Р Е Ш
Е Н И Е
№ 684
Гр. Пловдив, 11.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен
съдия: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1039 по описа за 2019 г., ХI състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Постъпила
е жалба от пълномощник на И.В.П., действащ в качеството му на съдружник и
управител на „Кепитъл партнърс“ ООД против отказ № 20191118160650-2 от 20.11.2019
г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление със същия входящ номер от
18.11.2019 год., с което е поискано вписване на промени по партидата на „Кепитъл
партнърс” ООД, ЕИК *********, изразяващи се в заличаване на И.В.П. като
съдружник в посоченото търговско дружество на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ,
както и заличаването му като управител на същото, представляващ дружеството
заедно и поотделно с другия управител. По изложени в жалбата съображения е
поискано отказът да се отмени като незаконосъобразен и да се извърши заявеното
вписване.
ОС - Пловдив,
след като прецени приложените доказателства, доводите, изложени в жалбата и
след служебна проверка по електронната партида на жалбоподателя в ТР към АВ, приема
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е
редовна. Видно от входящия й номер, същата е постъпила в АВп. на 26.11.2019
год., преди да е изтекла седмица от постановяването на обжалвания акт /20.11.2019
год./, поради което следва да се приеме, че жалбата е своевременно подадена, в
рамките на законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. При
това положение датата на връчването на съобщението за постановеното решение до
заявителя няма правно значение за извода дали жалбата е подадена в срок. Тя изхожда
от надлежна страна, с право на жалба, доколкото отказът е постановен по нейно
заявление и с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт на Агенцията по вписвания. Внесена е дължимата за производството държавна
такса в размер на половината от таксата, дължима на АВп. Подадена е от адвокат,
снабден с изрична представителна власт да обжалва отказа на Агенцията. С оглед
на всичко това процесната жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
По
съществото на жалбата:
Обжалваният
отказ е постановен по заявление А4 с вх. № 20191118160650, подадено от пълномощник
на И.П. с искане да бъде вписано заличаването на П. като съдружник в посоченото
търговско дружество и като негов управител. На заявителя са били дадени
указания от 19.11.2019 год. да представи документи, които удостоверяват
прекратяването на участието на съдружника и освобождаването му от длъжността
управител. На 20.11.2019 год. молителят е подал заявление Ж1, към което е
приложил заявлението от И.П. до дружеството, изпратено чрез нотариална покана
на адреса на управление на „Кепитъл партнърс“ ООД.
Отказът е
основан на следните мотиви: необходимо е да бъде взето решение на ОСС за
съдбата на освободените дялове и за промяна на дружествения договор, каквито решения
не са взети; не се установява получаването на нотариалната покана за напускане
на съдружника, което е препятствало възможността на дружеството да заяви
вписване на освобождаването на управителя; съгласно чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ П. не е
оправомощено лице да подаде заявление за вписване на посочените обстоятелства.
След
справка по партидата на „Кепитъл партнърс“ ООД в ТР се установява, че
дружеството е пререгистрирано по реда на
ЗТР през 2008 год. Съдружници в него са две физически лица – С.Г.С. и И.В.П.,
при паритетно участие в капитала. И двама съдружници управляват и представляват
дружеството заедно и поотделно. Седалището и адреса на управление на
дружеството е гр. Пловдив, район Тракия, бул. „Санкт Петербург“ № 36А, Картинг
писта „Лаута“.
От
представеното със заявление Ж1 заявление чрез нотариална покана е видно, че И.В.П.
е отправил до „Кепитъл партнърс“ ООД уведомление, в което е заявил волята си в
две насоки: по т. 1 е заявил желанието си участието му в дружеството като
съдружник да бъде прекратено, като на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е отправил
тримесечно предизвестие; по т. 2 е заявил, че не желае да бъде повече управител
на дружеството и настоява да бъде заличен от ТР.
Поканата е
адресирана до адреса на управление на дружеството, вписана в ТР, чрез другия
съдружник и управител С.С.. Отправена е чрез нотариус Тинкова, пред която е
депозирана на 20.06.2019 год. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление на 14.08.2019 год.
Пред съда е
представен протокола за предприетите от нотариуса действия, за да приеме
поканата за редовно връчена на адресата. Според залегналите в протокола
констатации адресът на управление на дружеството е бил посетен от служител на
нотариалната кантора три пъти, по различно време, в т.ч. и в почивен ден, като
между първото посещение /27.06.2019 год./ и последното посещение /30.07.2019
год./ е изминал повече от месец. Не е открит управителя на дружеството Сираков
или друг упълномощен представител, на който да бъде връчена нотариалната покана.
На входната врата на адреса на управление е залепено уведомление на 30.07.2019
год., като такова не е пуснато в пощенска кутия, предвид отсъствието на такава.
В 14-дневен срок от залепването на уведомлението, който е изтекъл на 13.08.2019
год., адресатът не се е явил в кантората на нотариуса, за да получи адресираната
до него нотариална покана. Поради това, съдът възприема за обоснован извода на
нотариуса, че според фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК нотариалната покана се счита
редовно връчена с изтичането на 14-дневния срок за получаването на книжата -
14.08.2019 год. Нормата на чл. 47 ГПК систематично е поместена в Общата част на
ГПК и според безпротиворечивата съдебна практика е приложима и в охранителните
производства, уредени в специалната част на ГПК, в т.ч. и в производството по
връчване на нотариална покана.
От момента на
фингираното връчване на поканата, съдържаща изявленията на П. – 14.08.2019 год.
е започнал да тече тримесечният срок на предизвестието за напускане на
съдружника и съответно срока, в който дружеството е следвало да предприеме
действия по заличаването на П. като съдружник. Тримесечният срок е изтекъл на
14.11.2019 год., преди подаването на заявлението обр. А4.
На
първо място, следва да се посочи, че съдът възприема за несъстоятелен мотива на
длъжностното лице, че заявителят И.П. не
е легитимиран да заяви вписване на обстоятелствата, които е поискал да
бъдат вписани. Според чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 легитимирани да подадат
заявление за вписване на обстоятелства са търговецът или адвокат с изрично
пълномощно. В случая, заявлението е подадено от изрично упълномощен адвокат,
овластен от един от двамата управители на дружеството, които имат право да
представляват дружеството самостоятелно – И.П.. Поради това, несъмнен е
изводът, че заявлението обр. А4, подадено от адвокат с изрично пълномощно,
изходящо от управител на дружеството, е подадено от легитимиран заявител.
Във
връзка с искането за заличаването на П. като управител:
Според нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ
управителят може да поиска да бъде заличен от ТР с писмено уведомление до
дружеството. В срок от един месец от получаването на уведомлението дружеството
трябва да заяви за вписване освобождаването му от ТР. Ако дружеството не
направи това, управителят може сам да
заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на
негово място е избрано друго лице.
В случая
управителят П. е заявил пред дружеството искането си да бъде освободен като
управител. Връчването на уведомлението е сторено чрез нотариална покана на
14.08.2019 год. В рамките на един месец от фингираното връчване, т.е. до
14.09.2019 год. дружеството е следвало да предприеме действия по заличаването
на П. като управител, но не е изпълнило тези свои задължения. Поради това П. е
легитимиран по силата на закона сам да заяви заличаването си като управител.
Искането е основателно и прекратяването на управителните му правомощия подлежи
на вписване.
Във връзка с
искането за заличаването на П. като съдружник
в дружеството:
Съдът намира изводът на длъжностното
лице по регистрацията във връзка с липса на надлежна легитимиция у съдружника
да иска вписване на промени, за необоснован.
От една
страна заявител е лице, което към момента на подаването на заявлението все още
представлява дружеството като негов управител.
От друга
страна, съдружникът, дори да не е управител, също може да заяви заличаването си
като съдружник. Действително разпоредбата на чл. 15, ал.
1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявител може да бъде лице,
различно от търговеца и прокуриста, единствено в предвидените по закон случаи. Разпоредбата
на чл. 125, ал. 2
от ТЗ, уреждаща прекратяване на участието на съдружника с писмено
предизвестие, не предвижда изрично възможността съдружникът да заяви за
вписване това обстоятелство по партидата на дружеството, каквато възможност е
предвидена за управителя в чл. 141, ал. 5,
изр.последно от ТЗ. Но съдът приема, че заявител за вписване на
промени по партидата на дружеството може да бъде и съдружникът, чието
членствено правоотношение е прекратено, поради упражняване на потестативното му
право да прекрати едностранно участието си в дружеството с писмено предизвестие.
Това лице, както и управителят, има правен интерес да иска вписване на
прекратяване на участието му в дружеството, тъй като правните последици от
прекратяването на членственото правоотношение засягат не само правната сфера на
дружеството, но и неговата лична правна сфера. При бездействие на управителя не
може да се отрече правото на съдружника сам да инициира производство по
заличаването му в ТР като съдружник. Основен принцип при воденето на ТР е
доверието в регистъра. Той следва вярно да отразява вписаните в него
обстоятелства. Недопустимо е при настъпило прекратяване на членственото
правоотношение на лицето, инициирало прекратяването, да бъде отречено правото
да поиска привеждане на вписаните обстоятелства в съответствие с действително
съществуващите. Ето защо, съдът счита, че в този случай следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 141, ал.
5 от ТЗ и на напусналия съдружник да се признае правото да заяви
заличаването си като съдружник.
Поради това
съдът приема, че Агенцията по вписванията е била надлежно сезирана със
заявлението, подадено от името на П..
Видно от приложените доказателства,
предизвестието за напускане е отправено до дружеството - на адреса на управление.
Връчено е чрез нотариална покана, при условията на чл. 47 ГПК, чрез залепване
на уведомление. За дата на връчването се приема 14.08.2019 год. Условията за
залепването на уведомление и за прилагането на фикцията са надлежно
удостоверени с представения по делото нотариален протокол.
В предизвестието е посочено, че П. желае
членството му като съдружник в „Кепитъл партнърс” ООД да се счита прекратено, начиная
изтичането на три месеца от датата на получаването му. От момента на връчването
на предизвестието – 14.08.2019 год. до подаването на заявлението пред АВп. са
изтекли повече от три месеца, какъвто е минималният срок за предизвестие, както
съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, така и според чл. 23 от Дружествения договор.
Съгласно Решение № 46 от
22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, по
чл.290 от ГПК, в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от
свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза
законът признава право да напусне доброволно дружеството, като отправи за целта
писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването
на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма
и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.
125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в
който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в ТЗ - прекратяването следва да се счита за настъпило
ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради
потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право,
законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на
съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал.
2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от
други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.
127 във вр. с чл. 125, ал. 2 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от
съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е
регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото
правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване.
Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект
спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи
качеството "съдружник".
Това обстоятелство подлежи на вписване
на основание чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ.
С оглед изложеното, съдът счита, че е
осъществен фактическия състав на прекратяването на членственото правоотношение
по чл. 125, ал.
2 от ТЗ, тъй като съдружникът е отправил писмено предизвестие,
достигнало до дружеството, и съответно е изтекъл законния тримесечен срок от
получаването му до подаването на процесното заявление.
По изложените
съображения, налице са основания за вписване на прекратеното участие на
съдружника П. в „Кепитъл партнърс“ ООД.
По изложените
съображения, обжалваният отказ в неговата цялост е необоснован и
незаконосъобразен. Поради това същият ще се отмени и на основание чл. 25, ал. 5
от ЗТРРЮЛНЦ ще се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното
вписване.
В жалбата е заявено искане за
присъждане на разноски, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира искането за неоснователно.
Въпреки уважаването на жалбата, разноски в полза на жалбоподателя не се дължат.
С предприетото пред ОС - Пловдив обжалване на
постановения от Агенцията по вписванията отказ регистърното производство е
запазило правната си характеристика на удостоверително охранително производство
по см. на част VІ на ГПК, с присъщите на охранителния процес белези на
безспорност и едностранност. То не се е превърнало в спорно и двустранно,
поради което предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК в случая отсъстват и
разноските са за сметка на заявителя/молителя, в съответствие с чл. 541 ГПК.
Обстоятелството,
че съгласно чл. 25 ЗТР отказът на Агенцията по вписванията подлежи на обжалване
пред окръжния съд по седалището на търговеца, чийто акт подлежи на инстанционен
контрол пред съответния апелативен съд по реда, установен в гл. ХХІ ГПК за
обжалване на определенията, само по себе си не обосновава правен извод, че
присъщите на охранителното производство общи белези, отпадат, в каквато насока
са правно несъстоятелните доводи на частния жалбоподател.
Убедителен
аргумент в тази насока е разпоредба на чл. 530 ГПК, според която общите правила
на охранителното производство са правно важими и за предвидените в други
закони, какъвто е и ЗТРРЮЛНЦ, охранителни производства, доколкото последните не
са дерогирани от специалните уреждащи ги норми, каквито в разглежданата
хипотеза. Независимо, че Агенцията по вписванията е административен орган, то с
оглед правната характеристика на регистърното производство и възложените
ѝ от законодателя функции в същото, обосновават извод за липсата на процесуална
възможност в съдебната фаза на производството по регистрация, обусловена от
действията на този орган, той да придобие качеството на страна по см. на чл. 26 ГПК - с индивидуално отношение към предмета на заявеното искане, чрез оспорване
правата на неговия заявител. В тази насока е и формирана съдебна практика, в
т.ч. определение № 201 / 11.03.2010 год. по ч.т.д. № 850 / 2009 год. на ВКС,
второ отделение.
Изводът за
охранителния характер на регистърното производство до приключването му с влязъл
в сила акт, в т.ч. и във фазата на обжалване пред съд на постановен отказ, се
потвърждават от мотивите по т. 7 на Тълкувателно
постановление № 2/2014 год. на ОСГК на ВКС и ВАС от 19 май 2015 год., в които е
посочено, че производството по ЗТР е едностранно и безспорно, целящо да осигури
съдебно съдействие на търговци за вписване на подлежащи на вписване
обстоятелства и обявяване на подлежащи на обявяване актове; тази дейност не е
административна, а регистърното производство е особено производство,
охранително по характера си. В рамките на охранителното производство, на
основание посочената разпоредба на чл. 541 ГПК разноските са за сметка на
молителя.
Поради изложеното, съдът
приема, че в полза на жалбоподателя и в тежест на Агенцията по вписванията не
следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ № 20191118160650-2 от 20.11.2019
г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20191118160650 от
18.11.2019 г., с което е поискано вписване на заличаването на И.В.П. като
управител на дружеството, който представлява същото заедно и поотделно с другия
управител и прекратяването на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ на участието на И.В.П.
като съдружник в „КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС” ООД, ЕИК *********.
ЗАДЪЛЖАВА Агенция по вписванията да
извърши поисканото със заявление обр. А4 вх. № 20191118160650 от 18.11.2019 г.
вписване по партидата на „КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС” ООД, ЕИК *********.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за сведение и изпълнение,
като на основание чл. 25, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ да се изпрати и препис от
протокол за извършени действия във връзка с връчването на нотариална покана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
адвокат З.З., действащ като пълномощник на И.В.П., за присъждане на разноските, сторени по делото.
В тази част съдебният акт подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд
- Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :