Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 21.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седми август през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3736 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е депозирано
възражение по чл.414 от ГПК.
Ищецът твърди, че 28.06.2018 г. между "Ф К" ЕООД и И.С.Х. е сключен договор за
потребителски кредит и свързан с него договор за допълнителни услуги, ведно с
Общи условия към тях. Сочи се, че между ищецът и ответникът е сключен и договор за гаранционни услуги, по силата на
който ищецът се е задължил да отговаря солидарно пред "Фреш Кредит"
за задълженията на кредитополучателя по описаните по-горе договори. Сочи, че на
ответника е предоставена в заем сума от 500 лева, която следвало да се погаси
по график, като същата следвало да заплаща главница, възнаградителна лихва и
допълнителна услуга-възнаграждение на поръчителя. Сочи се, че ответникът
извършил само частични плащания, като поради просрочия кредиторът упражнил
правото си на вземане срещу поръчителя за незаплатените суми. Излагат се твърдения, че след писмена покана
на 13.09.2019г., ищецът като поръчител, изплатил на кредитора сумите, дължими
според поканата за плащане. Ищецът навежда твърдения, че е встъпил в правата на
кредитора и от своя страна е станал кредитор за дължимите суми. Моли съда да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №2811/2019г. по описа
на ВТРС.
С молба от 18.01.2020г. ищецът е
направил искане за преминаване от установителен към осъдителен иск, като
претендира осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 978,83 лева,
от които 388,38 лева главница и 49,56 лева договорна лихва от 28.06.2018 г. до
13.09.2019 г. по договор за потребителски кредит от 28.06.2018 г.; 404,81 лева остатъчна
главница по т.I и
115лв.-главница по т.II/за СМС известяване/ от договор
за допълнителни услуги; 21,08 лева- лихва за забава по договор за потребителски
кредит, за периода от 31.07.2018 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията за наличие
на валидно облигацинно правоотношение, по което се претендират процесните суми.
Оспорва сключване на договора и получаване на сумата по кредита. Оспорва размера
на лихвата като завишен и счита договора за недействителен на основание чл.22
вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, като сочи, че не е посочен метод на изчисляване на
договорната лихва и ГПР. Навежда и други основания за нищожност на договора,
посочени в о отговора. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.06.2018г. между "Ф К" ЕООД в качеството кредитодател
и ответника И.С.Х. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №0003375, по силата на който кредитодателят
предоставя на кредитополучателя сумата 500лв. Срокът на кредита е 01.07.2019г.,
като погасяването му е договорено да се извършва на 12 месечни вноски, всяка в
размер на 48,66лв., с падеж на първа погасителна вноска-29.07.2018г. Договорен
е лихвен процент-29,66%, ГПР е уговорен в размер на 47,57% или общата сума на
погасяване е 583,92лв. В договора е посочено, че усвояването на кредита се
извършва в брой, при подписване на договора. Към договора са представени Общи
условия.
На 28.06.2018г. е сключен и
договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №0003375,
сключен между „Ф К” и ответника И.С.Х., по силата на който „Ф К” предоставя на ответника по
негово искане следните допълнителни услуги: финансиране, разсрочване и
заплащане от поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита. Общата сума за цена на
допълнителните услуги е 562,80лв., платима на 12 месечни вноски, всяка в размер на 46,90лв.
По делото е представен договор за
гаранционна сделка/поръчителство/ от 28.06.2018г., сключен между „Ф К” ЕООД и
„Г ф Б”ЕООД в качеството поръчител, по силата на който поръчителят предоставя
на кредитора гаранционна сделка/поръчителство/, като при условията на този договор
се задължава спрямо кредитора да отговоря за изпълнението на всички задължения
на длъжника по договор за потребителски кредит №0003375. В чл.2 от договора е
посочено, че поръчителят отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на
задължението. В чл.9 е визирано, че кредиторът има право да иска изпълнение от
поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника и поръчителят следва
да изпълни задължението в срок от седем дни от поканата на кредитора към него.
