на МПС, за прибиране на вещта и
нейното транспортиране до адреса на ищеца в размер на 756,00 лева. Този
разход е заплатен на „Г.Г.С.“ ООД, за което е издадена и фактура от това
дружество. Посочва, че наемателят и солидарния длъжник дължат на „С.М.“
ЕООД това вземане на основание т. 7 от договора.
Въз основа на посоченото моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са представени: Договор за наем на автомобил №
*** от 16.12.2019г. и Приложение №1 и приемо-предавателен протокол към
него; Общи условия към Договора; Тарифа за таксите и комисионните на
„С.М.“ ЕООД; Споразумение от 29.05.2020г. към Договора; Глоба с фиш
серия ***/14.07.2021г., кореспонденция и платежно нареждане от 15.11.2021
г.; фактура №**********/15.11.2021г.; уведомление за задължения със срок за
плащане - заверени копия; приемно-предавателен протокол за връщане на
МПС от 05.01.2022г. - заверено копие; фактура №**********/06.01.2022г. и
платежно нареждане за плащане от 06.01.2022 г.; застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № *** и № ***, ведно с разписки за плащане на
премия; преводно нареждане от 09.06.2020 г.; 2 бр. опис за платен данък „Е.А.“
ЕАД; преводно нареждане от 13.10.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на двамата
ответници по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват.
Прави се възражение за неподведомственост на правния спор, поради
уговорена между страните арбитражна клауза в Анекс № 1 от 16.12.2019 г. към
договора за наем, съгласно която всички спорове по прилагане и тълкуване на
анекс № 1 ще се разглеждат от арбитражен съд към БТПП. Поради това молят
делото да бъде прекратено на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА.
На следващо място, оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърдят, че договорът за наем е бил едностранно прекратен от
наемателя на 21.10.2020 г. с писмо, получено от наемодателя на същата дата,
поради невъзможност на наемателя да обслужва наемните вноски. В тази
връзка оспорват дължимостта на претендираните наемни вноски.
3
Твърдят, че към датата на прекратяване на договора са заплатени
следните суми: гаранционен депозит -5825,01 лв.; управленска такса – 1082,77
лв. без ДДС; месечни вноски за периода от м.12.2019 г. до 30.09.2020 г. – 9407
лв.; три броя застрахователни премии в размер на 2139 лв.
Посочват, че след изпратено уведомление са се състояли срещи с
представители на ищеца, като автомобилът е бил върнат в шоурума на „С.М.“
ЕООД за период от 4-5 месеца, като през периода на престой е заплащана
наемна вноска, но автомобилът не е ползван от наемателя, поради което
последната се явява недължимо заплатена. Поради това, доколкото наемателят
не е ползвал вещта и след като договорът за наем е бил прекратен на
21.10.2020 г., твърди, че наемните вноски не се дължат.
Оспорва и претендираните неустойки в размер на 10 525,95 лв., като
твърдят, че посочената неустойка за забава излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като надхвърля
вземането, върху което се начислява (главницата) в пъти, поради което
противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна.
Посочват, че солидарният длъжник Л. В. З. е потребител, поради което
спрямо него клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 143 ЗЗПотр., а
т. 6 от договора за наем е неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗПотр.,
която не е индивидуално уговорена клауза и която създава неравновесие
между правата на търговеца и потребителя.
Оспорват, че с отправеното изявление от 05.01.2022 г. договорът за наем
е надлежно прекратен, тъй като изявлението за прекратяване не изхожда от
наемодателя, а от трето лице – „Е.А.“ ЕАД, чрез упълномощен представител
„Г.Г.С.“ ООД, а също така няма доказателства за датата, на която изявлението
за прекратяване е достигнало до всяка от страните по договора.
Поради горепосоченото молят съдът да прекрати делото поради
неподведомственост на спора, евентуално – оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани и молят съдът да ги отхвърли.
Представени са следните писмени доказателства: Анекс № 1 към
договор за наем № ***/16.12.2019 г.; уведомление от „КК И.“ ЕООД до „С.М.“
ЕООД с вх.№ ***/145/21.10.2020 г.; молба от „КК И.“ ЕООД до „С.М.“ ЕООД
с изх.№ 275/23.08.2021 г.; вносна бележка от 14.06.2021 г.; преводно
нареждане за кредитен превод от 29.07.2021 г.
