№ 79
гр. Смолян, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500014 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 47/30.04.2024 г., поправено с решение №
112/09.10.2024 г., по гр.дело № 263/2022 г. Златоградският районен съд,
ДОПУСКА на основание чл.344, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 34, ал. 1 ЗС
извършването на съдебна делба между М. Р. М., Ф. А. М., Е. Р. Д. и В. Й. Д. на
следните имоти и при квоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 31111.33.293 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Златоград, одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г.
на изп. директор на АГКК, за който е отреден УПИ *-***, кв. 34 по ПУП на гр.
Златоград, одобрен със Заповед № РД[1]221/16.02.1982 г. на председателя на ОНС-
Смолян и допълнителна Заповед № 22 „ТРБ“ от 15.06.2001 г. на кмета на община
Златоград, трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно
ползване „За друг вид застрояване“, при съседи: 31111.33.461, 31111.33.299,
31111.33.296, 31111.33.294, 31111.33.291, 31111.33.292, с адрес: гр. Зл., ул. Ст. Ст. № 12,
с площ от 524 кв.м.,
1
при квоти:
1/6 идеална част за М. Р. М. и
5/6 идеални части общо за Е. Р. Д. и
В. Й. Д.;
2. СГРАДА с идентификатор 31111.33.293.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Златоград, одобрени със Заповед РД-18- 75/15.07.2008 г.
на изп. директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор *****.**.***,
с адрес: гр. Зл., ул. Ст. Ст. № 12, застроена площ от 102 кв.м., брой етажи – 3,
при квоти:
1/6 идеална част за М. Р. М.;
1/6 идеална част за Е. Р. Д. и
4/6 идеални части за Ф. А. М..
На следващо място, РС-Златоград ОТХВЪРЛЯ иска за делба на СГРАДА
с идентификатор 31111.33.293.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Златоград, одобрени със Заповед РД-18- 75/15.07.2008 г. на
изп. директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор
*****.**.***, с адрес: гр. Зл., ул. Ст. Ст. № 12, със застроена площ от 79 кв.м.,
на един етаж, с предназначение: сграда за търговия.
С определение по чл.248 ГПК с № 336/13.11.2024 г. Златоградският
районен съд допълва решение № 112/09.10.2024 г. по същото дело в частта за
разноските, като ОСЪЖДА М. Р. М. да заплати на Е. Р. Д. и Ф. А. М. общо
сумата от 983,33 лв. разноски по делото; а в полза на В. Й. Д. – 1 833,33 лв.
разноски по делото.
С допустими въззивни жалби М. Р. М., чрез пълномощника адв.Кр. М.,
обжалва както основното решение за допускане до делба на ПИ с
идентификатор *****.**.*** и построената в него сграда с идентификатор
*****.**.***.2, в ЧАСТТА за КВОТИТЕ; така и решението за поправка на
очевидна фактическа грешка, с която е отхвърлен искът за делба на сградата с
идентификатор *****.**.***.1.
М. М. иска обезсилване на решението за допускане имотите до делба,
2
респ. - отмяна на решението за допускане делба на ПИ и жилищната сграда в
него в частта за квотите и за участието на Ф. М. и В. Д. като съделители, като
иска делбата на ПИ с идентификатор *****.**.*** и на жилищната сграда в
него с идентификатор *****.**.***.2 да се допусне само между него и сестра
му Е. Д., при квоти от най-малко ½ ид.част за него, като искът за делбата им се
отхвърли спрямо майка им Ф. М. и съпруга на сестра му В. Д..
Относно сградата с идентификатор *****.**.***.1 М. М. иска тя
да бъде допусната до делба отново при квоти най-малко ½ ид.част за него,
останалата – за сестра му Е. Д., като Ф. М. и В. Д. не участват изобщо като
съделители.
С допустима частна жалба М. Р. М., чрез адв.Кр. М., обжалва и
определението по чл.248 с № 336/13.11.2024 г., като иска неговата отмяна и
отхвърляне молбата на ответниците за присъждане на разноски за
отхвърления иск.
С отговор по чл.276 ,ал.1 ГПК ответниците, чрез адв.Н. Дж.,
оспорват частната жалба и молят да потвърждаване на определението.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М. се явява лично и
с пълномощника си адв.Кр. М., и поддържа жалбите си.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Ф. А. М., Е. Р.
Д. и В. Й. Д., чрез пълномощника адв. Н. Дж., оспорват въззивните жалби,
молят за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват. За тях пълномощникът им адв.Н. Дж. продължава да оспорва жалбите
на М. М..
Въззивният съд намира, че решенията са правилни и следва
да се потвърдят, като се имат предвид изложените от Златоградския районен
съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбите съобразява
следното:
Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че
магазинът с идентификатор *****.**.***.1 не следва да се допуска до делба,
тъй като не е съсобствен, а е собственост само на Е. и В. Д.и по силата на
покупката му от Ф. М., която е била негов единствен собственик в резултат на
3
давностно владение. Липсва твърдяното в жалбата противоречие с приетото в
решение № 50050087/19.10.2022 г. по гр.дело № 3914/2021 г. на ІІ г.о. и
решение № 74/24.06.2015 г. по гр.дело № 6277/2014 г. на І г.о. на ВКС.
Ф. А. М. е призната за собственица на същия магазин /сграда
за търговия/ с нот.акт № 145/23.11.2022 г., дело № 321/2022 г. на нотариус К
К., действаща в района на Златоградския районен съд, въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност. С нот.акт № 156/23.11.2022 г. по нот.дело №
322/2022 г. на същия нотариус Ф. М. го продава на дъщеря си Е. Д., която от
2007 г. се намира в брак с В. Д..
Показанията на свидетелите Ил. К. и В. С. и писмените
доказателства потвърждават извода на нотариуса, отразен в нот.акт №
145/23.11.2022 г., за принадлежност на правото на собственост върху целия
магазин към патримониума на Ф. М..
Представени са договори за наем на магазина от
25.11.2017 г., сключен между Ф. М., като наемодател, и „Чарити Бг“ ЕООД-
гр.Габрово; от 22.09.2011 г. между Ф. М. и „ЕТ Васи-Василка Чолакова“-
с.Драгиевци; от 21.02.2011 г. между нея и Л. ИВ.; от 03.12.2017 г. между нея и
„Зета Текс“ ЕООД-гр.Габрово. От декларациите на л.467-475 за годините
2008-2010 г. е видно и че Ф. М. декларира като свои доходите от наем на
магазина.
Св.С. е работила като продавач в периода юли 2022 г. –
20.01.2023 г. в магазина, който е бил нает от работодателите и сем.Д. и В. Ч. от
Ф. М.. Свидетелката дава сведения за факти, които е възприела
непосредствено – че ежемесечно плаща сумата от 250 лв. за наема на магазина
лично на ръка на Ф. М., която идва много често в магазина, почти всеки ден,
докато двете не се скарват; че Ф. М. не се занимава с поддръжката на магазина
и указва на свидетелката да се обърне към наемателите Ч. за смяна на
изгоряла лампа; че Ф. М. се държи като собственик, а в деня на скандал,
описан от свидетелката, пристига в магазина с цел да увие водомера с
парцали, за да не замръзне; изрично изявление на Ф. М., че магазинът е неин и
всичко в него е нейно.
Свидетелката изразява мнение, че възприема като
собственик М. М., защото единствено той идвал да я пита дали има нужда от
нещо и веднъж оправил развален контакт в помещението. Последното
4
действие обаче М. М. извършва случайно - след като е дошъл в магазина да
пазарува като клиент и еднократно.
Показателно е изнесеното от свидетелката за
отношението на ищеца към магазина – той я пита как стои на този
„ветрилник“, защото магазинът не е добре изолиран, не е в добро състояние,
духа отвсякъде. Същевременно М. изразява учудване дали няма да направят
ремонт майка му и сестра му, защото те вземат наема. Показаната от ищеца
липса на ангажимент към състоянието на магазина и убедеността му, че
ремонт трябва да се направи не от него, а от майка му и сестра му, вземащи
наема, сочи, че той възприема тях двете като собственици, магазина – като
чужд, не чувства себе си като съсобственик, който също носи отговорност за
доброто състояние на вещта. От друга страна, съпругът на Е. Д. - В. Д., един-
два пъти посещава магазина и се интересува как е свидетелката.
Последната разказва и че е отправяла няколко пъти
оплаквания към Ф. М. за повреди в магазина, но, макар да поддържа как М. М.
е идвал да я пита дали има нужда от нещо, не е поискала от него например да
оправи лампата, това е сторил съпругът на С. – т.е., тя не е искала съдействие
от М. М. за отстраняването на повреди, освен този един път, в който той идва
като клиент да пазарува и се съгласява да оправи контакта.
Това означава, въпреки деклариране на обратното, че
свидетелката счита Ф. М. за собственик на магазина и затова отправя към нея
оплаквания за състоянието му.
Освен, че изразеното от свидетелката относно това кой е
собственик на магазина, е нейно мнение, то е резултат и от влошените и
отношения с Ф. М. заради описан от свидетелката скандал в магазина – как
един ден в началото на декември 2022 г. Ф. М. идва, носейки парцали, насочва
се към тоалетната, където се намира водомерът; на въпрос на свидетелката
къде отива и какво ще прави, тя отвръща, че това не е работа на С., тъй като
магазинът е на М. и всичко там е нейно, рита кашони със стока, при което
едното от двете деца на свидетелката, в пети клас, се стресира от скандала. Тя
твърди, че детето повръща след това в продължение на два месеца в резултат
на предизвикания от М. скандал.
Свидетелят Ил. К. разказва, че преди повече от 15-18 години
иска да вземе магазина под наем, при което М. М. му донася ключовете за
5
него, като преди това му заявява, че ще го даде на свидетеля да го ползва.
Свидетелят обаче изрично посочва, че майката на ищеца Ф. М. му заявява, че
трябва да плаща наема на нея и той и го плаща, както и че именно тя му
възстановява вложените средства за ремонт на покрива на магазина.
Свидетелят първоначално изразява становище, че като
собственик на магазина възприема М. М., тъй като той му дава ключа, но, след
като почва да плаща наема на майка му, разбира, че „тя си държи магазина“.
Това означава, че Ф. М. се счита за негов собственик и това става ясно както на
свидетеля, така и на всички останали, включително на ищеца.
Изложеното сочи, че от 2008-2009 г. насетне, дори да се
приеме по-неблагоприятният за ответниците момент /15, а не 18 години назад,
според думите на св.Къбов/, Ф. М. упражнява върху целия магазин,
включително идеалните части на децата и Е. Д. и М. М., предвид
декларациите от наследодателя Р. М.в М.р. от 1998 г. и от Ф. М. от 2005 г. на
л.380, 383 и 385 от делото на РС, фактическа власт с намерение за своене, и
това обръщане на държането на идеалните им част в своене е известно още от
2009 г. както на ищеца, така и на отв.Д., които не се противопоставят.
Ето защо още през 2018-2019 г. Ф. М. е придобила по
давност правото на собственост върху целия магазин с идентификатор
*****.**.***.1, както правилно е констатирал нотариусът в НА от 23.11.2022
г., вписан в СлВп при Златоградския районен съд под вх.№ 713/23.11.2022 г.,
акт№ 88, том ІІІ, дело № 323/2022 г., дв.вх.№ 713, стр.12061.
При това положение и продажбата от същата дата, изповядан
с НА дв.вх.№ 714, вх.рег.№ 714/23.11.2022 г., акт № 89, том ІІІ, дело №
324/2022 г., стр.12061,12062, е произвела вещно-прехвърлително действие,
тъй като Е. и В. Д.и са придобили от собственик - Ф. М., собствеността върху
целия магазин, който не е съсобствен с ищеца, и правилно не е допуснат до
делба.
В тази връзка са без значение твърденията как магазинът не
бил съпружеска имуществена общност между покойния Р. М. и Ф. М., тъй
като последната нямала никакъв принос по смисъла на СК в придобиването на
магазина, станало по време на брака им – нито чрез влагане на средства и
труд, нито чрез грижи за децата.
На първо място, в исковата молба се твърди нещо друго – че
6
в имота има павилион, принадлежащ на тогавашното държавно предприятие
„Булгарплод“ и той е закупен от наследодателя на ищеца и първата ответница,
т.е., от майка му и баща му. След подаване отговор на исковата молба както от
Ф. М. и Е. Д., така и по-късно от В. Д., ищецът не излага твърдения като тези
във въззивната жалба, включително в молбата с вх.№ 872/10.05.2023 г. и с вх.
№945/17.05.2023 г., в която се твърди липса на принос от Ф. М. за придобиване
на самия поземлен имот. Чак в молбата с вх.№ 1245/22.06.2023 г. ищецът
твърди, че магазинът е закупен след придобиване на земята, от бившето
държавно предприятие, като починалият наследодател, за да го заплати, взема
заем от негов роднина, но липсва например твърдение кой погасява този заем,
ако изобщо се приеме, че е взет. Такова твърдение се появява за първи път във
въззивната жалба – че наследодателят го е върнал със свои средства.
Твърдението във въззивната жалба е резултат от изясняването от РС-Златоград
в мотивите на обжалваното решение на разликата между претенциите на
ищеца, който поддържа придобиване на права лично за себе си, въз основа на
извършени от него фактически действия, а не сочи липса на принос от страна
на неговата майка, в резултат на което баща му да е придобил в режим на
индивидуална собственост (разделно, лично за себе си) процесния имот или ½
ид.ч. от него; и способите за опровергаване предположението по чл.19, ал.3
СК/отм./, респ. чл.21, ал.3 СК.
Независимо от това, дори да се приеме, че твърдение за
липса на принос на Ф. М. в придобиването на магазина е въведено
своевременно, то изобщо не е доказано, тъй като с нито едно от събраните
доказателства ищецът, чиято е тежестта за това, не успява да обори
предположението по чл.19, ал.3 СК/1985 г., отм./, съотв.чл.21, ал.3 СК от 2009
г. Съобщеното от някои свидетели, че Ф. М. не била виждана да участва лично
с труд или осигуряване храна за работещите на етажа на В. П., не означава
липса на принос, защото няма събрани доказателства Ф. М. да не е влагала
средства или работа в домакинството - последната не се отнася до отделна
вещ, а е цялостно поведение, осигуряващо общо функционирането на едно
домакинство. Както се каза обаче, тези обстоятелства са без
значение, защото от 2008-2009 г. насетне Ф. М. упражнява върху целия
магазин фактическо господство с намерение за своене, държи го само и
единствено за себе си, превърнала е държането на идеалните части на децата
си в държане за себе си с намерение за своене, поради което и на осн.чл.79,
7
ал.1 ЗС е придобила правото на собственост върху него още към 2018-2019 г.
и то на първично основание. На последното не се отразява способът, по който
първоначално магазинът е придобит от М.и, като дори в случая се приема най-
неблагоприятното за ответниците положение – позоваване на придобивна
давност и за чуждите идеални части. По тази причина събирането на
доказателства дали за магазина имало договор за покупка и какъв е
произходът на средствата за нея, не е необходимо и правилно е отказано от
РС-Златоград, като резултатът е същият и във въззивното производство.
Неоснователно е позоваването на чл.76 ЗН и на ТР №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото магазинът не е отделен наследствен
предмет, а е изцяло собственост на Ф. М., която надлежно го е продала на Е.
Д. и съответно – на съпруга и В. Д., по силата на същата презумпция за
съвместен принос.
Напълно лишени от основание са твърденията за липса на
принос на Ф. М. в придобиването на ПИ с идентификатор *****.**.*** и за
огромен принос на ищеца в построяването на триетажната жилищна сграда с
идентификатор *****.**.***.2.
Както правилно е изяснил РС-Златоград, пред него
позицията на ищеца е, че претендира права лично за себе си, въз основа на
извършени от него фактически действия, а не сочи липса на принос от страна
на неговата майка, в резултат на което баща му да е придобил в режим на
индивидуална собственост (разделно, лично за себе си) процесния имот или ½
ид.ч. от него. Правилно е прието и че твърденията му се опровергават
категорично от съдържанието на представения по делото НА за покупко-
продажба от 04.11.1994 г., в който е посочено изрично, че купувачите Р. М.в М.
и Фанка Р. М., купуват от В. Кр. Г. описания имот, при посочените в НА
условия, като към момента на сключване на договора са извършили искания
ремонт на жилищната й сграда, със свои материали и труд.
Дори да се приеме, че ищецът в крайна сметка претендира
липса на принос от страна на майка му в придобиването на поземления имот,
такава липса не е доказана, защото ищецът не оборва със събраните
доказателства предположението по чл.19, ал.3 СК/1985 г., отм./, съотв.чл.21,
ал.3 СК за принос на Ф. М. в придобиването на имота.Св.М. М. разказва, че
той и М. М. са помагали на бащата на последния при ремонта на първия етаж
8
на къщата на В. П., като там не е виждал да са работили Ф. М. и дъщеря и Е..
Свидетелят обаче нито има впечатления, нито съобщава такива, от които да се
направи извод за цялостното поведение на Ф. М.. Същото се отнася и за
разказаното от св.С. С.. В тази връзка следва да се посочи, предвид
действителната претенция на ищеца, и че периодичното оказване на помощ от
сина М. М. и негови приятели чрез пренасяне на вар, сеене на пясък, къртене
на бетон, бъркане на разтвори за лепене на плочки не е предвидено в закон
като основание М. М. да придобие каквото и да право на собственост върху
имота; или пък да обоснове извод за липса на принос от страна на Ф. М. в
придобиването на имота.
Съвкупният анализ на показанията на свидетелите Ем. М.,
Ант. Др., М. Б., Св. М., Ем. К., В. Арн., и на представените документи,
установява без всякакво съмнение за настоящия съдебен състав, че
построяването на жилищната сграда в имота до груб строеж е осъществено от
Ф. М. и Е. Д., които са го организирали, като Ф. М. го е заплатила почти
изцяло. Ищецът не само не им помага, а дори им пречи – подава например
жалба срещу издаденото разрешение за строеж, като оправдава това свое
действие с твърдението, че не искал сградата да се строи точно на мястото, на
което е; в периода 2009-2012 г. отсъства от Златоград, като живее в Словения и
в гр.Кърджали.
Активното участие на ищеца се изразява вече в
довършителни работи на втория жилищен етаж, за който е решил, че ще бъде
негов, както и отчасти в покрива на сградата.
Собствеността върху сградата е при тези квоти, при които е
собствеността върху терена, като майката Ф. М. е продала на 23.11.2022 г. на
дъщеря си Е. Д., намираща се от 2007 г. в брак с В. Д., и своите 4/6 ид.части от
поземления имот. Предвид презумпцията за съвместен принос, след като
сделката е продажба, собственик става и съпругът В. Д., ето защо правилно е
конституиран като участник в делбата.
Не се откриват данни за пристрастие на
първоинстанционния съдебен състав; напротив, съдът прави опити да
подпомогне ищеца в изясняване на позицията му, на твърденията му, на
начините, по които е допустимо да осъществява защитата си, които обаче са
посрещнати с неразбиране от ищеца и неговия пълномощник.
9
Както се вижда, настоящият съдебен състав, срещу когото
няма оплаквания за необективност, за пристрастност и др.под., напълно
споделя изложените от Златоградския районен съд съображения.
Следва да се потвърди и обжалваното определение № 336/13.11.2024 г.
за разноските.
С него ищецът е осъден да плати на ответниците самоонази част от
разноските, които са направени от тях за защита по иска за делба на сградата
за търговия с идентификатор *****.**.***.1, който е отхвърлен. При това
положение те не зависят от стойността на дяловете и правилно ищецът е
осъден да ги заплати на ответниците, с оглед изхода на делото и във
въззивното производство, при което се потвърждава решението на ЗлРС за
отхвърляне иска за делба на магазина.
Както приема ВКС, напр. в Определение № 167 от 14.06.2016 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1727/2016 г., I г. о., „При наличие на спор по правата на
съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по
присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване
на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК /чл. 64 ГПК отм./, в който
смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9
на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.“
Настоящият случай е именно такъв – отхвърляне на
иска за делба на сградата за търговия, за който на ответниците се дължат
разноски по общото правило на чл.78 ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК М. М. следва да бъде осъден да
заплати на Ф. А. М., Е. Р. Д. и В. Й. Д. направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв.
Тези разноски се дължат от М. М., тъй като са във
връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от първата
инстанция съдебен акт.
По изложените съображения Смолянският окръжен
съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/30.04.2024 г., поправено с
решение № 112/09.10.2024 г., по гр.дело № 263/2022 г. на Златоградския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 336/13.11.2024 г. по
гр.дело № 263/2022 г. на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Зл., ул. „Ст.
Ст.“ № 22А, да заплати на Ф. А. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Зл., ул. „С.
Ст.“ № 9, Е. Р. Д. с ЕГН **********, и В. Й. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Зл., ул. „В.“ № 13, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв./четири хиляди и
петстотин лева/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11