№ 79
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330205103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Ф. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление № 22-0432-001013/02.08.2022 г., издадено от
А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат подробни доводи в 12 точки за
незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно
постановление (НП). Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка и се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Моли се
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят В. се явява лично и с адв. Ф. С., като и двамата поддържат
жалбата. В условията на евентуалност се претендира да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. В хода на съдебните
прения жалбоподателят поддържа становището на повереника си, твърди да
не е употребявал алкохол на датата на деянието, както и предишния ден.
Сочи, че цялото му семейство търпи вреди от изземването на свидетелството
му за управление на МПС.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административнонаказателната преписка, взема становище
1
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично
доказани. Поддържа в наказателното постановление да е направено пълно и
точно описание на нарушението, мястото на извършването му и
обстоятелствата, при които е осъществено. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С. Ф. В., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.08.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
02.09.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.06.2022 г. в 08:15 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ до № 30 в
посока от запад към изток жалбоподателят С. Ф. В. управлявал лек автомобил
„БМВ“ с рег. № ***, след като преди това бил употребил алкохол. По същото
време на посочения пътен участък служебните си задължения по контрол за
спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Д. П. К. – ***.
Свидетелят К. спрял за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. В
хода на проверката в 08:20 часа жалбоподателят В. бил изпробван с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM-0728
за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му. Техническото
средство отчело концентрация на алкохол от 0,52 промила чрез измерването
му в издишания от жалбоподателя въздух.
На място свид. К. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 695605 срещу жалбоподателя В., в негово
присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка. Свидетелят К. издал и талон за изследване с
бл. № 122218, екземпляр от който също бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя в 08:40 часа на 20.06.2022 г.
С връчването на талона проверката приключила, като преди това били
изпълнени действията по изземването на свидетелството за управление на
МПС на В. и на регистрационните табели на автомобила във връзка с
приложени принудителни административни мерки.
2
До края на определения с талона за изследване срок жалбоподателят В.
не се явил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и не дал кръвна проба за медицинско
и химическо лабораторно изследване.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. П. К.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка – фактът, че жалбоподателят е бил
водач на лекия автомобил, който е спрян в движение; мястото, където е
установено деянието – гр. Пловдив, ул. „Кукуш“ № 30; извършването на
проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез
измерването й в издишания въздух чрез използването на техническо средство,
както и отчетеният резултат от 0,52 на хиляда. Установява се още, че пред
свидетеля жалбоподателят е заявил, че е употребявал алкохол предната вечер.
От свидетелските показания на актосъставителя се изясняват и
обстоятелствата по съставянето и връчването на талон за изследване, като
свид. К. пояснява, че е определил срок от 45 минути за явяване в лечебно
заведение за вземане на кръвна проба, а екземпляр от талона е връчил на
жалбоподателя на края на проверката, като след този момент не са
извършвани други действия с участието на В. и той не е задържан на мястото
на деянието от полицейските служители. Показанията на свид. К. се ползват
изцяло с доверие от съда. Те са подробни, хронологически и логически
последователни, не съдържат вътрешни противоречия. В показанията си
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец и които са му станали известни при изпълнение на служебните
си задължения. Показанията му се подкрепят изцяло от писмените
доказателства по делото. Свидетелят детайлно и подробно пресъздава
съдържанието на беседата и поведението на жалбоподателя, включително
връщането му по-късно същия ден заедно с придружител и с искане за
продължаване на срока по талона за изследване за даване на кръвна проба.
Тази обстоятелственост и конкретика в разказа на свид. К. придава засилена
достоверност на показанията му, защото доказва, че същият има ясен спомен
от случилите се събития. При съвместния анализ на показанията с другите
събрани по делото доказателства се установява и че възприятията на свид. К.
за случилото се са и достоверни, поради което съдът изцяло им дава вяра.
От показанията на свид. П.Д.К. се установява, че жалбоподателят В.
работи като механик и при изпълнение на работата си управлява МПС, за да
купува авточасти. Изяснява се още, че родителите на жалбоподателя живеят в
гр. С., поради което за да ги посещава и да се грижи за тях, на В. му се налага
3
да пътува. Свидетелят К. посочва, че никога не е виждал жалбоподателя да
употребява алкохол. Установява се и В. да има дентален проблем, за който да
провежда лечение, но свид. К. не знае какви лекарства приема първият.
Относно процесния случай свидетелят заявява, че В. му е споделил да не е
употребявал алкохол. Това не води до противоречие с показанията на свид.
К., който от своя страна посочва, че при проверката жалбоподателят му е
казал, че е употребил алкохол предната вечер. Както К., така и К. не са
очевидци и не са присъствали при жалбоподателя във въпросната вечер,
поради което те единствено възпроизвеждат пред съда информация, която им
е съобщена от В.. Възможно е на двамата свидетели жалбоподателят да е
разказал различни и противоречащи си версии, като съдът приема, че всеки от
двамата добросъвестно споделя известните му по делото обстоятелства.
