Решение по дело №12770/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 241
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110112770
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

  НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

241/17.1.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 12770 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 58894/12.8.2019 г. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 1247.74 лева, представляваща дължима главница договор за заем */* г., сключен между „М. К.“ АД и Г.В.В., 81.66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г., 600.00 лева, представляваща застрахователна премия, за периода от 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г., 213.70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, вземанията по който са прехвърлени от „М. К.“ АД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на Приложение № 1/ 10.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., за които суми по ч. гр. д. № 8466 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 4268/ 04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.

         В исковата молба се твърди, че между „М. К.“ АД и Г.В.В. е сключен договор за заем */* г., по силата на който на последния е предоставена сумата от 2000.00 лв. Договорната лихва е определена на 229.40 лв., като по този начин общата стойност на плащанията е 2229.40 лв. Изплащането на задължението е разсрочено на 10 равни месечни вноски. Падежът на първата вноска е 09.04.2017 г. До момента от страна на длъжника е извършено погашение на сумата от 1300.00 лв., от които: 147.74 лв. – договорна лихва, 752.26 лв. – главница и 400.00 лв. – застрахователна премия. Твърди се още, че въз основа на Приложение № 1/ 10.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към ищеца, а длъжникът е надлежно уведомен за същото.

Ответникът – Г.В.В., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:

Ответникът Г.В.В. е редовно уведомен при условията на чл. 45 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 37) и призовката (л. 45) са получени лично от страната.

         Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 92.86 лева, от които: сумата от 42.86 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 507.14 лева, от които: сумата от 157.14 лева – заплатена държавна такса, 300.00 лева – депозит за ССЕ и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите от:  1247.74 (хиляда двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща дължима главница договор за заем */* г., сключен между „М. К.“ АД и Г.В.В., 81.66 (осемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г., 600.00 (шестстотин) лева, представляваща застрахователна премия, за периода от 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г., 213.70 (двеста и тринадесет лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, вземанията по който са прехвърлени от „М. К.“ АД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на Приложение № 1/ 10.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., за които суми по ч. гр. д. № 8466 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 4268/ 04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 92.86 лв. (деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 8466/2019 год. по описа на Варненски районен съд, 35 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 507.14 лв. (петстотин и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

 

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: