№ 224
гр. Враца , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Веселка К. Николова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно
гражданско дело № 20201400500409 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 366/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3535/2019 г., Районен съд
– Враца е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД по
отношение на И. Г. В. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, и настоящ адрес: с.
***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
управление гр. ***, сумата от 700,00 лв., представляваща главница по договор за кредит №
***, сключен на 13.10.2017 г. с „Аксес Файнанс” ООД; 81,35 лв. – обезщетение за забава от
06.02.2018 г. до 02.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019 г. до окончателното изплащането на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 915/04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1369/2019 по описа на Районен съд – Враца, като е
отхвърлил исковете за сумата 40,80 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2017 г. до
06.12.2017 г.; 140,00 лв. – неустойка за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 77,50 лв. –
такса разходи за събиране за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 120,00 лв. – такса
разходи за дейност на служител, както и за сумата над 81,35 лв. до пълния предявен размер
от 89,84 лв. – обезщетение за забава за периода 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г.
Срещу така постановеното решение в частта му, в която са уважени предявените
искове, е подадена въззивна жалба от ответника И. Г. В. , чрез назначения от съда на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Ц. М., в която се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото в тази му част. В жалбата се
поддържа, че от представените с исковата молба доказателства не се установява по
безспорен начин дължимостта на претендираната сума, нито наличието на предсрочна
1
изискуемост на задълженията. Оспорва се твърдяната с исковата молба настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, като се посочва, че подобна уговорка в
договора не поражда действие, ако кредиторът не заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление достигне до длъжника. Изтъква се,
че ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Сочи се, че по
делото липсват твърдения и доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението, което обстоятелство е било в
доказателствена тежест на ищеца. Навеждат се и доводи, че обусловена от предсрочната
изискуемост е и претенцията за обезщетение за забава, която предвид недължимостта на
главницата, също се явява недължима.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, чрез юрисконсулт Б. Р., с който същата
се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Твърди се, че дружеството-ищец е доказало изцяло
основателността и размера на претенцията си.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба и да
потвърди първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционият съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и
допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран със заявление на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против И. Г. В. , ЕГН: **********, за следните парични вземания: 700,00 лв. – главница,
дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 13.10.2017 г., 40,80 лв. – договорна
лихва за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г., 140,00 лв. – неустойка за периода от
06.11.2017 г. до 06.12.2017 г., 77,50 лв. – такса разходи за събиране за периода от 06.11.2017
г. до 06.12.2017 г., 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, 89,84 лв. –
обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените
съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 1369/2019 г. по описа на Районен
съд – Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
915/04.04.2019 г., с която заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което с Разпореждане № 5357/17.07.2019 г. районният съд на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя на 01.08.2019 г. и в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК същият е предявил иск пред Районен съд – Враца, за което е уведомил
и заповедния съд.
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, против И. Г. В. , ЕГН: **********, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 915/04.04.2019 г.
В исковата молба се сочи, че между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и
ответника, като кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“, като
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 700,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с
подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент – кредитна карта с № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Кредитополучателят е
усвоил заемни суми в общ размер на 700,00 лв., по дати както следва: 400,00 лв. на
18.10.2017 г. и 300,00 лв. на 19.10.2017 г. С договора било уговорено, че заплащането на
текущото задължение, дължимо за предходен месец, е следвало да се осъществи до всяко 2-
ро число на месеца. Страните са уговорили и че кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница. На посоченото основание на длъжника била начислена договорна
лихва в размер на 40,80 лв. за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г. В случай че
кредитополчателят не заплати текущото си задължение на падежа, страните са договорили
негово задължение да предостави на кредитодателя в срок 3 дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец. На посоченото основание на длъжника била
начислена неустойка в размер на 140,00 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г. В
договора било предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да заплати сума в размер на 15
% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му, като при забава за плащане на тази сума, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за
всеки ден до заплащане на сумите. На длъжника в настоящия случай е била начислена такса
разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.
Съгласно клаузите на договора в случай че кредитополучателят не е заплатил минимум 15
% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в
един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата, то цялото му задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо и кредитодателят не е длъжен да го
уведомява за това обстоятелство, като в случая предсрочната изискуемост е настъпила
3
автоматично на 06.02.2018 г. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на 89,84 лв.
за периода от 06.02.2018 г. до датата на входиране на заявлението в съда. Страните се
съгласили, че след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи на
кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лв., включваща разходите
за дейността на служител, което осъществява дейността по извънсъдебно събиране на
задължението.
В исковата молба се посочва също, че на 11.04.2018 г. е подписано Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г., по силата на
който „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането си, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ № ***/13.10.2017 г.
Цедентът е упълномощил ищеца, в качеството на цесионер, да уведоми длъжниците за
извършената цесия, поради което по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника И. Г. В. е
изпратено уведомително писмо за станалата продажба, което е получено лично от него на
19.04.2018 г.
Депозиран е отговор на исковата молба, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител на ответника, с който исковете са оспорени и са въведени
възражения, че е недоказано наличието на предсрочна изискуемост на задълженията и че са
налице неравноправни и нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузи в
сключения договор
С Решение № 366/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3535/2019 г., Районен съд
– Враца е уважил частично предявените искове, като е признал за установено, че И. Г. В.
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 700,00 лв., представляваща
главница по договор за кредит № ***, сключен на 13.10.2017 г. с „Аксес Файнанс” ООД и
81,35 лв. – обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащането на задължението.
Със същия съдебен акт е отхвърлена претенцията за признаване за установено дължимостта
на сумите: 40,80 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 140,00 лв.
– неустойка за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 77,50 лв. – такса разходи за събиране за
периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител,
както и за сумата над 81,35 лв. до пълния предявен размер от 89,84 лв. – обезщетение за
забава за периода 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД деловодни разноски за първата инстанция и заповедното
производство.
Както бе посочено, първоинстанционният съдебен акт се обжалва само в частта, в
която са уважени предявените искове и са присъдени деловодни разноски. Решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която са отхвърлени
исковите претенции.
При това положение предметът на спора пред въззивната инстанция се свежда до
установяване дължимостта на следните парични вземания: 700,00 лв., представляващи
главница по договор за кредит № ***, сключен на 13.10.2017 г. с „Аксес Файнанс” ООД,
81,35 лв. – обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва
4
върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащането на задължението.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието
заключението на специализирана съдебно-счетоводна експертиза. След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между „Аксес Файнанс“ ООД като заемодател и ответника И. Г. В.
като заемополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 13.10.2017 г., по силата
на който заемодателят е отпуснал на ответника револвиращ кредит в максимален размер на
700,00 лв., като договорът е сключен за неопределен срок. Видно от подписаното от
страните Приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“ № ***/13.10.2017 г. при
сключване на договора на ответника е предоставен и платежен инструмент – кредитна карта
с № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН
кода за ползване на картата.
В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит от 13.10.2017 г. е отразено, че кредитополучателят
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния
лимит, като се задължава да заплаща текущото си задължение, включващо усвоена и
непогасена главница между първо и последно число на предходния месец, начислена и
непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, в случай че такива са начислени, до всяко 2-ро число на месеца. В чл. 21, ал. 1 от
договора е уредено, че в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което
и да е парично задължение по настоящия договор с повече от 10 дни или не е заплатил
минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия договор за
предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по
някой от начините по чл. 27 от настоящия договор. Съгласно чл. 27 , ал. 1 от договора
всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за
узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, изпратени
чрез СМС на телефона за кореспонденция, e-mail адрес на кредитополучателя, посочени в
договора, както и в личния акаунт на кредитополучателя.
Към исковата молба е приложено заверено копие от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, с който страните са се споразумели, че продавачът
„Аксес Файнанс“ ООД ще прехвърля на купувача „Агенция за събиране на вземания“ ООД
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, като тези вземания ще бъдат инидивдуализирани в Приложение №
1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
Представени са също потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
от „Аксес Файнанс“ ООД, както и пълномощно от законния представител на същото
дружество, с което упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от
5
името на цедента всички длъжници по вземанията на дружеството, възникнали по силата на
договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно рамковия договор.
От представеното извлечение от Приложение № 1/11.04.2018 г. се установява, че
„Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
вземанията си по договор № ***/13.10.2017 г. против И. Г. В. .
От приложеното уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания е
видно, че е било изпратено от „Аксес Файнанс“ ООД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, до И. Г. В. . Писмото от 16.04.2018 г. е връчено на И. Г. В. по пощата
на19.04.2018 г., видно от приложената обратна разписка.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
сумите по отпуснатия заем са усвоени, както следва: на 18.10.2017 г. – 400,00 лв. и на
19.10.2017 г. – 300,00 лв. Плащания по кредита не са извършвани, като задълженията по
договора са както следва: 700,00 лв. – остатък по договорна главница; 40,80 лв. – остатък по
договорна лихва; 140,00 лв. – неустойка по чл. 21 от договора; 77,50 лв. – такси за събиране
на вземания; 120,00 лв. – еднократна такса по чл. 21, ал. 5 от договора – разходи за дейност
на служител; 81,35 лв. – законна лихва за забава на плащания от датата на предсрочната
изискуемост. Към експертизата е приложена и справка по договор за кредит №
***/13.10.2017 г., изготвена от служител на „Аксес Файнанс“ ООД, както и справка за
извършени транзакции чрез използване на предоставената кредитна карта, от която е видно,
че от кредитодателя са одобрени две транзакции, както следва: на 18.10.2017 г. са изтеглени
300,00 лв. – транзакция на АТМ и на 19.10.2017 г. са изтеглени 400,00 лв. – транзакция на
АТМ.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно:
сключването на валиден договор за кредит между „Аксес Файнанс“ ООД и И. Г. В. чрез
реално предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството му на
заемател; поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените
лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на
който заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по сключения с ответника договор
за потребителски кредит.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 13.10.2017 г.
между „Аксес Файнанс“ ООД като заемодател и ответника И. Г. В. като заемополучател е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“ по силата на който заемодателят е отпуснал на
6
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 700,00 лв.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ
бр. 18 от 05.05.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор „Аксес Файнанс“ ООД е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и същият има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК – и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 24 ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената проверка относно действителността на сключения между страните
договор, въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци,
водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на
посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 – 9.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства е установено сключването на валиден договор за кредит, по силата на
7
който „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството си на кредитодател, е предоставил на И. Г. В. , в
качеството му на кредитополучател, револвиращ кредит в максимален размер на 700,00 лв.,
като ответникът се е задължил да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на
месеца, както и да заплаща обезщетение при забавено плащане.
От събраните по делото доказателства се установи, че между кредитора по договора
„Аксес Файнанс“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен валиден
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил вземания,
произтичащи от сключени с физически лица договори за потребителски кредити, сред които
и вземанията си, произтичащи от сключения договор с ответника И. Г. В. .
Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния
кредитор – от цедента, и че релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е
единствено съобщаването ѝ, извършено от цедента, но не и от цесионера – новия кредитор;
моментът, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията
срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, е моментът, от който цесията поражда действие
спрямо длъжника – датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. От
доказателствата по делото е видно, че цедентът, чрез изрично упълномощения от него
цесионер, е връчил на ответника уведомление за извършената цесия. Съдът приема, че
уведомлението за извършената цесия е достигнало до длъжника лично, видно от
приложената по делото обратна разписка. При това положение е налице надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда.
На следващо място, не е спорно между страните обстоятелството, че
кредитополучателят е усвоил заемни суми в общ размер на 700,00 лв., по дати както следва:
400,00 лв. на 18.10.2017 г. и 300,00 лв. на 19.10.2017 г. Съдът намира, че доказателствата за
усвояване на сумите по кредита се съдържат и в справката за извършени транзакции чрез
използване на предоставената кредитна карта, която не е оспорена от ответника и от която е
видно, че от кредитодателя са одобрени две транзакции, както следва: на 18.10.2017 г. са
изтеглени 300,00 лв. – транзакция на АТМ и на 19.10.2017 г. са изтеглени 400,00 лв. -
транзакция на АТМ.
По направеното възражение във въззивната жалба, че не е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на кредита, съдът намира следното:
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
8
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ /в този смисъл ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Действително в процесния случай
кредитодателят не е банкова институция, видно от предмета му на дейност, същият се
занимава с отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, придобиване на участия в друга финансова
институция, придобиване на вземания по кредити, извършване на други финансови услуги,
позволени съгласно чл. 3 ЗКИ. По отношение на процесния договор приложение следва да
намерят разпоредбите на чл. 240 ЗЗД и ЗПК. С позоваване на т. 18 от цитираното по-горе
тълкувателно решение в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 135 от
16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г., I т. о., Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. №
50394/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 44 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на
ВКС, III г. о. и Решение № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на ВКС, IV г. о., са
изложени съображения, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем
представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се
упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. С
достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили
предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от срочен в
безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Страните по договора за заем могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД
договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост, на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.
Кредиторът следва да се позове на предсрочната изискуемост, като направи изявление за
това, адресирано до длъжника, не само когато е банка, но и във всички хипотези, при което
страните са предвидили, че длъжниковата забава води до предсрочна изискуемост на цялото
вземане. Разясненията в т. 18 на цитираното тълкувателно решение за правната същност и
последици на предсрочната изискуемост са валидни и при договора за заем по ЗЗД.
Налага се изводът, че и при договори за кредит, сключени от небанкова финансова
институция, и съдържащи клауза за предсрочна изискуемост, какъвто е процесният договор,
предсрочната изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това волеизявление да е
достигнало до длъжника. В настоящия случай в разпоредбата на чл. 21 от договора са
9
уговорени две хипотези на настъпване на предсрочна изискуемост: 1. в случай че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение по
настоящия договор с повече от 10 дни; 2. кредитополучателят не е заплатил минимум 15 %
от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един
месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит. В тези случаи е
уговорено, че кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия
договор за предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се
извършва по някой от начините по чл. 27 от настоящия договор. Тази предварителна
уговорка относно настъпването на автоматична предсрочна изискуемост не може да породи
действие, ако финансовата институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, и съответно това волеизявление е достигнало до
длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК
/включително и връчен на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК/ или по друг начин, след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото липсват доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника, или, както е в процесния случай, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В случая в исковата молба се сочи, че главницата е формирана от изтеглени през
месец октомври 2017 г. суми, които не са погасени през месеца, следващ усвояването им. В
процесния случай намират приложение постановките на ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, според което е допустимо предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Положението на
кредитора не би следвало да бъде по-неблагоприятно поради инициирането на заповедно
производство, отколкото ако той бе избрал пътя на общото исково производство. В исковата
молба е посочено, че дължимата главница от 700,00 лв. е формирана от усвоените суми,
10
както следва: на 18.10.2017 г. – 400,00 лв. и на 19.10.2017 г. – 300,00 лв.. Тъй като съобразно
уговореното в договора длъжникът е следвало да заплаща текущото си задължение,
включващо усвоена и непогасена главница между първо и последно число на предходния
месец, до всяко 2-ро число на месеца, ако в предходния месец е усвоил кредита, то към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.04.2019 г., с настъпил падеж е цялата
главница в размер на 700,00 лв., изтеглена за периода от 18.10.2017 г. до 19.10.2017 г., която
длъжникът е следвало да погаси на 2-ро число на следващия месец – ноември 2017 г.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи изплащане на главницата
по договора за кредит и обезщетение за забавено изпълнение. В чл. 21, ал. 3 от договора
страните са уговорили, че при забава на плащането на което и да е парично задължение по
настоящия договор кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.
От заключението на ССЕ се установи, че размерът на обезщетението за забава за периода, за
който се претендира – от 06.02.2018 г. до 29.02.2019 г., възлиза на 81,35 лв. Върху
главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Като е достигнал до изводи за основателност на тези искови претенции в посочените
размери, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
300,00 лв. – внесено възнаграждение за особен представител и 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с т. 7 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Враца сумата от 50,00 лв., представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366/29.06.2020 г., постановено по гр. дело №
3535/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК И. Г. В. , ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, и настоящ адрес: с. ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление гр. ***, сумата от
450,00 лв., представляваща направени съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. В. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, и настоящ адрес: с.
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца
държавна такса в размер на 50,00 лв. за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12