По отношение на обясненията на жалбоподателя В. констатираната по-
горе непоследователност в позицията му не е изолиран случай. В тази връзка
макар обясненията да са годно средство за възпроизвеждане на доказателства
в процеса, то те могат да бъдат използвани и като средство за изграждане на
защитна теза, поради което се дължи завишено внимание при тяхната оценка.
При тази си дейност настоящият състав намира, че в обясненията на
жалбоподателя В. се съдържат противоречия, които разколебават
доказателствената им стойност. Категорично несподелимо и несъответстващо
на обективната истина е твърдението, че след връчването на талона са
оставали около 10 минути да изтичането на срока за даване на кръвна проба.
Както в жалбата, така и в пренията се поддържа срокът по талона за
изследване да е изтичал в 09:05 часа, но при предоставени 45 минути и
връчване на талона в 08:40 часа, то видно е, че срокът е изтичал чак в 09:25
часа. Твърди се от жалбоподателя и екземпляр от талона да е връчен в по-
късен момент – към 08:50 ч., но В. сам със своя подпис е удостоверил, че е
получил преписа в 08:40 часа. Процедурата по поставянето на подпис от
провереното лице има за цел да създаде гаранция за достоверност и
безспорност на вписаното съдържание, поради което в случая няма основание
да се сподели възражение срещу обстоятелство, което жалбоподателят сам е
признал с подписа си. Съдът приема, че в обясненията си жалбоподателят
пресъздава превратно действителната фактическа обстановка в опит да
изгради изгодна за себе си версия. Друг такъв пример е твърдението му да
има само едно предходно нарушение на правила за движение от преди 10-15
години, докато от справката му за нарушител/водач се установява, че през
2019 г. са му връчени и влезли в сила 2 фиша за превишена скорост, през 2021
г. – още един фиш за такова деяние. Следователно тези нарушения са
известни на В., но в обясненията си отново се стреми да създаде представа за
фактическа обстановка, различна от действително случилата се. По тези
съображения на обясненията не се дава вяра.
От талон за изследване № 122218, съставен от свид. Д. П. К., се
установява, че проверката на жалбоподателя В. с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0728 е извършена в 08:20 часа на
4
20.06.2022 г. и е отчела положителен резултат от 0,52 на хиляда. Установява
се още, че екземпляр от талона е връчен лично на жалбоподателя В. в 08:40
часа на 20.06.2022 г., като последният е избрал извършване на медицинско и
химическо лабораторно изследване за установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта си, за което е насочен към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр.
Пловдив с определен срок за явяване до 45 минути от връчването на талона.
От справка за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери“ (лист 20 от делото) се изяснява, че техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM-0728 успешно е преминало последваща
проверка на дата 21.02.2022 г., както и че срокът на валидност на тази
проверка е 6 месеца.
От писмо с вх. № 76418/29.09.2022 г. от изпълнителния директор на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 17 от делото) се установява, че
жалбоподателят С. Ф. В. не е преминавал за преглед през лечебното заведение
на дата 20.06.2022 г., включително и за даване на кръвна проба за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. Ф. В. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ***, издадено на
***, валидно до ***. и с налични 29 контролни точки.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Твърдят се съществени
нарушения поради липсващи задължителни реквизити на съдържанието както
на АУАН, така и на наказателното постановление. При служебно дължимата
проверка за редовност на двата акта и за законосъобразност на
производството по налагане на наказанията съдът намира, че нарушения на
производствените правила от категорията на съществените не са допуснати.
5
На първо място досежно съдържанието на АУАН твърди се от
жалбоподателя да липсва надлежно и конкретно описание на мястото на
извършване на нарушението поради непосочване на номера и класа на пътя,
на който е извършено е деянието, с което да е ограничено правото на защита.
Възражението е неоснователно. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление последователно и непротиворечиво е посочено, че мястото на
извършване на нарушението е в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ до № 30 с посока
на движение от запад към изток. Така направеното описание позволява
мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. То е
сведено до конкретен административен адрес, който е уникален, т.е. не е
дублиран, дава информация за посоката на движение и за определен номер по
протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация. В
случая движението е осъществено в границите на урбанизирана територия и
по съществуващата улична мрежа. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за
управление на местните пътища в Община Пловдив пътищата и улиците в
населените места и селищните територии в общината образуват единна пътна
мрежа. По тези съображения и предвид че движението на автомобила е
осъществено във вътрешността на населеното място град Пловдив, съдът
приема, че направеното в АУАН описание на мястото на извършване на
деянието е достатъчно ясно, конкретно и отговаря на стандарта, установен с
чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, поради което процесуално нарушение не е
допуснато, а разгледаното възражение е неоснователно.
Несподелимо е и възражението в АУАН и в наказателното
постановление да не са посочени дата и място на извършване на
нарушението. Противно на твърдяното в жалбата ясно, конкретно и
последователно и в двата акта е прието, че нарушението е извършено на
20.06.2022 г. в 08:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ до номер 30, с посока
на движение от запад към изток. Изпълнителното деяние на нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В., се осъществява с факта на управлението на МПС със
съставомерна концентрация на алкохол в кръвта на водача. Нарушението е
формално и за да бъде довършено, не се изисква настъпването на други
последици, освен осъществяването на изпълнителното му деяние. В тази
връзка правилно времето и мястото на извършване на нарушението са
отнесени към момента на установеното управление на моторно превозно
средство от жалбоподателя В.. Както в акта, така и в наказателното
постановление изрично е записано, че на посочените дата и място
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил и с посока на
движение от запад към изток. Следователно датата и място са отнесени
именно към факта на управлението на МПС. Твърдението по жалбата това да
са единствено време и място на съставяне на АУАН, докато моментът на
извършване на нарушението да е неясен, е неоснователно и почива на
изопачаване на съдържанието на двата акта. Описването на посока на
6
движение и на факта на управление на автомобила ясно изразяват волята на
актосъставителя и на АНО и посочените реквизити обозначават момента на
осъществяване на изпълнителното деяние, поради което описанието на
нарушението е надлежно и пълно.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради липсата на вписани поне двама свидетели при съставянето
на АУАН. В случая актът е подписан от свидетел, за когото изрично е
отбелязано да е очевидец и следователно е присъствал при установяване на
нарушението. Това определя, че не е било необходимо осигуряването на
други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Фактът, че свидетелят по
акта, който е присъствал, е един, не води до необходимост от осигуряване на
поне още един, за да станат свидетелите двама. Използваният термин
„свидетели“ в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не се свързва непременно
с изискването те да са повече от един. Когато това е търсена последица от
законодателя, той го посочва изрично – така например разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, където се изискват „двама други свидетели“. Употребата на
свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че няма пречка
да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали при установяване на
нарушението - така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Не е налице нередовност
на акта, а още по-малко съществено процесуално нарушение. В случая
свидетелят по АУАН е очевидец, присъствал е при установяване на
нарушението, като непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото
извършване, което представлява достатъчна гаранция за установяване на
обективната истина. Следователно правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено по никакъв начин, нито е нарушен редът за установяване на
нарушението. По тези съображения разгледаното възражение съдът намира за
неоснователно. В този смисъл е и трайната съдебна практика - така Решение
№ 324 от 23.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3311/2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 953 от 24.04.2019 г. по к.а.н.д.
№ 3884/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1634 от 24.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1299/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2961/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Възраженията срещу правната квалификация на нарушението съдът също
намира за неоснователни. Твърди се на първо място разминаване между
квалификацията в АУАН и в наказателното постановление, доколкото в акта
е прието да е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, а в НП
– чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която точка да съдържа няколко хипотези.
Поддържа се това съществено да е нарушило правото на защита на
жалбоподателя. На първо място съдът приема, че категорично в случая не е
допуснато никакво противоречие между правната квалификация на
нарушението в АУАН и в наказателното постановление. И в двата акта
последователно и непротиворечиво е прието нарушената материалноправна
7
норма да е тази на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В АУАН за разлика от НП е
вписано и конкретно предложение. В този смисъл единствено би могло да се
поддържа, че правната квалификация в наказателното постановление е
непълна, но грубо изопачаване на фактите е да се твърди противоречие.
Съдът приема обаче, че както при посочването на нарушената
материалноправна разпоредба, така и на определящата неблагоприятните
правни последици санкционна норма е направена пълна, ясна и изчерпателна
правна квалификация, съответстваща на описаните факти и неограничаваща
правото на защита. Непосочването на предложения от законовите разпоредби
не представлява процесуално нарушение. Това е така, защото правното
основание се формулира с посочване на съответната правна норма, а съгласно
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните
актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се
състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на
правното основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво
каквито са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма
правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е
факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, но без да е
отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е
трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на
ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак.
дело № 574/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 2157 от
22.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1782/2014 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението за погрешна правна квалификация.
Твърди се в жалбата, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като
нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, която норма да съдържа както правило
за поведение, така и санкция при неговото неизпълнение. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя формираните в Решение № 59 от 11.01.2016 г.
по к.а.н.д. № 2943/2015 г. на ХIХ състав на Административен съд – Пловдив
изводи, че нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП възвежда законовата забрана за
водачите на пътните превозни средства да ги управляват под въздействие на
алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази
забрана е основание за налагане на предвидените в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП кумулативни наказания. Последната разпоредбата обаче е само
санкционна. Обстоятелството, че с нея е проведена конкретизация на
концентрацията на алкохол, се дължи на необходимостта от въвеждането на
критерии за разграничаване кога нарушаването на забраната за управляване
на МПС след употребата на алкохол е административно нарушение и кога
престъпление по смисъла на НК. Материалноправната норма, която определя
границите на дължимото поведение от страна на водачите и съдържа общата
забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, е именно
посочената като нарушена в наказателното постановление разпоредба на чл. 5
8
ал. 3, т. 1 от ЗДвП - така още Решение от 16.01.2015 г. по к.а.н.д. № 714/2014
г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1389 от 23.06.2016
г. по к.а.н.д. № 1318/2016 г. на Административен съд – Варна. Така
мотивиран, съдът приема и това възражение за неоснователно.