По делото е представена разписка
от 28.06.2018г., видно от която, на посочената дата ответникът И.С.Х. е получила от кредитодателя „Ф К”
ЕООД в брой сумата 500лв., представляваща договорена заемна сума по договор за
потребителски кредит №0003375/28.06.2018г. По делото е представена справка за задължения по
договор за потребителски кредит №0003375/28.06.2018г.
На 13.09.2019г. „Ф К” ЕООД
отправил до ищцовото дружество покана за плащане на задълженията на длъжника в
общ размер 978,83лв. по договор за потребителски кредит №0003375/28.06.2018г,
във връзка със сключен договор за поръчителство от 28.06.2018г.
По делото е представен протокол
за прихващане от 13.09.2019г., сключен между ищцовото дружество и „Ф К” ЕООД за
вземанията на ищеца от„Ф К” ЕООД и за вземанията на Ф К” ЕООД от ищеца, в т.ч.
вземанията, по които длъжник е ответника по делото, като страните по споразумението са се
съгласили, че след извършеното прихващане задължението на Ф К” ЕООД се намалява
срещу вземанията на Ф К” ЕООД от ищеца с 2396,60лв.
Ищцовото дружество подало до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника И.С.Х.. Въз основа на заявлението на “Г ф Б” ЕООД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.10.2019г. по
ч.г.гр.д.№2811/2019г. на Великотърновски районен съд против длъжника И.С.Х. за
заплащане на сумата от 388,38
лв. /триста осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ - непогасена
главница по Договор за потребителски кредит №0003375/28.06.2018г., сумата от
49,56 лв. /четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ - неизплатена
договорна възнаградителна лихва върху цялата главница по Договор за
потребителски кредит №0003375/28.06.2018г. за периода 28.06.2018г. -
13.09.2019г., сумата от 519,81 лв. /петстотин и деветнадесет лева и осемдесет и
една стотинки - общо претендирани главници по Договор за допълнителни услуги от
28.06.2018г. /от която 404,81лв. просрочена главница за услуги по т.І от
Договора /финансиране/ и 115 лв. - главница по т.ІІ от Договора - такса услуга
за СМС известяване/, сумата от 21,08 лв. /двадесет и един лева и осем стотинки/
- законна лихва за забава върху неизплатената главница по Договор за
потребителски кредит №0003375/28.06.2018г. за периода от 31.07.2018г. -
13.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата по договор за
потребителски кредит и върху общо претендираната главница по договора за
допълнителни услуги, считано от датата на подаване на заявлението в съда
17.09.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сума в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски /за внесена
ДТ/. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срок възражение по чл.414 от ГПК.
С влязло в сила разпореждане от 17.12.2019г. съдът в заповедното
производство по частно гр.дело №2811/2019г. по описа на ВТРС е обезсилил изцяло
издадената против длъжника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради това,
че заявителят не е представил доказателства, че е предявил в установения от
закона едномесечен срок иск за установяване на вземанията си.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е
по чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД вр чл.143 ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими след
изменението им от установителни в осъдителни. След обезсилване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК за заявителят не е налице правен интерес от иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземанията по обезсилената заповед за изпълнение, но няма
процесуална пречка същият да предяви осъдителен иск за същите суми, като в
случая ищецът, възползвайки се дадената му процесуална възможност, е направил
искане за изменение на предявените искове от установителни в осъдителни, като
предмет на настоящото производство са осъдителни искови претенции срещу
ответника за суми по процесните договори за кредит и допълнителни услуги.
От събраните по делото доказателства се установи, че между "Ф К" ЕООД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 500 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 12 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 29.07.2018г., последната е с падеж 01.07.2019г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е възникнало правоотношение по процесния договор за кредит и възражението, че не е получил заемната сума. Видно от приложената по делото разписка кредиторът е предоставил и ответникът е получил в брой на 28.06.2018г. заемната сума в размер на 500лв., поради което съдът приема, че за ответника е възникнало задължение да върне кредита, съгласно договореното на погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съдът намира, че договора за кредит, сключен между страните не е недействителен по сочените в отговора възражения за нарушаване на чл.22 от ЗПК относно ГПР. Видно от договора за кредит Годишния процент на разходите е 47,57%, което не надвишава визираното в чл.19 ал.4 от ЗПК. Уговорената в договора възнаградителна лихва също не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като се има предвид, че в случая кредита не е обезпечен и лихвата съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване.
Основателно е обаче възражението на ответника досежно договора за допълнителни услуги. Видно от договора, страните са се съгласили срещу предоставената гаранционна услуга, кредитополучателят да заплати на гаранта възнаграждение от 562,80лв. Тези разходи не са включени ГПР, посочен по-горе и като се прибавят ГПР надвишава размера определен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което прави договора за допълнителни услуги нищожен на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, като сключен в противоречие с чл.19 ал.4 от ЗПК и тази искова претенция на ищеца в размер на 404,81лв., която се претендира по договора за допълнителни услуги е неоснователна. По същите съображения е неоснователна и претенцията за „СМС известяване“ в размер на 115лв., тъй като по същността си представлява разход по кредита и с нейното отделно претендиране, като невключена в годишния процент на разходите, се заобикалят императивните нормативните изисквания ЗПК. Следва да се има предвид, че свободата на договаряне между страните не следва да води до резултат поставяне на едната страна по сделката в положение на абсолютна невъзможност да изпълнява поставените условия от икономически по – силната страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора. В случая следва да се подчертае, че фактът на представяне на искане от страна на ответника за въпросното финансиране на поръчителството не променя горният извод, доколкото с оглед поставените изисквания в процесния договор за потребителски кредит, осигуряването на въпросното поръчителство, се явява условие за отпускане на заема.
От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за погасяване изцяло на задълженията му във връзка с отпуснатия кредит, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока на договора и за кредитора е възникнало право да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По делото се установи, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника, с покана кредиторът е поискал изпълнение от ищцовото дружество, в качеството му на поръчител да заплати остатъка от дължимите суми по договора за кредити договора за допълнителни услуги в общ размер 978,83лв., които ищецът погасил на 13.09.2019г., чрез прихващане като способ за погасяване на насрещни вземания, видно от приложения по делото протокол за прихващане, извършено между ищеца и „Фреш Кредит”.
Съгласно чл.74 от ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес от изпълнението, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само третото лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според съдебната практика е налице, когато облигационното правоотношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено на кредитора. Поръчителят, който се е задължил да отговаря солидарно за задълженията към кредитора заедно с длъжника е изпълнил неговото задължение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор и от своя страна има право на иск срещу длъжника. В случая поръчителят може да претендира само тази част от платеното, която съответства на задължението на ответника по договора за кредит, а именно претенцията за главница в размер на 388,38лв., възнаградителна лихва в размер на 49,56лв. за периода 28.06.2018г.-13.09.2019г по договора за потребителски кредит, както и лихва за забава в размер на 21,08лв., за периода 31.07.2018г.-13.09.2019г. Искът за горепосочените суми е основателен, а исковите претенции по договора за допълнителни услуги в размер на остатъчна главница 404,81лв и 115лв.-главница за „СМС известяване” се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед основателност на иска за главница, следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /16.12.2019г/ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса в размер на 150лв., съразмерно на уважената част от исковите
претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Х. с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г
Ф Б" ЕООД, ЕИК: ******, седалище/адрес
управление:*******, представлявано от управителя П С С сумите 388,38 лв./триста осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/-остатъчна
главница по договор за потребителски кредит от 28.06.2018г, 49,56лв./четиридесет и девет лева и
петдесет и шест стотинки/-договорна лихва за периода 28.06.2018г.-13.09.2019г.-по договор за
потребителски кредит от 28.06.2018г.,
сумата 21,08лв./двадесет и един
лева и осем стотинки/-лихва за забава по договора за потребителски кредит, за
период 31.07.2018г.-13.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба/16.12.2019г./ до окончателното изплащане,
както и сумата 150лв./сто и петдесет
лева/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 404,81лв./четиристотин
и четири лева и осемдесет и една стотинки/-остатъчна главница по т. I и
за сумата 115лв.-главница по т.II/за „СМС известяване”/от
договор за допълнителни услуги от 28.06.2018г., като неоснователни и недоказани.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: