РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Велики Преслав, , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО в публично
заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П.. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200170 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от Бейтула Ремзи С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, срещу Наказателно постановление №21-0323-
000318/08.06.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД
на МВР-гр.Шумен с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на осн. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер
на 150.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргумент
за неяснота и неопределеност на описаното в същото и респ.в АУАН
нарушение по см.на чл.103 от ЗДвП. Сочи се, че АНО е определил две
нарушени алтернативно изпълнителни деяния, което се явявя съществено
процесуално нарушение и води до порочност на НП и основание за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. В хода и по реда на съдебните прения се
релевират и допълнителни доводи, че полицейският органът, който е
посочено, че е подал сигнал за спиране, неясен за водача на МПС и на място с
което е създал опасност за останалите участници в движението, се явява
некомпетентен, с оглед и липсата на извършено нарушение по ЗДвП.
1
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 05.05.2021 г. св. Ж.Ж. – полицейски инспектор в РУ Велики
Преслав, ПУ-гр.Смядово, заедно с колегата си Ж. били изпратени по сигнал
за извършено от жалбоподателя – Б. С. отвличане на св. Ю. Х., на изхода на
с.***, като позиционирали служебния си автомобил на бензиностанция „***“
– до източния й портал откъм гр.***, изчаквайки преминаването на МПС-то с
което се предвижвал по техни данни извършителя. Забелязали автомобила,
който идвал от ул.“***“ и завил в ляво, по посока към с. ***именно по
улицата където била бензиностанцията и съотв. униформените полицейски
служители, които в този момент се намирали извън автомобила, като в същия
била и св. Х.. Св. Ж. подал на водача на автомобила когото разпознал именно
като жалбоподателя сигнал с ръка – да спре, но същия не спрял, а продължил
по пътя към с.***. Полицейските служители отишли и изчакали водача пред
дома му в с.***, като преди това се свързали с него по мобилния му телефон
за да отиде при тях, както и станало. Установило се, че отвличане не е било
извършено, като за случая касателно неспирането му при подадения сигнал с
ръка била изготвена Докладна записка въз основа на която на 14.05.2021 г. св.
Т.И. съставил АУАН на жалбоподателя, за това че същият на посочената
дата, около 15.06 ч. в гр.***, по ул.“***“ в посока с.***, управлявал лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на Р. С. Х. от с.***с ЕГН
**********, като при подаден сигнал за спиране от контролен орган, като
сигналът е подаден с ръка, не спира най-вдясно на платното за движение на
посоченото от представителя на службата за контрол на посоченото място и
продължава движението си по посока с.***. В актът било обективирано и
липса на възражение от страна на санкционираното за извършено нарушение
по чл.103 от ЗДвП лице. Актът бил съставен в присъствието на св. Ж.. Въз
основа акта било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият
го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа
обстановка и правна квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП му била наложена административно наказание „Глоба“ в
размер на 150.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са
2
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото,
времето, лицата, причината и извършените от същите действия касателно
предвижването на автомобила на жалбоподателя, подаването на сигнал за
спиране от полицейския служител с ръка и неспиране на МПС$то
управлявано от жалбоподателя, като поради липса на предпоставки за тяхната
критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници. Единственото противоречие е
досежно обстоятелството за възприемането от страна на жалбоподателя на
подадения сигнал - неосъществено според св. Х., на която няколко дни по-
късно приятелят й казал, че не ги е видял и съотв. на останалите свидетели , а
именно – св. И. пред когото жалбоподателя подписвайки без възражение акта
заявил, че не е спрял защото щели да го свалят а искал да говори с момичето и
на св. Ж., който твърди, че мястото на което е бил при подаването на сигнала
е такова без никаква пречка на видимостта и съотв.възприемането му както на
него, така и на намиращите се на мястото полицаи от страна на водача на
автомобила, който завивайки в ляво е заходил именно точно към тях.
Доколкото обаче посоченото касае единствено различни обяснения дадени от
страна на жалбоподателя пред свидетелите и възприети от тях, то и същото
следва да се посочи, че не се отразява и не касае достоверността на така
дадените от същите показания и кредитирането им от съда.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Описаното нарушение, противно на изтъкнатите възражения е по
начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да
разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така
3
и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Във връзка с твърденията, ангажирани с жалбата, че сигналът е подаден
от некомпетентен орган съдът намира следното:
От приобщените в хода на производството гласни и писмени
доказателства, безспорно се установява, че полицейският служител, подал
сигнала, с оглед конкретиката по делото в случая, доколкото не е извършвал
проверка за спазване правилата за движение по пътищата и неговото
разпореждане не е и касателно данни относно нарушаване на същия, не
попада в категорията лица по чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП имащи правомощия във
връзка със спазването на правилата за движението по пътищата от
участниците в движението и същият няма качеството на контролен орган по
ЗДвП, съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за да
упражнява правомощия по чл. 103 ЗДвП. Самата разпоредба на чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, обосновава налагането на санкцията, предвидена в същата, на лице,
което "откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението". В случая полицейските органи са осъществявали дейност, с
оглед правомощията си по ЗМВР и възложената им задача, която е била
свързана с проверка на получените данни касаещи извършено престъпление
по НК. Полицейският служител подал сигнала, като полицейски орган, по
силата на чл. 64 ЗМВР, има право да издава разпореждания, като са
регламентирани предпоставките, формата, реквизитите, правните последици
и реда за обжалването им. В ал. 2, пр. 2-ро е предвидена възможността за
отправяне на устно разпореждане или с конклудентни действия. Ал. 4
предвижда, че всяко разпореждане на полицейски орган е задължително,
освен тези, които застрашават живота или здравето на адресата му. В
настоящия случай от установената фактическа обстановка следва, че
отправеното към жалбоподателя разпореждане е било за спиране на
управляваното МПС, обективирано, чрез подаване на сигнал с ръка , за да
спре автомобила с цел извършено полицейска проверка свързана с получения
сигнал за отвличане, представлява нареждане за незабавно преустановяване
на движението. Разпореждането е направено в изпълнение на функциите на
полицейски служител, който е бил на посоченото място с колегата си със
задача да спрат лицето за които са имали данни, че е извършил отвличане и
че се предвижва именно към с.*** и да извършат съотв.проверка, именно и
предвид конкретната им задача и с оглед данните за извършено от същия
престъпление. Същото не е изпълнено , като чрез бездействието си от страна
на жалбоподателя е осъществено изпълнителното деяние на нарушение по чл.
64, ал. 4, вр.ал.2, вр.ал.1 от ЗМВР, а не по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, тъй като
4
цитираната разпоредба визира отказ за изпълнение на нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението, каквато посочените служители не са.
Правомощията на органите за контрол по ЗДвП и на полицейските органи по
ЗМВР са различни. По ЗДвП органите за контрол осъществяват контрол за
спазване правилата за движение по пътищата. Правомощията на
полицейските органи са уредени в глава Пета, раздел І Правомощия на
полицейските органи, чл. 61 и сл. от ЗМВР. По делото по безспорен и
категоричен начин е установено че лицето като не е изпълнило разпореждане
на полицейски орган и осуетило извършването на проверка е попречило
противозаконно на орган на МВР да изпълнява функциите си. В конкретния
случай, отправения до жалбоподателя сигнал с ръка, безспорно представлява
ясно и разбираемо разпореждане по чл. 64, ал. 2 ЗМВР, за неизпълнението на
което на лицето е следвало да бъде наложена санкцията по чл. 257 ЗМВР.
Предвид изложените съображения, съставът на съда, като въззивна
инстанция, намира, че така издаденото наказателно постановление с което
жалбоподателят е санкциониран за извършено от същия нарушение по чл.
103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно и
неправилно, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски и от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78
от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба и с оглед
изхода на делото, съдът счита, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за сторено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.08.2021 г. в
размер на 200,00 лева, явяващ се под минималния определен такъв в чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000318/08.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен, с
което на Б. Р. С. с ЕГН **********, с адрес в **** за нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена административно
наказание „Глоба“ в размер на 150.00 лв. и „Лишаване от право да управлява
5
МПС“ за срок от 4 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Б. Р. С. с ЕГН
********** сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд – Велики Преслав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6