Протокол по дело №398/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 17
Дата: 27 януари 2025 г. (в сила от 27 януари 2025 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20243000600398
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 17
гр. Варна, 27.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:А.ина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600398 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим З. П. А., редовно призована, явява се лично и с
адв.А. И. М. от АК – ТЪРГОВИЩЕ, надлежно упълномощен от преди.
Частния обвинител-граждански ищец М. Н. Х., редовно призована, не се
явява, за нея се явява повереник адв.Д. П. П. от АК – ТЪРГОВИЩЕ,
надлежно упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.П.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, считам, че подадената
въззивна жалба е неоснователна по следните съображения.
1
На първо място като най-съществено следва да се обсъди възражението за
наличие на допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение с направеното от прокурора в съдебно заседание на 21.12.2023
година изменение на обвинението оставено като неоснователно от съда.
На практика през призмата на решението на ВКС се поставя въпроса
допустимо ли е било осъждане на подсъдимата А. по изменено, но неприето от
съда обвинение, което според върховните съдии е намерило отрицателен
отговор.
Аз лично бих поставила въпроса на малко по-ранен етап изобщо дали е
било необходимо да бъде изменяно обвинението в конкретния случай.
Известно е, че изменение на обвинението от прокурора е допустимо и
необходимо когато в хода на съдебното следствие се установят основания за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или следва
да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление.
В редица свои решения ВКС е изяснил, че обстоятелствената част на
обвинението обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които от
обективна и субективна страна индивидуализират извършеното престъпление
и неговия автор и тя обстоятелствената част се изменя съществено когато
обстоятелствата, на които се основава изменението пораждат необходимост от
нови усилия за защита при реализиране на правото на защита.
Т.е. прокурора има правомощието и е длъжен да измени обвинението не
просто заради установяване на различни в някаква степен от изложените в
обвинителния акт обстоятелства, а когато те обуславят наличието на други
съставомерни признаци на деянието или друга форма на участие на
подсъдимия в осъществяването му.
В случая ролята на съда е да съобрази дали новите обстоятелства касаят
инкриминираното деяние и участието на привлеченото към отговорност лице
или се касае за напълно различно деяние нямащо никаква обективна връзка, с
описаното в обвинителния акт, както явно е приел Върховния съд.
В конкретния случай обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт
по делото прокурора е посочил датите на които подсъдимата е теглила без
съгласието на титуляра от неговата банкова карта паричните суми като е
посочил в обвинителния акт и точните часове. До колкото в хода на
първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ, която е посочила,
че посочените в обвинителния акт дати, те реално касаят датите на
осчетоводяване на транзакциите, а не датите на реалното теглене на тези суми,
това обстоятелство е мотивирало наблюдаващия прокурор да пристъпи към
изменение на обвинението, което в случая намирам за излишно.
Аз мисля, че е известно на всички в залата, че тези две дати, дата на
осчетоводяване на транзакцията и датата на действителното теглене всъщност
се разминават по време поради чисто технически причини и тези причини се
изразяват в начин по който всяка една банка осигурява там софтуерното
осъществяване на тези обстоятелства. Също мисля, че никой не се съмнява, че
2
става въпрос всъщност за едни и същи суми.
Промяната на тези дати не намирам по никакъв начин да поражда каквато
и да е необходимост от полагане на усилия, дори минимални за защита при
реализиране правото на защита, защото всъщност се касае за един и същи
факт, а именно факта на теглене на паричните суми. Касае се за теглене на
същите тези суми посочени в обвинителния акт, в същите часове, които са
реално посочените действително в обвинителния акт и не се касае за теглене
на други различни суми, на други различни дати. Т.е. аз считам, че правата на
подсъдимата по никакъв начин не са били накърнени. Правото на преценка
дали да измени или не обвинението принадлежи на прокурора и това право е
било упражнено от наблюдаващия прокурор в съдебното заседание на
21.12.2023 година.
