№ 4851
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110152908 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.04.2023 г., подадена от А.
И. Т. срещу „Финансцентър“ ЕООД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК е относимо и допустимо, поради
което следва да бъде уважено.
Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, тъй като установяването на обстоятелствата извършвани ли са плащания по
договора за кредит, на кои дати и в какъв размер, е в доказателствена тежест на ищеца.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание да заяви с писмена молба, с препис за насрещната страна, дали оригинала на
процесния договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г. съответства на
представеното по делото негово копие /шрифт и формат/. В случай че е налице
1
несъответствие, УКАЗВА на ищеца да представи копие на същия, което съответства на
оригинала, с препис за насрещната страна.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Финансцентър“ ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи справка, с
препис за насрещната страна, за извършените плащания по процесния договор от
страна на ищеца, в случай че са извършени такива.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.03.2024 г. от 13:45 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
Ищецът да се призове и на посочения на лист 12 от делото електронен адрес с
указания да потвърди получаването на определението.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
сключен с ответника договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г., по силата на
който се е задължила да върне в полза на кредитодателя сума в общ размер на 1138.88
лева, при ГПР 42.11% и ГЛП 40.55%, разсрочена за изплащане в рамките на 16 на брой
погасителни вноски. Твърди, че в съдържанието на чл. 11.3 от договора е предвидено
задължение за кредитополучателя за предоставяне на едно от изброените обезпечения в
11.1 от договора в 7 – дневен срок от сключването му, като при неизпълнение се дължи
неустойка в размер на 597.28 лева. Поддържа, че е погасила задълженията си по
договора, като е изплатила в полза на ответното дружество главница на стойност 1000
лева, 138,88 лева - лихва и 597,28 лева неустойка. Счита, че клаузата на чл. 11.3 от
договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 597.28 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 пр. З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
противоречието й с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира е в размер на 70 % от стойността на отпуснатия кредит, което нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Отбелязва, че уговорената неустойка
излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване в полза на кредитодателя. Сочи че разпоредбата от договора не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В тази връзка, твърди че
заплатената от нея сума в размер на 100 лева, представляваща вземане за неустойка, е
получена от ответника без правно основание. Ето защо моли съда да прогласи
нищожността на клаузата на чл. 11.3 от процесния договор, както и да осъди ответника
за сумата в размер на 100 лева, недължимо платена по недействителната клауза за
неустойка по чл. 11.3 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по
процесния договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
2
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за проглА.ване за нищожна на клаузата
на чл. 11.3 от договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г., сключен между
страните, предвиждаща плащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена
въз основа на твърдяната за нищожна клауза сума.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения установителен иск за проглА.ване на нищожността на
договорната неустоечна клауза за начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение от кредитополучателя при условията, посочени в договора, в тежест на
ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл. 11.3
от процесния договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г. е недействителна на
сочените в исковата молба основания.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на
получаване на процесната сума от ответника въз основа на сочената за нищожна
договорна клауза, включително и нищожността на същата на твърдените от него
основания.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за
задържане на полученото.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за плащане на претендираната
сума.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните наличието на облигационно отношение
между тях по договор за потребителски кредит от 02.08.2019 г. с параметри,
посочените в исковата молба.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
3
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4