СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл.
съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 7737 по описа на съда за 2018
г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 349779 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 37085/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 85 състав, изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В.Ч.С. дължи на „Т.С.” ЕАД следните
суми: сумата от 878,84 лв. – главница за топлинна енергия за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*****, аб. № 0585555, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016
год. до окончателното изплащане и сумата от 156,83 лв., мораторна
лихва за периода от 31.10.2013 г. до 19.10.2016 г., които вземания са предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2016 г. по
гр.д. № 64165/2016 г., СРС, 85 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че са доказали при пълно и главно доказване съществуването
на договорни правоотношения между страните. Аргументира се, че е без значение кой реално е консумирал
топлинната енергия. Сочи се, че заплащането й се дължи от собственика или
вещния ползвател. Релевират доводи, че съгласно
Общите условия за процесния период се купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане за периода, за който се отнасят. Претендират разноски.
В законоустановения срок ответникът по жалбата В.Ч.С. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Установено е от доказателствата по делото, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесния
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че ответникът през 2007 г. е продал процесния
имот, като си е запазил пожизнено вещното правото на ползване върху имота.
Съгласно чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Въззивният съд споделя доводите, наведени от
въззивника с въззивната
жалба, че е ирелевантно за разрешаване на настоящия
правен спор кое лице реално е консумирало топлинната енергия. По делото няма
твърдение и не са представени доказателства вещното право на ползване на
ответника да е погасено. Поради изложеното, въззивният
съд счита, че ответникът В.Ч.С. като вещен ползвател през процесния
период е задължено лице за доставената топлинна енергия в имота. В случай, че вещният
ползвател не е ползвал доставената топлинна енергия, той има облигационно право
срещу лицето, което е консумирало същата. Кредиторът „Т.С.“ ЕАД няма правно основание
да търси вземането си за доставена и незаплатена топлинна енергия от държателя
на имота, а единствено от собственика или вещния ползвател, съгласно чл. 153
ЗЕ.
При така
установените факти следва да се приеме, че ответникът се явява потребител на енергия
за битови нужди по смисъла на ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обектично дадена, компетентна и обоснована, се установява,
че за процесния период доставената топлинна енергия в
имота е в размер на 818,11 лв., като сумите за топлинна енергия са начислявани
от ищцовото дружество в съответствие с действащата
нормативна уредба.
На следващо място въззивният
съд приема, че не е налице и нарушение на чл. 182 ГПК. Доказателствената
сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ Тя е производна, което следва от
изискването, установено в разпоредбата на
чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде
въз основа на документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на
счетоводните книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от
страната, която се позовава на тях. Пропускът на ответника да оспори
редовността на книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да
бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури, съобщения към
тях и извлечение от сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са
събрани доказателства – изравнителни сметки, отчетни формуляри, съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира като обективна и компетентно дадена. От съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът редовно си е водил счетоводството, както и
че няма плащания за доставената топлинна енергия за процесния
период. Стойността на доставената топлинна енергия съдът определя въз основа на
посочените размери в данъчните фактури и съобразно приетото по делото
заключение по съдебно-техническата експертиза, която съвпада. По излоцените съображения, съдът приема, че искът за заплащане
на доставена топлинна енергия е изцяло основателен.
От приетите и неоспорени по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът изцяло кредитира по посочените
по-горе мотиви, се установява, че главницата за дялово разпределение е
изчислена съобразно методиката към действащата наредба за топлоснабдяване
и че счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно, поради което съдът намира, че размерът за дължимата от ответника сума
за дялово разпределение за процесния период се
установява от извлеченията и фактурите, представени по делото и същата възлиза
на 60,73 лв. колкото се претендира по делото.
Въззивният съд не споделя доводите на въззивника, наведени с въззивната
жалба, че за процесния период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ
– 002/07.01.2008 г. на ДКЕВР /към днешна дата КЕВР/, публикувани във вестник
„Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. Приложими по отношение на
забавата в плащанията на сумите за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. са Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /към
днешна дата КЕВР/, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от
Общите условия лихва за забава за заплащане на задълженията за топлинна енергия
се дължи след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
тридесетдневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
продавача. По делото нямаме твърдения и представени доказателства, че фактурите
са били публикувани на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което въззивният съд намира, че искът за законна лихва за периода
от 31.10.2013 г. до 19.10.2016 г.е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските
При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът В.Ч.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД съобразно уважената
част от исковете съдебно-деловодни разноски в размер на 454,21 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 118,49 лв. за
въззивното производство и 256,73 лв. за заповедното
производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „Т.С.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответника В.Ч.С.
съобразно отхвърлената част от исковете съдебно-деловодни разноски в размер на
41,61 лв. за въззивното производство, поради
основателно възражение за прекомерност, направено от ищеца. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за заплащане на разноски от ищеца на
ответника за първоинстанционното производство за
горницата над 41,61 лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 349779 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 37085/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 85 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В.Ч.С. дължи на „Т.С.”
ЕАД следните суми: сумата от 878,84 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „*****,
аб. № 0585555, ведно със законната лихва, считано от
10.11.2016 год. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2016 г. по
гр.д. № 64165/2016 г., СРС, 85 състав, както и в частта, в която „Т.С.” ЕАД е
осъдена да заплати на В.Ч.С. сумата над 41,61 лв. за съдебно-деловодни разноски
в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ, че В.Ч.С. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 818,11 лв.
– главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. в
имот с адрес: гр. София, ж.к. „*****, аб. № 0585555, сумата
от 60,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2013 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
10.11.2016 год. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2016 г. по
гр.д. № 64165/2016 г., СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА В.Ч.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 454,21 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В.Ч.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 118,49 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** да заплати на В.Ч.С., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 41,61 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Ч.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 256,73
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 349779 от 28.02.2018 г., постановено по гр.д. № 37085/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 85 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.