РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Търговище, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Е. Д.
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20233530200646 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от Г. Б. Б. от гр. София, чрез адвокат Е. Б.-С. -САК, против
издаден от ОД но МВР Търговище Електронен фиш за налагане на глоба, с.К № 7676001, с
който за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал.
4 вр. с ал.1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на
1200.00 лева. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени
НП. В с.з. жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява. Адвокат Е. Б.-С., редовно
призована, не се явява. Постъпила е молба от упълномощеният защитник, в която заявява, че
по обективни причини, служебна ангажираност, не може да се яви в съдебно заседание. Не
се противопоставя по даване ход на делото. Поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен.
Претендирани са разноски
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Представени са
становище и писмени доказателства във връзка с направените от жалбоподателя доводи за
отмяна. Счита жалбата за неоснователна, с молба ЕФ да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен и присъди разноски.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът прие за
установено следното: На 21.06.23 година в 15.20 часа в обл.Търговище, гр. Търговище, бул.
„Цар Освободител“ до фирам Флора, с посока на движение към кръстовището с ПП 1-4.
Населено място, обозначено с пътен знак Д-11. При максимално допустима скорост от 50
км/ч, скоростта на л.а. "Мерцедес ГЛ 400 МАТИК" с рег. № Т 9762 КК е измерена на 97
км/ч. Отчетен толеранс 3 км/ч- установена скорост 94 км/ч или превишение с 44 км/ч.
Нарушението е установено с ATTC TFR1-M 573.
1
Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ с. К № 4988858 на 18.04.23 година. На основание гореизложено е
издаден и процесния електронен фиш от ОД на МВР гр. Търговище, с който на основание
чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1 т.5 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1200.00
лева.
Съдът приема жалбата за процесуално допустима, а по същество, частично
основателна.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от приложените писмени
доказателства по делото.
Описаното в ЕФ серия К № 7676001 на ОД на МВР Търговище адм. нарушение, а
именно – управление на МПС със скорост 94 км/ч, или 44 км/ч над разрешената от 50 км/ч,
се потвърждава от писмените доказателства по делото. Приложена и приета по делото е
снимка – клип № 10136 от техн. средство. Видно от нея се установява, датата на
нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, локацията и рег. номер на
установеното МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП изготвените с технически
средства снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
Съгласно чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място над 40 км/ч, водачът се наказва с глоба в размер на 600.00 лв.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2
и ал. 3, т. 1-5 е повторно, наказанието да е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизане в сила на НП, с което на нарушителят е
наложено наказание за същото по вид нарушение, съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. От материалите по адм. преписка се установява,
че към момента на издаване процесния ЕФ на 27.06.23 година, видно от приложената
справка от АИС АНД са били налице данни, че жалбоподателката вече е наказвана за
същото по вид нарушение с ЕФ с. К № 4988858, издаден от ОПП-СДВР, връчен и на
03.04.23 година, като е било отразено, че към този момент в АИС, че той е влязъл в сила на
18.04.23. При установеното в момента на издаване на обжалвания ЕФ е прието на база
събраните доказателства, че на жалбоподателката е било наложено наказание на чл. 182, ал.
1 т. 3 от ЗДвП, като процесното нарушение е извършено преди изтичане на една година от
влизане в сила на санкционния акт, с който е наложено наказание за предходното адм.
нарушение.
На по-късен етап, с л е д издаване на обжалвания в настоящото производство ЕФ,
видно от приложената справка от АИС АНД за ЕФ К № 4988858, на 07.07.23 година, същият
е бил анулиран, поради подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Във връзка с жалбата, по адм. преписка е приложена справка по историята на
регистрация на МПС с рег. № Т 9762 КК. От нея се установява, че на 21.06.23 година- датата
2
на извършване на адм. нарушение, в 13.30 часа/ преди извършването му/ служебно, по
подадена по електронен път информация по реда на чл. 144, ал. 4 от ЗДвП, е регистриран
договор за продажба с продавач З.А.К. и купувач- Г. Б. Б. или към момента на извършване на
нарушението последната е вече реалния собственик на автомобила. Съгласно разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП следва да бъде извършена административната процедура по
пререгистрация в срок от 1 месец от придобиване на собствеността, като купувачът по
договора фигурира в АИС Централна база данни КАТ, като „бъдещ собственик“, макар
собствеността върху превозното средство да е преминала в него от момента на подписване
на договора за покупко-продажба. На 04.07.23 година е извършена пререгистрация на
автомобила, като след нея същият е вече със сменен регистрационен номер СВ 0337 ХМ,
като то представените документи е видно, че се касае за л.а. "Мерцедес ГЛЕ 400 4 МАТИК".
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът счита издадения
ЕФ за правилен и законосъобразен по отношение на установено и доказано адм. нарушение
за превишена скорост на посочения автомобил, на посочено място и час, а именно
превишена скорост над 40 км/ч. От представените приети по делото писмени доказателства
по адм. преписка се установява, че скоростта на движение на процесния автомобил е
измерена с техн. средство, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение № 10.02.4835 издадено от БИМ, относно мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същото може да бъде използвано по силата на чл. 4
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен технически
контрол. От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно, че
в него е посочен срок на валидност 20.02.20 година. Съгласно чл. 30,ал. 3 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Последваща проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на
съответствието ми с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при
употреба, като периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/. Представения
протокол за последваща метрологична проверка, извършена след датата на изтичане на
срока на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява
съответствието на техн. Средство с одобрения тип. Периодичните проверки за метрологичен
контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средството
за измерване и след изтичането на този срок съгласно разпоредбата на чл. 30 ал.5 от Закона
за измерванията, няма правни последици, то следва да се приеме, че изготвеното веществено
доказателствено средство чрез мобилно система за видеоконтрол в случая е годно да
установи съставомерни факти.
В конкретният случай използваната мобилна система за видеоконтрол АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с Протокол, съставен от обслужващия
полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
3
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано техн.
Средство, началото и края на работната смяна и номера на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа извършен от
мобилната система за видеонаблюдение доказват, че нарушението е установено в границите
на контролирания участък, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В същия
протокол служителят на РУ Търговище Д., работил с техн. Средство на дата 21.06.23 година
към 15.20 часа е удостоверил, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания, наличните пътни знаци са
проверени преди и след измерването и АТСС е преминало метрологична проверка.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че ако собственикът на
превозното средство не е управлявал същото към момента на нарушението, в 14-дневен срок
от получаване на ЕФ следва да представи в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото
СУМПС. При това положение, на лицето посочено в декларацията се издава и изпраща ЕФ
за извършеното нарушение, а първоначално издадения ЕФ се анулира. Ако това не е
сторено, наказанието за констатираното нарушение се налага на собственика на превозното
средство. В конкретният случай ,предвид липсата на декларация, че друго лице е
управлявало процесното ППС, чиято скорост е установена, съдът приема, че правилно е
ангажирана отговорността на собственика, а именно на Г. Б..
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в
отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното установено адм. нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено съответното адм. нарушение, място, дата, час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на управляваното превозно средство,
чиято скорост е засечена, собственика, но когото е регистрирано процесното ППС, описание
на нарушението, нарушената разпоредба на ЗДвП, размера на глобата, срока, сметка, начина
на доброволно заплащане. Съгласно ТР № 1 /26.02.14 г на ВАС ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
на АУАН и НП, само по отношение на правното му действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. от което следва, че изискванията за форма,
съдържание и ред за издаване на АУАН и НП регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на ЕФ. От носно формата на последния, то тя се определя и е посочена в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При така изложеното по-горе, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
относно извършено от жалбоподателя адм. нарушение, а именно управление с превишена
скорост по реда на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
По отношение приложеният в случая квалифициращ признак „повторност“ и
4
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, то както съдът изложи по-горе в мотивите, това
обстоятелство в конкретния случай, видно от събраните и приети по делото писмени
доказателства, не е налице.
При така установеното и изложеното по-горе, съдът намира, че правилната
квалификация на извършеното адм. нарушение следва да се приема по реда на чл. 182, ал. 1
т. 5 от ЗДвП, като наказанието определено в ЕФ следва да бъде изменено и наложеното
такова по чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш ,с. К № 7676001 издаден от ОД МВР гр. Търговище, с
който на Г. Б. Б. от гр. София, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание -“глоба” в размер на 1200.00 лева, КАТО на осн. чл. 182, ал. 1
т. 5 от ЗДвП налага наказание „глоба“ в размер на 600.00/шестстотин/ лева.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правна помощ, осъжда Г. Б. Б. да заплати по сметка на
ОДМВР-Търговище, сумата от 80.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5