Не се споделят доводите за непълнота и неяснота при фактическото
описание на нарушението. Действително от обективна страна то може да бъде
осъществено чрез различно поведение – управление на МПС след употреба на
алкохол в съставомерна концентрация или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В случая както в обстоятелствената част на
АУАН, така и на наказателното постановление пределно ясно, конкретно и
непротиворечиво е описано поведението, чрез което се твърди да е
осъществено нарушението – управление на МПС след употреба на алкохол.
Никъде не е посочено, че се вменява и управление след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, за да има твърдяната от
жалбоподателя неяснота. Фактическото описание е ясно и последователно в
АУАН и НП. Същите съображения са важими и по възражението да не е
изяснен видът на управляваното пътно превозно средство. Съдът констатира,
че в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описано, че жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, който е индивидуализиран с
посочване на марка, модел и регистрационен номер. По този начин
превозното средство е отграничено от кое да е друго ППС, регистрирано на
територията на страната, и така е еднозначно определено. Наложеното
административно наказание е лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, а не да управлява трамвай или самоходна машина. При
така направеното описание на нарушението от фактическа страна съдът
приема, че нищо не би могло да породи съмнение или неяснота у
жалбоподателя за какво негово поведение му е наложено наказанието. Че
жалбоподателят е узнал фактическата рамка на обвинението и е успял да
организира защитата си срещу него, е видно и от подробните обяснения,
които дава в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че В.
напълно е разбрал за какво поведение и при управлението на кое МПС му е
съставен АУАН, а впоследствие е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Порок при описанието на нарушението от фактическа страна не е
допуснат, като за пълнота следва да се посочи, че несподелими са опитите за
подмяна на обективната истина и обосноваване на процесуални нарушения
досежно описанието на нарушението, които в жалбата се мотивират със
съдържание, което не е част от описанието на деянието. Това налага съдът да
напомни, че описанието на нарушението в АУАН представляват
конкретните фактически твърдения на актосъставителя относно всеки общ и
абстрактен правен признак от състава на административното нарушение –
време, място, начин на извършване и автор. В случая описанието на
нарушението е въведено с текста:
за това, че на 20.06.2022 г. в 08:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ при
9
следните обстоятелства:…
Възраженията на жалбоподателя за непълнота и противоречия в
описанието в АУАН са насочени не срещу коментирания текст, който
всъщност представлява описанието на нарушението, а към друг текст, вписан
в АУАН след частта: „ с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от
ЗДвП“. Действително след посочване на правната квалификация в бланката на
акта е възпроизведено и приложимото съдържанието на нарушената законова
разпоредба. Неправилно обаче в жалбата се твърди, че преписването на
разпоредбата представлява описание на нарушението. Както беше посочено,
описанието включва индивидуализирани по време, място и начин на
извършване конкретни факти от обективната действителност, които са
подведени под признаците от състава на административното нарушение. Това
налага извод, че текстът, срещу чиято нередовност се възразява, не
представлява описание на нарушението, а възпроизвеждане на нарушената
законова разпоредба. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение №
1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2535 от 17.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2350/2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, в която е прието, че „записаното
в акта и наказателното постановление съставлява възпроизвеждане на
посочената като нарушена разпоредба и е посочено след описание на
вмененото нарушение“. Настоящият състав споделя изложените от
касационната инстанция доводи, че съдържанието, възпроизвеждащо
законовия текст на нарушената правна норма, не е част от описанието на
нарушението и че то е направено единствено в интерес и за улеснение на
нарушителя.
В заключение съдът приема за неоснователни всички възражения срещу
редовността на описанието на нарушението. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление надлежно са описани датата и мястото на
управление на автомобила, индивидуализирани са самото превозно средство
и самоличността на жалбоподателя като автор на деянието, посочено е
обстоятелството от обективна страна, което му придава качеството на субект
на нарушението – управление на лекия автомобил. Последното обстоятелство
се явява и поведението, с което е осъществено изпълнителното деяние.
Налице е и твърдение за наличие на съставомерна концентрация на алкохол в
кръвта на водача, като подробно е описано как е установена – с какво
техническо средство, кога е извършена пробата и какъв е отчетеният
резултат. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с
оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на санкционираното лице в
осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието
на нарушението. Същевременно липсват описани други факти, които да
насочват към различно по вид нарушение или да внасят неяснота и
противоречие в описанието на деянието. По тези съображения няколкократно
направените в жалбата възражения в този смисъл са неоснователни.
10
Непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства в наказателното постановление не представлява съществено
процесуално нарушение. Действително се касае за нормативно предвиден
реквизит на съдържанието на постановлението, но не всяко неизпълнено в
пълнота процесуално изискване следва автоматично да си приравнява на
нарушение от категорията на съществените. Съдебната практика е
категорична, че преценката за съществения характер на дадено нарушение на
процесуалните правила следва да се прави с оглед значението му за
разкриването на обективната истина, за упражняването на правото на защита
и възможността за съдебен контрол. В случая непосочването на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства не е препятствало изпълнението на
нито една от тези цели. Тяхното описване в НП цели да позволи на наказания
да узнае мотивите, по които административнонаказващият орган е определил
конкретно наложеното наказание. В случая обаче и двете кумулативно
предвидени административни наказания за така извършеното нарушение са
предвидени във фиксиран размер в приложимата санкционна норма.
