№ 101
гр. ЛЕВСКИ, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100060 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 245 ал.2 от КТ – за
неизплатено трудово възнаграждение.
В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, че не разполага с екземпляр от
сключения трудов договор, както и от последващите допълнителни
споразумения, но след направена справка за осигурителен доход е установил,
че трудовото възнаграждение на ищеца е варирало през периода 2018-2021 г.
Твърди се, че със заповед № 006/05.05.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 01.05.2021 г., и че през периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2021 г. са останали неизплатени от страна на работодателя трудови
възнаграждения. Твърди се, че общия размер на задължението на
работодателя към ищеца за неизплатено в срок трудово възнаграждение
възлиза общо на сумата от 9871,25 лв. за посочения период след приспадане
на дължимите данъци и осигуровки, като са конкретизирани същите по
месеци.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на Д.Д. сумата от 9871,25 лв., представляваща сбор от
неизплатени в срок трудови възнаграждения за времето от месец ноември на
2018 г. до м. април 2021 г., включително, след приспадане на дължим данък и
осигуровки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
1
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцовата страна е направила искане за изменение
размера на предявения иск. Искането е направено своевременно и съдът е
приел направеното изменение на размера на предявения иск, като същия е
продължил за сумата от 9276,65 лв., а не за първоначално предявената сума
от 9871,25 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба и е изразила становище, че предявеният иск е
неоснователен, че сключеният трудов договор е абсолютно фиктивен и е
направено искане да се прогласи неговата нищожност. Твърди се, че по този
договор ищецът не е изпълнил нито едно задължение, че никога не се е явявал
на работа, че никога не е имал работно място, че никога не е полагал подпис
под какъвто и да било документ, че никога не е посещавал седалището на
дружеството, че не е подписвал и не му е връчвана длъжностна
характеристика и няма нито един работен ден в предприятието. Изразено е
становище, че само наличието на сключен трудов договор не е достатъчно, за
да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение,
а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да
осъществява съответната трудова функция, че обстоятелството че е налице
регистрация на трудовото правоотношение, а впоследствие и на
прекратяването му в ТД на НАП, не обуславя извод за наличие на валидно
трудово правоотношение между страните, тъй като вмененото като
задължение на работодателя уведомление до НАП не е елемент от
фактическия състав на възникване на трудовото правоотношение, нито пък
единствен правопораждащ елемент от него. Моли се съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото /л. 20/ трудов договор №
002/14.11.2017 г. е, че на 14.11.2017 г. между „***“ ЕООД и Д. Д. Д. е
сключен трудов договор на основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ, като със същия Д.
е назначен на длъжността „управител, транспорт“ с работно време 4 часа, за
неопределен срок и му е определено основно месечно трудово
възнаграждение. Посочено е, че Д. е постъпил на работа на 15.11.2017 г.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява,
2
че трудовия договор е обявен за недействителен на някое от основанията в
КТ, поради което, съдът приема, че възражението на ответника за
недействителност на трудовия договор е неоснователно и недоказано.
Относно твърдението на ответната страна, че ищеца не се е явявал на
работа, поради което не му се дължи трудово възнаграждение, съдът приема,
че и това възражение е недоказано. Нещо повече, КТ в разпоредбата на чл.
187 ал.1 т.1 е посочил неявяването на работа като нарушение на трудовата
дисциплина, а съгласно разпоредбата на чл. 190 ал.1 т.2 от КТ за неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни е предвидено наказание
дисциплинарно уволнение. В настоящия случай няма представени
доказателства ищеца да е уволнен на каквото и да било основание, още по-
малко пък за неявяване на работа /според твърдението на ответната страна/ и
през процесния период страните са били във валидно трудово
правоотношение.
Към исковата молба е представена справка /чрез електронните услуги
на НАП/ за актуално състояние на трудовите договори към 15.11.2021 г. на Д.
Д. Д., от която се установява, че периода от 14.11.2017 г. до 01.05.2021 г. е
регистриран в НАП трудов договор сключен с Д. Д. Д. от работодател „***“
ЕООД с. М., като Д. е бил на длъжността „управител транспорт“.
Представената справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП
е в съответствие и с представения и посочен по-горе трудов договор сключен
между страните.
Към исковата молба е представено и копие от заповед № 006/05.05.2021
г. за прекратяване на трудов договор № 002/14.11.2017 г., считано от
01.05.2021 г. – също съответен на представената и посочена по-горе справка
за актуално състояние на трудовите договори.
