№ 49127
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №
20251110140397 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по силата на обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени от К. Н. В. с ЕГН ********** срещу „....“ ЕАД с ЕИК ... и
„......“ ЕООД с ЕИК .......
Ищецът К. Н. В. твърди, че между нея и ответника „....“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 3124904 от 07.02.2025 година, по силата на който е предоставен
кредит в общ размер на 1829.40 лева, от които 1600.00 лева чиста сума и 229.40 лева
застрахователна премия, при Годишен процент на разходите (ГПР) от 63.21 процента и общ
размер на всички плащания 2509.17 лева. Ищецът твърди, че сключеният Договор за
потребителски кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на член 11, алинея
1, точка 10 от Закона за потребителския кредит, като не е посочен по ясен и недвусмислен
начин действителният Годишен процент на разходите. Нищожността се извежда от
обстоятелството, че ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство от
07.02.2025 година с ответника „......“ ЕООД, по който дължи възнаграждение в размер на
1570.69 лева, като този разход представлява общ разход по кредита, който е бил известен на
кредитодателя предвид обстоятелството, че „....“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „......“ ЕООД и двете дружества са свързани. Поради това действителният ГПР значително
надхвърля законовия праг. Ищецът поддържа, че недействителността на Договора за
потребителски кредит влече и нищожност на акцесорния Договор за предоставяне на
поръчителство от 07.02.2025 година, сключен с „......“ ЕООД, поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Ищецът признава, че дължи на ответника „....“ ЕАД
незаплатена главница в размер на 850.00 лева.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „....“ ЕАД оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Ответникът твърди, че Договорът за потребителски кредит
съдържа всички законови реквизити, включително ГПР от 63.21 процента и че допусканията
за неговото изчисляване са посочени в Общите условия, което отговаря на изискванията на
закона. Ответникът излага, че възнаграждението за поръчителство, дължимо на „......“ ЕООД,
1
не представлява общ разход по кредита, тъй като сключването на договор за поръчителство
не е задължително условие за отпускане на кредита и размерът на това възнаграждение не е
бил известен на кредитодателя към момента на сключване на Договора за потребителски
кредит. Ответникът поддържа, че сключването на Договора за поръчителство
облагодетелства ищеца, повишавайки неговата кредитоспособност, и дори евентуална
недействителност на клаузата за възнаграждение не води до нищожност на Договора за
кредит.
Със същия отговор на исковата молба ответникът „....“ ЕАД е предявил насрещен
осъдителен иск срещу К. Н. В., предявен в условията на евентуалност. С този иск се
претендира, в случай че първоначалният иск за нищожност на Договора за потребителски
кредит бъде уважен, ищецът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на ответника по
насрещния иск сумата от 1079.40 лева, представляваща чистата стойност на кредита, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Тази сума е
изчислена като общата усвоена главница от 1829.40 лева, намалена с извършените плащания
в общ размер на 750.00 лева.
В срока за отговор на насрещния иск ответникът по него К. Н. В. оспорва претендираната
сума от 1079.40 лева, като твърди, че чистата стойност на получената главница е 1600.00
лева, а неплатената част от нея възлиза на 850.00 лева, като признава иска за дължимост на
тази сума. Ответникът по насрещния иск изразява становище, че разноските следва да бъдат
възложени на ищеца по насрещния иск предвид признаването на част от иска и
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като първоначалният иск се
основава на нищожна клауза по потребителския договор.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ
По първоначалния иск: Предявените искове с правно основание член 26, алинея 1,
изречение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с член 22, алинея 1 от
Закона за потребителския кредит за Договора за потребителски кредит, и член 26, алинея 1,
изречение трето от Закона за задълженията и договорите във връзка с принципа на добрите
нрави за Договора за предоставяне на поръчителство.
По насрещния иск: Предявеният насрещен иск е осъдителен иск за връщане на даденото
при недействителност на договор с правно основание член 23, алинея 1 от Закона за
потребителския кредит във връзка с член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и
договорите, предявен в условията на евентуалност по член 211 от Гражданския процесуален
кодекс.
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ
Тежестта на доказване по делото се разпределя както следва:
По първоначалния иск за недействителност на Договора за потребителски кредит:
Ищецът К. Н. В. следва да докаже сключването на Договора за потребителски кредит №
3124904 от 07.02.2025 година, - което не се спори, със съдържанието, описано в искова
молба - което също не се спори от ответника, като са налице пороци на договора - водещи
2
до нищожност на договора, както и че сключеният договор за поръчителство заобикаля
императивни законови норми или накърнява добрите нрави, както и че е налице акцесорност
и причинна връзка с недействителността на основния договор за кредит.
По насрещния осъдителен иск за връщане на даденото:
Ищецът по насрещния иск „....“ ЕАД следва да докаже факта на усвояване на сумата по
кредита в размер на 1829.40 лева, както и размера на извършените плащания от 750.00 лева.
ОТДЕЛЯНЕ НА СПОРНО ОТ БЕЗСПОРНО
Безспорно между страните е: Сключването на Договор за потребителски кредит № 3124904
от 07.02.2025 година между К. Н. В. и „....“ ЕАД. Сключването на Договор за предоставяне
на поръчителство от 07.02.2025 година между К. Н. В. и „......“ ЕООД. Общият размер по
кредита - кредитирана сума, получена от ответника по насрещния иск и ищец по главния е в
размер от 1600.00 лева - чиста сума и 229.40 лева за застрахователна премия.
Размерът на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е в размер от
1570.69 лева. Общият размер на извършените плащания от кредитополучателя е 750.00 лева.
Наличието на свързаност между „....“ ЕАД и „......“ ЕООД, доколкото „....“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „......“ ЕООД. Ищецът по първоначалния иск признава дължимост
на незаплатена част от главницата в размер на 850.00 лева, която сума съответства на
1600.00 лева чиста главница минус 750.00 лева платена сума.
Спорно между страните е: Дали възнаграждението за поръчителство от 1570.69 лева е общ
разход по кредита, който е бил известен на кредитодателя. Дали Договорът за потребителски
кредит е нищожен поради невярно посочен Годишен процент на разходите. Дали Договорът
за предоставяне на поръчителство е нищожен. Дали при уважаване на иска за нищожност на
Договора за потребителски кредит, дължимата сума за връщане на чистата стойност на
кредита е 1079.40 лева, както претендира „....“ ЕАД, или 850.00 лева, както признава К. Н.
В..
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Доказателствата, приложени към ИМ и ОИМ се приемат като допустими и относими по
делото.
С оглед на спорните факти относно действителния Годишен процент на разходите и
неговото съотнасяне към законово допустимия праг, което е съществено за произнасяне по
главния иск, съдът намира искането за основателно. Допуска се извършването на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси,както и на съда
- как е съотнесено плащанията - направени от ищцата по кредита по отделни пера и какво е
погасено с тези плащания.
Определя ВЛ Албена Нинова.
3
Определя ВЛ 500 лв. - вносими от ищеца по главния иск.
С оглед на обстоятелството, че ищецът сам е признал извършените плащания в размер на
750.00 лева, което е прието за безспорен факт, съдът намира, че представянето на
допълнителни извлечения не е необходимо. Искането се отхвърля.
С оглед на приложената от ответника „....“ ЕАД Декларация-съгласие за присъединяване
като застраховано лице по застраховка „Живот“ и Застрахователен сертификат, съдът
намира, че е налице достатъчно доказателство. Искането се отхвърля.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27 февруари 2026 година
от 11;20 часа, за когато да се призоват страните и ВЛ.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на член 140, алинея 3 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на член 146 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4