Относно искането за прекратяване на делото поради възражение за
арбитражна клауза:
Съдът намира възражението на ответника за неподведомственост на
делото поради арбитражна клауза за неоснователно. Ответникът се позовава
на арбитражна клауза в т.4 от Анекс № 1 към договор за наем №
***/16.12.2019 г., сключен между „С.М.“ ЕООД и „К.К. И.“ ЕООД и Л. В. З.,
според която „всички спорове и разногласията по прилагането и тълкуването
на настоящия Анекс № 1 се решават чрез преговори между страните, а когато
това се окаже невъзможно, споровете ще бъдат отнесени за разрешаване до
компетентния съд или БТПП“. Видно от цитираната клауза се урежда
паралелна подсъдност както на арбитражния съд към БТПП, така и на съда.
4
Следователно, арбитражната клауза създава право на една от спорещите
страни да избере дали да отнесе спора пред съд или пред арбитраж, а не
урежда изключителна компетентност на арбитражния съд да разреши
единствено той спора между страните по тълкуване и прилагане на процесния
договор. След като ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, а след това и
искова молба, е упражнил своя избор, предоставен с цитираната договорна
клауза да отнесе спора пред съд, поради което няма основание за прекратяване
на делото и съдът намира, че делото му е подсъдно и следва да бъде насрочено
и разгледано в открито съдебно заседание, поради което:
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Следва да се приемат и приложат по делото представените с исковата
молба и отговора документи.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прекратяване
на делото поради възражение за наличие на арбитражна клауза.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от неизпълнение на договор за наем
на лек автомобил от № *** от 16.12.2019 г., сключен между него и ответника
„К.К. И.“ ЕООД, по който лицето Л. В. З. се е задължил като слидарен
длъжник.
- правна квалификация – предявените искове са кумулативно
обективно и субективно съединени установителни с правно основание по: чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД – за сумата от 8723,94 лева; по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, вр. с чл.
92, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 10 525,95 лева и по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
124, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от общо 3821,91 лева.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че на 16.12.2019 г. помежду им е бил сключен
№ *** за следния лек автомобил: марка и модел A., с рег. № ***, който е бил
представен за ползване на наемателя „К.К.И.“ ЕООД, както и че на 29.05.2020
г. между страните е сключено споразумение за отсрочване на задълженията по
договора с 90 дни, считано от датата на която е дължимо конкретното
плащане, както и че автомобилът, обект на договора за наем е върнат на
наемодателя.
Липсва спор и относно правилното изчисляване от математическа
5
гледна точка на процесните вземания.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Спорно е дали наемателят е изпълнил задълженията си по договора за
наем, дали договорът е бил развален от наемателя с едностранно писмено
предизвестие, както и датата и мястото на връщане на процесния лек
автомобил, обект на договора за наем (ищецът твърди, че автомобилът му е
върнат едва на 05.01.2022 г. на адрес, различен от адреса на управление на
наемодателя, а ответникът твърди, че е върнал процесния лек автомобил на
21.01.2020 г. в шоурума на наемодателя).
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
Ищецът следва да докаже наличието на облигационно отношение
между него и ответниците по силата на сключен помежду им валиден договор
за наем, както и изпълнение на задълженията си по договора – предоставяне
на процесния лек автомобил на наемателя за целия процесен срок. Ищецът
следва да докаже, че претендираните суми са правилно изчислени въз основа
на клаузите на договора, както и валидността на съответните клаузи, размерът
на претендираните вземания респ. периода за който се дължат. Следва да
докаже и валидна клауза за солидарно задължаване на Л. З. наред с
наемателя.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са платили
претендирани суми, както и да докажат останалите си твърдения при
условията на пълно и главно доказване – че наемателят е прекратил договора
за наем на 21.10.2020 г., че наемателят е върнал процесния лек автомобил в
шоурума на наемодателя на 21.01.2020 г., както и възраженията си за
нищожност на неустойката и неравноправност на договорните клаузи по
отношение на втория ответник – Л. З..
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства да е върнал процесния лек автомобил в шоурума на
наемодателя на 21.01.2020 г.
Ищецът не сочи доказателства, че процесният лек автомобил е върнат на
адрес, различен от адреса на управление на наемодателя. Ищецът не сочи
доказателства и за отправено уведомление за прекратяване на договора от
05.01.2022 г., нито за получаването му от ответника.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 70904/2023 г. по описа на
СРС, 63 състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените документи към
исковата молба и отговора.
УКАЗВА на ответника да уточни най-късно до първото по делото
съдебно заседание с писмена молба – периодът от 4-5 месеца, през който
твърди, че е плащал наемни вноски, но автомобилът фактически е бил в
държане на наемодателя в негов шоурум.
УКАЗВА на ищеца да уточни най-късно до първото по делото съдебно
6
заседание с писмена молба – дали е получил уведомлението от ответната
страна, налично към отговора на исковата молба с означен входящ номер
***/1#5/21.10.2020 г. съответно изх. № на ответника 268/10.2020 г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. от
10.50 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване на
настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7