Решение по дело №862/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. Х. Х. М. – [държава], с адрес: РПЦ – [населено място] и посочен съдебен адрес: [населено място], ***, подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №2539/14.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с приложимия материален закон, както и не съответства на целта на закона. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, за да се установи обективната истина. Не било взето предвид, че лицето е непълнолетно и непридружено, като така били нарушени нормите на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Бланкетно и формално бил обсъден въпросът за най-добър интерес на детето. Изводът, че за детето е в най-добър интерес да се върне в страната по произход и да живее в семейна среда не бил съобразен с индивидуалната бежанска история. Докладът на ДСП бил фокусиран върху текущото положение. При определяне най-добрия интерес за детето следвало да се имат предвид разпоредбите на чл.24 на Хартата на основните права на ЕС и пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Не винаги този интерес съвпадал с връщане в страната по произход, за да запази своята идентичност или да живее при своите близки. Следвало да се прецени и уязвимостта на детето и нуждата му от специална закрила, а такава преценка в случая липсвала. За прилагане на принципа за най-висшия интерес на детето не било достатъчно да не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Изводът за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут бил направен въз основа на справки на Дирекция „Международна дейност към ДАБ“, които не били актуални нито към момента на издаване на решението, нито към момента на оспорването му. Ситуацията в [държава] била динамична и несигурна. Цитират се публикации от различни медии, касаещи събития от началото на м. март 2025г. в крайбрежния регион на [държава] и се твърди, че обстановката в [държава] въобще не е сигурна, а опасността цивилното население да стане обект на насилие и инцидент на база етническа, религиозна, политическа или друга принадлежност, била сериозна и основателна. Посоченото в публикациите, макар и касаещо няколко крайбрежни провинции, сочело на безогледно и повсеместно насилие срещу цивилното население, в случая на религиозна и политическа основа като нямало гаранция дали същото нямало да се пренесе и в други места в [държава]. Освен това, налице били достатъчно данни и информация, че в [държава] се извършвало проникване и насилствено завладяване на цели провинции от Израел и Турция, които с масови бомбардировки и с военни части завладявали цели територии от страната и установявали свои военни бази, преследвайки собствени цели и политики, несъобразени с мира и живота на цивилното население. По отношение на понятието за въоръжен конфликт следвало да се има предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12 , като се счита, че не може да се направи извод, че при завръщането на детето то ще бъде в безопасност и ще може да живее нормално. Твърди се също, че неправилно е приложени принципът по чл.33, ал.1 от Женевската конвенция, респ. по чл.4, ал.3 от ЗУБ . Липсвал и анализ на възможността и последиците от евентуално връщане на жалбоподателя в държавата по произход, не или преценени индивидуалните фактори и личното му положение.

По изложените съображения, поддържани в писмена защита, се иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез ОД МВР-Хасково РУ- Харманли с вх.№271000-9489/14.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №4313/15.10.2024г., И. Х. Х. М. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№44507/15.10.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И. Х. (собствено име) М. (бащино име) Х. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], Т. А., пров.*, *. На 15.10.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената И. Х. Х. М., роден на [дата]. в [държава], Т. А., пров.Ракка, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, без професия, с начално образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите на търсещото закрила лице, като се установява, че баща му е *, майка му, двама от братята му и една от сестрите му са с местонахождение в [държава], един от братята му е в Германия, а за едната му сестра е отбелязано, че се намира в Турция.

С писмо с рег.№44507/16.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. С писмо с рег.№М-132/08.01.2025г. на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ в ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо изх. № РПЦХ-01-117/16.10.2024г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Директорът на РПЦ – [населено място] уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила и за това, че предстои да се проведе интервю с непридружения непълнололетен, като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1135/22.10.2024г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. № РПЦХ-01-117/16.10.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от ЗЗдет, е била определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето И. Х. Х. М., [държава].

С Решение № 2616/21.10.2024г. на Председателя на НБПП, за представител на жалбоподателя, на основание чл. 25, ал.1 от ЗУБ, е назначен адв.М. Д. Д..

На 11.12.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Имал двама братя в Германия, майка му един брат и една сестра били Т. А., баща му бил починал. Напуснал [държава] на 05.10.2024г. и нелегално преминал в Турция, където останал 8 дни. При напускането нямал документи в себеси, в [държава] имал само семейна книжка на баща му. Целта на пътуването му била България. Влязъл незаконно в България на 14.10.2024г. Б. в гората, после с кола ги закарали в София в един апартамент. Той казал, че иска да се предаде и после го върнали в Харманли. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила, освен в България. В Турция не бил подавал никакви документи. Напуснал [държава] заради войната, не се знаело кога ще ги бомбардират и нападнат. Нямало училища в [държава], а той искал да учи. Когато напускал [държава] в Т. А. и района нямало сражения, последното било преди една година. На въпроса дали знае какво се случва в момента в [държава] отговорил, че Свободната армия освободила [държава], но кюрдите превзели Ракка, Д. А. зор и *, и имало сражения между арабите и кюрдите. Знаел го от майка си, а и гледал Тик-ток. Нямало конкретен повод да напусне страната си. Майка му казала, че трябва да се спасява, защото има война. Подготвили нещата и така се случило да тръгне на 05.10.2024г. Двама негови братовчеди починали от по време на бомбардировка през 2013г. Заявил, че нито той, нито някой от семейството му е имал проблеми заради религията или етноса си. Нямало заплаха, отправена лично към него, не му било оказвано насилие. В [държава] учил до осми клас, освен това ходели на работа, бил автомонтьор. В България се чувствал добре, имал приятели, бил здрав, имал астма, но сега бил добре. Не искал да се връща в [държава], там имало война, нямало училища, а трябвало да работи.

По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач.

За детето е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-Х-Х/1489/17.10.2024г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Х. М.. Решението е връчено на лично лицето на 28.03.2025г., в присъствието на преводач и на определения му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ.

Жалбата срещу решението е подадена на 04.04.2025г.

В хода на съдебното производство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/120-003/28.04.2025г. за непълнололетния жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председателя на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, както и в присъствието на определения представител по чл.25 от ЗУБ. Налице са и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и определения му представител на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, като административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателя не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от оспорващия данни в бежанската история. Въз основа на изложеното от тях е приел за установено, че в случая няма релевантни твърдения за преследване по някоя от причините по чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на понятието „основателни опасения от преследване“. Изявления за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, не били споделени от кандидата . Дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване не били установени . Не следвало да се обсъжда налице ли са предпоставки по чл.8, ал.9 от ЗУБ, поради липса на заявление за предоставена в България закрила на член от семейството. Направил е извод, че не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не изтъква в страната си по произход да е бил заплашван, преследван или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват.

От обективираните в протокола от проведено интервю с търсещия закрила чужденец обстоятелства не може да се направи извод за заявени от него опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на интервюирания, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид информацията от справките на ДАБ за общото положение в тази страна и тази от общодостъпни източници за актуалното положение държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В новинарския поток за [държава] е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в медиите (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от тази държава. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Съдържащите се данни в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и информацията от медиите не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

Съдът счита, че в случая липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива, и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], като се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в насока подобрение на условията на живот. Видно било, че много хора се завръщали в родината си и по родните си места. Направил е извод, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Чуждият гражданин бил категоричен, че преди да напусне страната си по произход , в района, в който е живял не е имало сражения. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установило в случая спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в Т. А., пов.Ракка, било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото. Там все още се намирала част от семейството му, което сочело на ниска вероятност от излагане на реална опасност от тежки посегателства. Същевременно липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани и са релевантни и към настоящия момент. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло, както и с личното положение на жалбоподателя, и тези обстоятелства са преценени с оглед възможността да се отнесат към хипотези от чл.9 от ЗУБ, след което е изведен извод за неприложимостта им в случая.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г., както и в представените в хода на съдебното производство Справка вх.№МД-02-78/03.02.2025г. и Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. са посочени данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Отразена е изразена от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в части от [държава] и за военни удари на Израел по други части територията на страната. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат и данни, че към 27.03.2025г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. ал Шараа обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информацията в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. , на която се позовава и жалбоподателят, не може да обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до сравнително спокойна обстановка по отношение сигурността в повечето области в страната, и спазването на правата на човека на фона на обстановката в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното интервю, чужденецът не е заявил да е имал взаимоотношения с армията и полицията, нито да е извършвал някаква особена дейност. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

От съдържанието на оспорения акт и от данните и доказателствата по делото се установява, че административният орган е положил необходимото по закон усилие да извърши преценка за най-добрия интерес на детето. Същата съдът намира за законосъобразна и правилна, респ. адекватна на настоящото фактическо положение на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. В случая се установява по делото, че е налице възможност за вътрешно разселване. В тази връзка и при отчитане е, че преобладаващата част от семейството на детето, вкл. майка му, се намира в [държава], се налага извод, че в негов най-добър интерес е да се завърне там, където живее семейството му, и където детето би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност.

Предвид изложеното и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът счита, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. Х. М. – [държава], с адрес: РПЦ – [населено място] и посочен съдебен адрес: [населено място], *, подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №2539/14.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.