Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в
публично заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3976 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от М.Л.О. против Р.Б.Г.,***, с която ищцата в качеството си на майка
на детето Н.Р.Г., ЕГН **********, род. на *** г., моли съда
да постанови решение, с което да бъде предоставено тя да упражнява родителските
права по отношение на непълнолетното им дете, да бъде определено местоживеенето
на детето при майката на адрес: с. М.К., ****, да
бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета
събота от съответния месец, когато детето няма учебни ангажименти, както и да
бъде осъден ответника да заплати издръжка на детето в размер на 250 лв.
за минало време – една година преди предявяване на иска – от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г., включително, както и издръжка в размер на 250 лв. месечно, платима
до 5-то число на съответния месец, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.10.2019 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката.
Ищцата сочи, че с ответника са живели на семейни начала,
като от съвместното им съжителство на 26.03.2005 г. в гр. Пазарджик се родило
детето Н.Р.Г.. В продължение на години тримата живели в М., И., като детето
ходело там на училище. Ответникът често злоупотребявал с алкохола, ежедневието
на страните било съпроводено със скандали и тормоз в присъствието на детето.
Бащата Р.Г. системно не полагал грижи за сина си Н. Г., не осигурявал издръжка
на детето и разчитал на доходите на ищцата. От повече от година преди подаване
на исковата молба страните били във фактическа раздяла, като след прекратяване
на съвместното им съжителство, ответникът се завърнал в България. След успешно
завършване на учебната 2018 г. - 2019 г. в И., детето изявило желание да
продължи образованието си в България, като избрало Частна профилирана езикова
гимназия „Едмънд Бърк“ - Пловдив с испански език, където понастоящем учело. За
целите на образованието си Н. Г. се преместил да живее в гр. Пловдив с
по-голямата си сестра К.П.К – на 26 години, с която имали изключително силна
връзка, основана на доверие и взаимна обич. За времето извън дните, в които има
учебни занятия, детето живеело на адреса на майка си в село М.К., където се
чувствало добре, разполагало със самостоятелна добре обзаведена стая и нормални
условия за живот. Ищцата твърди, че всички разходи за детето след фактическата
им раздяла с ответника, в това число и за частното училище, са поети от нея. След
завръщането на детето в България бащата често, обикновено в нетрезво състояние,
звънял на сина си Н. Г. по телефона, като разговорите приключвали с обидни и
нецензурни думи по отношение на детето, от което то страдало.
На база гореизложеното, ищцата моли исковите претенции да
бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове. Признава, че от съвместното си
съжителство с ищцата имат едно родено дете – Н.Р.Г.. Твърди, че с ищцата са живели
заедно и работили в И. 11 години и от 5 години са във фактическа раздяла.
Детето Н. Г. живяло при тях в И., като той се грижил за него, плащал му
издръжка, водил го да тренира футбол, плуване и баскетбол. Отрича да се е
обаждал в нетрезво състояние на детето и да го е наричал с обидни думи. Твърди,
че често разговаря със сина си Н. Г. по телефона и никога не е проявявал
агресия към него. Изтъква, че през лятото на 2019 г., по настояване на ищцата,
детето се прибрало в България и заживяло със сестра си К. К. на 26 год., която
била дете на ищцата от първия й брак, както и че ищцата не полага грижи за
детето. Твърди, че изпращал на сина си Н. Г. пари за издръжка, чрез неговата
леля Р.М.Р.Д., посредством преводи чрез Western Union, както
следва: на 31.10.2019 г.
сумата от 200 евро, на 04.12.2019 г. сумата от 156,90 евро, на 30.12.2019 г.
сумата от 156,90 евро и на 04.02.2020 г. сумата от 105,90 евро, които Р.М.Р.Д.
своевременно давала на детето Н. Г.. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока за подаване на отговор на исковата молба на
основание чл. 211 от ГПК са предявени насрещни искове от ответника Р.Б.Г. против ищцата М.Л.О. за присъждане упражняването на
родителските права спрямо детето Н.Р.Г. на бащата, определяне режим на лични
отношения на майката с детето, както следва: майката има право да взима,
вижда и връща детето от и на адреса на бащата, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване;
един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като
бащата ще уведомява предварително майката за периода, за който ще ползва
отпуск; през Коледните празници и рождения му ден всяка четна година детето ще
бъде при бащата, а през нечетна година - при майката; през Новогодишните и
Великденските празници всяка четна година детето ще бъде при майката, а през
нечетна година - при бащата, и за осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка на непълнолетния Н. Г., чрез неговия баща Р.Г., в размер на 140 лв., платими
до 5-то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. В
насрещната искова молба се изложени обстоятелства, идентични с тези в отговора
на исковата молба, депозирана от М.О., като допълнително се акцентира върху
това, че до настоящия момент бащата Р.Б. заплаща
издръжка на сина си Н. Г., както и че чрез прибирането на детето в България на
практика майката създала пречки за осъществяване на контактите на бащата с
детето и за полагане на необходимите грижи.
В срока по чл. 131
от ГПК ответницата по предявените насрещни искове М.О. е депозирала отговор на насрещната искова
молба, в който оспорва основателността на насрещните искови претенции. Отрича
твърдението на бащата, че се е грижил за детето, като му плащал издръжка и го
водил да тренира плуване, футбол и
баскетбол в И.. Твърди, че ищецът по насрещните искове никога не е плащал
издръжка на детето по време на престоя му в И.. Оспорва твърдението на бащата,
че не тормози детето по телефона. Заявява, че действително Р.Г. разговаря често
със сина им по телефона, но разговорите между тях са тягостни и придружени с
крясъци и заплахи. Изтъква, че след многократни заплахи на бащата, че ще накаже
детето като го прибере от И. в България „за да стане човек“ детето се
прибрало да живее в Бългрия през лятото на 2019 г. Уточнява, че през учебната
2019 г. – 2020 г. детето учи в училище СУ „***.“ в гр. Пловдив. Заявява, че едва
след подаване на исковата молба за присъждане на родителските права спрямо
детето Н. Г. на майката, бащата започнал да плаща различни суми за издръжка на
детето, чрез леля си Р.Д., която
изпращала парите чрез Western Union на мъжа на
сестрата на детето, който от своя страна ги давал на Н. Г.. Отрича да е създала
пречки за осъществяване на контактите на бащата с детето.
Моли
насрещните искове да бъдат оставени без уважение. Формулира доказателствен
искания.
В съдебно
заседание ищцата М.О., чрез пълномощника си адв. И.Б., поддържа исковата молба
и моли за уважаването на предявените искове.
Ответникът по
първоначалните искове Р.Г., чрез пълномощника си, оспорва исковите претенции и
моли за отхвърлянето им като неоснователни. Оттегля предявените насрещни
искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището
на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представеното по делото Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на
Акт за раждане № 0427/29.03.2005 г., се установява, че страните М.Л.О. и Р.Б.Г.
са родители на непълнолетния Н.Р.Г., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Пазарджик.
По делото не е спорно, че още от преди месец октомври
2018 г. страните са разделени и не живеят заедно.
Страните по делото не спорят, че през лятото на 2019 г.
детето Н. Г. се завърнало да живее в България, като понастоящем непосредствени
грижи за него полага сестра му К. К. с парични средства, изпращани от майката М.О..
Не се спори и че след предявяване на исковата молба бащата е пращал пари за
издръжка на детето, както следва: на 31.10.2019 г. сумата от 200 евро, на 04.12.2019 г. сумата
от 156,90 евро, на 30.12.2019 г. сумата от 156,90 евро и на 04.02.2020 г.
сумата от 105,90 евро, които със съдействието на свид. Р.М.Р.Д. са предавани на
детето Н. Г..
Съгласно приложения и приет по делото без възражения социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Септември, към настоящия момент основни грижи за
детето Н. Г. полага неговата сестра Кристина К., с финансовата подкрепа на
майката М.О.. Задоволени са базовите, емоционалните и здравни потребности на
детето. В жилището на сестра си детето Н. Г. има собствена стая, обзаведена с
необходимата мебелировка и вещи, осигуряващи правилното му физическо,
психическо и социално развитие. Н. Г. е спокоен и добре възпитан. Създадени са
му навици и дисциплинираност. Жилището на майката в с. М.К. представлява масивна
двуетажна къща, обзаведена съвременно и функционално с отлична битова хигиена.
За Н. Г. има обзаведена детска стая с подходящи условия в съответствие с
възрастта му. Към жилището има добре поддържан прилежащ двор. Бащата не е
намерен от социалните работници за провеждане на среща. При социалното
проучване е установено, че бащата Р.Г. е в И., родителите му са починали, а
жилището му в с.М.К. е необитаемо. Социалните работници сочат, че между детето Н.
Г., майка му и семейството на сестра му има изградена силна емоционална връзка,
основана на обич и доверие. По данни на детето отношенията между него и баща му
са обтегнати, като двамата се чуват по телефона веднъж седмично. За детето са
полагат добри грижи и в създадените условия то има възможност да се развива правилно.
Между майката и бащата не съществува родителско сътрудничество.
Видно от представеното заверено копие на ученическа
книжка на Н.Р.Г. детето успешно е завършило учебната 2019/2020 г. като ученик в
СУ „***.“ в гр. Пловдив.
От представените по делото копия на документи на испански
език, ведно със заверен от процесуалния представител на страната превод на
български език, се установява, че майката М.О. работи като бологледач в Дом за
медико-социални грижи за възрастни хора в М., И., и за всеки от месеците май
2020 г. и юни 2020 г. възнаграждението й е в размер на 1305,44 евро.
С оглед твърденията на бащата, че работи само в И., съдът
му е дал възможност да представи документ, със заверен от него превод на
български език, за доходите си за една година назад, но в последното по делото
открито съдебно заседание същият, чрез процесуалния си представител адв. П.Д.,
заявява, че не разполага с документи и
не може да представи доказателства за своите доходи в чужбина.
Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗакрД, в присъствието на социалния работник н.с. от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, детето Н. Г., обяснява, че живее със семейството
на сестра си в кв. Тракия в гр. Пловдив, че учи в училище „***.“, както и че майка му всеки месец му изпраща пари. Заявява, че в
България се чувства по-добре и тук му харесва повече отколкото в И.. Иска да
живее в България. Посочва, че баща му започнал да му праща пари – по 200 лв. на
месец, след като разбрал за настоящото дело. Детето изтъква, че баща му му звъни
почти всеки уикенд, понякога веднъж на две седмици, но повечето пъти е пиян и
го обижда. В един от случаите когато му звъннал, го предупредил да внимава
какви „лъжи“ говори в съда, защото щял да дойде и да му счупи главата. Детето
изтъква, че баща му Р.Г. пред него осъществявал психически и физически тормоз спрямо
майка му М.О. – псувал я, обиждал я, стискал я за врата, дори с нож я
заплашвал, обиждал и него, и сестра му, от което то било изключително
изплашено, притеснено, страхувало се от поведението на баща си. Подчертава, че
иска да живее в България.
За изясняване на
фактическите обстоятелства по делото в качеството на свидетели са разпитани К.П.К
– сестра на детето Н. Г. и Р.Д. – леля на ответника, чиито показания, преценени
при условията на чл. 172 от ГПК с оглед възможната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид близките им
отношения със страните, съдът кредитира, тъй като ги
намира за обективни и добросъвестно дадени. Свидетелката К. К. твърди, че ответникът
злоупотребява с алкохола, че има лошо отношение към нея, брат й Н. Г. и майка й
– ищцата. Докато били заедно в И. не работел, започвал да пие от 10 часа
сутринта, само ищцата работела и издържала семейството. В нейно присъствие
ответникът посягал да удря ищцата. Твърди, че ответникът не упражнява физическо
насилие спрямо брат й Н. Г., но го малтретира психически – обаждал му се всяка
седмица, но винаги в нетрезво състояние и започвал да го обижда. Поради
това Н. Г. не искал да говори с баща си когато е пиян
и го молел да му се обади в трезво състояние, но бащата веднага започвал да се
държи агресивно - наричал Н. Г. „боклук“ и отправял
неприлични думи по адрес на свид. К. К. и ищцата. В един от разговорите ответникът заплашвал брат й Н. Г. да внимава какво
говори пред съда, защото ще дойде и ще го смачка. След разговорите с баща си
детето било разстроено. Свидетелката К. К. твърди, че по време на телефонните разговори ответникът никога не се
е интересувал как се чувства Н. Г. в България и дали се справя с училищния
материал. Сочи, че брат й сам е пожелал да се върне в България, че тук се чувства
много добре, че живее с нейното семейство, като майка им му изпраща всеки месец
по 500 евро за задоволяване на потребностите му. Изтъква, че от края на месец
ноември 2019 г. – началото на месец декември 2019 г. ответникът е започнал да изпраща по100 евро
на месец на брат й, чрез свид. Р.Д., която ги давала на нейния съпруг А. К., а
той ги предавал на Н. Г..
При проведения й
разпит свид. Р.Д. сочи, че не знае дали ответникът злаупотребява с алкохола и
дали упражнява физически и психически тормоз над ищцата и детето Н. Г.. Сочи,
че не си спомня със сигурност, но мисли, че от месец септември 2019 г.
ответникът започнал да й изпраща пари, които да дава на Н. Г. за издръжка. В
началото Н. Г. идвал да взима парите на ръка от свид. Р.Д., но впоследствоие
покрай ограниченията с пътуванията, заради пандемията, тя започнала да изпраща
парите до офис на Еконт на името на А. К. – съпруг на К. К..
При така установените
правнорелевантни факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от
СК и чл. 149 от СК и насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.
С влязло в
сила Определение от 02.12.2020 г. производството по отношение на предявените
насрещни искове е прекратено, поради оттеглянето им от ответника.
За
уважаване на първоначалните искове в тежест на ищцата е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, качеството на родител на ответника; че страните не живеят заедно и от кога; всички наведени
обстоятелства, обуславящи интереса на детето родителските права върху него да
се упражняват от ищцата; своята пригодност като родител; интереса на детето от
контакт с другия родител в рамките на предложения режим; нуждите на детето от
издръжка и възможностите на другия родител да представя такава в претендирания
размер за процесния период; полаганите до образуването на делото преки и
непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на средства за неговата
издръжка и техният размер.
В тежест на ответника е да докаже изложените
в отговора на исковата молба положителни факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите
не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството
по чл. 127, ал. 2 от СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗакрД при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка
на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай страните са родители на
детето Н.Р.Г.. Те не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не
живеят съвместно, което неминуемо е от естество да създава разногласия и проблеми
при упражняването на родителските права.
Установените фактически
положения налагат упражняването на родителските права
да се концентрира у личността на майката. Майката притежава добър родителски
капацитет, познава потребностите на детето и адекватно откликва на тях. От
показанията на свид. К. К. и изготвения социален доклад е
установено поведение на бащата - ответника, което е несъвместимо с
общоприетото разбиране за полагане на най-добра грижа за детето. Отправянето
на обиди и заплахи от бащата към детето, почти ежеседмично по телефона, в
нетрезво състояние, е поведение на родител, което не е в интерес на детето. Такова поведението представлява опасност за
личността, за емоционалното и психическо развитие, и възпитанието на детето Н. Г..
При майката следва да се определи и местоживеенето на детето на адрес: с. М.К.,
**.
Режимът на личните отношения трябва да
осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата
и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на
всяко дете е да общува и с двамата си родители. Съдът намира, че следва
да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца – от 10,00 часа в събота до 17,00 часа
в неделя, с преспиване; всяка четна година на Коледните празници; всяка нечетна
година на Новогодишните и Великденските празници; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Следва да се
отбележи, че при упражняването на контактите бащата е длъжен да осигури сигурна
и безопасна среда на детето си и най-вече да не проявява поведение, което по
някакъв начин да застрашава психическата и емоционална стабилност на
детето.
Нуждите и благополучието на детето изискват определяне
на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката. Претенцията по чл. 143 от СК има за предмет вземането на
ненавършилото пълнолетие дете за издръжка, дължима от родителя му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК. Задължението на дължащия издръжка е законово
и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването
на друг нуждаещ се член от семейството. Липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма
имущество.
Като взе предвид възрастта на детето – на 15 год.,
неговите нужди – обичайни (задоволяването на които е
съпроводено с режийни разноски, разходи за храна, облекло, обувки, медикаменти,
ученически пособия), възможностите на бащата, доколкото същият твърди, че работи
в чужбина, макар и да не представя данни за доходите си там, обстоятелството,
че бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, намаляващи работоспособността му, липсата
на данни за други деца, на които да дължи издръжка, съдът намира, че бащата следва
да заплаща за детето си месечна издръжка
в размер на 250 лв.
С оглед на горните изводи, искът за заплащане на издръжка
занапред следва да бъде уважен в посочения размер от 250 лв. месечно. В
изпълнение на служебното си задължение да следи за
интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно издръжката им,
съдът намира, че в интерес на детето Н. Г. е
служебно да бъде присъдена законна лихва върху дължимата издръжка
до окончателното й изплащане.
Ищцата е направила искане издръжката да бъде присъдена
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2019 г., но
съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В случая по делото не се спори, че бащата е
изпратил на свид. Р.Д. на 31.10.2019 г. сумата от 200 евро, на
04.12.2019 г. сумата от 156,90 евро, на 30.12.2019 г. сумата от 156,90 евро и
на 04.02.2020 г. сумата от 105,90 евро, които суми същата е предала на детето за
издръжката му. Отделно от това изслушано в съдебно заседание на 29.07.2020 г.
детето заявява, че след завеждане на делото баща му започнал да му праща по 200
лв. на месец. В този смисъл са и показанията на свид. К. К., която при
проведения й на 29.07.2020 г. разпит сочи, че от края на месец ноември 2019 г.
– началото на месец декември 2019 г. ответникът започнал да плаща по 100 евро
всеки месец на брат й Н. Г.. При това положение следва да се приеме, че издръжката,
дължима от бащата за месец октомври 2019 г., ноември 2019 г., декември 2019 г.
и януари 2020 г. е изцяло изплатена от ответника, както и че частично в размер
на 212,03 лв. (513,80 евро х 1,95583 = 1004,91 лв., 1004,91 лв. – 1000 лв. = 4,91 лв., 105,90 евро х 1,95583 = 207,12 лв., 207,12 лв. + 4,91 лв. = 212.03 лв.) е платена издръжката за месец февруари 2020 г. и съответно частично в
размер на 200 лв. е платена издръжката за всеки един от месеците март 2020 г.,
април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и юли 2020 г. Следователно исковите
претенции за заплащане на издръжка за месеците октомври 2019 г., ноември 2019
г., декември 2019 г. и януари 2020 г. се явяват изцяло неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. За месец февруари 2020 г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка в размер на 37,97 лв. (250 лв. – 207,12 лв. = 37,97 лв.), ведно със законната лихва върху
посочената сума до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума
до претендирания размер от 250 лв., искът следва да бъде отхвърлен. За всеки един
от месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и
юли 2020 г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати издръжка в размер на 50 лв. (250
лв. – 200 лв. = 50 лв.), ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите, като за разликата над тези суми до
претендираните размери от 250 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Считано от 01.08.2020 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплаща на сина си Н. Г. издръжка в размер на 250 лв. месечно, с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
Относно претенцията по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време – една година преди завеждане на исковата
молба – от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г., включително, съдът намира,
че същата е основателна и следва да бъде уважена в размер на
месечната издръжка от 250 лв. или общо 3000 лв. за целия период. По
делото не се спори, че ответникът и ищцата са във фактическа раздяла от повече
от година преди завеждане на исковата молба на 04.10.2019 г., както и че
оттогава ответникът не е живял с детето си. Ответникът не ангажира доказателства,
които по безспорен начин да установяват, че той се е грижил за детето Н. Г.