Наказващият орган не е имал правомощие да определи наказанията глоба и
лишаване от права нито в по-нисък, нито в по-висок размер спрямо
предвиденото в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно с оглед
конкретиката на фактите по делото не е нарушена възможността на
жалбоподателя да узнае защо всяко от наказанията е наложено точно в този
му размер.
Все в тази връзка съдебната практика е трайна и последователна в
разбирането си, че по правило последиците от непосочването на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства могат да се санират изцяло чрез
изменение на наказателното постановление и намаляване на размера на
наказанието до неговия минимум, но това не представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление - така Решение № 1289
от 14.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1168/2019г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив. Това положение ясно демонстрира, че значението на
разгледания реквизит изцяло обезпечава възможността на нарушителя да
узнае мотивите за налагане на наказанието. Както се посочи, в процесния
случай това право на жалбоподателя не е нарушено, доколкото и двете
приложими наказания са предвидени в закона във фиксиран размер. По тези
съображения макар с непосочването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства да е допуснато нарушение на процесуалните
правила, то не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, не
препятства разкриването на обективната истина по делото и в този смисъл не
е от категорията на съществените, поради което няма за последица основание
за отмяна на НП.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят В. е осъществил административното нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
11
От обективна страна на 20.06.2022 г. в 08:15 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Кукуш“ до № 30 в посока от запад към изток жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 0,52 на хиляда. Датата на извършване на нарушението
се установява от талона за изследване, в който е вписана датата на
проверката, а мястото на деянието – от показанията на свидетеля очевидец К..
Доказано е и авторството на деянието от страна на жалбоподателя В., който е
управлявал лекия автомобил. Това обстоятелство се признава от него в
обясненията му, установява се и от свидетелските показания на
актосъставителя. При тези факти жалбоподателят се явява годен субект на
нарушението, тъй като е притежавал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.
25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, управлявайки процесния
автомобил, когато е спрян за проверка. Именно с това си поведение –
управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерна концентрация,
жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението.
Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяването на изпълнителното деяние, без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
Правилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя от 0,52 промила. Тя е установена по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г., като в случая приложимо се явява правилото по чл. 6, ал. 9 от
Наредбата, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта се установява
въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в
определения срок на посоченото място за медицинско и химическо
лабораторно изследване. От приетата като писмено доказателство справка от
лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, към което жалбоподателят е
насочен с талона за изследване, се доказва по категоричен начин, че той не се
е явил в определения срок, а и след това, за вземане на кръвна проба за
медицинско и химическо лабораторно изследване. Не се доказва да е
извършвано изследване и с доказателствен анализатор, а и в талона този
метод не е бил избран. При тези факти независимо от поддържаните
възражения за причината за отчетения от техническото средство резултат, то
именно той се явява меродавен и правилно е зачетен от наказващия орган.
Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като на първо място
възприемането на резултата от техническото средство почива на изричната
нормативна регламентация на реда за установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите при доказания отказ от изследване по друг от
допустимите способи. На второ място, след като се възприема показанието на
„Aлкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARPM-0728, то извършена е проверка
за техническата изправност на конкретното средство за измерване и е
доказано, че пробата е направена в срока на валидност на проверката,
съгласно справката на лист 20 от делото.
Несподелим е доводът за липса на признак от обективната страна на
състава на нарушението – съставомерна концентрация на алкохол в кръвта на
12
жалбоподателя В.. Изпробването на водача с техническото средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0728 доказано по делото е отчело
резултат от 0,52 на хиляда. Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби
на Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрация на алкохол в кръвта, изразена в
„на хиляда“ означава „грам на литър“. Следователно налице е стойност,
надвишаваща разрешената максимална граница и определяща деянието като
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Искането на жалбоподателя така установената стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде изменена чрез приспадане на
максимално допустима грешка от средството за измерване е неоснователно,
тъй като липсва легално основание за такова действие. Основателността на
възражение с идентично съдържание вече е изследвана и отхвърлена в
съдебната практика на касационната инстанция, като настоящият съдебен
състав изцяло споделя подробните доводи и мотиви по Решение № 2183 от
16.11.2021 г. по адм. дело № 2309/2021 г. на XXV състав на
Административен съд – Пловдив, в което е извършен обстоен анализ на
приложимата нормативна уредба, като крайните изводи са защитени
включително и чрез сравнителноправен анализ. Регламентиращата
процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите Наредба № 1/19.07.2017 г. не предписва задължение, нито въздига
като част от производството дейност по приспадане на допустима грешка.
