№ 3310
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110158591 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно,
защото поставените задачи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото,
но се нуждаят от преформулиране.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно. Една част от документите са представени от самия ищец – договор и
погасителен план, а друга част вече са представени от ответника с отговора – СЕФ. Що се
отнася до платежните документи, съдът намира, че това са документи, с каквито ищецът би
следвало да разполага, респ. той би могъл да ги представи по делото, щом желае да бъдат
приети като писмени доказателства, а непредставянето им от него при наличие на такава
възможност не може да обоснове основание за задължаване на насрещната страна да ги
представи. Освен това за доказване на твърдението на ищеца за плащане на процесната
неустойка е уважено искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, поради
което задължаването на ответника да представи платежни документи, разписки и
извлечения от счетоводните книги е и не-необходимо.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.02.2024 г. от 10:20 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следните задачи: „Какви суми са
платени от ищеца по Договор за паричен заем № 642042/08.09.2020 г. /включително чрез
рефинансиране на заема/, на коя дата и как са осчетоводени плащанията при ответника,
включително за погасяване на кои задължения и до какъв размер са отнесени? Вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и неустойка за
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 23 от договора и използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вещото лице да определи
размера на ГПР.“, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Ваня Димитрова Петрова,
със специалност: Счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание СЛЕД
представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
определението за допускане на експертизата ще бъде отменено.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата
и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1
седмица преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД искове за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 23 от Договор за паричен заем № 642042/08.09.2020 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Доколкото се
иска прогласяване нищожността на договорната клауза на различни основания и
съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І 1 ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС,
ІV ГО/, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове, като с оглед наведените
основания исковете за прогласяване нищожност на клаузата следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
2
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради противоречие на
закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите
нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 216 лв., представляващо платена от него без
основание сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №
642042/08.09.2020 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 800 лв. за срок
от 30 дни, като той се задължил да върне сума в общ размер на 824 лв. при уговорени ГЛП в
размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %, Сочи, че съгласно чл. 13 бил задължен да
осигури обезпечение след сключването на договора, отговарящо на редица изисквания, като
поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 23 в размер на
216 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на
задълженията му по договора възлизал на 1 040 лв. Твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по договора. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 19 ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано
висока. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което
посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява
заблуждаваща търговска практика, която го е възпрепятствала да направи информиран избор
дали да сключи договора, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
действително прилаганият размер на ГПР е в противоречие с установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален праг. Излага, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
оформлението на договора, като не са му предоставени копие от договора и общите условия,
нито СЕФ. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като
накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е
неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Възразява, че са налице пороци,
обуславящи нищожност на целия договор, включително поради това, че възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави, защото е в изключително висок размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че дължи само чистата
стойност на кредита, респ. платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо
платена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че
договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице
релевираните основания за нищожност на договора и в частност – на процесната клауза.
Твърди, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е начислявана на ищеца, респ. не
е заплащана на дружеството.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на процесната договорна клауза е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем №
642042/08.09.2020 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона;
твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл. 23 от договора е
индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
3
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в общ размер на 5 лв., платена
като неустойка по чл. 23 от договора; получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за паричен заем №
642042/08.09.2020 г. като договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, и
предаване на заемната сума в размер на 800 лв. на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4