Всъщност прокурорът е проявил дължимата според него процесуална
активност и упражнил правомощията си по чл.287 от НПК като първата
инстанция е отказала да допусне направеното от него изменение на
обвинението поради липса, според първия съд и според мен, съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт, като всъщност е
осъдил подсъдимата по оставеното от самия него без уважение изменено
обвинението, поради което това е дало по-нататък основание за не подаване на
протест срещу постановената присъда до колкото всъщност тя е била
постановена съобразно искането на прокуратурата. Поради това и въззивното
производство е било инициирано само по жалба на подсъдимата.
Действията на първоинстанционния съд констатирани като неправилни в
отменителното решение на ВС всъщност съществено компрометират
позицията на прокуратурата до колкото Върховния съд е констатирал
невъзможност за връщане на делото на първостепенния съд поради липса на
протест.
В крайна сметка ако ВС е намерил, че допуснатите от съдилищата
нарушения са неотстраними и влекат след себе си необходимост от
оправдаване на подсъдимата то не е имало пречка това да стори самия ВС.
За мен обаче липсва такава възможност доколкото може да бъде
оправдано само лице, за което липсват доказателства да е извършило
престъпление, а настоящия случай категорично не е такъв.
До колкото изменение на обвинението може да прави само прокурора по
реда на чл.287 от НПК то считам в противоречие с разсъжденията на ВС, че
при неоснователен отказ на съда да приеме изменение на обвинението от
прокурора, какъвто е констатирал Върховния съд то липсва пречка делото да
се върне за ново разглеждане от първостепенния съд именно на това
основание.
Ето защо ако настоящия съдебен състав приеме, че така наречения от мен
техническа причина, технически въпрос, относно промяната на някои от
датите от транзакциите променят съществено обективен признак на
престъплението по чл.249 от НК и затова е необходимо изменение на
3
обвинението, то моля да отмените и да върнете делото за ново разглеждане на
Окръжен съд – Търговище, предвид допуснати от първоинстанционния съд
нарушения, компрометиращи позицията на прокуратурата.
Алтернативно и по същество и това е моето лично становище считам, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като
първоинстанционния съд подложил на обективен анализ всички факти и
обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване, съобразил е
дадените от подсъдимата обяснения в хода на ДП, съпоставил ги е с
доказателствената съвкупност и с множеството косвени доказателства е
достигнал правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и
участието на подсъдимата в него.
Считам, че и наложеното наказание се явява справедливо, с оглед
съобразените от съда при неговата индивидуализация смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.П.: – Уважаеми Апелативни съдии, слушах внимателно пледоарията
на представителя на обвинението и изцяло се придържам и солидаризирам
към изнесеното от него. Реално казуса, който ни е събрал като фактическа
обстановка според мен е изяснен.
Посочения период, в който доверителката ми е възрастна жена, сина й
също имал здравословни проблеми, не може да се грижат сами за своето
домакинство помолили са и тя се е съгласила подсъдимата, тяхна съседка да
им помага в тия неща срещу заплащане, като съответно с оглед на това което
М. й е възложила е имала достъп до нейната дебитна карта, съответно са
извършени и транзакциите, които са посочени в обвинителния акт.
Считам, че присъдата на Окръжен съд – Търговище е справедлива,
обвинението е доказано по един несъмнен начин, както каза и представителя
на държавното обвинение, както от показанията на свидетелите по делото,
най-вече на моята доверителка и нейния син, така и на записа, който беше
иззет в банката, с оглед на това, че не може да се идентифицира пряко лицето,
но от лицата, които са имали достъп до картата в процесния период
единствено и Вие сте видели, че това е подсъдимата, която е теглила сумите.
В един момент тази проста фактическа обстановка буквално юридически
се обърка с изменението на обвинението направено от прокурора след като
беше назначена ССчЕ и се оказа, че има известно разминаване между самото
теглене на сумите и съответно осчетоводяваните транзакции на банката. Но
както каза представителя на държавното обвинение, считам, че това не е
съществено, просто сумите са едни и същи. Т.е. считам, че този проблем
прекалено много юридически се формализира, каквато не е целта на
законодателя.
Налице са и самопризнания на подсъдимата, като Вие сте видели, че по
принцип самопризнанията на конкретизират на тази дата отидох изтеглих, а тя
по принцип признава своята продължавана престъпна дейност, начина по
4
който е имала достъп до тази карта, сумите, които е теглила единствено
сумата, която признаваше беше по-ниска от тази, която в последствие се
установи и беше повдигнато обвинение. Т.е. ако тя оспорваше и признаваше
на конкретни дати, в случая има разминаване на датите, бих приел, че нещо
съществено е нарушено нейното право на защита, но в случая тя за конкретни
дати не е признавала в нейните самопризнания, пак казвам тя е признавала по
същество нейното престъпна дейност и всички тези обстоятелства, които
всъщност сте видели два пъти в разпита й като обвиняема.
Моля да потвърдите присъдата като правилна и законосъобразна.
Трудно ми е като юрист вече за четвърта инстанция се води делото ми
беше трудно да обясня на баба М. какво всъщност се случва, явно има спор
между различните юристи по това дело, а пък на жена над 70 години е трудно
да обясня, тя просто ме помоли, че иска справедливост за това, което
подсъдимата е сторила спрямо нея, да й бъдат върнати парите и съответно
подсъдимата да получи справедливо наказание за стореното от нея.
Моля Ви за решение в този смисъл.
АДВ.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадената въззивна
жалба на основанията изложени в нея. Решението, с което делото е върнато за
ново разглеждане от стадия на въззивното съдебно заседание ВКС е дал
задължителни указания, цитирам: „Да бъдат обсъдени твърденията на
защитата за нарушения на материалния закон при което да бъде съобразено
обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт, като се прецени
неговата обоснованост чрез анализ на доказателствената съвкупност в пълния
й обем.“
С други думи с влязъл в законна сила акт Окръжен съд – Търговище е
отхвърлил искането на прокуратурата за изменение на обвинението по чл.287,
ал.1 от НПК и поради добре обоснованите от ВКС процесуални съображения
на проверка подлежи присъдата по първоначалното обвинение.
След като говорим за първоначалното обвинение, което пред настоящата
инстанция не може да бъде изменено, то следва отново да се обърне
внимание, че съгласно ССчЕ 21 тегления на суми от дебитната карта на
гражданската ищца не са били извършени на изрично посочените дати в
обвинителния акт и съответно е доказано безспорно, че тези транзакции са
извършени на други дати.
В този смисъл подзащитната ми изобщо не е привлечена с постановление
от разследващ полицай, не й е повдигано обвинение по отношение на тия 21
транзакции, съответно не са събирани никакви доказателства, относно 21 от
25 Д.ия.
Към момента обаче по процесуални съображения обяснени от ВКС
подробно не би могло да се събират нови доказателства, относно тези 21
транзакции, т.к. не би могло да се измени първоначалното обвинение.
В крайна сметка подсъдимата би следвало да бъде оправдана, относно
5
тези 21 транзакции, защото съдът не би могъл да издаде присъда без да има
повдигнато обвинение и събирани доказателства по него.
Фактически, по-конкретно липсват доказателства относно престъпна
дейност на 21 дати с изключение на транзакциите от 10.11.2022 година за
сумата от 300 лева, от 30.11.2022 година по втората осчетоводена на тази дата
транзакция за сумата 400 лева и на 05.12.2022 година за деветата и десетата
осчетоводени на тази дата транзакции, всяка от по 400 лева от общо 10
осчетоводени на тази дата транзакции. Липсва и основание на което да се
съберат такива доказателства, защото няма такова обвинение и процесуално
не може да бъде повдигнато пред настоящата инстанция.
В същото време прокуратурата оттегли обвинението относно първата от
общо 25-те транзакции именно по отношение на тази, която е извършена на
10.11.2022 година за сумата от 300 лева, която счита за недоказана. Толкова по
процесуалните нарушения.
Моля да приемете, че Окръжен съд - Търговище е издал
незаконосъобразна и необоснована присъда, защото с присъдата е изменил
обвинението въвеждайки нови факти свързани с времето на извършване на
отделните Д.ия след като със свое определение, влязло в законна сила е
отхвърлил молбата на прокуратурата за изменение на обстоятелствената част
на обвинението.
Относно неправилността и необосноваността на присъдата поради
противоречието й с материалния закон и със съответно събрания
доказателствен материал ще посоча отново следното.
Единственото пряко доказателство - самопризнанията на подсъдимата
дадени на фаза ДП не биха могли да се ползват като доказателство за 21 от 25
транзакции. Но 21 от 24 транзакции не са били извършени на посочените в
обвинителния акт дати, подсъдимата не е давала обяснения изобщо по тези 21
транзакции, останалите доказателства, освен самопризнанията на
подсъдимата, нейните обяснения в съдебна фаза бяха отречени тия
самопризнания и тя се обоснова, изложи съображения защо ги отрича, до едно
са косвени, а не преки. Дори съвкупния анализ не води до извод за доказано от
обективна и субективна страна престъпление. Обсъдени поотделно моля да
приемете следното по тия косвени доказателства.
Първо писмените справки за движението на гражданската ищца,
приобщени като доказателства по делото сами по себе си не доказват кое е
лицето, което е осъществило всяко едно от тегленията, те принципно биха
могли да бъдат ценени като доказателства, относно странични обстоятелства
по делото, а именно временно осъществяване на теглене на средства от
банковата сметка, размер на съответните суми, които са били изтеглени,
конкретно устройство от което сумите са били изтеглени.
След приемането обаче на ССчЕ в последното съдебно заседание пред
Окръжен съд - Търговище тия справки фактически губят своята
доказателствена стойност, относно време на осъществяване на теглене на
6
средства от банковата сметка до колкото посоченото в тях време е време на
осчетоводяване на операцията, а не време на реално осъществяване на
деянието.
На второ място по повод отговорите на съответните банки и други лица
до органите на разследването свързани с изискване на видеозаписи от камери,
насочени към съответните банкови устройства за теглене на суми следва да се
отбележи, че или не е налична камера, насочена към съответното устройство
или е налична камера, която не е собственост на съответната банка и отговора
фактически не съдържа никаква съществена за обвинението информация или
не се съхранява видеозапис.
Налични само два видеозаписа за две от общо 25 транзакции, от които
само единия е годен за ползване и е бил предмет на СТЕ.
И така стигаме до нея на трето място, изготвената СТЕ на един от двата
налични видеозаписа аз считам, че не помага на обвинението, т.к. показва, че
изключително ниското качество на изображението, на което се вижда само
силует, не позволява анализ на форма, на цвят на очите, гръб на носа,
носоустни гънки, контур на устни и устна цепка, конфигурация на долна
челюст и брадичка, външен контур и вътрешен релеф на двете ушни миди и
т.н., които са множество отличителни признаци.
Последното прави невъзможно отграничаването на тези общи признаци
по същество и се квалифицира от вещото лице като липса на
индивидуализиращи такива признаци, което според него води до
невъзможност за категорично идентификационно заключение на лицето, което
стои пред банкомата.
Отделно от това следва да се обърне внимание на съда, че въпросния
видеозапис и снимков материал, извлечен от него, касае една единствена
транзакция от общо 25 посочени в обвинителния акт, за които на всичкото
отгоре за една от тях обвинението беше оттеглено.
Заключението на вещото лице, че не се изключва възможността лицето да
е заснето З. А., което съдът изрично е подчертал на страница 6 от обжалваното
решение, не се нуждае от коментар, относно своята категоричност и
доказателствена стойност.
На четвърто място анализ на свидетелските показания показват, че
гражданската ищца М. Х. и сина й свидетеля В.С.Н. твърдят, че не са
свидетели очевидци на нито едно от посочените в обвинителния акт 25
тегления от банкомати, съответно не са ги осъществили те самите, не са
видели кой ги е осъществил, твърдят, че не са присъствали на тегленията, т.е.
техните показания не са пряко доказателство за осъществени конкретни
престъпления, на конкретни дати от страна на подсъдимата. И двамата
свидетели потвърждават, че подзащитната ми им е пазарувала за тях храни,
алкохол, други стоки и лекарства регулярно и им е носила в дома им
закупеното, но не уточняват конкретни дати на пазаруване, което прави
невъзможно да се свържат датите на пазаруване и доставка на стоки в дома им
7
с дати на описаните тегления в обвинителния акт, като не се оспорва изобщо,
че поне някаква, според тях част от парите, които са били теглени са били
ползвани за закупуване на храни, лекарства, които са им били предоставени, а
също и част от парите в броя.
Свидетеля Т.Р. не е очевидец не тегленията на пари от сметката на
гражданската ищца и е дал пари назаем на подсъдимата, които подсъдимата
му е върнала. Показанията му не доказват обвинението. Сумата по заема от
500 лева е значително по-малка от сумата по обвинителния акт, която е в
размер на 9250 лева и може да е добита по всякакъв начин от подсъдимата. На
свидетеля не му е известно от къде подсъдимата е взела парите за връщане на
заем.
Свидетелката Д.Т. не е свидетел очевидец на тегленията, обстоятелството,
че подсъдимата играла хазарт от време на време, като е залагала малки суми
пари в периода касаещ обвинението не доказват по никакъв начин, че е
използвала сумите, които се твърди, че незаконно е присвоила.
Показанията на доведените едва в съдебна фаза на процеса свидетели
касаят абсолютно странични за обвинението обстоятелства.
Като цяло обобщения в съвкупен анализ на писмените и гласни
доказателства, както и на назначените и приетите експертизи не води до
категорично заключение, което и да е било от тегленията на описаните в
обвинителния акт суми да е било извършено от подзащитната ми, ако
изключим от доказателствения материал нейните обяснения, дадени на ДП по
друго обвинение.
Обстоятелства като тези, че подсъдимата е вземала и връщала пари на
заем от кредитни институции, от частни лица, че е играла хазарт с малки суми
за залог, че е имала спорове с гражданската ищца, относно
местонахождението на дебитната карта на последната в определени дни и
прочие дори да приемем за доказани по никакъв начин не доказват
обвинението от обективна страна, да не говорим за субективното участие на
подзащитната ми.
Видно от писмените доказателства и приетата СИЕ подсъдимата е
разполагала в инкриминирания период с доста средства около 5000 лева, в
рамките на около месец, които са постъпвали по банковата сметка на съпругът
й, които тя е теглила с притежаваната от нея дебитна карта за същата сметка.
Налице са също съществени несъответствия между общата твърдяната
усвоена по обвинителния акт сума от една страна и твърдяната сума в
показанията на самите свидетели, не на подсъдимата, в това число
първоначалните показания по ДП, които е дала самата гражданска ищца.
В първоначалните си признания по ДП подсъдимата също сочеше друг
общ размер на присвоена сума от описана обвинителния акт. Тези нейни
обяснения и самопризнания обаче тя отрече по време на съдебната фаза на
процеса, също потвърди правотата на обясненията си дадени пред съда след
като й бяха прочетени обясненията от ДП.
8
Обвинението и съответно присъдата считам, че ще се съгласите не бива
да почива нито на догадки, нито на предположения, а направени на база
странични доказателства от косвен характер, каквито са всички фактически
доказателства по делото, нито само на самопризнания отречени в съдебна
фаза, дадени в други различни от тях и които фактически не могат да бъдат
ползвани за 21 от 25 транзакции.
С оглед на изложеното, след като се убедите в основателността на
настоящата въззивна жалба да отмените присъдата и да постановите нова
такава, с която да оправдаете подсъдимата по повдигнатото обвинение, като
приемете, че тя е осъдена от първоинстанционния съд при липса на преки
доказателства, доказващи твърдяното престъпление както от обективна, така
и от субективна страна.
Благодаря !
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Желая да бъда оправдана.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Моля да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9