Следователно нито за актосъставителя, нито за административнонаказващия
орган е регламентирано правомощие да променят показанията на
техническото средство. Когато това е търсена последица от законодателя, то
приспадането на максимално допустима грешка от резултата на средството за
измерване е правно регламентирана дейност, осъществявана в изпълнение на
задължение, въведено с изрична правна норма. Такава е хипотезата по чл. 16,
ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата относно отчитането на резултата от скоростомерите.
Нито в Закона за движението по пътищата, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози обаче е предвидено
правило, налагащо извършване на някаква корекция на отчетения резултат
при извършена проба с техническо средство.
Това законодателно разрешение не е случайно и не е налице празнота на
нормативната уредба. Ако водачът не е съгласен с показанията на
техническото средство, регламентиран е нарочен ред за неговото оспорване,
какъвто не съществува по отношение на измерената стойност от
скоростомерите. Съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., когато лицето не приема показанията на техническото средство,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
13
в горните дихателни пътища, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Следователно това е начинът, по който жалбоподателят е могъл
да оспори показанията на техническото средство. Установено от процесния
талон за изследване № 122218, жалбоподателят В. е упражнил правото си на
избор и измежду двата посочени способа е избрал извършването на
медицинско и химическо изследване, удостоверено с неговия подпис в
бланката на талона. В съдебно заседание жалбоподателят потвърждава
авторството на подписите си. Това доказва, че същият е уведомен за правото
си да оспори показанието на техническото средство, както и за начина, по
който да го упражни, а доказаният по делото негов отказ да го направи се
цени от съда като съзнателно и осмислено решение. По тези съображения
съдът приема, че не следва да бъде приспадана никаква стойност от
измерения резултат от техническото средство. В този смисъл е и съдебната
практика - така Решение № 707 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 819/2019 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 636 от 21.03.2019 г. по
к.а.н.д. № 3664/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 82 от 08.07.2019 г. по к.а.н.д. № 76/2019 г. на Административен
съд – Ямбол; Решение от 19.02.2021 г. по к.а.н.д. № 10318/2020 г. на
Административен съд – Велико Търново.
Не е ограничено правото на жалбоподателя да обори резултата от
изпробването му с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“. От талона
за изследване се установява, че той е избрал да стори това чрез извършването
на медицинско и химическо лабораторно изследване. Съгласно правилото по
чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока за явяването,
който е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за извършване на медицинско
изследване. В случая деянието на жалбоподателя В. е осъществено на ул.
„Кукуш“ в град Пловдив, а мястото за извършване на медицинското
изследване е УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - отново в гр. Пловдив. С талона за
изследване № 122218 свид. К. е определил срок от 45 минути за явяване в
лечебното заведение за извършване на изследването и следователно изцяло в
интерес на жалбоподателя му е предоставил максимално допустимия от
нормативната уредба срок, предвид мястото на извършване на деянието. По
този начин правото на защита е охранено в пълнота.
Доказва се по делото, че жалбоподателят В. не се е явил в лечебното
заведение за провеждането на медицинско и химическо лабораторно
изследване, а вместо това с таксиметров автомобил е отишъл на работа.
Налице е негов съзнателен отказ от извършване на изследването, който
активизира приложението на правилото по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. и разписания там ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача.
Възраженията за това жалбоподателят да е бил лишен от възможността
за ползването на срока за явяване в лечебното заведение за извършването на
14
медицинско и химическо изследване са неоснователни. Те почиват на
изопачаване на фактите, което не се споделя от съда. Така твърди се в
жалбата и в хода на съдебните прения, че съгласно указанията в талона на
жалбоподателя да е бил предоставен срок за явяване в лечебното заведение до
09:05 часа, а проверката да е приключила в 08:50 часа. Тези твърдения
противоречат на обективната истина по делото. Както изрично е вписано в
талона, срокът за явяване за извършването на медицинско и химическо
лабораторно изследване е 45 минути и той започва да тече от връчването на
екземпляр на жалбоподателя. Това, удостоверено с подписа на
жалбоподателя, е станало в 08:40 часа на 20.06.2022 г. Отчитането на 45
минутен срок, считано от 08:40 часа, е елементарна аритметична операция,
която показва, че срокът за явяване е изтекъл чак в 09:25 часа на 20.06.2022 г.
Следователно твърденията в жалбата и пренията са недостоверни като
оборени от доказателствата по делото.
На следващо място в жалбата се сочи, че в 08:50 часа жалбоподателят е
отпътувал за работа с таксиметров автомобил. Същевременно в съдебно
заседание се поддържа след връчването на талона проверката да е
продължила още 15-20 минути, през което време да бил преместван лекият
автомобил на В.. Налице е вътрешно противоречие във версиите, които
поддържа самият жалбоподател. Същият пресъздава фактите по делото
манипулативно, в опит за изграждането на защитна версия като твърдението,
че срокът за явяване за медицинско изследване е изтичал още в 09:05 часа,
което е недостоверно, както и изменящият се и увеличаващ се с развитието на
делото краен момент на проверката. От талона за изследване се доказва, че
проверката всъщност е започнала в 08:15 часа, а екземпляр от него е връчен
на жалбоподателя чак в 08:40 часа. В. посочва и че преместването на
автомобила и свалянето на регистрационните табели е отнело 15-20 минути. В
показанията си свид. К. потвърждава да са извършвани такива действия, но
изяснява, че екземпляр от талона е връчен на водача накрая на проверката.
Съобразявайки интервала от време от началото на проверката до връчването
на талона и описаната продължителност на времето за извършване на
действията по проверката, то съдът приема, че тези действия обективно са
могли да бъдат извършени, както съобщава в показанията си свид. К. – в
промеждутъка от време от началото на проверката до връчването на талона.
Именно това възприема настоящият състав от фактическа страна.
Показанията на свид. К. се явяват достоверни и тъй като по този начин може
да се обясни какво се е случвало през времето от 08:15 до 08:40 часа на
20.06.2022 г. Обясненията на жалбоподателя не получават доверие, тъй като
ако се възприеме неговата теза, че едва след връчването на екземпляр от
талона са започнали действията по преместване на автомобила и сваляне на
регистрационните табели, то неясно остава какво се е случвало и защо се е
бездействало през времето докато е връчен талонът. Каза се и че тезата на
жалбоподателя за това кога е приключила проверката е непоследователна и се
изменя в хода на процеса, което също придава ненадеждност на позицията му.
15
Така мотивиран, съдът приема, че не е допуснато твърдяното нарушение на
процедурата и не е ограничено правото на защита, а на жалбоподателя реално
и в пълнота е предоставена възможността да оспори показанията на
техническото средство, от която той съзнателно се е отказал.
В тази връзка от обективна страна правилно в наказателното
постановление е определена концентрацията на алкохол в кръвта на водача от
0,52 на хиляда, която обосновава съставомерност на деянието. Както се
посочи, налице е хипотеза по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Посочената разпоредба постановява, че концентрацията на алкохол в кръвта
се установява въз основа на показанията на техническото средство при
неявяване в определения срок на посоченото място за медицинско и
химическо лабораторно изследване. Следователно, като е зачел и възприел
показанието на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. номер
ARPM-0728, административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния закон.
Възраженията отчетената концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя В. да се дължи на предшестваща проверката употреба на вода
за уста са неотносими. При несъгласие с показанията на техническото
средство пътят за защита е бил по изяснения по-горе ред за оспорване на
резултата. Наредба № 1/19.07.2017 г. съдържа изрична регламентация за
установяването на концентрацията на алкохол, така и за реда за оспорване на
резултата, измерен с техническото средство. Жалбоподателят се домогва до
това да заобиколи този ред, което му действие не намира легална опора. В
този смисъл при липсата на извършено изследване с доказателствен
анализатор или на медицинско и химическо лабораторно изследване то
единствено релевантно и имащо процесуална стойност е показанието на
техническото средство. Неговият резултат е предварително известен на
проверявания, когато взема решение дали да го оспори по някой от
допустимите начини или да се съгласи с него. Такъв е и процесният случай,
като в талона за изследване, екземпляр от който е връчен на жалбоподателя
В., изрично е вписан резултатът за измерена концентрация на алкохол от 0,52
на хиляда.
При установяването на концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на
показанията на техническото средство гаранция за правото на защита на
лицето и за съответствието на фактическите изводи с обективната
действителност е проверката за техническа годност на средството за
измерване и неговата употреба в срока на успешно премината метрологична
проверка. Това изискване е спазено в процесния казус, установено от
справката на лист 20 от делото. В заключение следва да се посочи, че
съдебната практика на ВКС е трайна, последователна и категорична за
неотносимостта на възражения като поддържаното от жалбоподателя за
възможното влияние на употребата на вода за уста върху отчетения резултат
от техническото средство, когато не деецът не е оспорил показанията. В
такива случаи е приложима презумпцията по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
16
19.07.2017 г., а без процесуално значение се явяват възражения за действието
на странични фактори като атмосферни условия или за отчитане на толеранс -
така Решение № 28 от 16.04.2020 г. по нак. дело № 36/2020 г. на ВКС ;
Решение № 279 от 21.12.2017 г. по нак. дело № 1050/2017 г. на ВКС ; Решение
№ 16 от 15.05.2019 г. по нак. дело № 1204/2018 г. на ВКС; Решение № 35 от
13.02.2009 г. по нак. дело № 646/2008 г. на ВКС. Касае се за съдебна
практика, постановена в случаи, когато е установена концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда, поради което повдигнатото обвинение е било за извършено
престъпление, което е деяние с много по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В този смисъл липсва
основание да се приеме, че редът приложим за доказването по несъмнен
начин на извършването на престъпно деяние, не е достатъчен в настоящото
производство, което е административнонаказателно. Възраженията са
неоснователни и тъй като предвид фактите по делото липсва правно
основание да не бъде зачетено действието на презумпцията по чл. 6, ал. 9 от
Наредбата. Противното би обезсмислило регламентирането на нарочен ред,
по който да се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите, а
и би било в нарушение на материалния закон. Отново в цитираната съдебна
практика е изяснено, че при недаването на кръвна проба не следва да се
назначава съдебномедицинска експертиза, която да проверява показанията на
техническото средство, нито да изследва възможни други фактори какъвто е
употребата на вода за уста, тъй като подобно процедиране би било в
нарушение на правилата за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите. По тези съображения съдът приема за доказано, че
жалбоподателят В. е управлявал МПС със съставомерна концентрация на
алкохол от 0,52 на хиляда (г/л).
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението, но въпреки това е извършил деянието
си. Жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол в съответното
количество, както и че след това, боравейки с уредите за управление на
процесния лек автомобил, го е привел в движение и се е придвижвал с него по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Правилно е определена приложимата в случая санкционна разпоредба,
като на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание глоба в размер на 500 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. Видът и размерът на следващите се наказания са определени от
законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато
нарушение при индивидуализацията им. Законосъобразно
административнонаказващият орган е наложил освен имущественото
наказание „глоба“ и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
права“, като доказва се по делото от справката за нарушител/водач, че
17
жалбоподателят В. е придобил правото, от чието упражняване е лишена с
наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно
средство.
При доказано извършване на административното нарушение от
жалбоподателя правилен е изводът на наказващия орган, че деянието не
представлява маловажен случай. По делото не се доказват такива
обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното деянието спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид. Напротив, то се характеризира с типичния интензитет на обществена
опасност за тези нарушения. Действително установената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя е близка до най-ниската съставомерна
стойност, но само по себе си това не дава основание деянието да се
квалифицира като маловажно, след като е надхвърлен допустимият
минимален праг. От справката за нарушител/водач се установява, че В. има
предходни нарушения на правилата за движение, установени с влезли в сила
фишове или наказателни постановления, поради което личната обществена
опасност на дееца не е пренебрежимо ниска. Не се доказва някаква
извънредна, извинителна причина за жалбоподателя да предприеме
управление на МПС след употребата на алкохол в съставомерна
концентрация. В този смисъл липсват многобройни или изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсата на настъпили вредни
последици не обуславя маловажност на случая, тъй като и обикновените
хипотези на такъв вид нарушения не се характеризират с вредоносен резултат,
предвид че нарушението е формално. Наложените наказания са справедливи
и съответни на обществената опасност на деянието.
Възраженията за неблагоприятните последици, които жалбоподателят
търпи поради лишаването си от право да управлява МПС, не са основание за
отмяна на това наказание. Неблагоприятното засягане на личната сфера на
дееца е в рамките на законово допустимата държавна принуда. Търпенето на
тези неблагоприятни последици се явява част от механизма на оказваното
предупредително въздействие на наказанието, като в съзнанието на
нарушителя следва да се формира представа, че при бъдещо извършване на
такъв вид нарушение ще трябва да понесе следващите се санкционни
последици, за да бъде това ефикасен стимул да се въздържа от нарушаването
на правилата за движение. В този смисъл нежеланието на жалбоподателя да
бъде ограничаван в правото си да управлява МПС поради затрудненията от
личен характер, които описва, не дават основание за отмяна на наказанието.
Налице е надделяващ обществен интерес, изискващ превъзпитаването на
водач проявил рисково поведение, което е въздигнато в административно
нарушение и с което е застрашил живота и здравето на неограничен кръг
лица.
Същевременно така наложените административни наказания по никакъв
начин не създават ограничения за жалбоподателя, надвишаващи законово
предвиденото. Не е препятствано правото на В. да полага труд, срещу който
18
да реализира доходи, противно на твърдяното. Какъв труд ще полага е въпрос
на личен избор. Възражението, че работата на жалбоподателя като механик
включва пътуване с МПС за закупуване на авточасти, касае вътрешната
организация на труда в предприятието. Тя не може да се ползва с примат пред
обществения интерес, а за полагането на труд като механик не може да се
приеме, че иманентно се изисква пътуване под формата, която съобщава
жалбоподателят. В този смисъл при реално желание за това В. не е лишен от
възможност да полага труд и да реализира доходи. Относно твърдените
затруднения за посещаване на близки във влошено здравословно съС.ие то от
показанията на свид. К. се установява, че жалбоподателят и след изземването
на свидетелството му за управление на МПС успява да се среща с тях, но
изпитва недоволство, че му се налага да използва обществен транспорт, което
да изисква и понасянето на допълнителни разходи. Нежеланието на
жалбоподателя да използва обществен транспорт в срока на изтърпяване на
наказанието не представлява основателна причина за отмяна на санкцията.
Същественото е, че и тук, подобно на възможността за полагане на труд,
жалбоподателят не е лишен от правото си да посещава и да се грижи за
своите близки, поради което наказанието не е нереципрочно на извършеното
нарушение. Единственото ограничение за В. е свързано с необходимостта да
реорганизира тези дейности съобразно търпяната принуда от лишаването му
от право да управлява МПС.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса. Следователно разноски не
следва да се присъждат в полза на никоя от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-001013 от
02.08.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на С. Ф. В., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
19
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
20