№ 266
гр. София, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. С. М. – служебен защитник на осъдения И. К. М.,
срещу определение от 28.02.2023 г. по н.ч.д. № 636/2023 г. на СГС, НО, 5 състав, с
което е оставена без уважение молбата на горното лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено му по
н.о.х.д. № 1710/2021 г. на СпНС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Защитата посочва,
че осъденият е изтърпял повече от две трети от определеното му наказание, с което е
изпълнена първата предпоставка за условното предсрочно освобождаване. Поддържа
се, че е налице и втората такава – доказателства за поправяне на осъдения. Счита, че
такива са налице най-малкото поради престоя на осъдения в затвора и поради факта, че
там той е осъзнал укоримостта на поведението си е и изразил искрено желание за
поправяне. Твърди, че съдът е надценил значението на дисциплинарните наказания на
осъдения, тъй като налагането им се дължи на субективна преценка на
пенитенциарните власти, които често пропускат да отчетат, че лишеният от свобода е и
силно уязвима личност. Смята, че ниският остатък от търпимото наказание с нищо не
би допринесъл за поправянето на осъдения и би влошил и без това увреденото му
здраве.
Отправеното в частната жалба искане към въззивния съд е за отмяна на
определението и за постановяване на ново, с което молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Спазени са процесуалните срокове за обжалване - атакуваното определение е
постановено в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г., а частната жалба срещу него
1
е входирана в СГС на 02.03.2023 г. Жалбата изхожда от надлежна страна –защитник на
осъдено лице, и е срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по
реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите предмет на разглеждане в настоящото производство. Конкретиката в тези
факти е следната:
И. К. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. №
1710/2021 г. на СпНс. По това дело с одобрено от съда споразумение осъденият се е
признал за виновен в извършване на престъпление по член 214, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. А“ от НК, като се е
съгласил да изтърпи при строг режим наказание от две години и шест месеца лишаване
от свобода.
Определението, с което споразумението е одобрено, е влязло в сила на
28.05.2021г.
Наказанието по горното дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. *** на
01.06.2021г.
Със заповед №84/11.02.2022 г. той е назначен за болногледач в СБАЛЛС.
По време на престоя си в Затвора гр. *** осъденият е допуснал две
дисциплинарни нарушения, свързани с държане на забранени вещи, заради които със
Заповед № 238/20.07.2021г. и със Заповед №240/21.04.2022 е наказан с „лишаване от
хранителна пратка за три месеца“ и с „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от седем дни“.
Поведението в затвора е станало причина осъденият да бъде освободен от работата
на болногледач.
След преместването му в ЗООТ с четири самостоятелни заповеди осъденият е
наказан за четири нови нарушения на реда и дисциплината в затвора, както следва:
- със заповед №292/01.06.2022 г. със „забрана за участие в колективни
мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ заради
нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода,
- със заповед №146/04.11.2022г. с „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 5 дни“ заради притежание на неразрешена вещ,
-със Заповед №156/15.11.2022г. със „забрана за участие в колективни мероприятия
във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ заради притежание на
неразрешени вещи и
-със заповед №179/14.12.2022г с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3
месеца” заради притежание на неразрешени вещи.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият не е
награждаван.
Към 28.02.2023 г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е
изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на предварителен арест – 2
години и 3 дни, от работа 1 месец, или всичко 2 години, 1 месец и 3 дни. Остатъкът за
изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 4 месеца и 27 дни.
При постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 64
2
точки -в средната зона, при изявени дефицитни зони в областите: настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението, управление на финансите и
доходите и умение за мислене. За времето на престоя на осъдения в затвора
стойностите на риска от рецидив са повишени с два пункта /на 66 точки/, а като
проблемна зона сред тях е добавена и зоната междуличностни проблеми.
Становището на ИСДВР на ЗОЗТ "Кремиковци" за условно предсрочно
освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че по време на престоя в
местата за лишаване от свобода осъденият не е изпълнил заложените в първоначалния
план на присъдата цели и задачи. Акцентирано е и върху дисциплинарните му
наказания и повишената оценка на скрининг риска от рецидив. Поради това е прието,
че корекционният процес при осъдения не е завършен и няма основание за условното
му предсрочно освобождаване.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. ***
за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези факти, които са приети и от състава на градския съд, САС счете, че от
правна обжалваното определение е правилно.
Вярно оценени от градския съд са както законните предпоставки за условно
предсрочно освобождаване /фактическо изтърпяване на определена част от
наказанието и доказателства за поправяне/, така и проявлението им в конкретния
случай.
Първоинстанционният съд правилно е заключил, че по отношение на М. е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване. По наказателно правен ред той е санкциониран за извършено при
условията на рецидив престъпно деяние и към момента на постановяване на
обжалваното определение от наказанието лишаване от свобода той фактически е
изтърпял повече от две трети.
Вярно СГС е заключил, че втората предпоставка на чл. 70 от НК не е налична, тъй
като осъденият не е дал доказателства за поправянето си.
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали предложеният за условно предсрочно освобождаване осъден е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за негово съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността и за отношението му към труда.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения. Няма никакво основание да се
приеме, както иска защитата, че в конкретния случай дадените от затворническата
администрация доклади и наложените спрямо осъдения наказания са субективно
повлияни.
По отношение на осъдения М. заключенията на затворническите власти са, че
процесът на поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат
да бъдат пренебрегнати, тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към
личното досие на осъдения. Най-значимите доказателства за липса на поправяне у
осъдения са дисциплинарните му наказания, които нито са отменени като награда, нито
са заличени по последици по реда на член 109 от ЗИНЗС. За не твърде дългия период
на престой в затвора тези наказания са общо шест, като пет от тях са за идентично
3
нарушение – държане на забранени вещи. Повтаряемостта и последователността в тези
нарушения е твърде значима, за да бъде пренебрегната.
От личното досие на осъдения освен това е видно, че оценката на риска от
рецидив при него е завишена от 64 точки на 66 точки и продължава да е в средните
стойности, както и при постъпване на лицето в затвора. Сред нито една от дефицитните
зони при осъдения не е постигната устойчивост, а напротив - към първоначалните е
добавена и зона свързана с междуличностните отношения. На този фон твърдението на
осъдения пред първия съд, че „осъзнава вината си“ се преценява като декларативно и
лишено от действителна стойност.
Позитивна линия на поведение при осъдения не може да бъде изведена и от
негова трудова дейност в затвора – след като е бил назначен като болногледач в
СБАЛЛС, той е освободен от тази позиция, поради нарушения на трудовата
дисциплина. След това той не е работил.
В личното досие на осъдения не се съдържат заповеди за награди/похвали, от
които да би могло да бъде изведена констатация за поведенчески прогрес.
Обремененото съдебно минало на осъдения също е факт и именно то е обусловило
квалификация на последното му осъждане като такова извършено при рецидив. Макар
в принципен план, предходните осъждания на лицето да нямат самостоятелно значение
при решението на съда дали той да бъде предсрочно освободен, в контекста на
цялостната преценка дали това освобождаване да се случи, тези осъждания имат своето
значение. Това е така, защото след като лицето е било санкционирано многократно
преди последното си осъждане, за да бъде условно предсрочно освободено то трябва да
е показало отчетливо поправяне и да е представило убедителни доказателства, че не би
представлявало риск за ново престъпно поведение при излизането си от затвора.
Тъй като такива доказателства понастоящем липсват, първият съд основателно е
счел, че положителният поправителен процес по отношение на осъдения И. К. М. не е
напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в пълнота всички
свои цели.
Здравословното състояние на осъдения не е и не може да бъде самостоятелен
фактор за неговото освобождаване. Здравословните страдания на осъдения са свързани
със заболяване на ставите с дегенеративен характер и датират отпреди постъпването в
затвора, като няма данни точно престоят в местата за лишаване от свобода
допълнително да ги е влошил. По-голямата част от представените от защитата
медицински документи са с дългогодишна давност, а от по-новите е видно, че и в
местата за лишаване от свобода спрямо осъдения се полагат медицински грижи.
По изложените съображения, като законосъобразно атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.02.2023 г. по н.ч.д. № 636/2023 г. на СГС,
НО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на И. К. М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
определено му по н.о.х.д. № 1710/2021 г. на СпНС.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият М., адв. М. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5