О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 423, 22.02.2023 г.,
град БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023 г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2169 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано иск за обезщетение на имуществени вреди в резултат на
противоправно бездействие на администрацията, който съдът намира за допустим, тъй като за ищцата е
налице правен интерес, изводящ от твърденията ù в исковата молба. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл и
за тримата ответници, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение
по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да
предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените
доказателствени искания.
Проектът
за доклад по делото:
Обстоятелствата,
от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищца
в производството е Д.Н.С., а ответници са Комисия за финансов надзор (КФН),
Министерство на здравеопазването (МЗ) и Министерство на труда и социалната
политика (МТСП). Ищцата твърди, че е сестра на жертва с летален край от ПТП,
случило се на 01.11.2018г. между градовете Стара Загора и Нова Загора. На
07.12.2018г. в ДВ, бр.101 от 2018г. било обнародвано изменение на Кодекса на
застраховането (КЗ), с което се създавал нов чл.493а, алинея втора на който
установявала задължение за КФН, министъра на здравеопазването и министъра на
ТСП да приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
телесно увреждане от пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на
пострадало лице. Съобразно §102 от ПЗР на ЗИДКЗ, крайният срок за приемане на
наредбата изтекъл на 07.12.2019г. Оттогава били изминали три години, без
наредбата да е приета. Присъждали се обидно ниски обезщетения в размерите по
§96 от ПЗР на ЗИДКС – до 5000.00 лева.
Ищцата
твърди, че бездействието било незаконосъобразно, поради което се иска
ангажиране на отговорността на юридическите лица, представлявани от органите,
от чиито неззаконосъобразни действия ищцата твърди, че е претърпяла вреди.
Твърди,
че имуществените вреди, които била претърпяла, били в размер на 30472.23 лева,
съизмерими на законната лихва, натрупана за последните три години (08.12.2019г.
до 20.12.2022г.) върху обезщетението, което обичайно се присъждало – 100000.00
лева. Претендира се и законната лихва от подаване на исковата молба –
21.12.2022г. до окончателното изпълнение на задължението.
В
срока по чл.131 от ГПК и тримата ответници са подали отговори срещу исковата
молба.
Ответникът
КФН, чрез представител по пълномощие, прави възражение за нередовност на
исковата молба, като са развити правни съображения за видовете вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи. Не били посочени ясно обстоятелствата, от
които произтичало твърдяното в исковата молба право – в резултат на чие
поведение била претърпяна вредата и в какво се изразявало деликтното поведение.
Искът
се оспорва и като неоснователен. Не се оспорва твърдението, че наредбата не е
приета. Оспорва се за ищцата да са настъпили вреди, тъй като за нея бил открит
пътя да предяви срещу застрахователя по застраховката Гражданска отговорност
иск за причинените ù вреди пред граждански съд. Твърди се, че наличието
на методика не е предпоставка за допустимост на граждански иск. Съдилищата
определяли обезщетението за неимуществени вреди при условията на чл.52 от ЗЗД –
по справедливост. Липсвала каквато да и било яснота как ищцата била претърпяла
имуществени вреди и то претендирания размер. Моли за отхвърляне на предявения
иск, както и на акцесорната претенция за лихви. Заявено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
МЗ, чрез представител по пълномощие, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
се ищцата да е претърпяла някакви имуществени вреди, които да са в причинна
връзка с неприемане на методиката, тъй като има възможност да реализира правата
си чрез предявяване на иск за обезщетение пред граждански съд. Ищцата не била
заявила претенция за присъждане на обезщетение по приложимия до приемане на
методиката ред, защото тя не била доказала да е претърпяла такива. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Ответникът
МТСП, чрез представител по пълномощие, оспорва изложените в исковата молба
твърдения за претърпени от ищцата имуществени вреди и то в претендирания
размер. Вредите били хипотетични, тъй като на този етап от производството не се
представяли никакви доказателства за реално претърпени от ищцата вреди. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Въз
основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките
на спора, съдът квалифицира иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът
следва да остави без уважение възражението за нередовност на исковата молба,
тъй като фактите в обстоятелствената ù част, макар и изложени
недостатъчно ясно и прецизно, са достатъчни за определяне на предмета на
делото. Съображенията, изложени в отговора на КФН, са важими не за редовността,
а за основателността на предявения иск.
Съдът
отделя като ненуждаещи се от доказване следните факти :
1.
че по силата на чл. 493а, ал.2 от КЗ (Нов - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила
от 7.12.2018 г.), КФН, министърът на здравеопазването и министърът на ТСП приемат
съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне
размера наобезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице
вследствие смъртта на пострадало лице, което задължение е следвало да изпълнят в срок до една година,
т.е. до 07.12.2019г. - §102 от ПЗР на ЗИДКЗ.
2.
че наредбата и към момента не е
приета.
Съдът
указва на основание на страните, че подлежат на доказване следните правно –
релевантни факти:
1.
че бездействието на КФН, министърът на здравеопазването и министърът на ТСП да
приемат наредбата по чл.493а, ал.2 от КЗ е незаконосъобразно;
2.
че ищцата е
претърпяла имуществени вреди в размер на 30472.23 лева;
3.
че е налице
причинна връзка между бездействието и претърпените от ищцата имуществени вреди.
Съдът
указва на ищцата, че носи последиците от недоказване на фактите и
обстоятелствата по всички пунктове.
Съдът
указва на ищцата, че не сочи доказателства за фактите по пунктове 2 и 3.
По
доказателствата :
Нито
с исковата молба, нито с отговорите срещу нея се представят писмени
доказателства.
Основателно
се явява искането на ищцата за прилагане на административно дело № 343/2022г.
на АдмС Бургас, по което е бил предявен иск от настоящата ищца срещу настоящите
ответници, но за обезщетение за неимуществени вреди.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
възражението на ответника КФН за нередовност на исковата молба.
НАСРОЧВА
разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 29.05.2023 г. от 13:30
часа, за която дата и час да се призоват страните – ищецът Д.С., и ответниците
– КФН, МЗ и МТСП.
ПРЕПИСИ
от отговорите, подадени от ответниците, да се изпратят на ищцата.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ и ОП Бургас, на която да се
изпратят преписи от материалите по делото.
ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад по
делото, съобразно мотивите.
ДА
СЕ ИЗИСКА за прилагане административно дело № 343/2022г. на АдмС Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не може да бъде обжалвано.
ПРЕПИСИ
от определението да се изпратят на страните и на ОП Бургас.
С Ъ Д И Я :