РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330107223 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, предявени от Т. Р. М. срещу ОД на МВР- Пловдив, за заплащане на
сумата в размер на 1959, 96 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.04.2018 г. – 29.04.2021г. получено в резултат
на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.04.2021 г., до окончателното заплащане на
задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от
250, 37 лева, дължимо за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г. (
горепосочените суми са описани съобразно заявеното от ищеца и допуснато
от съда в ОСЗ от 22.07.2021г., увеличение на исковете досежно главницата и
мораторната лихва- л. 45 от делото ).
Ищцата М. твърди, че за периода от месец април 2018 г. до 29.04.2021
г. е полагала труд при ОД на МВР- Пловдив. Излага твърдения, че е полагала
12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1800 часа
нощен труд, който според ищцата следва да бъде преизчислен с коефициент
1.143 като при приравняването се получават 2057, 4 часа. Посочва, че
преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен
извънреден труд от ищцата възлизащ на 257, 4 часа, който към настоящия
1
момент не й е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото приемането на противното би довело до нееднакво третиране на
полагащите нощен труд по трудов договор и тези по служебно
правоотношение. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 ЗМВР и
на база основното месечно възнаграждение, ответникът е следвало да й
заплати възнаграждение за положен извънреден труд. Предвид изложеното,
претендират се горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който се признава, че ищецът е работил по служебно
проавоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата
молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото същата касае
служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и
сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в
ЗМВР. Съобразно Наредба № 8121з-776/2016 г., работещите на смени
служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Сочи се, че това не води
до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия,
доколкото е изрично уредено в подзаконов нормативен акт. Акцентира се и
върху обстоятелството, че с последните изменения в чл. 187, ал. 1 и ал. 4
ЗМВР ( ДВ, бр. 60/ 20г.) законодателно се въвежда правилото, че нощният
труд не следва да бъде преизчисляван към дневен с коефициент 1, 143.
Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва.
Претендират се разноски.
В ОСЗ, проведено на 22.07.2021г. / л. 44 от делото/, ищецът е сторил
уточнение досежно периода, за който се претендира мораторна лихва, като
съдът е съобразил същото при описване на исковата претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени
2
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3
ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период
от 01.04.2018 г. – 29.04.2021г. ищцата Т.М. е била в служебно
правоотношение с ответника ОД на МВР- Пловдив и че е полагала дневни и
нощни 12- часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечие.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза ( л. 38- 39 ), в
която са обективирани два варианта за изчисление на дължимите суми. В
първия вариант от заключението са преобразувани с коефициент 1, 143 %
всички часове положен от ищеца нощен труд за периода 01.04.2018г.-
29.04.2021г. Посочено е, че за този период ищецът е положил 232 часа
извънреден труд ( след преобразуването с горепосочения коефициент ), който
заплащането за него възлиза на сума в размер от 1959, 96 лв. Отразено е и че
обезщетението за забава върху главницата за периода 01.07.2018г.-
28.04.2021г. е в размер на 250, 37 лв.
При втория вариант от съдебно- счетоводната експертиза също са
преобразувани с коефициент 1, 143 % часовете положен от ищеца нощен
труд, но за периода 01.04.2018г.- 01.10.2020г. Посочено е, че за този период
ищецът е положил 177 часа извънреден труд, за който следва да му се заплати
сума в размер от 1439, 86 лв. Отразено е и че обезщетението за забава върху
главницата за периода 01.07.2018г.- 28.04.2021г. е в размер на 241, 37 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като счита същото за
обективно, обосновано и пълно. Кой от двата варианта е меродавен за
разрешението на настоящия казус е въпрос, който ще бъде обсъден в правната
част от настоящото изложение.
По правните аспекти на спора:
Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на
3
вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР / ред. към ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г./ работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда
правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на
същия член, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
По силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от
ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния
период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези
наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
*********.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,
143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592,
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му.
4
В последващите две наредби (№ 8121з-592 и № 8121з-776) липсва норма,
аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР / Редакция към ДВ, бр.
81 от 14.10.2016 г./, а именно че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, не определя нито
продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна
на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с
отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е
нормалната продължителност на работния ден за служителите на МВР,
работещи на смени, а именно - осем часа, с тази спецификата, че въпросните
служители работят при сумарно отчитане на работно време. Цитираната
разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като
диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената
разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за
работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В
случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се
разбират, визираните в чл. 136, ал. 1- 3 КТ правни понятия, а именно най-
широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-
дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо
смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага
нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко
часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на
седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на
денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче, установеното за
работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при
сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло
се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно
време, както бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на
5
нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в
рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е
налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа
нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем
часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а
това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода.
Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон
между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно
работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на
нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на
нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен
коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към
Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че
посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете
нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл.
140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като продължителност не
съвпада с астрономически отработеното време. Това съставлява една от най-
съществените правни последици от полагането на нощен труд. Престирането
на нощен труд е свързано с настъпване на определени благоприятни за
работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните
последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и
дневен труд.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
при отчитане на положените часове нощен труд от служители на
Министерството на вътрешните работи са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
6
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през
нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението
на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който работи по трудово правоотношение, също
може да работи на смени и да престира нощен труд в целия часови диапазон
от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и служителите на МВР. Последното
обаче, не е аргумент, че положеният от този работник нощен труд се
приравнява на дневен, с оглед организацията на работния процес. В
сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на
работния процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането
на нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез
препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2
ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав приема, че под специална закрила по
смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на
труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на
нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е
въпрос на законодателна техника.
Следва обаче, да се акцентира върху следните законови изменения,
които рефлектират върху част от процесния период: при заявеното изменение
в размера на исковете, ищецът съобразява претендираните суми с първия
вариант от заключението на вещото лице ( в който вариант е съобразен
периодът 01.04.2018г.-29.04.2021г. ). Във връзка с това, съдът счита за нужно
да посочи следното: с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. са обнародвани промени в
чл. 187 ЗМВР. След внесените промени, ал. 4 на чл. 187 ЗМВР гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
7
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Тоест,
законодателно е въведено правилото, че положеният нощен труд не следва
да се преизчислява с коефициент 1.143, а с коефициент „1“ / едно/.
Посоченото изменение в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР обаче, е с
материалноправен характер и същото следва да намери приложение занапред
(след дата 07.07.2020г., когато разпоредбата е обнародвана). Доколкото
извънредният труд, полаган от ищеца се изчислява на тримесечие ( арг. чл.
187, ал. 3 ЗМВР ), то от това следва, че законодателното изменение ще
рефлектира върху изчисляването на възнаграждението за положения труд от
ищеца за периода считано от последното тримесечие на 2020г. (тоест, за
периода от м. 10.2020г. напред). Това е част от процесния период, доколкото
се претендира възнаграждение за положен извънреден труд до 29.04.2021г.
Именно предвид гореизложеното, посоченото законодателно изменение
рефлектира върху размера на претендираните суми. За периода от м.10.2020г.
напред, макар и ищецът да полага нощен труд , то вече е налице изрична
законова норма, която повелява, че същият не следва да бъде преобразуван с
коефициент 1, 143 %. ( тоест, ищецът полага нощен труд, но предвид
законовите промени, същият не се преизчислява след 01.10.2020г.). Предвид
изложените принципни разяснения, последният месец, за който на ищеца ще
му се дължи възнаграждение за преобразуван нощен към дневен труд е м.
09.2020г. ( считано от 01.10.2020г., положеният от ищеца нощен труд не се
преобразува ). Именно поради изложеното, меродавен е преизчисленият
нощен труд към дневен за времето от 01.04.2018г. до 01.10.2020г. и макар и
след този период ищецът също да е полагал нощен труд, то поради наличието
на изрична законова разпоредба, не се дължи преизчисление с корекционен
коефициент 1,143.
Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период ( с уточненията, обективирани по- горе
досежно осъществените законодателни промени ), получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява
доказана по основание. Приемането на противното, на практика би довело до
неравно третиране на правни субекти, поставени при едни и същи условия,
доколкото останалите работници/ служители по трудово правоотношение и
8
държавни служители по служебно правоотношение получават допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд ( в тази насока, произнесено по
сходен казус – Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д. № 1144/ 2018г., по описа
на ВКС, IV- то. г. о.; досежно принципа на равно третиране в заплащането
са и насоките, дадени с Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета ).
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР ( Редакция към ДВ,
бр. 81 от 14.10.2016 г.), извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване
на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или за
част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. ( след изм. с ДВ, бр. 66 от 2020 г., в сила от 01.01.2021
г., нормата повелява, че за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не
по-малко от един лев ). С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В разглежданата хипотеза, няма спор, че ищцата е служител при
ответника, като от приетото по делото експертно заключение в неговия втори
вариант се установява, че при приравняване на положения от ищцата нощен
труд в дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
са положени допълнително 177 часа извънреден труд. Тези часове, с оглед
сумарното отчитане на работното време, представляват извънреден труд, тъй
като надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния период.
Ето защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в размер на 1439,
86 лева, за която сума предявеният главен иск следва да бъде уважен ( с
уточнението, че след 01.10.2020г., макар и ищецът да полага нощен труд, то
той не се преизчислява с коефициент 1, 143 ). За разликата от 1439, 86 лв. до
9
пълния претендиран размер от 1959, 96 лв. искът за главница следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
посоченото задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Вещото лице е определило размера на
обезщетението за забава, което възлиза на сумата от 241, 37 лв. за периода от
01.07.2018г. – 28.04.2021 г., като предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до посочения размер. За разликата от 241, 37 лв.
до пълния претендиран размер от 250, 37 лв., искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 29.04.2021г. до окончателното й
погашение.
По разноските:
В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 342, 28 лева, съобразно
уважената част от исковите претенции. За реалното заплащане на адвокатския
хонорар е е представен и оправдателен документ /л. 42 от делото/. Съдът
счита за неоснователно релевираното от ответната страна възражение за
прекомерност на договорения и заплатен от ищеца адвокатски хонорар. В
тази връзка, в рамките на настоящото производство са предяви два обективно,
кумулативно съединени осъдителни иска, за които съобразно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата се дължи възнаграждение поотделно.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ответната страна. Същата се представлява от
юрк., поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че
10
с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер от 23, 94 лв.
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, следва ответникът да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда разноските
в производството, а именно: сума в размер на 67, 24 лева, представляваща
дължима държавна такса и сума в размер на 100 лева, разноски за изготвяне
на съдебно- счетоводната експертиза. Следователно и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от общо 167, 24
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал.
3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. М., ЕГН:
**********, сумата от 1439, 86 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 29.04.2021 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /29.04.2021г./ до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава
върху главницата в размер от 241, 37 лева, дължимо за периода от
01.07.2018г. до 28.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР за разликата от 1439, 86
лв. до пълния претендиран размер от 1959, 96 лв. и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 241, 37 лв. до пълния претендиран размер от
250, 37 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Т.
Р. М., ЕГН: **********, сумата от 342, 28 лева, представляваща сторени
11
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Т. Р. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от 23, 94 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив
сумата от 167, 24 лева – разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
12