Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076
гр.Свищов, 29.12.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 19.10.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№316 по описа за 2020г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по
обективно съединени искове с правна квалификация с правна квалификация с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл.
225, ал. 1 от КТ.
Ищцата В.А.Б. твърди, че в периода от 01.04.1992г. се намирала в трудови правоотношения с О.С. по
силата на трудов договор за неопределено време на длъжността Главен експерт „*“.
Твърди, че на 31.01.2020г. ѝ е връчена заповед №129-АД-08-01/31.01.2020г.,
на основание чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, с която трудовото правоотношение
било прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата, считано
от 01.02.2020г. при неспазване срока на предизвестие. Счита прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконосъобразно, тъй като не били премахнати
съответните трудови задължения, които щатната бройка включва. Счита, че Кмета
на О.С. неправилно се е позовал на посоченото правно основание за прекратяване
на трудовото правоотношение. Не е имало реално съкращение на щата, напротив
уволнението било фиктивно именно поради запазването на трудовите функции на
ищцата. На следващо място заявява, че не бил извършван и подбор, ако бил
извършен такъв, то не е спазена процедурата.
Твърди, че след уволнението не е сключвала друг трудов договор и търпи
вреди. Размерът на вредите определя на 5492,90 лв. на базата на обезщетение за
пет месеца по чл.225, ал. 1 от КТ. Моли съда да признае уволнението за незаконно
и да отмени заповедта на кмета на О.С. да възстанови ищцата на заеманата
длъжност и да осъди О.С. да ѝ заплати обезщетение за времето през което е
останала без работа в резултат не уволнението в размер на 5492,90лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът О.С. чрез адв. М.Я.оспорва предявените искове. По иска за признаване
на уволнението за незаконно заявява, че решението за съкращаване на щата е
взето от Общински съвет Свищов и е одобрена нова щатна численост и структура на
администрацията, считано от 01.02.2020г., чрез премахване на двете съществуващи
бройки на длъжностите Главен експерт „*“ и Главен експерт „СК“ в общинска
дейност 2898 „**“. Към деня на прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата същата е била назначена на длъжност Главен експерт „*“ в общинска
дейност 2898 „**“. Твърди, че в същото време другата бройка (Главен експерт „СК“)
е била свободна и незаета. Предвид на това счита, че е налице реално
съкращаване на щата и премахване на трудовите функции на двете длъжности.
Заявява, че разпоредбата на чл.329 от КТ
в настоящия случай е неприложима- работодателят е нямал задължение за
извършване на такъв подбор. Правото на работодателя да прекрати трудовия
договор с работника на посоченото основание възниква след валидно взето решение
от компетентен орган за съкращаване на щата, реално съкращаване на щатна бройка
за определена длъжност и отпадане или преминаване на трудовите функции. Съгласно
константната практика на ВКС по подобни случаи за работодателя не възниква
задължение за подбор при съкращаване на единствената щатна бройка или както е в
конкретния случай - съкращаване на всички две съществуващи бройки за
длъжността.
Предвид на това счита уволнението
на ищцата за законосъобразно и моли съда да отхвърли предявения иск по чл.344,
ал.1,т.1 от КТ. По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ
заявява, че са неоснователни и недоказани, доколкото искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ е неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. П.Л. – АК-Ловеч. Поддържа исковата молба. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно призовано за
съдебното заседание се представлява адв.Янков и адв. Шопов. Поддържат отговора
на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че ищцата В.Б. е
заемала длъжността Главен експерт „*“ в О.С. *** от 31.01.2020г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от КТ във връзка с Решение №
35 на Общински съвет Свищов, Протокол №4 от заседание на Общински съвет Свищов,
проведено на 19.12.2019г. и утвърдено ново щатно разписание в сила от
01.02.2020г.
Видно от приложения по делото препис-извлечение от
протокол № 4 от заседание на Общински съвет Свищов, проведено на 19.12.2019г.
Общински съвет Свищов е взел решение № 36 с което е одобрил общата численост и
структурата на общинската администрация, съгласно приложение № 1, считано от
01.02.2020г. Приложени са и длъжностни разписания на О.С. Общинска дейност 898
„***“ в сила от 01.02.2020г. и от 01.02.2016г. При сравнение на двете
длъжностни разписания се установява, че длъжностите Главен експерт „*“ с код по
НКПД ****и Главен експерт „СК“ с код по НКПД ****са премахнати в новото длъжностно
разписание. Останалите длъжности – 1бр. Главен счетоводител „Образование“, 1бр.
Главен счетоводител „Култура“ 3бр. „Старши счетоводител“,1 бр. „Счетоводител“ и
2бр. „Касиер“ в Общинска дейност 898 „**“ са запазени.
Представени са длъжностни характеристики на длъжностите
Главен експерт „*“, Главен счетоводител “Култура“; Главен счетоводител
“Образование“ и „Старши счетоводител“.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В производството по съдебен ред за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху
работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез
едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя,
работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е
упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена
тежест.
Съгласно трайно установената съдебна практика
„щатът на предприятието“ е списъкът на общия брой наети работници и служители и
тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови
функции и длъжности. За да е налице основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, е необходимо и достатъчно
да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на уволнението
и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва
такива промени. За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата,
трябва или щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат
намалени, съответно изцяло заличени, или да е създадена нова длъжност, изцяло
или отчасти различна от заличената, т.е. да има реална промяна на трудовите функции
на съществуващите бройки по щатното разписание.
Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването
на трудовия договор на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 КТ е
извършено от работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда. От
приложените по делото доказателства се установява, че към момента на
прекратяване трудовия договор на ищцата със заповед № 129-АД-08-01 от
31.01.2020г. на Кмета на О.С. е налице взето решение за реално съкращаване на
щата. В случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено в последния ден
от действието на старото щатно разписание. В постановена по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС (Решение №379/15.10.2012 год. на ВКС по гр.д. № 004/2011 г.,
IV г.о. ) е прието, че най-ранният момент, към който трудовото правоотношение
може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно
разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно разписание
работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези
работници и служители, за които има предвиден щат.
Решението за намаляване две бройки на длъжност
Главен експерт „*“ с код по НКПД ****и Главен експерт „СК“ с код по НКПД ****е
взето от компетентния орган - решение на Общински съвет Свищов. Спазени са
изискванията на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, според които
Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската
администрация. В случая компетентният орган - Общински съвет Свищов е взел
решение № 35 на проведено заседание на 19.12.2019 г., с което е утвърдена
структурата на Общинската администрация, считано от 01.02.2020 г., съгласно
приложение № 1 към предложението на Кмета на О.С. Според така утвърдената
численост посочените две длъжности се заличават.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът
установи по безспорен начин реалното съкращаване на длъжността на ищцата, като
причините за съкращението е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно
и ефективно осъществяване на дейността на общинската администрация. В този
смисъл са и мотивите изложени в Решение №35, в протокол №4 19.12.2019г. с което
се одобрява общата численост и структура на Общинската администрация, а именно
да се обезпечи устойчива тенденция чрез оптимален брой числен състав,
реализация и постигане на определени приоритетни политики. От тях съдът прави
извод, че заличаването на длъжности от общинската администрация е политика на
общинското ръководство и целта е пълна оптимизация на числеността на персонала
на администрацията.
В исковата молба ищцата се съдържа твърдение за фиктивност
на уволнението ѝ, но не са посочени конкретни факти, подкерпящи този
извод. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на
работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са
посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания,
които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не
оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася
по него (Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV г. о.).
По отношение на възражението на ищцата за липса на
подбор, следва да се има предвид, че работодателят има задължение да извърши
подбор тогава, когато съкращава длъжност, предвидена по щатно разписание за
заемане от повече от едно лице. При съкращаване в щата на единствената щатна
длъжност (трудова функция), подборът не е задължителен. В този случай
работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази
длъжност, или да направи подбор между него и други, заемащи близка или сходна
длъжност. Това, обаче, е негово право, а не задължение. Ако той реши да не
упражнява правото си на подбор, уволненият работник или служител не може да
оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е уволнил него, а
не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би уволнил някой
друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. В случая с оглед събраните
доказателства по делото съдът преценява, че работодателят не е имал задължение
да извърши подбор при съкращението на щатната бройка, заемана от ищцата, тъй
като тя е била единствена за длъжността Главен експерт „*“. Кмета на О.С. като
работодател, не е упражнил правото си на подбор и ищцата не може да оспорва
уволнението, като незаконно, за това, че работодателят е прекратил трудовия
договор именно на нея. Не са налице твърденията на ищцата, от които да се
направи извода, че длъжностите Главен експерт „*“, Главен счетоводител
„Образование“, Главен счетоводител „Култура“, „Старши счетоводител“ са сходни
длъжности. Същото се извежда от анализа на съдържанието на длъжностните
характеристики, относими към 31.01.2020 г. за съответните длъжности. На първо
място между трудовите функции на длъжностите Главен счетоводител „Образование“,
Главен счетоводител „Култура“ в Общинска дейност 898 „**“ и тази на ищцата има
съществени различия. Основната цел на първите две длъжности е да осъществява
предварителен, текущ и последващ контрол на всички счетоводни документи от
документооборота на дейностите в група „Образование“, съответно „Култура“. За
разлика от тях основната цел на длъжността на ищцата – Главен експерт „*“, е
осчетоводяване на първичните текущи документи и изготвяне на месечни,
тримесечни и отчети за касовото изпълнение на бюджета. От прочита на преките
задължения също не се установява сходство на задълженията на тези длъжности. Първите
две от тях освен задължението за изготвяне на счетоводни отчети за изпълнение
на бюджета, имат контролна функция за правилното разходване на средствата на
съответните им групи. В една община разходите за образование и култура са
значителни, поради което разходването на средствата изисква особено внимание.
Преките задължения на главен счетоводител в тези звен/отдел са строго профилирани
и насочени в съответната дейност. В преките задължения на ищцата
са включени всички дейности, свързани е обработката на финансово- счетоводни
документи по сметките за които отговаря, участва в изготвяне на месечни и
тримесечни отчети, конкретно посочени, на сборния финансов отчет, на всички
специфични справки, както и контролни функции като изготвяне на справки при
проверки на компетентните органи, участие в комисии по инвентаризацията,
участие в разработването на правила и инструкции и други.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжност
„Старши счетоводител“ в преките задължения се включват приемане и представяне
на първичните документи за извършените бюджетни приходи и разходи, контролиране
на правилното оформяне на документите и срочното им представяне, съставяне на
извлечения и оборотни ведомости и други счетоводни дейности. В тази длъжностна
характеристика липсват предвидени каквито и да било контролни функции като тези
на ищцата. Освен това съдът прави извод, че длъжността на ищцата е в областта
на финансите, за разлика от тази на старшия счетоводител, чиято дейност е
свързана със счетоводството. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в
т.7 от длъжностната характеристика за заемането на длъжност „Старши
счетоводител“ се изисква висше-икономическо образование, като изрично е
записана и професионалната област – счетоводна отчетност, за разлика от длъжността,
заемана от ищцата, за която се е изисквало само висше образование – икономика,
което е общо понятие. В този смисъл същата не би могла и да отговаря на
критериите за длъжността „старши счетоводител“, тъй като същата има завършено
висше образование икономика, специалност „Финансов кредит и застрахователно
дело“, т.е. не е налице квалификация за упражняване на счетоводна дейност.
Освен това в длъжностната характеристика на ищцата е посочено, че при
осъществяване на своята дейност същата осъществява контакти с всички отдели в
общината, за разлика от старши счетоводителя, чиято дейност е свързана с
взаимоотношения с други институции.
В обобщение, извод, че посочените по-горе длъжности
и тази на ищцата са сходни, не може да бъде направен, поради това също се
налага и извода, че упражняването на правото на подбор от работодателя не е
задължително.
Предвид на изложено по-горе, настоящият съдебен състав
намира, че ответника- работодател доказа, че законно е упражнил правото си на
уволнение, доколкото установи по безспорен начин, че е съкратил единствената
длъжност Главен експерт „*“ и това съкращение е било реално. Ирелеватно е
обстоятелството, че няколко месеца след уволнението ответника е преназначил
служители от една длъжност на друга. Ето защо предявения иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ:
Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то неоснователни са и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
и също следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените разноски по делото в размер на 1296 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.А.Б. с ЕГН ********** с адрес *** срещу О.С. *** , представлявана от Г.Г.
– Кмет искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и да отмени атакуваната Заповед за уволнение № 129-АД-08-
01/31.01.2020 г. на кмета на О.С. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищцата заеманата до уволнението на длъжност Главен експерт „*“; по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ за осъждане на О.С. да заплати на В.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 5492,90 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА В.А.Б. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на О.С. *** , представлявана от Г.Г. – Кмет направените
по делото разноски в размер на 1296 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: