Определение по дело №2115/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3426
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100502115
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./………11.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 2115 по описа на ВОС  за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 78958 /28.10.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез процесуален представител срещу Решение № 4060/07.10.2019г., постановено по гр.дело № 2665/2019г. на Варненския районен съд, 48 състав, В ЧАСТТА с която въззивникът е осъден  да заплати на СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Св. Св. Константин и Елена“, ресторант „Сириус“ сумата от 464,37 лв. (четири стотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща разликата от начислената и заплатена такса пренос ниско напрежение и такса пренос средно напрежение за 17100 кВтч. ел.енергия, за периода 01.02.2014 год. – 28.02.2014 год., за което вземане от страна на „ЕнергоПро Продажби“ АД е издадено дебитно известие № **********/ 06.03.2014 год., по кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваната част - постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че  Енерго Про Продажби“ АД не материално легитимирано да отговаря по предявените искове, доколкото не е разпределително предприятие и не извършва мрежови услуги. Навежда доводи, че  в качеството си на краен снабдител на ел.енергия , за което му е издадена лицензия № Л-139-11/13.08.2004г. от ДКЕВР, издаването от страна на дружеството на счетоводни документи в частта им относно мрежовите услуги, не е на договорно основание, а в изпълнение на законово определено задължение в качеството му на краен снабдител. Т.е. по силата на закона въззивникът е задължен да издаде фактура за мрежови услуги предоставени на потребителя/клиент от „Електроразпределение Север“ АД . Излагат се съображения, че преди да бъде електроснабден ищецът се е запознал с посочените от „Електроразпределение“ЕАД условия , приел ги е и точката на мерене е определена съобразно даденото становище за присъединяване за обекта , по взаимно съгласие на страните. С тези съображения твърди , че чл. 14 от ПИКЕЕ не намира приложение в конкретния случай поради налично съгласие между страните за точката на мерене. Оспорва извода на  съда , че при наличието на   собствени съоръжения ищецът е следвало да заплаща такса „пренос“ по цена за „средно напрежение“ , с твърдения че същите  противоречат на чл.29 ал.1  и ал.3 от ПТЕЕ издадени от ДКЕВР/ДВ бр.66 от 26.07.2013г. , в сила от 26.07.2013г. ;чл. 29 ал.2 от Наредба за регулиране на цените на ел.енергия  издадена от председателя на ДКЕВР и обн.в ДВ бл.33 от 05.04.2013г.  Оспорва дължимостта на присъдената на ищеца сума с ДДС , доколкото ищецът е бил регистриран по ДДС и е ползвал данъчен кредит. Твърди, че не е налице състава на чл. 55 от ЗЗД , доколкото по делото за ответника не е доказан елемент от фактическия състав , а именно наличие на неоснователно обогатяване за ответника.

Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който доводите на въззивника се оспорват , с аргументи идентични с тези от исковата молба. Отправено е искане решението на ВРС в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. П        Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

В жалбата няма направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 78958 /28.10.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез процесуален представител срещу Решение № 4060/07.10.2019г., постановено по гр.дело № 2665/2019г. на Варненския районен съд, 48 състав.

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2115/2019г. на ВОС за 20.01.2019г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: