РЕШЕНИЕ №

                                           гр. Ловеч, 30.12.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 173 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.6 от същия закон. 

              Административното дело е образувано по жалба на Т.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез надлежно упълномощения адвокат К.К., подадена срещу Заповед № УРИ 316з -725/28.02.2019г. на Директора на Областна дирекция  на МВР – Плевен, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.  

              Първоначално жалбата е подадена до Административен съд –Плевен, който с Определение № 673/04.04.2019 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 347/2019 г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч.

               В жалбата са релевирани доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалноправните и процесуалнотправни норми, и в несъответствие с целта на закона.    

                    Жалбоподателят навежда доводи, че в проведеното  дисциплинарно производство дисциплинарно наказващият орган е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в сила осъдителна присъда относно тези обстоятелства. Сочи, че директорът на ОД на МВР - Плевен е приел за доказани обстоятелствата, които са послужили като фактическо основание за издаване на заповедта, само въз основа на постановлението за привличане като обвиняем преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Излага, че съгласно законовата презумция обвиняемия се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила осъдителна присъда, а по същество и в нарушение на закона служителят Р. е уволнен именно заради твърдения за извършването на деяния, попадащи изцяло в хипотезата на престъпление. Приемайки разпоредбата на чл. 195 ал. 4 от ЗМВР законодателят е предвидил, че ДНО, преди да наложи наказание в цитираната по-горе хипотеза, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. При това дисциплинарното нарушение, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” не е доказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР. Деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, не са установени по безспорен и категоричен начин в дисциплинарното производство.

             Твърди, че не е извършил вменените в обжалваната заповед нарушения на служебната дисциплина и неправилно наказващият орган е приел, че  е нарушил морално-етичните правила, съгласно Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР само въз основа на факта на повдигнато обвинение. В заключение иска изцяло отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

      В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски по представения Списък. В писмена защита излага подробни съображения.

                      Ответника - Директора на Областна дирекция  на МВР – Плевен, в писмена молба по делото изразява становище за неоснователност на жалбата Счита, че издадената заповед е законосъобразна и правилна, тъй като е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Излага, че при издаване на заповедта не са допуснати процедурни нарушения, спазени са сроковете, предвидени в Закона за МВР за налагане на дисциплинарното наказание, а жалбоподателят е запознат лично и срещу подпис със справката по проведеното дисциплинарно производство. Заповедта му е връчена лично, с което не е нарушено правото му на защита. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с доводи, че по делото е упълномощен юрисконсулт, който ще изготви съответната писмена защита и който е предоставял исканите в хода на административното производство доказателства от Административен съд - Ловеч. При произнасяне в полза на жалбоподателя и ако същият претендира разноски по делото, прави възражение за тяхната прекомерност, включително и за относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

               Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

     Предмет на съдебен контрол е Заповед № УРИ 316з -725/28.02.2019г. на Директора на Областна дирекция  на МВР – Плевен, с която на основание чл.194 ал.2 т.4, чл.197 ал.1 т.6 във връзка с чл.203 ал.1 т.13 чл.204 т.3 и чл.226 ал.1 т.8 от Закона за МВР и в срока по чл.195 ал.2 от Закона за МВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

               Видно от дисциплинарната преписка на 26.02.2018 г в ОД на МВР Плевен са постъпили предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина с писмо вх.№ 316000-7075 от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Ловеч и изпратените с него копия на постановление за привличане на обвиняем на служителя на 14.02.2018 г. по следствено дело № 38/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Ловеч и определение № 104/16.02.2018 г. на Окръжен съд — Ловеч, с което на основание чл.6 ал.2 от НПК на Р. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“. В постановлението за привличане на обвиняем е посочено, че през периода от м.юли 2008г. до 13.02.2018г. в гр.Луковит и с. Златна Панега, обл. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, без съответно разрешение, съгласно §1 т.20 чл.1 ал.2 и чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки - отпускал заеми с лихви на лица от гр.Луковит, с.Златна Панега и гр.Тетевен, обл. Ловеч, като Р. е привлечен за обвиняем за престъпления по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 пр.1 и 3 от НК.

              По реда на Инструкции № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарна нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, началникът на РУ-Червен бряг е изготвил предложение рег.№ 374р-3417/21.03.2018 г. до директора на ОД на МВР- Плевен за образуване на дисциплинарно производство за извършело тежко нарушение да служебната дисциплина.

               Със заповед рег.№ 316з-1096/23.03.2018 г. на директора на ОДМВР Плевен, съгласно чл.207 ал.1 т.2 от Закона за МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Т.Ц.Р. - старши полицай в група “Охранителна полиция” към Районно управление -- Червен бряг при Областна дирекция на МВР – Плевен по повод постъпили предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т. 4 от Закона за МВР, за което на основание чл.203 ал.1 т.13 от Закона за МВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се налага дисциплинарно наказание „уволнение” /л.л.30-32/.  

              Описани са отразените в постановлението за привличане като обвиняем шест случая на деяния, осъществени от служителя в двугодишния преклузивен  срок по чл.195 ал.2 от ЗМВР.  

              Със заповед рег.№ 316з-1096/23.03.2018 г. на директора на ОДМВР Плевен е определен дисциплинарно-разследващ орган /ДРО/ в състав: председател - старши инспектор Даниел Дойчев - началник на гpyna „Охранителна полиция” към РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен и членове - старши инспектор А.П. - впд началник на група „Противодействие на престъпления в отраслите на икономиката“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР-Плевен и Д.Г. - старши експерт /ЧР/ в сектор КАГЮЧР към отдел „Административен“ при ОД на МВР-Плевен. Със заповед peг. № 316з-4184/12.12.2018 г., А.П. е отстранена от състава на ДРО, поради преназначаването й в ОД па МВР-София, считано от 10.12.2018 г.

