№ 113
гр. гр.Н., 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:В.Вл.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело №
20242150200319 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-
2400109 от 11.04.2024г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 лв. Жалбоподателят излага съображения за допуснати
нарушения на чл. 57 от ЗАНН при издаване на НП. Счита, че е налице маловажен случай. Моли НП
да бъде отменено и претендира разноски.
Административнонаказващият орган – директора на дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че наказанието е определено правилно и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като оспорва като прекомерно претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.01.2024г. от служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, сред които
свидетелят И. Д. (инспектор), била извършена проверка във връзка със спазване на трудовото
законодателство на търговски обект – ресторант в СБР „Е.“, находящ се в гр. Н., ул. „П.“ № 20,
стопанисван от „Е.“ ЕООД. При извършената проверка се констатирало, че работодателят „Е.“
ЕООД не е предоставил в обекта на разположение на Инспекция по труда – като контролен орган,
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на труда, а именно:
предварително утвърден поименен график за работа, за периода месец януари 2024г., за който е
установено сумирано изчисляване на работното време. Това поведение е квалифицирано като
1
нарушение на трудовото законодателство – чл. 403а, ал. 1 от КТ, поради което бил съставен
протокол за извършена проверка № ПР2402033 от 13.02.2024г. и на жалбоподателя било дадено
задължително предписание – в срок до 16.02.2024г. да предостави в посочения обект цитираните
документи съгласно изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Протоколът бил връчен на
упълномощено лице (с пълномощно на л. 21 от делото). Впоследствие – на 17.02.2024г., била
извършена нова проверка на място в обекта, при която на упълномощеното лице била връчена
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, да се яви на 21.02.2024г. в сградата на ДИТ Бургас и да представи
съответните документи, вкл. документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията, като в
призовката било вписано, че до приключването на проверяващите не бил представен поименен
график за разпределението на работното време. За резултатите от втората проверка бил съставен
протокол за извършена проверка № ПР2407043 от 19.03.2024г., с който – в т. 3, било констатирано
неизпълнение на даденото предписание за спазване на чл. 403а, ал. 1 от КТ. При тези данни от св.
Д. бил съставен и АУАН № 02-2400109 от 19.03.2024г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, връчен
по надлежния ред на упълномощеното лице. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 02-2400109 от 19.03.2024г., призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, протокол за
извършена проверка № ПР2402033 от 13.02.2024г., протокол за извършена проверка № ПР2407043
от 19.03.2024г., заповед № 2 от 01.02.2024г., издадена от „Е.“ ЕООД, пълномощно, заповед № 3-
0864 от 17.10.2022г. изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, свидетелските показания на
актосъставителя Д.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира, като от
жалбоподателя не са изложени фактически възражения, а същите касаят правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП със заповед № 3-0864 от 17.10.2022г. изпълнителния директор на ИА „ГИТ“) в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатират сочените в жалбата
противоречия и нарушения на чл. 57 от ЗАНН при издаването на НП. В текста на АУАН и НП са
описани в пълнота всички факти, попадащи в обхвата на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което общите
възражения за непълно описание на нарушението не се приемат от съда за основателни.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се
касае за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба на наказание
подлежи лице, което не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Според чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен
труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от
2
правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за
дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От
фактическа страна по делото се установява, че на 15.01.2024г. в търговския обект – ресторант,
стопанисван от жалбоподателя, не са били предоставени на разположение на контролните органи
графици за сумирано изчисляване на работното време за месец януари 2024г. Констатирано е
нарушение на трудовото законодателство, като с протокол № ПР2402033 от 13.02.2024г., в
изпълнение на правомощията си по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (контролните органи на инспекцията по
труда по своя инициатива могат да прилагат принудителни административни мерки, сред които: да
дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство), от страна на контролните органи по отношение на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка с даване на задължително предписание да представи в
обекта – ресторант, най-късно до 16.02.2024г., графици, свързани с разпределението на работното
време и организацията на труда, вкл. поименни графици за работа за разпределението на
установеното сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Принудителната административна мярка е приложена с издаването и връчването на заповедта на
13.02.2024г., като в текста на протокола изрично е вписано законовото положение, предвидено в чл.
405 от КТ, че принудителните административни мерки са с предварително изпълнение.
Настоящият съдебен състав счита, че са били налице всички предпоставки за издаване на сочената
мярка – констатирано е нарушение на трудовото законодателство и са дадени предписания,
скрепени със срок, за отстраняването на констатираните нарушения. Въпреки това – при повторна
проверка, извършена след изтичане на дадения срок, в обекта не е констатирано наличието на
графиците, за които са дадени предписания. Ето защо дружеството жалбоподател не е изпълнило
принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, приложена от контролните
органи, свързана със спазване на трудовото законодателство – изпълнение на задълженията по чл.
403а, ал. 1 от КТ. Следователно са установени всички елементи от състава на посоченото в НП
нарушение.
За извършеното нарушение в нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ (която е и санкционна) се
предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган е
наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2500 лв. При определяне на наказанието при
условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в
санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства
налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо,
поради което наложената санкция от 2500 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения
в чл. 415, ал. 1 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният
от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения
на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите
на административното наказание. Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното
нарушение, което е свързано единствено с документооборота в обекта, но не представлява в
3
същото време и нарушение на правата на конкретен работник, влязъл в трудово правоотношение с
предприятието. Ето защо санкция в минималния размер отговаря в най-пълна степен на
извършеното нарушение и на поведението на жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е неприложима с оглед специалната разпоредба
на чл. 415в КТ – арг. от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по тълк.дело № 7/2010г. по
описа на I и II колегия на ВАС. От своя страна и разпоредбата на чл. 415в КТ е неприложима, с
оглед липсата на данни за отстраняване на нарушението веднага след установяването му (т.е. – чрез
представяне на исканите графици).
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, т. 4 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 2500 лв. на 1500 лв., а в останалата част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ
Бургас и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят
направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към който
препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от
цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото (и като
взе предвид факта, че е протекло по съкратената съдебна процедура), съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП
и намаляването на наложената санкция от 2500 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно
с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 48 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН). Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по
дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в
чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г.
на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1
и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр.
пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
На жалбоподателя принципно се дължат разноски – съразмерно на отменената част от НП,
но осъществяването на такива не е доказано, тъй като в договора за правна защита и съдействие (на
л. 7 от делото) изрично е вписано, че възнаграждението за адвокат е платено по посочена банкова
сметка, а не са представени доказателства за извършено плащане по банков път в полза на адвоката
(в това число документи за извършения банков превод), което означава, че не е доказано
осъществяването на разноски (арг. от приложимите на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г.
на ОСГК на ВКС).
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2400109 от 11.04.2024г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. А.К. № ********, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от
КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция от 2500 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. А.К.
№ ********, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 48 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5