№ 1199
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501702 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от “ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, с ЕИК:
*********, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Г., против Решение № 260176
от 25.02.2022 г. по гр. дело №8795/2020 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с., с
което е отхвърлен искът на жалбоподателя против С. А.В., ЕГН **********,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600
лева - главница, представляваща сборът от 4 броя неплатени ежемесечни
вноски за периода 10 ноември 2014 г. - 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със
законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане, сумата от 182,68 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се,че изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция са
неправилни, като в противоречие с установената съдебна практика и данните
по делото съдът е приел,че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия на вземането. Претендира се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново по същество на правния спор, с което да
бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата С. А.В., ЕГН **********.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството по делото е образуваното по предявен иск по
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от “ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, с ЕИК:
*********, против С. А.В., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лева - главница, представляваща
сборът от 4 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 10 ноември 2014 г.
- 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със законна лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от
182,68 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2016 г. до
07.10.2019 г., за която сума в полза на търговското дружество е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№21358/2019 г., по описа на РС Пловдив.
В предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел
становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е
направил възражение и не е ангажирал доказателства.
В хода на първоинстанционното производство е оспорил исковата
претенция и релевирал възражение за погасителна давност, което като
преклудирано не следва да се разглежда в настоящето производство.
От представените пред първата инстанция и неоспорени от страните
писмени доказателства се установява следното:
На 25.04.2008г., между "Алфа Банк" А. Е, чрез клона си "Алфа Банка –
клон България", в качеството на кредитодател от една страна и от друга – С.
А.В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит – ваканция №124-245/2008, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателят сумата в размер на 6000
лева , която последният се задължил да върне в срок от 42 месеца на 42
равни месечни вноски, всяка в размер на 171,33 лева.С договор за цесия от
25.03.2010г. "Алфа Банк" А. Е, чрез клона си "Алфа Банка – клон България"е
прехвърлило вземанията си срещу трети лица на "С. Г. Груп" ООД, което
дружество с договор за цесия от 26.03.2010г. ги е прехвърлило на "МТ
Проджект" ЕООД.Последното дружество е прехвърлило вземането на ищеца
по делото „Алфа Кредит" АДСИЦ, със сегашно наименование - "Делта
Кредит" АДСИЦ с договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и
приложение № 1 към него.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която настоящата инстанция кредитира като компетентно
изготвена, обективна и обоснована, се установява, че размерът на
непогасеното задължение по договора от страна на С. В. към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, възлиза в общ размер на
сумата от 9991,20 лева, от която 6743,63 лева-непогасена главница и 3247,57
лева –мораторна лихва за периода 10.02.2015г.-08.11.2019г.
За да отхвърли предявения иск, първостепенният съд е приел, че
ищецът не е носител на процесното вземане , тъй като не е установено по
делото длъжникът да е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
2
последна цесия на вземането от „МТ Проджект“ООД на ищеца преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Така постановеното решение от първоинстанционния съд е в
отклонение от задължителната практика на ВКС по приложение на чл.99 ЗЗД
и е неправилно поР. нарушение на материалния закон и на процесуалния
закон-чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД и чл.235,ал.3 от ГПК.
В резултат на допуснатите нарушения районният съд е достигнал до
неправилен и необоснован извод, че фактическият състав на чл. 99 от ЗЗД не
е изпълнен, и е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че не е
налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поР. отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В противоречие с дадените в задължителната практика разрешения
първоинстанционният съд е формирал извод, че ищецът не е доказал цесията
да е била съобщена на длъжника от цедента.
В процесния случай към исковата молба е представен сключения на
29.03.2010г. договор за цесия, с който "МТ Проджект" ЕООД е прехвърлило
вземането си по договора за банков кредит на ищеца по делото „Алфа
Кредит" АДСИЦ, със сегашно наименование - "Делта Кредит" АДСИЦ , както
и уведомление от предишния кредитор "МТ Проджект" ЕООД до длъжника
С. В., с който го уведомява за прехвърляне на вземането си на новия кретитор
„Алфа Кредит" АДСИЦ.
С оглед изложеното , в случая следва да се приеме за валидно
уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.3 ЗЗД за цедиране на процесното
вземане на ищеца, с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея на 02.03.2021г. , чрез назначения по делото особен представител
адв.Д..
Неоснователни са доводите на първоинстанционноият съд, че
особеният представител не може да приема адресирани до представляваното
лице материално-правни изявления на трети лица, каквото е уведомяването за
сключен договор за цесия.
Доколкото длъжникът не е бил открит на посочения от него адрес, поР.
което му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, то
така извършеното връчване на особения представител следва да се приеме, че
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник /в този смисъл-
Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г., І т.о. /
3
Особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от
което произтича и неговата представителна власт (т. 6 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), т. е. по
силата на съдебен акт и на основание чл. 29, ал. 3 и чл. 47, ал. 6 ГПК възниква
представително правоотношение между ответника и назначения от съда
адвокат. Съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК особеният представител може да
извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. Действията, за които е
необходимо изрично пълномощно, са посочени в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ГПК – сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска,
признаване на исканията на другата страна, получаване на пари или на други
ценности, както и действия, представляващи разпореждане с предмета на
делото. От анализа на посочените разпоредби може да се направи извод, че
особеният представител на ответника не може да сключва спогодба и да
признава иска без одобрението на съда. Липсват други законови основания за
ограничаване на представителната власт на особения представител. Той може
да прави всякакви възражения от името на представлявания:
правоизключващи (за нищожност), правопогасяващи (за плащане, за давност,
за прихващане, за новиране), правоотлагащи (неизискумост), т. е. притежава
пълна активна представителна власт. Липсва основание за ограничаване на
пасивната представителна власт на особения представител, който може да
приема всякакви волеизявления, материализирани във връчените му по
делото книжа – както за обявяване на предсрочна изискуемост, така и за
уведомяване за извършена цесия.
От съобщаване на цесията, с връчване на исковата молба по делото, до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,ответникът не е
заплатил исковите суми, като не оспорва и техния размер.
На основание изложеното въззивният съд приема,че обжалваното
решение,с което исковата претенция е отхвърлена следва да бъде отменено и
постановено ново,с което бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 600 лева – неизплатена главница по
договора за кредит, представляваща сбор от 4 броя неплатени ежемесечни
вноски за периода 10 ноември 2014 г. - 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със
законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане, сумата от 182,68 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г.
С оглед резултата от настоящото производство следва да се присъдят на
ищеца разноски в заповедното , исковото и въззивно производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от общо 75 лева. В
първоинстанционното производство направените разноски са в общ размер
от 625 лева- за заплатена държавна такса, за възнаграждение на назначения на
ответника особен представител и за ССЕ.За въззивното производство
страната е направила разноски в общ размер от 350 лева- за заплатена
държавна такса и за възнаграждение на назначения на ответника особен
представител. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, от по 100 лева за двете съдебни инстанции.
Водим от горното,Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260176 от 25.02.2022 г., постановено по
гражданско дело № 8795 по описа за 2020г. на Районен съд-Пловдив, ХIХ
гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. А.В., ЕГН **********, дължи
на “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ
„АДСИЦ/, с ЕИК: *********, сумата от 600 лева – неизплатена главница по
договор за потребителски кредит – ваканция №124-245/25.04.2008г.,
представляваща сбор от 4 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 10
ноември 2014 г. - 10 февруари 2015 г. вкл., ведно със законна лихва върху нея
от датата на депозиране на заявлението в съда-11.11.2019г. до окончателното
изплащане, сумата от 182,68 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №21358/2019 г.,
по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА С. А.В., ЕГН **********, да заплати на “ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ „АДСИЦ/, с ЕИК:
*********, сумата от 75 лева - разноски за заповедното производство, сумата
от 625 лева- разноски за първоинстанционото производство, сумата от 350
лева - разноски за въззивното производство, както и сумата от 200 лева-
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат К. С. Д. - особен представител на С. А.В.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5