              Предвид възникналата обективна невъзможност производството да приключи в първоначално определения срок - 31.05.2018 г., същият е удължаван със заповеди с рег. № 316з-1908/31.05.2018 г., 316з-2250/ 28.06. 2018г., 316з-2551/31.07.2018 г., 316з-2837/29.08.2018 г., 316з-3560 /03. 10.2018 г., 316з-4125/10.12.2018 г. и 316з-4306/27.12.2018 г.

             Образуваното със заповед рег.№ 316з-1096/23.03.2018 г. на директора на ОДМВР Плевен, дисциплинарно производство е за това, че Р. с действията си през периода от 2016г. до 2018 г. по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер, за което е привлечен като обвиняем и спрямо него е постановена мярка за неотклонение „Домашен арест”, които са станали достояние на други служители от МВР и органи на прокуратурата и съда и на граждани, като младши инспектор Т.Р. е нарушил етичните принципи, посочени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 № 8121з-348/25.07.2014 г., по т.8, т.11, т.13, буква „г“, предл. Първо, т.15, т.19 и т.20.

                Прието е, че като държавен служител Р. е извършил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ , на основание чл.207 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.194 ал.2 т.4 от Закона за МВР. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган, на който е възложено да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя в срок до 31.05.2018 г.

    Според направеното отбелязване, оспорващият се е запознал със заповед рег.№ 316з-1096/23.03.2018 г. на директора на ОДМВР Плевен на 28.05.2018 г. /л.32/.

      Във връзка с образуваното дисциплинарно производство Р. е поканен да даде обяснение, но според представеното от него Сведение на л.102 от делото, заявява, че не желае да дава писмени обяснения. Видно от резолюцията върху него, директорът е приел писменото сведение на служителя на 28.05.2018г. /л.102/.

             Дисциплинарно-разследващият орган /комисията/ е събрал обяснения и сведения, данни от личното кадрово досие и такива от органите на досъдебното производство. Извършил е проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина с писмо вх.№ 316000-7075 от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Ловеч и изпратените с него копия на постановление за привличане на обвиняем на служителя на 14.02.2018 г. по следствено дело № 38/2017 г. по описа на ОП- Ловеч по повод повдигнатото обвинение.

              Относно проведеното дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.2 от Закона за МВР, ДРО е изготвил обощена справка рег.№ 316з-195/03.01.2019 г. /л.74-97/. В същата е прието, че дисциплинарно разследващият орган е събрал достатъчно доказателства за извършено от служителя тежко дисциплинарно нарушение за което да му бъде ангажирана дисциплинарна отговорност, предвид което, предлагат, да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194 ал.2 т.4 и чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР, като на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено със заповед на Директора на ОД на МВР - Плевен. Служителят е запознат с обобщената справка и уведомен за възможността да даде писмени обяснение или възражения на 03.01.2019г., срещу подпис.

                По проведеното дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.2 от Закона за МВР срещу държавен служител на ОДМВР Плевен, дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка  рег.№ 316з-195/03.01.2019 г.,  с която е предложено на държавният сужител да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание основание чл.194 ал.2 т.4 и чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР, като на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено със заповед на Директора на ОД на МВР – Плевен /л.74-97/.

    С резолюция от 03.01.2019 г., директорът е отбелязъл, че е запознат с обобщената справка/на л.74/.

               Дисциплинарно-разследващият орган е провел дисциплинарното производство в нормативно-определения срок, при спазване на процедурите, предвидени в Закона за МВР и Инструкция рег.№ 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката па информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и изготвил обобщена справка рег.№ 316р-195/03.01.2019 г.

     Дисциплинарно-разследващият орган е установил в хода на дисциплиарното производство следните случаи на деяния, посочени в постановлението за привличане на обвиняем и осъществени от служителя в двугодишния преклузиаен срок по чл.195, ал.2 от Закона за МВР -от 14.09.2016 г. до 28.02.2019 г.:

                   В периода от края на месец ноември 2017 г. до началото на 2018 г. младши инспектор Р. извършил действия по посредничество и определяне на цената при закупуване на два автомобила, собственост на фирма на С.В.К. от с. Златна Панега, обл. Ловеч - „Костов Мега Металс” ЕООД: „Фолксваген - Крафтер“ с ДК № ****** и „Дачия Логан” ДК № *******, както и по получаване на парите от продажбата им за погасяване на вноски по отпуснатия паричен заем на К. през месец юни 2016 г. в гр.Луковит, обл.Ловеч, в размер иа сумата от 40 000,00 лв. с 10 % месечна лихва /4000,00 лв./. Така описаните действия могат да се приемат като част от продължаващите отношения между Р. и Костов във връзка с предоставения през м.юни 2016 г. паричен заем.

              Във връзка с отпуснат през пролетта на 2016 г. в с.Златна Панега, обл.Ловеч от Р. паричен заем в размер на 800.00 лева с 20% месечна лихва /160.00 лева/ на Д.М.П. от гр.Луковит, който изплащал на служителя парични суми за погасяването му през различни периоди, като към края на 2016г. П. издължил цялата сума по кредита, в резултат на което Р. реализирал доход в размер на 1260,00 лв.

               В началото на 2017г. в с.Златна Панега, обл.Ловеч, младши инспектор Р. отпуснал па Д.М.П., от гр.Луковит паричен заем в размер на сумата от 200,00 лв. с 20 % месечна лихва /40,00 лв./, в резултат на което реализирал доход в размер на 40,00 лв.

              През месец ноември 2017 г. в гр.Луковит, обл.Ловеч, отпуснал на Г.И.Г. от гр.Тетевен паричен заем в размер на сумата от 2 500,00 лв. с 5 % месечна лихва /125,00 лв./, като обезпечил заема със залог на товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******, в резултат на което реализирал доход в размер на 300,00 лв.

               През месец ноември 2017 г. в с.Златна Панега, обл.Ловеч, отпуснал на Р.М.М., от същото село паричен заем в размер на сумата от 1 000,00 лв. с 10 % месечна лихва /100,00 лв./, като същата му върнала 500 евро без да му изплаща сума за уговорената лихва. Предвид факта, че Р. многократно е договарял и предоставял парични заеми с определена от него лихва, може да се приеме, че предоставянето на Р.М.М. на паричен заем е част от дейността му по отпускане на заем с лихви по занятие.

              През месец декември 2017 г. в гр.Луковит, обл.Ловеч, отпуснал на М.Н.А., от гр.Луковит паричен заем в размер на сумата ог 2 000,00 лв. с 5 % месечна лихва /100,00 лв./, като обезпечил заема със залог на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******.

      В хода на дисциплинарното производство са установени действия на служителя по получаване на суми по предоставен паричен заем с лихва, които не са посочени в заповед рег.№ 316з-1096/23.03.2018 г. за образуване на дисциплинарното производство, но са извършени в преклузивния срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР, а именно - във връзка с предоставен през 2014 г. в с. Златна Панега, обл. Ловеч паричен заем в размер на сумата 2000 лева с 10 % месечна лихва /200 лева/ на Б.Р.Б. от с. Златна Панега, обл. Ловеч, през различни периоди след отпускането, лицето изплащало на Р. вноски с различен размер, което продължило до окончателното погасяване на заема през месец февруари 2018 г.

    Предвид горното, ДРО е приел, че извършвайки през периода от 14.09.2016 г. до 28.02.2019 г. действия по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер, за което е привлечен като обвиняем и спрямо него са постановени мерки за неотклонение „Домашен арест” и „Парична гаранция” и които са станали достояние на други служители от МВР, органи на прокуратурата и съда и на граждани, младши инспектор Т.Р. е нарушил етичните принципи, посочени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 № 8121з-348/25.07.2014 г.

    От ДРО е посочено, че на 14.02.2018 г., младши инспектор Т.Ц.Р. - старши полицай в група „Охранителна полиция” към РУ-Червен бряг е привлечен като обвиняем по следствено дедо № 38/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч, за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. с ал.1, предл.1-во и 3-то от НК, за това че през периода от м.юли 2008 г. до 13.02.2018 г. в гр.Луковит и с.Златна Панега, обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице без съответното разрешение съгласно Закона за кредитните институции, е извършвал по занятие банкови и финансови сделки, за което се изисква такова разрешение, като с деянието си е получил значителни неправомерни доходи в размер на общо 320 790.00 лева.  С определение № 104/16.02.2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, в сила от 20.02.2018 г., спрямо младши инспектор Р. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, а в последствие с определение № 289/09.05.2018 г. па Окръжен съд- Ловеч, в сила от 15.05.2018 г.- мярка за неотклонение „Парична гаранция”.      

      Според данните по преписката, с постановление от 20.07.2018 г. на окръжен прокурор  В.В. е дадено разрешение на служителите от състава на ДРО да се запознаят с необходимите материали по следственото дело като при наличие на такива, относими към действия на служителя в срока по чл.195, ал.2 от ЗМВР, да бъдат предоставени и заверени копия от същите. На 31.07.2018 г. в сградата на Окръжен следствен отдел - Ловеч била проведена среща на служителите от ДРО и следовател К.М.. Следователят е предоставил за запознаване общо 13 протокола от разпит на свидетели, 1 протокол за доброволно предаване от Т.С. и 1 протокол за претърсване и изземване в дом в гр. Луковит, обитаван от майката на Р.. След прегледа на горните, ДРО преценил, че същите съдържат данни за деяния на служителя в срока по чл. 195, ал.2 от ЗМВР и получили заверени копия. Предвид това, че на ДРО вече били изпратени копия на 3 от предоставените протокола за разпит, били приобщени заверени копия на останалите 10 протоколи за разпит. За запознаването и предоставянето на заверени копия от документите са съставени констативен протокол и приемо-предавателен протокол от 31.07.2018 г., подписани от следовател М. и председателя на ДРО. По отношение на лицата, за които в хода на дисциплинарното производство са получени данни за предоставени от Т.Р. заеми в двугодишния преклузивен срок но чл.195, ал.2 от ЗМВР, е отбелязано, че на 22.06.2018 г., в хода на разследването, дисциплинарно-разследващият орган /ДРО/ провел срещи и снел сведения от 3 лица от с. Златна Панега, обл. Ловеч – С.В.К., Д.М.П. и Б.Р.Б.. Пред служителите от ДРО същите заявили, че в селото има още около 20 лица, които през различни периоди са взели заеми от Т.Р. и „са разпитани от следовател в гр. Ловеч”. Отразено е, че до момента на провеждане на срещите с трите лица от с. Златна Панега, на ДРО не е известно наличието на други лица, които са имали парични отношения с полицейския служител, извън кръга на посочените в постановлението за привличане на обвиняем на Т.Р. от 14.02.2018 г.

