№ 11381
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110162198 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], с която по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 ГПК срещу М. М. Х., е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумата 4 500,00 лева (четири хиляди и петстотин
лева), заявена като част от претенция с общ размер 7000 лева, представляваща главница
по договор за кредит [******], сключен с [******] (с актуално наименование [******]),
чийто срок е изтекъл на 03.09.2018 г. и което е било прехвърлено в полза на [******]
по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 7685/13.03.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10054/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди че на 03.09.2008 г., между ответника и [******] (понастоящем
[******]) е бил сключен договор за потребителски кредит [******], по силата на който
на кредитополучателя е предоставена в заем сума в размер на 7000 лева. Ответникът се
задължила да погаси кредита на 120 месечни вноски с краен падеж 03.09.2018 г., като
през първите три месеца, вноската била в размер на 87,16 лева, след това – в размер на
92,20 лева, като дължима била последна изравнителна вноска в размер на 92,78 лева. В
качеството си на кредитополучател ответникът не погасила изцяло задълженията си,
като непогасена останала сумата от 7000 лева – главница и 1118,85 лева – договорна
лихва. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 18.01.2016 г.
[******] (понастоящем [******]) прехвърлило в полза на [******] вземанията по
процесния договор за кредит, за което прехвърляне се твърди М. М. Х. да е била
надлежно уведомена (вкл. и в хода на настоящото производство). Ищецът моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4500 лева – главница, заявена като част от претенция с общ
размер 7000 лева, ведно със законната лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на
1
вземането. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска с възражения, че в качеството си на длъжник по
договора за кредит не е била надлежно уведомена за цедирането на вземането (което
възражение е заявено в първото по делото съдебно заседание преди обявяване на
доклада за окончателен), като в срока по чл. 131 ГПК е релевирано възражение за
давност, в която насока са изложени подробни съображения. Ответникът моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата за главница по издадената на 13.03.2023 г. срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10054/2023 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав, като по отношение на договорната лихва, претендирана в
заповедното производство, е извършено оттегляне на претенцията по реда на чл. 232
ГПК.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно главно
доказване валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение във
връзка с договор за потребителски кредит от 03.09.2008 г., сключен между [******]
(понастоящем [******]) и ответницата М. М. Х., че заемната сума е предоставена на
потребителя, съответно усвоена, наличието на изисуемо вземане, както и неговия
размер, валиден договор за цесия, по силата на който [******] (понастоящем [******])
е прехвърлило в полза на [******] вземането по процесния договор, както и че
длъжникът по договора за кредит е уведомен за прехвърлянето на процесното вземане
по силата на договора за цесия, на който ищецът се позовава, съгласно изискването на
чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД (съгласно изричните указания, дадени на ищеца с
определение № 16040/14.04.2024 г., с което е бил отменен даденият ход на устните
състезания и е допълнен докладът на делото).
По възражението за изтекъл давностен срок в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число
плащане на главницата по договора за кредит.
С доклада на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК на страните е обявено, че всички
обстоятелства от фактически състав на предявения иск са безспорни и ненуждаещи се
от доказване с изключение на това дали и по какъв начин длъжникът е бил уведомен за
цесията и дали и каква част от вземането за главница по договора за кредит е погасена
по давност. Във връзка с последното страните са уведомени, че по силата на ЗМДВИП,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., давността за вземанията по договора за
кредит е спряла да тече за период от 2 месеца и 7 дни.
В конкретния случай ищецът твърди, че е титуляр на съдебно предявеното
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, което му е било
прехвърлени по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. и приложения към него, че
на адреса на длъжника е било изпратено уведомление, изх. № 634/10.10.2022 г. за
прехвърлянето на същото, изходящо от цедента. Позовава се на клаузата на чл. 5.1.1 от
договора за продажба на вземания и пълномощни, по силата на които цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от името и за сметка на цедента.
2
От страна на ответника в производството не са оспорени обстоятелствата, че по
силата на процесния договор за потребителски кредит й е била предоставена в заем
сумата от 7000 лева, както и че не е погасила задължението си към кредитодателя в
размер на исковата претенция. Установено е също така, че срокът на договора за
кредит е изтекъл на 03.09.2018 г., когато и е настъпил падежът на всички задължения
на потребителя кредитополучател.
Не е спорно също така, че с договор за цесия от 18.01.2016 г. [******] е
прехвърлило на [******] вземанията, произтичащи от договора за кредит, по който
ответникът има качеството на кредитополучател, респ. длъжник, за който е възникнало
задължение за връщане на предоставената му в заем сума.
По делото като доказателство е приет договора за цесия. С клаузата на чл. 4.3 от
същия е постигната уговорка прехвърлителят да упълномощи приобретателя и адвокат,
посочен от последния, с правото да действа като негов представител при уведомяване
на длъжниците от името на прехвърлителя, като подпише пред нотариус пълномощни
по образец съгласно Приложение 6 към договора с нотариална заверка на подписите.
Съгласно чл. 5.1.1 от договора приобретателят изпраща или нарежда на посочено от
него лице да изпрати уведомления до длъжниците, подписани от приобретателя или
посочено от него лице, действащо от името и за сметка на прехвърлителя до всички
длъжници, гаранти и поръчители. Предвидено е уведомленията да се изпращат с
препоръчано писмо с обратна разписка с деклариране на съдържанието.
Прието като доказателство е и потвърждение за прехвърляне на вземанията,
подписано на 18.01.2016 г., съгласно което договорът е в сила от посочената дата и
цесионерът е придобил всички вземания на цедента, предмет на договора.
Видно е от съдържанието на адресирано до ответника писмо, изх. №
634/10.10.2022 г., подписано от адв. П. В., в качеството на пълномощник на [******],
действащ по силата на пълномощно, рег. № 444/19.02.2021 г., че със същото
длъжникът се уведомява, че с договор за цесия от 18.01.2016 г. задълженията по
договора за потребителски кредит от 03.09.2008 г., сключен с [******] е изкупено от
ищеца, както и че от датата на получаване на това уведомление кредитор се явява
цесионера [******]. Към писмото е приложена разписка относно доставянето на
пратката, съдържаща уведомлението до длъжника, като от съдържанието й не се
установява същото да е било връчено на адресата.
Прието като доказателство по делото е и пълномощно, подписано от
представляващите [******] прокурист и изпълнителен директор, по силата на което
ищецът [******] във връзка с договора за цесия от 18.01.2016 г. е упълномощен да
уведомява съгласно чл. 99 ЗЗД физическите лица длъжници по договори за
потребителски кредити за настъпилото прехвърляне, както и да извършва всички
необходими правни и фактически действия във връзка с уведомяването.
Пълномощното е изрично ограничено със срок до 31.01.2021 г., освен ако не бъде
оттеглено по-рано от упълномощителя с нарочно писмено уведомление. [******] е
удостоверила полагането на подписите върху документа от страна на
представляващите банката на 18.01.2016 г.
По делото е прието и пълномощно от [******], с което е упълномощен адв. П. В.
с правото да уведоми всички длъжници по законоустановения ред и съгласно
одобрените образци към съответния договор за цесия. На това пълномощно е
поставена дата 01.01.2022 г., като не е извършено нотариално удостоверяване на
подписа на представляващия цесионера и ищец по делото търговец.
Пълномощно с аналогично съдържание с дата 12.06.2023 г. също е прието като
доказателство в производството.
3
Въз основа на така приобщените доказателства съдът намира, че ищецът, носещ
тежестта да установи това пълно и главно по делото, не е доказал длъжникът да е
надлежно уведомен за настъпилото прехвърляне съгласно изискванията на чл. 99, ал.
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, съответно за ищеца липсва материалноправна легитимация на
кредитор по правоотношението, по което ответникът дължи връщане на
предоставената му в заем сума. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а съгласно ал. 4
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК,
за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето
на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9
ЗЗД предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.
39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД, но правнорелевантни се явяват ограниченията на обема на представителната
власт, предопределени от волята на цедента.
На настоящия съдебен състав съдебната практика относно получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, както и че
този факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, е известна, но същата
не може да намери приложения в случая. Действително в договора за цесия е налице
клауза, която предвижда цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжниците
за цесията. Изрично е посочено, че пълномощното следва да бъде заверено с
нотариално удостоверяване на подписите на законните представители на
прехвърлителите. В изпълнение на тази уговорка на същата дата представляващите
банката-цедент са упълномощили цесионера да уведоми длъжниците за цесията, но
представителната власт съгласно това пълномощно е ограничена с изтичането на
срока, посочен в упълномощителната сделка. След тази дата (31.01.2021 г. )
представителната власт на пълномощника е прекратена, съответно липсва
упълномощаване за уведомяване на длъжника и цесионерът като пълномощник на
цедента не би могъл валидно да уведоми длъжника, съответно действието на договора
за цесия да обвърже длъжника със задължението да удовлетвори новия кредитор.
В случая уведомлението за прехвърлянето съгласно посоченото в същото изхожда
от адв. П. В. от адвокатско дружество „[******]“ в качеството му на пълномощник на
[******] съгласно нотариално заверено пълномощно, рег. № 444/19.02.2021 г. на
нотариус [******]. Това пълномощно не е представено по делото, следователно не е
установено уведомлението да изхожда от цедента. Независимо, че препис от
4
документа, с който длъжникът се уведомява за цесията, е връчен на ответника като
приложение към исковата молба, този факт съдът не може да се съобрази по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК, доколкото е подписан от лице, за което не е установено да е надлежен
пълномощник на цедента.
Следва да се посочи също така, че по настоящото дело с определение №
16040/14.04.2024 г. съдът отмени хода на устните състезания с цел да допълни доклада
и да укаже на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи в
производството, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на процесното
вземане по силата на договора за цесия, на който ищецът се позовава. Страната не е
ангажирала допълнителни доказателства извън вече представените по делото, като с
постъпилата по делото молба, вх. № 156710/14.05.2024 г. ищецът изрично е посочил, че
счита този факт за установен по делото въз основа на представените с исковата молба
документи, които са приети като доказателства. Не е било налице процесуално
задължение за съда да указва на ищеца, че същите доказателства не установяват
правнорелевантния факт на уведомяване на длъжника. Последното е така, тъй като
процесуалният закон възлага на съда правомощия (вкл. и с оглед принципите на
състезателното начало и на равнопоставеност на страните в процеса) на съда да указва
на страната, която носи тежестта да установи определен правнорелевантен факт, в
случаите в които не са представени никакви доказателства за установяване на същия и
не са релевирани доказателствени искания (чл. 146, ал. 2 ГПК). Ищецът е представил
доказателства относно обстоятелството по уведомяване на длъжника за цесията. Какво
обаче се установява от същите, е въпрос, на който съдът дължи отговор с мотивите на
съдебния акт при обсъждане на доказателствата по делото и извеждане на правните
изводи по приложението на закона въз основа на доказателствената съвкупност. Да се
приеме, че съдът следва да извърши преценка на доказателствата на по-ранен етап и да
даде указания на страната, че следва да представи допълнителни такива, за да бъде
определен факт установен, би означавало процесуалното задължение на съда по
обсъждане на доказателствата да се пренесе на етапа на съдебното дирене и да се
нарушат основните съдопроизводствени принципи.
В обобщение на изложеното по-горе, съдът приема, че макар да се установяват
останалите релевантни факти от фактически състав на съдебно предявеното
притезание, ищецът не е установил един от тях, а именно надлежното уведомяване на
длъжника за цесията, съответно пораждането на действие на цесията по отношение на
длъжника, респ. не е доказал своята материалноправна легитимация на кредитор по
правоотношението. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът не следва да обсъжда наведеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК
възражение за изтекла погасителна давност, доколкото същото се явява евентуално
заявено.
В настоящото производство за процесуална икономия съдът следва да обезсили
издадената заповед за изпълнение за сумата от 500 лева, представляваща договорна
лихва за период от 03.09.2008 г. до 03.09.2018 г., заявена като част от претенция с общ
размер 1118,85 лева, за която иск не е бил предявен, а ищецът е посочил, че на
основание чл. 232 ГПК оттегля искането си за това вземане.
По разноските:
За производството разноски се следват само на ответника. Искане за присъждане
на такива е заявено своевременно, като се претендира сума в размер на 800 лева –
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 15.12.2023 г., съгласно клаузата на чл. 2 от който страните са уговорили
заплащане на възнаграждението по банков път чрез паричен превод по посочената в
договора банкова сметка. Уговорено е още сумата да се плати на две равни части –
5
първата при подписване на договора, а втората – при насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание. Не са представени доказателства за реалното
извършване на разноските от ответника. В тази връзка и като съобрази разрешението,
дадено с т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, съдът намира, че
разноски не следва да се присъждат и на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от [******],
ЕИК [******], със съдебен адрес: [******], срещу М. М. Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [******], иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата 4 500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), заявена като
част от претенция с общ размер 7000 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит [******], сключен с [******] (с актуално наименование
[******]), чийто срок е изтекъл на 03.09.2018 г. и което е било прехвърлено в полза на
[******] по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 7685/13.03.2023 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10054/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 7685/13.03.2023
г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10054/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав в частта
за сумата 500,00 лева (петстотин лева), представляваща договорна лихва за период от
03.09.2008 г. до 03.09.2018 г., заявена като част от претенция с общ размер 1118,85
лева.
Решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните, а с която заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена частично – с частна жалба
пред същия съд в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6