№ 3906
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110144303 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
"Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* (конституирано на
основание чл.227 ГПК на мястото на заличения търговец „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********) е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С. В. И. за сумата от 1200 лева - главница по договор за паричен заем №
96356/28.01.2020г., сключен между ответника и „Креди йес“ ООД, ведно със законна лихва от
10.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 275,30 лева - възнаградителна лихва за периода 27.02.2020г. -
27.01.2021г. и за сумата от 77,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 28.02.2020г. - 24.08.2021г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за
цесия от 22.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 52862/2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и ответника в
качеството на заемател e бил сключен договор за паричен заем № 96356 от 08.01.2020г. за сумата
от 1200 лева, която била усвоена от ответника. Ответникът се задължил да заплати на заемодателя
общо сума в размер на 1475,30 лева, като я погаси на 12 месечни вноски, всяка от които в размер
на 122,94 лева. Ответникът не платил уговорената сума и така непогасени останали задълженията
за главница в размер на 1200 лева и възнаградителна лихва в размер на 275,30 лева, дължима за
периода 27.02.2020г. – 27.01.2021г., като последната дата съответствала на уговорената крайна
падежна дата. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 77,15
лева за периода 28.02.2020г. – 24.08.2022г., като съгласно чл.6 ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. –
13.07.2020г. не били начислявани лихви за забава. Ищецът придобил процесните вземания въз
основа на сключен със заемодателя договор за продажба на вземания от 22.01.2021г.
Ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че ответникът
не е получил уведомление за извършване на цесията.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
1
В тежест на ищеца е да докаже възникване на твърдяната облигационна връзка по договор
за паричен заем, сключен с ответника, че ответникът е усвоил заемната сума, уговорен размер на
възнаградителната лихва, а също така и че вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия
и че ответникът е получил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията.
От приетия като доказателство договор за паричен заем № 96356 от 28.01.2020г. се
установява, че между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и ответника С. В. И. в
качеството на заемател е сключен договор за заем в размер на 1200 лева. Уговорен е месечен
лихвен процент 3,330 % и ГПР 48,155 %. Общата дължима от ответника сума е уговорена в размер
1475,30 лева, която е следвало да се издължи на 12 бр. вноски, всяка от които в размер на 122,94
лева. Датата на първото уговорено плащане е 27.02.2020г. и датата на последното уговорено
плащане – 27.01.2021г. В договора е посочено, че с подписа си ответникът удостоверява, че
надлежно е получил заемната сумата от 1200 лева, като в тази част договорът служи и като
разписка за получената сума (чл.7, ал.2 от договора) и се задължава да я върне съгласно
уговореното (чл.4 от договора за заем). Предвид изложеното съдът приема, че уговорената
главница по договора за кредит е усвоена от ответника, като договорът за заем служи и като
разписка за получената заемна сума.
По искове за вземания, основани на договор за потребителски кредит, съдът е длъжен
служебно да следи за валидността на клаузите от договора за потребителски кредит, на който
ищецът основава правата си. В случая годишният процент на разходите, който включва общите
разходи по кредита за потребителя (лихви, други разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл.19, ал.1 ЗПК), е
48,155 %. Така определеният размер на ГПР не надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, т.е.
не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове. Съдът
приема, че макар и да не е налице превишение на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК отделно подлежи
на разглеждане въпросът за противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, защото
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК определя допустим лимит на оскъпяването на кредита в цялост и
включва не само възнаградителната лихва, но и всички други разходи по кредита. При това
въпросът за нищожност на възнаградителната лихва подлежи на самостоятелно обсъждане дори и
при спазване на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, като те са неписани, несистематизирани и неконкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи, каквито са принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските правоотношения. Въпросът за противоречие на
възнаградителната лихва с добрите нрави следва да се разглежда конкретно. В случая размерът на
възнаградителната лихва за целия 12 – месечен срок на договора върху главница от 1200 лева е
275,30 лева, т.е. представлява около 23 % от размера на главницата. При това съдът приема, че
така уговорената възнаградителна лихва при условие че заемът е необезпечен и че във
възнаградителната лихва има за цел да покрие разходите по отпускане на кредита, да компенсира
кредитора от това, че е лишен от финансов ресурс за определен период от време, както и да
осигури целената от него печалба, съдът приема, че в случая не се касае за възнаградителна лихва,
която е прекомерно, неоправдана висока с оглед целите, за които е уговорена, и поради това
приема, че възнаградителната лихва в случая не противоречи на добрите нрави. При това клаузата
за възнаградителна лихва, уговорена като 3,330 % месечна лихва, е валидна и в полза на
заемодателя валидно е възникнало правото да получи уговорената възнаградителна лихва.
Няма данни и твърдения уговорената главница да е върната, като не се установява и не се
твърди да е платено и вземането за уговорената възнаградителна лихва.
От събраните по делото писмени доказателства (договор за покупко – продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2021г. между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД – л.16 от делото, приложение № 1 към същия и потвърждение
за извършена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД от „Креди Йес“ ООД – л.24 от делото), се
установява, че заемодателят „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на ищеца в качеството му на
цесионер вземанията по настоящия договор. Заемодателят „Креди Йес“ ООД е разполагал с такова
право съгласно чл.6, ал.3 от Общите условия към договора за заем, поради което извършеното
цедиране на вземанията по договора за потребителски кредит е допустимо съгласно чл.26, ал.1
2
ЗПК.
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от
стария кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на делото не се установява,
но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба
уведомление (л.25 от делото) от стария кредитор (действащ като пълномощник на новия кредитор,
видно от приетото като доказателство по делото пълномощно – л.26 от делото) до ответника за
извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3
ГПК, вр. т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК. При това цесията има действие
спрямо длъжника – в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. Няма пречка
съобщаването в хода на процеса да се извърши и чрез особен представител на длъжника, назначен
по ред на чл.47, ал.6 ГПК, защото особеният представител разполага със същия обем права, с
които разполага и упълномощеният представител (с изключенията по чл.29, ал.5, вр. чл.34, ал.3
ГПК, неотносими в случая). Връчването на уведомлението за цесията на особения представител на
длъжника като част от книжата по делото (исковата молба и приложенията) се счита за лично
връчване на длъжника – арг. чл.45, изр.2 ГПК. От изложеното следва, че цесията има действие
спрямо ответника.
При установена забава за връщане на изискуемата главница ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 ЗЗД и съгласно уговореното в клаузата на чл.7,
ал.1 от договора за заем. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва за
процесния период на забавата (извън периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. съгласно чл.6 ЗМДВИП)
възлиза на сумата от 77,15 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че исковете са основателни до пълните предявени размери и следва да
се уважат така, както са предявени.
По разноските :
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като за настоящото производство е дължима
сумата от 531,05 лева (държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсутско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП,
вр. чл.78, ал.8 ГПК поради ниската правна и фактическа сложност на делото) и за заповедното
производство – 81,05 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. В. И., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ № 47, ет.4, ап.17 – адв. А. А., дължи на
"Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 (конституирано на основание чл.227 ГПК
на мястото на заличения търговец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********) на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1200 лева -
главница по договор за паричен заем № 96356/28.01.2020г., сключен между ответника и „Креди
Йес“ ООД, ведно със законна лихва от 10.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 275,30 лева - възнаградителна лихва
за периода 27.02.2020г. - 27.01.2021г. и сумата от 77,15 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 28.02.2020г. - 24.08.2021г., които вземания са прехвърлени в полза на
ищеца с договор за цесия от 22.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52862/2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Проф. Фритьоф
Нансен“ № 47, ет.4, ап.17 – адв. А. А., да плати на "Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет.3 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 531,05 лева – разноски за настоящото производство и
3
сумата от 81,05 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4