             С писмо от 05.06.2018г., Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Ловеч предоставя на председателя на ДРО ст.инсп. Д. заверено копие от протоколи за разпит на обвиняемия Р. и на свидетелите С.В.К. от с.Златна Панега -3 бр., Д.М.П.-1бр., Г.И.Г. от гр.Тетевен-1бр., М.Н.А. от гр.Луковит-1бр. и от Р.М. М. от с.Златна Панега-1 бр., за нуждите на дисциплинарното производство, изискани в тази връзка с писмо рег. № 316000-14731/27.04.2018г. на Председателя на дисциплинарно разследващия орган. 

            Дисциплинарно наказващият орган е приел, че служителя младши инспектор Т.Ц.Р.-старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Червен бряг при ОДМВР Плевен,  с действията си от 14.09.2016 г. до 28.02.2019 г. по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер и които са станали достояние на други служители от МВР и органи на прокуратурата и съда, и на граждани, е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е несъвместимо с етичните принципи, посочени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с министерска заповед № 8121з-348/25.07.2014 г., както следва: т.8 „Чрез спазването на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител, се допринася изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР”; т.11 „Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време”; т.13, буква „г“, предл. първо: „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и добро име на институцията...”; т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т.19 “Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.” и т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“

             ДРО е счел, че с оглед  заключенията, касаещи дисциплинарната отговорност на служителите от МВР в Тълкувателно решение № 3/07.06.2007г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите, прието по тълкувателно дело №4/2007г., Р. е нарушил горепосочените етични правила за поведение на служителите в МВР.  Поради тази причина и на основание чл. 194  ал. 2 т. 4 и чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР от ДРО е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено със заповед на Директора на ОД на МВР Плевен.

             Съгласно изготвената обобщена справка по чл.207 ал.7 от ЗМВР /на л.74-л.97/, доказателствата, събрани при провеждане на дисциплинарното производство, установяват извършено от младши експерт Р. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което, на основание чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, се предвижда налагане на наказание „уволнение“. Р. е запознат със справката на 03.01.2019 г. и във връзка с изготвената обобщена справка е представил до директора на ОДМВР Плевен на 03.012019г. в 12.00 часа Сведение, в което заявява, че след като се е запознал с обобщена справка и предоставения 24 срок няма да предоставя допълнителни обяснения или възражения /на л.103/. На Сведението е поставена резолюция от 03.01.2019 г. „приех писменото обяснение на служителя“.

                Със становище по чл.207 ал.12 от ЗМВР рег.№ 316з-383/04.01.2019 г. дисциплинарно-разследващият орган е докладвал материалите, събрани при проведеното дисциплинарно производство на директора на ОД на МВР Плевен със становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на мл. инспектор Р. /на л.50-л.73/. Със същото е предложено държавният сужител да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание основание чл.194 ал.2 т.4 и чл. 203 ал.1 т.13 от ЗМВР, като на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено със заповед на Директора на ОД на МВР – Плевен /л.50-73/. С резолюция от 07.01.2019 г., директорът е отбелязъл, че е запознат и съгласен със становището /л.50/..

              В становището е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.195 ал.3 от Закона за MВP, сроковете по ал.2 не текат когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. След установяване на общия размер на ползвания законоустановен отпуск (платен годишен и поради временна неработоспособност) и на мярката за неотклонение „домашен арест”, ДРО е приел, чс дисциплинарна отговорност на служителя може да се търси за деяния, извършени от 15.07.2016 г. до настоящия момент.

                Въз основа на горното е издадена оспорената в настоящото производство заповед УРИ 316з-725 от 28.02.2019 година на директора на Областна дирекция на МВР Плевен, с която на младши инспектор Т.Ц.Р.-старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Червен бряг при ОДМВР Плевен, на основание чл.194 ал.2 т.4 чл.197 ал.1 т.6 във вр. с чл.203 ал.1 т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

                Дисциплинарно наказващият орган е приел, че мл. инспектор Р. е нарушил т.8, т.11, т.13 б.“г“ предл.първо, т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014г. на министъра на МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от Закона за МВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на сружбата, се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.   

               В мотивите си е посочил, че с действията си по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер, за което е привлечен като обвиняем и спрямо него са постановени мерки за неотклонение „Домашен арест” и „Парична гаранция” и които са станали достояние на други служители от МВР, органи на прокуратурата и съда и на граждани, младши инспектор Т.Р. е нарушил етичните принципи, посочени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е, че поведението на служителя е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като, като служител на МВР е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен пример с поведението си. Обстоятелството, че извършеното от младши инспектор Р. е станало достояние на други служители от МВР, органи на прокуратурата и съда, и на граждани граждани, води до уронване престижа на институцията, която представлява и създава негативно отношение.   

             Посочил е също, че за извършеното нарушение на служебната дисциплина установено в изготвени обобщена справка рег.№ 316р-195/03.01.2019 г. и становище рег.№ 316р-383/04.01.2019 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, е наложил процесното наказание след събиране и оценка всички доказателства, при съобразяване тежестта на нарушенияето и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината –при умисъл и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, приетите писмени обяснение на служителя /сведение рег.№ 316р-18121/28.05.2018 г., сведение рег.№ 316р-222/03.01.2019 г. и сведение рег.№ 316р-2868/29.01.2019 г. по описа на ОДМВР Плевен/.

             Видно от доказателствата по делото и Кадрова справка /на л.81/ оспорващият е назначен в системата на МВР на 15.09.1999г. По време на службата е награждаван веднъж с „обявяване на благодарност“ от винистъра на вътрешните работи. Същият е наказван през 2006г. с „мъмрене“ от директора на ОДМВР Плевен, през 2014г. с „писмено предупреждение“ от началника на РУП Ябланица, 2016г. – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ от директора на ОДМВР Плевен и „писмено предупреждение“ от началника на РУ Ябланица /отменено с решение на АдмС Ловеч/, през 2017 г. „писмено предупреждение“ и „порицание“ /отменени от АдмСЛовеч/, през месец декември 2017г. – „писмено предупреждение“ и „порицание“ от директора на ОДМВР Плевен, наложени със заповед УРИ 316з-4119/20.12.2017г. и заповед УРИ 316з- 4118/20.12.2017г., издадени от директора на ОД на МВР – Плевен/на л.112-л.114/.

              При запознаване с обобщената справка, оспорващият е посочил на служителите от ДРО, чс наложеното му през 2006 г. дисциплинарно наказание „мъмрене” от директора ОДП-Ловеч, е отменено предсрочно. При направена справка се установило, че със заповед рег.№ 330/28.12.2006 г. на директора на ОДП-Ловеч, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 2 месеца като същата е влязла в законна сила на 29.12.2006 г. Със заповед рег.№ 28/01.02.2007 г. на директора на ОДП-Ловеч, считано от 06.02.2007 г., е отменено предсрочно наложеното дисциплинарно наказание.

              Приложени са заповед УРИ 316з-4118/20.12.2017г. директора на ОД на МВР - Плевен за наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца и заповед УРИ 316з- 4119/20.12.2017г. директора на ОД на МВР - Плевен за наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, връчени на 03.01.2018г., за които няма данни да са отменени, съгласно приложената Справка /л.л.98-101/ от деловодната система на съда /на л.112-л.114/. 

                По делото към административната преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника: Заповед рег.№3286з-21/05.01.2015г. за утвърждаване на типови длъжностни характеристики - 6 листа, заверено копие; Типова длъжностна характеристика за длъжността „полицай-старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ с формуляр към нея рег.№3286р-19657/12.11.2015г.; Протокол рег.№316р-30683 от 03.10.2017г. за запознаване на служителя лично и срещу подпис с посочената длъжностна характеристика на дата 02.10.2017г. /л.л.82-92/.

              Представена е Декларация, с която на 02.09.2014г. оспорващият е декларирал, че е запознат срещу подпис с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /л.39/ и Проткол, че е запознат на 13.03.2017г., освен с него и с др. нормативни документи /л.л.40-41/.

              Представено е и удостоверение /на л.38/ от сектор КАПОЧР към отдел „Административен” при Областна дирекция на МВР – Плевен, според което  към 28.02.2019 г. - датата на издаване на заповедта, младши инспектор Т.Ц.Р. е заемал младши изпълнителска длъжност старши полицай в РУ - Червен бряг при ОД на МВР - Плевен (структура по чл.37 от Закона за МВР), както и, че старши комисар К.В.Н. е заемал длъжността директор на ОД на МВР – Плевен.

              Видно от преписката с Постановление за привличане на обвиняем от 14.02.2018г., на основание чл.219 от НК, Т.Ц.Р. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №38/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.Ловеч, затова че през периода от м.юли 2008г. до 12.02.2018г. в гр.Луковит и с.Златна Панега, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, като физическа лице, без съответно разрешение, съгласно §1, т.20, чл.1, ал.2, чл.2, ал.1 и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкови сделки-отпускал заеми с лихви на лицата С.В.К., К.Г.К., Т. Б.М., Д.М.П., Г.И.Г., Р.М.М., М.Н.А., като в резултат на горепосочената дейност получил значителни неправомерни доходи в размер на 320 790.00 лева-престъпление по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1, пр.1 и 3 и чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс/ л.л.255-258/.

               С писмо вх.№3622/22.10.2019 година на АдмСЛ от Окръжна прокуратура – Ловеч, съдът е уведомен, че разследването по досъдебно производство по следствено дело №38/2017 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –Ловеч все още не е приключило. Посочено е, че предстои окончателно привличане на Р., като обвиняем и предявяване на материалите по досъдебното производство на него и на пострадалите лица.            

                Представените с административната преписка писмени доказателства, и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, като адресат, който е неблагоприятно засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

               В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по закон правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.

               На оспорващия, който е заемал младши изпълнителска длъжност старши полицай в РУ - Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, имащ качество на държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР е наложено наказание „уволнение”, определено в нормата на чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от старши комисар К.Н., изпълняващ длъжността Директор на ОД на МВР – Плевен, видно от представеното на л.38 от делото удостоверение от 12.06.2019г. 

               Съобразно разпоредбата на чл.204 ал.1 т.3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197 ал.1 т.1-3.

               Според чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197 ал.1 т.6 от ЗМВР по отношение на наказания служител, който е с изпълнителска длъжност. Съгласно т.14 от Раздел Б „Държавни служители със средно образование“ от Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г./, длъжност „старши полицай“, със специфично наименование „младши инспектор“ е младши изпълнителска длъжност. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.  

               Изпълнени са изискванията за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.

                Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити.   Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е наказан младши инспектор Р. е индивидуализирано в необходимата степен както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушаване на т.8, т.11, т.13 б.“г“ предл.първо, т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи , утвърден със Заповед №8121з-348 от 25.07.2014г. на министъра на МВР, обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г., изм.ДВ, бр.47 от 21 юни 2016г.  - дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, квалифицирано като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР.

    Разпоредбата на т.8 от посоченият Етичен кодекс гласи: „Чрез спазването на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител, се допринася изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР”. Текстът на т.11 гласи: „Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време”. Според т.13, буква „г“, предл. първо: „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и добро име на институцията...“ Съгласно т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т.19 “Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.”, а според т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“

              Според цитираните горе текстове адресати на тези задължения се явяват назначените в ОД на МВР държавни служители, вкл. изпълняващи длъжността „полицай-старши полицай“ в група „Охранителна полиция“  в РУ- Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, каквато е заемал оспорващият, към момента на издаване на оспорената заповед. 

              По силата на  т.6 от Етичният кодекс, държавните служители в МВР, са длъжни да познават етичните правила за поведение, като изучаването им се включва в професионалната им подготовка. Правилата на поведение, съдържащи се в този кодекс, са неизменна част от ежедневната дейност на държавните служители съобразно тяхната функционална компетентност. Че е адресат на тези задължения жалбоподателят, не е спорно, а това се установява и от приложената по делото длъжностна характеристика на л.л.82-92 от делото. Доказателствата, потвърждаващи нарушението, се съдържат в приобщените по дисциплинарната преписка материали.

               При издаване на оспорената заповед съдът не установи допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени правила.

              От събраните писмени доказателства се установява, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието.

              Според  нормата на чл.207 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.2 - 15 от същия закон дисциплинарното производство се образува с писмена заповед. В случая дисциплинарното производство е започнало с издаване на писмена заповед, в съотвествие с чл.207 от ЗМВР. В същата е определен и дисциплинарно разследващият орган, който е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, и е изготвил обобщена справка за резултатите от разследването. Като оспорващият е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл.207 ал.8 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл.207 ал.10 от ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл.207, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл.210, ал.1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, под формата на Сведение които са приети от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, отделен въпрос е, че в дадените такива през различните етапи от десциплинарното производство съдържат изявление на служителя, че не желае да дава писмени обяснения, че няма да представя допълнителни обяснения или възражения. В тази връзка са приложените по делото на л.л.102, 103 Сведения.  

               Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител /в случая с резолюция от 03.01.2019г/, като в хода на дисциплинарното производство не е било нарушено правото на защита.  

               На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения.

                Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание, органът е запознал жалбоподателя с изготвената справка и предложение за наказание и му е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, приел е писмените му обяснения, и е предоставил възможност на служителя да се защити в съответствие с чл.207, ал.8, т.1 и ал.10 от ЗМВР, като възражения за нарушения в тази връзка не се правят от Р.. Действително Поканата за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения /на л.101/ е връчена на 03.01.2019г. в 11ч., Сведението на оспорващият, с което е заявил, след като се е запознал с обобщената справка, че няма да представя допълнителни обяснения или възражения е дадено в 12.00 часа на 03.01.2019г. /л.103/, върху което с резолюция от същата дата е прието от ДНО писменото обяснение на служителя, са в кратък интервал от време, но предвид съдържанието на обясненията и категоричното волеизявление на служителя, че няма да представя такива, при което е без значение продължителността на времето, тъй като на практика не би могло да  доведе до каквато и да било промяна в констатациите от проверката, или да обоснове необходимост от извършване на допълнителна проверка, респ. не обосновава извод за допуснато процесуално нарушение от вида на съществените, водещо до отмяна  на оспорената заповед на  самостоятелно основание.  

               Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а по силата на чл.206, ал.4 от с.закон наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В случаят са ползвани данни от образуваното наказателно производство, но анализирайки извършеното в хода на проверката, се налага извода, че ДРО е събирал непосредствено и оценявал самостоятелно доказателства за целите на дисциплинарното   производство. Отделно, в хода на съдебното производство не бе отправено искане към съда за събиране на писмени доказателства или изслушване на гласни такива, за да бъде направена съпоставка на показанията с установените в хода на дисциплинарното производство факти.    

               Не са налице и процесуални пропуски от категорията на изтъкнатите от процесуалния представител на жалбоподателя в писмените бележки относно  несъгласуването на оспорената заповед с юрисконсулт от ОД на МВР Плевен, съответната структура по чл.71, за неспазване срока по чл.47 с издаване на Заповед №316з-4125/10.12.2018г. на 10.12.2018г. и на чл.40 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015г. на МВР за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, относно състава на ДРО, от който, поради преназначаването на ст.инсп. А.П. в ОД на МВР София, считано от 10.12.2018г., е отстранена към края на проверката със заповед peг. № 316з-4184/12.12.2018г., тъй като не обосновават съществено нарушение на административно производствените правила и обуславящо отмяната на оспорения акт на това самостоятелно основание, а именно такова което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, или да доведе до резултат, различен от този в оспорената заповед. Основание за отмяна е не всяко, а само същественото нарушение на административно-производствените правила. Съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право, т.е. само такова нарушение, което би довело до друг, различен от направения от административния орган извод, представлява отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.  

               Заповедта е издадена и в регламентираните от закона срокове. Съгласно чл.195, ал.2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Моментът на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал легално. Според разпоредбите на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като законодателят изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното нарушение - когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при този орган. В случая това е станало с предоставяне на изготвената справка от проведеното дисциплинарно разследване и материалите към нея на директора на ОД на МВР Плевен на 03.01.2019г., предвид това дисциплинарното производство е следвало да приключи не по-късно от два месеца от тази дата, т.е. до 03.03.2019г.. Заповедта е издадена на 28.02.2019г. в рамките на този срок. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от две години между периода на извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание. Следователно, дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл.195 ал.2 във връзка с чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно ал.3 от същата норма сроковете по ал.1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В случая сроковете са спазени предвид представените доказателства от органа.

                       При определяне вида на дисциплинарното наказание органът е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици /неприемливо от нравствена гледна точка поведение, станало достояние на граждани и на полицейски служители, уронващо престижа на институцията, която представлява и създаващо негативно отношение сред обществеността/, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, като му е наложил единствено предвидено в закона наказание за вмененото му нарушение В съответствие с  разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Р. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

               Наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл.206 ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства.

               Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.         

               Видно от доказателствата, събрани в производството пред дисциплинарно наказващия орган, по несъмнен начин се установяват описаната в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка и извършеното от оспорващият дисциплинарно нарушение, поради което съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон.       

     Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.194 ал.2 от ЗМВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.

     Разпоредбата на чл.194, ал.2 дефинира в 4 точки дисциплинарните нарушения. В разглеждания случай жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР / неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а именно за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

               Анализа на доказателсвеният материал обуславя извода, че с извършеното от оспорващия са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. За цитираното нарушение, прието от законодателя за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.  

     В случая, след изясняване на фактическата обстановка, обосновано със събраните писмени доказателства, посочени в обобщената справка - изброени по номера сведения от служители и граждани с вх.№ 316000-22508/29.06.2018г.  по т.1 /л.77 и сл./, вх.№ 316000-43099/19.12.2018г. по т.2 /л.82 и сл./, вх.№ 316000-21937/25.06.2018г. по т.3 /л.84 и сл./, вх.№ 316000-21835/25.06.2018г., по т.4, поради отсъствието на лицето извън страната / и не само/ са анализирани данни от сведенията на други лица и протоколи за разпит, вкл. за разпит от 29.03.2018г., с уточнението че са проведени по установения законов ред и са запознати срещу подпис със задълженията им на свидетели съгласно чл.290, ал.1 от НК, предвиждащ наказателна отговорност за даване на неверни данни или затаяване на истината, приобщени са справки и копия от официални документи, предмет на воденото следствено дело - писмо вх.№ 316000-7075/26.02.2018г. на окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Ловеч и изпратените с него копия на постановление за привличане на обвиняем на служителя по следствено дело №38/2017г. на ОП-Ловеч, определение №104/16.02-2018г. на Окръжен съд Ловеч, с което на основание чл.62, ал.2 от НПК на Р. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, дисциплинарно-разследващият орган е приел, че мл. инспектор Р. е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че извършвайки действия по предоставяне на парични заеми на поименно изброените лица, без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер, за което е привлечен като обвиняем и спрямо него са постановени мерки за неотклонение „домашен арест“ и „парична гаранция“, които са станали достояние на други служители на МВР, органи на прокуратурата и съда, и на граждани, с поведението си е уронил престижа на институцията, не е изпълнил задължението си да пази доброто име на институцията, в която работи и да дава личен пример с поведението си, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, с което е нарушил т.8, т.11, т.13 б.“г“ предл.първо, т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Извършваната лихварска дейност е в разрез с изискването, чрез спазването на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител да се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, с което е нарушил т.8 от същия кодекс. Видно от представената по делото декларация от 02.09.2014г./л.39/ Т.Р. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Проткол, че е запознат на 13.03.2017г. освен с него и с др. нормативни документи /л.л.40-41/. По категоричен начин се установява и виновното поведение на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, като в това производство законът не държи сметка за формата на вината – умисъл или непредпазливост, за да квалифицира поведението като дисциплинарно нарушение.

    Констатациите от справката, която е официален свидетелстващ документ, изготвена от длъжностни лица, не е оспорена и оборена по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и отразените в нея констатации се ползват с материална доказателствена сила. На основание чл.171 ал.1 изр.1 от АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.  Събраните по делото доказателства не са оспорени от жалбоподателя, нито са оборени от него. 

    От събраните доказателства безспорно се установява, че извършвайки през периода от 14.09.2016 г. до 28.02.2019 г. действия по предоставяне на парични заеми без съответно разрешение, в нарушение на законови разпоредби, като деянието му е квалифицирано от органите на прокуратурата и съда като такова, с което е осъществен състав на престъпление от общ характер, за което е привлечен като обвиняем и спрямо него са постановени мерки за неотклонение „Домашен арест” и „Парична гаранция” и които са станали достояние на други служители от МВР, органи на прокуратурата и съда и на граждани. В тази връзка са снетите многоброини сведения и др. приобщени към преписката документи.   

                Анализа на събраният доказателствен материал обосновава извод, че поведението на оспорващият е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като, като служител в министерството на вътрешните работи е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен пример с поведението си. Обстоятелството, че извършеното от младши инспектор Р. е станало достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на институцията, която представлява и създава негативно отношение сред обществеността. В случаят елемент на фактическия състав не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка на извършеното като „несъвместимо с етичните правила за поведение иа държавните служители в МВР”. И това е така, защото моралните норми за поведение не са конкретизирани, писани норми. Достатъчно е, че с деянието на служителя е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението му следва да се оценява като несъвместимо с етичните правила, за поведение на държавните служители в МВР. Мястото и времето на извършване на нарушението са без значение, защото това не е елемент на фактическия състав. От значение е естеството на нарушението на служебната дисциплина. Действията но извършване на финансови сделки, без съответното разрешение съгласно Закона за кредитните институтат, може да се квалифицира като поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът иа службата. Безспорно обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители в МВР. Една от задачите на MBР, съгласно Закона за МВР са противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество. Другият кумулативно свързан елемент на фактическия състав на чл.203, ал.1, т. 13 от Закона за МВР е деянието да е от такова естество, че е него да се уронва престижа па службата. Под „престиж на службата” следва да се разбира авторитетът на служителите от МВР пред обществото, на което те служат, за да защитават живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазват обществения ред, да противодействат иа престъпността при стриктно спазване па закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждавано принципите на правовата държава.

               Според доказателствата по делото на 14.02.2018 г., жалбоподателят е привлечен като обвиняем по следствено дедо № 38/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч, за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. с ал.1, предл.1-во и 3-то от НК, за това че през периода от м.юли 2008 г. до 13.02.2018 г. в гр.Луковит и с.Златна Панега, обл.Ловеч, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице без съответното разрешение съгласно Закона за кредитните институции, е извършвал по занятие банкови и финансови сделки, за което се изисква такова разрешение, като с деянието си е получил значителни неправомерни доходи в размер на общо 320 790.00 лева. С определение № 104/16.02.2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, в сила от 20.02.2018 г., спрямо младши инспектор Р. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, а в последствие с определение № 289/09.05.2018 г. па Окръжен съд- Ловеч, в сила от 15.05.2018 г.- мярка за неотклонение „Парична гаранция”.

              Разследването по досъдебно производство по следствено дело №38/2017 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –Ловеч все още не е приключило. В тази връзка е писмо от Окръжна прокуратура – Ловеч  с вх.№3622/22.10.2019 година на АдмСЛ, според което предстои окончателно привличане на Р., като обвиняем и предявяване на материалите по досъдебното производство на него и на пострадалите лица.

               Видно от съдържанието на оспорената заповед Р.  е наказан за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, а не защото е извършил престъпление за извършвани по занятие банкови и финансови сделки без съответното разрешение съгласно Закона за кредитните институции, причинили другиму значителни вреди или са получени неправомерни доходи. Наред с това, дисциплинарната отговорност е независима от наказателната отговорност, поради което наличието на производството, образувано за реализиране на наказателна отговорност на един субект, не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същото лице.

               В случая следва да се съобрази, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства.

               В този смисъл се явяват неоснователни  доводите в жалбата и в писмените бележки, че директорът на ОД на МВР - Плевен е приел за доказани обстоятелствата, които са послужили като фактическо основание за издаване на заповедта, само въз основа на постановлението за привличаме като обвиняем преди да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд, предвид презумпцията за невиновност. Основание затова дава разпоредбата на чл.194 ал.3 от ЗМВР, предвиждаща, че държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Тъй като оспорващият е наказан за нарушаване на етичните норми, дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан от наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства. Двете производства не са взаимно обусловени, като в тази връзка следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната по аргумент от чл.194 ал.3 от ЗМВР.  В този смисъл следва изрично да се отбележи, че оспорващият е наказан за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, а не защото е извършил престъпление.  

              От съвкупния доказателствен материал дисциплинрано-наказващият орган стига до правилния извод, че служителят нарушава разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в разрез с изискванията към държавния служител в МВР. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която служителят представлява, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство.

               Обосновано с доказателствата дисциплинарно наказващия орган, е приел, че с поведението на служителя се уронва престижа на службата, подробни мотиви, за което се съдържат и в обобщената справка. В процесния случай следва да се съобрази и възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че по смисъла на закона под „деяние, уронващо престижа на службата” се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в съответната институция. Действията на Р. са станали и е било възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. Безспорно, действията по предоставяне на заеми /със следващите от това лихви и залози/ на Р. са станали достояние не само на други служители на МВР на органите на прокуратурата и съда, но и на гражданите. Според посоченото в обобщената справка на ДРО, че в хода на разследването, на 22.06.2018 г., при снемането на сведенията от посочените три лица от с. Златна Панега, обл. Ловеч, същите заявили пред служителите, че в селото има още около 20 лица, които през различни периоди са взели заеми от Т.Р. и „са разпитани от следовател в гр. Ловеч”. В цитираното по-горе Тълкувателно постановление №3 от 07.06.2007г. по т.д. №4/2007г. на ВАС, е посочено, че за да е налице деяние „уронващо престижа”, не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Случаят е такъв.

               Нарушаването на етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата представлява тежко дисциплинарно нарушение. Това е така, защото служителят е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, а не сам да го нарушава. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата.

                В настоящия случай видът на наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарнонаказващия орган, поради което оспорената заповед се явява издадена в съответствие и с приложимите материалноправните разпоредби на закона.

               С това поведение държавният служител нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, тъй като същото става достояние на гражданите, на служители на МВР и на обществеността. Следователно по отношение на служителя е осъществена хипотезата на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание.

                След като по несъмнен начин е установено, че служителят нарушава цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които уронва престижа на службата, то нормата на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР императивно определя, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.

                Поради всичко изложено съдът намира, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена съгласно материалния закон. 

                Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, като службата в МВР се упражнява от служители, които са длъжни да спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата.

                 По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материално правните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

                     Относно доводите на жалбоподателя, че наложените му дисциплинарни наказания са отпреди 14 години и са изтекли, а наказанията след 2014 година са отменени от АдмСЛ, следва да се съобразят представените по делото доказателства за наложени на Т.Ц.Р. дисциплинарни наказания през 2017г. със заповед УРИ 316з-4118/20.12.2017г. директора на ОД на МВР - Плевен за наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца и заповед УРИ 316з- 4119/20.12.2017г. директора на ОД на МВР - Плевен за наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, връчени на 03.01.2018г., за които няма данни да са отменени, съгласно приложената Справка от деловодната състема на съда /на л.112-л.114/. 

               Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина за което императивно е разписано налагане на наказание ’’уволнение”, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер.  

              При този изход на спора и своевременно направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника, и на основание  чл.143 ал.4 от АПК във връзка с чл.78 ал.8 от АПК във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Р. да заплати на ОДМВР Плевен сумата 100 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.

              Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предложение последно от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ц.Р. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Заповед № УРИ 316з -725 от 28.02.2019 година на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен.

  ОСЪЖДА Т.Ц.Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: