№ 100
гр. Айтос, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200233 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. И., ЕГН **********, чрез адв.В.В., съд.адрес: гр. П., ***,
против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6151696, издаден от ОДМВР-Б., с който за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
“глоба” в размер на 50 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди, че процесният
л.а. бил собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД-клон В., а жалбоподателят се явявал ползвател на
МПС, като нормите на чл.189,ал.4 и ал.5 ЗДвП изключвали възможността ЕФ да бъде издаден на
ползвател, считайки, че фишът трябвало да се издаде на собственика, който следвало да посочи
кой е управлявал в случая л.а., което в случая не било сторено. Намира, че била изтекла давността
по чл.34 ЗАНН. Моли за отмяна на ЕФ, претендирайки разноски.
АНО - ОДМВР-Б., редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Изразява становище за неоснователност на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Б. на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 6151696, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв. Словесно
нарушението е описано в ЕФ така: „На 03.07.2023 г. в 18:37 ч. в път III-208, км 92+577, до
бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта за движение в извън
населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400,
насочено в посока на измерване северозапад, с МПС ***, вид лек автомобил, регистрационен
номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
1
средство № 1047F8A4010800E9“. Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е
била годна и калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото. По делото
липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП
за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на вмененото нарушение, както и
данни за писмено възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата
е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните
реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното. В §6, т.65 от ДР на
ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически средства и системи”,
представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Процесното
стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано техническо средство
по смисъла на закона, неизискващо съставяне на протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. на МВР.
В случая ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, издаден е по утвърдения
образец от министъра на вътрешните работи. В случая процесът на установяване на нарушението е
лишен от човешка намеса. Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т. к. при
издаден ЕФ по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т. е. ЕФ се генерира автоматично
от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /Р.
№ 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Б./. Не е необходимо при проверка
законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а
е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система /ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г. /. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде
подпечатан или подписан /Р. № 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482/2020 г. на АдмС-Б./. ЕФ
съчетава в себе си АУАН и НП (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал. 1
ЗАНН са неприложими /Р. № 448 от 5.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 212/2022 г. /, т.е.
направеното възражение в жалбата в тази връзка е неоснователно. Дори да се приеме, че
посочените срокове се прилагат и в настоящия казус, доколкото ЕФ съчетава в себе си обвинение
и наказание, съдът приема, че ЕФ следва да бъде издаден в шестмесечен срок. Законът не
предвижда дата на съставянето на ЕФ като негов реквизит. В случая по делото са налице
доказателства за датата на съставяне на ЕФ – 15.07.22 г., а нарушението е извършено на 03.07.22 г.,
т. е. спазен е посоченият шестмесечен срок /Р. № 454 от 6.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
36/2022 г. /.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че
АТС е годно – същото коректно е установило движението на процесния т.а. в посочения пътен
участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на
нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето
процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде
2
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и
изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания
на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че
в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с
надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства
относно процесния участък/, както и точно установената от АТС скорост, вкл. разликата между
установената и разрешената скорост – 15 км/ч. Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се
подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС, приложена по делото, представляваща
веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния
час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението /вкл.
обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с
надлежен пътен знак В26/. Ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в процесния участък,
се установява и от протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и мястото на монтажа на
АТС /път III-208, км 92+577, до бенз. "***", гр. А./.
Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с която се е
движил т.а. на жалбоподателя от 68 км/ч, същата правилно е редуцирана на 65 км/ч /чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532/. Установената скорост на движение от 65 км/ч съставлява превишение на
разрешената скорост, попадащо в стойностите, определени в чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е спорно, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление
на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За
разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и
санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни
разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от
санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на
които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни
и същи. За нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на
чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 50 лв. В случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В процесния случай не е спорно, че жалбоподателят има качеството лизингополучател по
отношение на процесния л.а., т.е. същият е лицето, което ползва по силата на договор за лизинг
процесното МПС, установено да се движи с превишена скорост. Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
Разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на
МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен /в случая ползвателя/. Ползвателят е
известен, което обстоятелство е отразено в информационната система на полицията. Освен това по
делото не е спорно, че собственикът по занятие е лизингодател, т.е. лице е, което предоставя на
лизинг автомобили, а не лице, което управлява тези автомобили.По тази причина няма нужда
фишът да бъде съставен първо на лизинговата компания, след като е известно, кое е лицето
3
лизингополучател, на което автомобилът е предоставен. Освен това жалбоподателят не твърди, че
някое друго лице е управлявало процесният л.а.,като несъмнено се установява, че той е водачът на
МПС към датата и часа, когато е констатирано нарушението. Поради изложеното в случая АНО
правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, обуславящо
извод за потвърждаване на ЕФ /Р. № 541 от 09.04.2021 г. по к.а.н.д. № 199/2021 г., Р. № 217 от
09.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3178/2017 г., Р. № 688 от 19.04.2017 г. по н. д. № 484/2017 г.,Р. № 2059
от 12.12.2016 г. по н. д. № 1963/2016г., Р. № 1848 от 10.11.2016 г. по н. д. № 1580/2016г., всички на
Административен съд-Б./. Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една
от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена
скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6151696, издаден от
ОДМВР-Б., с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на
жалбоподателя Р. Г. И., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4