№ 33730
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. А.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А. Гражданско дело №
20221110110472 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ А.
като разгледа докладваното от съдия Васил А. гр. д. № 10472/2022 г. по описа на СРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от И. А. А. срещу С. Б. П., като се твърди, че страните били
съсобственици по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.306.356.1.114, находящ се в гр. С.......... намиращ се в сграда с
идентификатор 68134.306.356.1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която
е разположена в имот с идентификатор 68134.306.356, който самостоятелен обект
представлява: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 88,45 кв. м., при съседи на
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж 68134.306.356.1.115,
68134.306.356.1.86, поде обекта 68134.306.356.1.111, над обекта 68134.306.356.1.117.
Поддържа, че имота бил останал съсобствен след смъртта на майка им – по наследство,
поради което и квотите в съсоствеността между страните били по 1/2 ид. ч. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска допускане
извършването на съдебна делба на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва
съществуването на съсобственост между страните. Твърди, че след смъртта на общият
наследодател имота бил владян от съпруга й, а след неговата смърт от ответника, поради
което имотът бил придобит по силата на придобивна давност. Поддържа евентуално, че по
отношение на имотът била налице съсобственост, то ищецът има 1/6 ид. ч., а ответника 5/6
ид. ч. Прави доказателствени искания за издаването на съдебни удостоверения, с оглед
информация за лица, чието призоваване като свидетели щял да поиска с оглед
1
установяването на твърденията му. Иска отхвърляне на претенцията.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки на предявения иск за делба, а
ответника носи доказателствената тежест да докаже обстоятелства, на които основава
оспорванията си, като по отношение възражението за придобивна давност, ответникът
следва да установи факта на владението като фактическо състояние, както и изтеклия срок
на придобивна давност, а ищеца следва да установи обстоятелства свързани със спирането
или прекъсването на придобивната давност.
В случая, съдът намира, че следва да укаже на ответника, че в срок до откритото
съдебно заседание следва да уточни периода на твърдяната придобивна давност, като в
противен случай, съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че нередовното
възражение не направено.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
По отношение доказателствените искания на ответника, съдът намира, че следва да се
произнесе в първото открито съдебно заседание след като изслуша становището на страните
и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
На следващо място съдът намира, че следва да остави без уважение искането на
особения представител на ищеца за увеличаване на определеният депозит за
възнаграждение. Молбата от 14.11.2022 г. е подадена в срок, като същата има характер на
искане по чл. 248 ГПК за изменение на определението от 13.10.2022 г., с което адв. Н. К. С.
е назначена за особен представител.
На първо място, съдът счита, че следва да отбележи, че не дължи мотиви защо на
особеният представител е определено възнаграждение в определен размер.
Въпреки това – в случая следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 4 ГПК (в
редакцията действаща преди ДВ бр. 88/2022 г., която е била актуална към момента на
назначаване на особения представител на ответника с определението от 13.10.2022 г.) За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не
по-малко от 600 лв. за всяка фаза. За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лв. за всяка фаза.
А съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК Когато установи редовността на връчването, съдът
разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на
2
разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
В случая производството не представлява фактическа и/или правна сложност, поради
което съдът е приложил чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.01.2023 г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговорите
на исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да
вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особеният представител – адв. Н. К. С. с
молба от 14.11.2022 г. за изменение на определението от 13.10.2022 г., с което е назначена за
особен представител в частта за разноските.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, с
която е оставен без уважение искането на особения представител за изменение на
определението в частта за разноските за възнаграждение – в едноседмичен срок от
съобщението пред СГС с частна жалба.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3