Към исковата молба са представени и справки за осигурителния доход
за социално осигуряване по данни от декларации, подавани от работодателя,
от които се установява, че ежемесечно през процесния период Д. Д. Д. е
осигуряван от ответното дружество за всички работни дни от съответния
месец, с посочено дневно работно време 4 часа. В същите справки са
посочени и съответно отработените часове, които са съответни на броя
отработени дни, умножено по 4 часа на ден. Очевидно е, че работодателя е
приел и е декларирал, че ищеца е отработил съответните дни и часове, което
обстоятелство опровергава твърдението на ответната страна, че ищеца не е
3
изпълнил задължението си да се явява на работа, поради което счита, че не му
се дължи трудово възнаграждение.
По делото е представено от ищеца банково удостоверение /л. 26 от
делото/, от което се установява, че през периода от 20.08.2018 г. до 15.04.2021
г. по сметката на Д. в „***“ АД периодично са постъпили различни суми,
преведени от Е.П. Д.а с посочено основание за превода „заплата“, като само
за два от направените преводи – на 20.08.2018 г. и 26.08.2019 г. е посочено
основание „захранване на сметка“.
Относно преведените суми посочени в банковото удостоверение ищеца
е направил признание, че същите представляват частично изплатени му
трудови възнаграждения.
Видно от данните по делото е, че Е.П. Д.а /извършилото преводите
лице/ е съпруга на управителя на ответното дружество и същата в показанията
си заявява, че счетоводителката й дава документите и тя ходи да внесе
парите. Заявява, че осигуровките са плащани от фирмата.
За установяване дали на ищеца са изплатени или не всички дължими му
се трудови възнаграждения съгласно сключения трудов договор по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице
се установява, че ищеца е бил осигуряван за длъжността „управител
транспорт“, че за тази длъжност минималния осигурителен доход е 845 лв., но
тъй като договора е сключен за 4 часа вещото лице е изчислило евентуално
дължимите му се суми за 4 часа работен ден, като при изчисленията са
приспаднати осигуровките и ДОД дължими от ищеца. Вещото лице е
представило различни варианти на заключението, като съдът възприема
варианта, при който са приспаднати преведените от ответника на ищеца суми
съгласно представеното от самия ищец банково удостоверение /приложено на
л. 26 от делото/. Този вариант на заключението е приложен на л. 102 от
делото и съдът изцяло го възприема. Заключението на вещото лице е
изготвено компетентно, съобразно квалификацията на вещото лице и при
съобразяване представените по делото писмени доказателства.
Видно от заключението на вещото лице, в този му вариант /л. 102 от
делото/ е, че действително на ищеца не са изплатени всички дължими му се
суми за трудово възнаграждение съобразно сключения между страните
трудов договор, като същите за процесния период са общо в размер на
6876,65 лв., до която сума съдът приема, че предявения иск е основателен и
4
доказан. За разликата над сумата 6876,65 лв. до сумата от 9276,65 лв.
/съобразно изменението на иска/, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените деловодни разноски съобразно уважената част от
предявения иск, а именно сумата от 518 лв. Видно от представения списък на
разноските е, че ищеца е направил разноски в размер на 700 лв. заплатени
като възнаграждение за един адвокат. Уважената част от предявеният иск е
равна на 74%. При това положение следва да бъдат присъдени 74 % от
направените деловодни разноски и след елементарно математическо
пресмятане, съдът приема, че 74% от 700 лв. са 518 лв., която сума както бе
посочено по-горе следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.
Следва да бъде осъден ответника да заплати д.т. в размер на 4% върху
уважената част на предявения иск, а именно д.т. в размер на 275, 07 лв., както
и направените деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 300
лв. - заплатени като възнаграждения на вещото лице.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. М., ***,
вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от АВ с ЕИК ***, представлявано от Ф.И.М. да
заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от
6876,65 лв. /чиста сума за получаване/, представляваща общ сбор от
дължимите се и неизплатени трудови възнаграждения от „***“ ЕООД на Д. Д.
Д. за периода от м. ноември 2018 г. до месец април 2021 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от 6876,65 лв. до
окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 6876,65 лв. до предявения иск в размер на
9276,65 лв. отхвърля предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „***“ ЕООД със сочени
по-горе данни да заплати на Д. Д. Д. – със сочени по-горе данни деловодни
разноски в размер на 518 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД със сочени по-горе данни да заплати
държавна такса в размер на 275,07 лв.
5
ОСЪЖДА „***“ ЕООД със сочени по-горе данни да заплати по
сметка на РС Левски деловодни разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2
от ГПК започва да тече от 11.05.2022 г.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6