Решение по дело №3586/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3075
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110203586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3075
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Й. П. Т.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110203586 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026681/02.11.2023г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР към СДВР-ОПП,
упълномощен с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи под
рег. № 8121з-1632/02.12.2021г,, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Т. П.
Г., с ЕГН: ********** са наложени 1.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
(три) месеца за административно наришение по чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП
вр. чл.58, т.4 от ЗДвП и 2.). административно наказание „парична глоба“ в
размер на 10.00 лева за административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу посоченото НП се инвокират подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от професионален защитник - адвокат, който релевира
допълнителни изложения в подкрепа на основателността на постъпилата
жалба. Заявени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
1
Представя се списък на разноските.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмени бележки взема становище по
жалбата с твърдения за нейната неоснователност. Не се релевират
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 22.02.2024г. в законоустановения
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчено на 09.02.2024г., подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Т. П. Г., към датата на събитията от 19.10.2023г., около
04:40 часа в гр.София, движейки се с лек автомобил по АМ Тракия с поска на
движение от гр.София към гр.Пловдив, страдал от същинско психично
заболяване „биполярно афективно разстройство (F 31 по
Международната класификация на болестите 10-та ревизия) с признаци
на емоционално нестабилна личност (F 60.3).“. Заболяването му към тази
дата било накърнило в качествен смисъл базисните психически годности от
съзнанието на жалбоподателя Г. за възприемане на фактите от обективната
действителност. Към 19.10.2023г. той е имал изцяло психотично мотивирано
поведение при липса на качествен психически процес в съзнанието му и не е
могъл да контолира действията си и/или да ръководи постъпките си във
волеви план. Жалбоподателят Г. не е бил вменяем административно-
наказателен субект и не е годен участник в административно-наказателния
процес на основание чл.144, ал.2, т.3-т.4 от НПК вр. чл.33 от НК. На
19.10.2023г., около 04:40 часа жалбоподателят Т. П. Г. се движел (сам без
придружител) с управлявания от него лек автомобил - марка „Пежо 307“ с
рег.. № ***** (собственост на М. Д. М., с ЕГН: **********) в лентата за
принудително спиране в района на първи километър на АМ „Тракия“ в
границите на гр.София при посока на движение от гр.София към гр.Пловдив.
Жалбоподателят Г. не носел своето СУМПС в себе си, въпреки че е бил
правоспособен водач. Той бил спрян за проверка от свидетелите Р. И. В. и Ц.
Д. Р. - на длъжност автоконтрольори в СДВР-ОПП. При проверката
жалбоподателят Г. не посочил причините, заради които се движел с МПС в
лентата за принудително спиране на АМ в инкриминирания пътен участък.
Нямал медицински документи за влошаване на здравословното му състояние.
Въз основа на АУАН Серия АД с бл. № 033384 от 19.10.2023г. е било
2
издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026681/02.11.2023г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР към СДВР-ОПП,
упълномощен с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи под
рег. № 8121з-1632/02.12.2021г,, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Т. П.
Г., с ЕГН: ********** са били наложени 1.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
(три) месеца за административно наришение по чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП
вр. чл.58, т.4 от ЗДвП и 2.). административно наказание „парична глоба“ в
размер на 10.00 лева за административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства (медицински документи за психично заболяване) и
доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетелите Р.
И. В. и Ц. Д. Р. - на длъжност автоконтрольори в СДВР-ОПП, както и от
приетата КСППЕ, която съдът кредитира като обоснована и мотивирана и от
приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
1.). Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя Г., довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Абсолютно задължително е, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, всяко от административните нарушения, които са били
вменени във вина на нарушителя и за които той е бил санкциониран, да бъдат
описани поотделно точно, подробно и разбираемо, както и да съдържат
всички обективни и субективни признаци на посочените, като нарушени
правни норми за всяко нарушение. Освен това, следва да е налице
съответствие между фактическото описание на всяко от нарушенията и
тяхната цифрова правна квалификация. В настоящият случай, това не е
изпълнено от актосъставителя и административно-наказващия орган. За
административното нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП вр. чл.178ж, ал.1, пр.2 от
ЗДвП например се отчитат посочени няколко изпълнителни деяния (в
3
условията на алтернативност) в НП - че е управлявал ППС без повреда за него
в лентата за принудително спиране или при липсата на здравословен проблем
на пътниците в него (а жалбоподателят Г. е управлявал лекия си автомобил
сам, без придружител).
2.). Съдът намира, че с оглед кредитираната КСППЕ липсва годен субект
на административно-наказателна отговорност, доколкото деецът Г. е страдал
от същинско психично заболяване „биполярно афективно разстройство (F
31 по Международната класификация на болестите 10-та ревизия) с
признаци на емоционално нестабилна личност (F 60.3).“. Това заболяване
е нарушавало базисните психически годности на жалбоподателя Г. да
притежава пълноценно съзнание, да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръковиди постъпките си. Административно-
наказателното преследване срещу него е изключено на законово материално
основание, поради липсата на годен вменяем субект (който се оказва да е с
продължително разстройство на съзнанието). Жалбоподателят Г. не осъзнава
и не разбира и действията на съда и/или наказващия орган в
административно-наказателния процес срещу него. Същият не следва да бъде
санкциониран с административни наказания по ЗДвП. Административно-
наказателната репресия на Държавата за администритивните нарушения
срещу него е недопустима и незаконосъобразна. Същата следва да бъде
преустановена. Жалбоподателят Г. е имал болестно проявно поведение от
психотична продукция, вследствие на заболяването си. Той не е могъл да
осмисля интелектуално и/или да контролира волево действията и постъпките
си. Предвид това, че не са били създадени рискове за останалите водачи по
ЗДвП от инкриминираното място и/или с оглед това, че не е било настъпило
евентуално ПТП, съдът приема, че поведението на жалбоподателя Г. не е
било рисково по смисъла на Закона за здравето - същият само се е движел в
лентата за принудително спиране на пътната автомагистрала. За решаващата
инстанция на СРС не са налице законови основания за предприемане на
процедура по Закона за здравето спрямо жалбоподателя Г.. Същият не е бил
застрашил себе си и/или околните с поведението си, което проявление на
простъпката му по съдържание представлява само нарушение на
административен запрет, регламентиран в ЗДвП - да не управлява МПС в
лентата за принудително спиране на пътна автомагистрала, освен ако няма
уважителна причина - техническа неизправност на МПС или влошаване на
здравословното състояние на водача и/или на пътниците с него, при което
МПС следва да бъде спряно в лентата за принудително спиране със
съответната сигнализация по ЗДвП.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването
му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му
повдигане. В този смисъл решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г.,
4
ІV г.о. на ВКС, съгласно което отговорността за разноските сторени от
насрещната страна по спора следва да се понесат в пълен размер от другата
страна с оглед изхода на спора, тъй като отговорността за разноски е
обективна, дължи се на увреждащите действия на страната, която
неоснователно е повдигнала правния спор и от тази отговорност законът не
предвижда възможност за освобождаване или за нейното намаляване. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договора за правна помощ
по делото, че е била договорена и платена общо сума в размер на 600.00 лева.
Според тази процесуална норма – когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка, съдът кредитира
приложеният от жалбоподателя договор за правна помощ чрез неговият
процесуален представител, при което на жалбоподателя съдът следва да
присъди сумата от 600.00 лева за заплатен в брой адвокатски хонорар в
производството предвид основателността на въззивната жалба и с оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност
на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото
е съобразено изцяло с Наредбата на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед възведеният материален интерес по
делото. На основание чл.143 вр. чл.144 от АПК вр. чл. чл.77 от ГПК,
въззиваемата страна следва да възстанови на съда заплатените от бюджета на
съдебната власт разноски в размер на 1440.00 лева, заплатени в полза на
вещите лица по приетата експертиза и с оглед издадените по делото два РКО
с оглед изхода на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти СЪСТАВ,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026681/02.11.2023г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР към СДВР-ОПП,
упълномощен с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи под
рег. № 8121з-1632/02.12.2021г,, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Т. П.
Г., с ЕГН: ********** са наложени 1.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3
(три) месеца за административно наришение по чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП
вр. чл.58, т.4 от ЗДвП и 2.). административно наказание „парична глоба“ в
5
размер на 10.00 лева за административно нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. П. Г., с ЕГН: ********** на основание чл.143, ал.1
от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сумата от 600.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.

ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.143 вр. чл.144 от АПК вр. чл. чл.77 от ГПК , сумата
от 1440.00 лева за сторени и заплатени от бюджета на съдебната власт
разноски за експертиза.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6