през процесния период от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г., включително, и е заплащал издръжка за него. Индиции за
изпращани пари от ответника и то само през месец септември 2019 г. от този
период, без конкретни данни за техния размер, за издръжка на детето се съдържат
в показанията на свид. Р.Д., но в тази им част същите не са достатъчно
убедителни, тъй като самата свидетелка изрично заявява, че не може да каже със
сигурност дали оттогава ответникът е започнал да й праща пари за детето Н. Г.. При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за
осигуряване издръжка на детето в процесния период. Следва да се има
предвид, че за коментирания период от 04.10.2018
г. до 03.10.2019 г., включително,
социално-икономическите условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че детето е имало нужда от издръжка и в този период
в размер на 250 лв. месечно.
По изложените
съображения съдът счита, че исковата претенция за присъждане на издръжка за
минал период от време - от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г., включително, за детето Н. Г. следва да бъде изцяло уважена в
претендирания размер от 250 лв. за всеки месец от посочения период или общо в
размер на 3000 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищцата.
Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на страните за
разноски. По общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се
присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато
след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло
или отчасти (в този смисъл Определение № 200/20.05.2016 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1960/2016 г. на ВКС, III г.о). Поради това независимо от
частично платената от ответника издръжка за детето занапред, след предявяване
на иска, което води до частичната неоснователност на претенцията по чл. 143 от СК, същият няма право на разноски. Ищцата претендира
разноски в размер на 30 лв. - за държавна такса за завеждане на исковата молба,
за реалното заплащане на които по делото са представени доказателства. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 30 лв. – сторени от ищцата разноски за държавна такса за
първоначалния иск по чл. 127, ал. 2 от СК. На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът Р.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в размер на 360 лв. - държавна такса върху размера
на издръжката занапред, както и сумата от 120 лв. - държавна такса върху размера на присъдената издръжка за минал период от време.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето Н.Р.Г., ЕГН **********,
род. на *** г., на майката М.Л.О., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Н.Р.Г., ЕГН **********, род. на ***
г., при майката М.Л.О., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето Н.Р.Г., ЕГН **********, род. на *** г.,
с бащата Р.Б.Г., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца – от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в
неделя, с преспиване; всяка четна година на Коледните празници; всяка нечетна
година на Новогодишните и Великденските празници; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 143 от СК, Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето Н.Р.Г., ЕГН **********, род. на
*** г., ИЗДРЪЖКА
в размер на 250,00 лв. месечно, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 01.08.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, както и да заплати на детето издръжка в размер на 37,97 лв. за
месец февруари 2020 г. и издръжка в размер на 50 лв. за всеки един от месеците
март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и юли 2020 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за месеците
октомври 2019 г., ноември 2019 г., декември 2019 г. и януари 2020 г., както и за издръжка за
месец февруари 2020 г. за разликата над присъдения размер от 37,97 лв. до претендирания размер от 250 лв. и за издръжка за месеците март 2020
г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020
г. и юли 2020 г. за разликата над присъдения размер от 50 лв. до претендирания размер от 250 лв. за всеки един от тези месеци.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 от СК, Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на детето Н.Р.Г., ЕГН **********, род. на
*** г., ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ – за периода от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г., включително, в размер на 250,00 лв. за всеки месец от посочения период или общо в размер
на 3000 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва
за забава върху присъдената сума до пълното изплащане на задължението.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Л.О., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 30,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик сумата в общ размер на
480,00 лв., от която: 360,00 лв. - държавна такса за издръжката по чл. 143 от СК и 120 лв. – държавна такса за издръжката
за минал период от време по чл. 149 от СК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: