№ 61
гр. Тутракан, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200240 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0362-000594 от 15.09.2023 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Р. Д. Р., с ЕГН:
**********, от ******, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Р. Р., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения
да го защитава адв. В. Д. от *******, излагайки доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендират се сторените от
жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото са приобщени писмени становища от надлежно упълномощената В.А.
– главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
1
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2023 г. актосъставителят Т. Ф. (мл. автоконтрольор) и
свидетелите А. Й. (мл. инспектор), И. Г. (мл. инспектор) и И. И. (инспектор) –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Те били заели
установъчен пункт, намиращ се по път II-49, в близост до кръстовището с път
II-21.
Около 14:00 ч. в движението по път II-49 се включили два автомобила,
идващи от път II-21, които се движили в близост един зад друг. Първият бил л.
а. „Ауди А3“ с неустановен по делото регистрационен номер, управляван от
познато за жалбоподателя Р. лице, а вторият – процесният л. а. „Ауди А6“ с
рег. № ****, управляван от жалбоподателя, в който пътувал и св. Д.Я.,
братовчед на Р..
Когато автомобилите наближили установъчния пункт на полицейските
служители, св. А. Й., който бил позициониран в близост до осевата линия на
платното за движение, подал сигнал със стоп-палка на водача на първия
автомобил, който се подчинил на разпореждането и отбил на указаното от
служителя място. Св. Й. подал същия сигнал със стоп-палката и по отношение
на жалбоподателя, но тъй като последният си настройвал навигационната
система, не възприел подадения сигнал и със сравнително бавна скорост
продължил напред. Вследствие на това актосъставителят Ф. и св. И. се качили
в служебния автомобил и настигнали управлявания от жалбоподателя такъв
със задействани светлинен и звуков сигнал. Жалбоподателят възприел този
сигнал като такъв за спиране и му се подчинил. След като му била извършена
проверка, при която не били установени никакви нередности, на Р. му бил
съставен АУАН серия GA № 1040705/03.08.2023 г. за извършено нарушение на
чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без да прави възражения и
получил препис от същия.
2
На 11.08.2023 г. жалбоподателят депозирал в РУ – Тутракан писмени
възражения по съставения му акт с искане за събиране на допълнителни
доказателства.
На 15.09.2023 г., след извършена допълнителна проверка, състояща се в
снемането на сведения от полицейските служители и прилагането на
видеозаписите от видеорегистратора на служебния автомобил, било издадено
Наказателно постановление № 23-0362-000594, с което за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, били наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50
лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец.. Същото било връчено на жалбоподателя на 11.10.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. АУАН серия GA № 1040705/03.08.2023 г.; з. к. на НП № 23-
0362-000594/15.09.2023 г.; писмо № 362р-11911/21.09.2023 г.; Докладна
записка № 362р-11436/11.09.2023 г.; писмо № 7855р-8159/25.08.2023 г.; писмо
№ 362000-2727/11.08.2023г. ; плик от писмо от Български пощи с подател адв.
В. Д.; сведения от А. Й., Т. Ф., И. И. и И. Г.; писмо № 362р-10436/16.08.2023 г.;
диск № 362р-10436/16.08.2023 г. с 8 бр. видеофайлове от видеорегистратор
CAR; писмо № 362р-11911/21.09.2023 г.; писмо № 362р-119И/12.09.2023 г.;
справка картон на водача; справка АИС – регистрация на МПС; копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; служебна бележка от „Човешки ресурси“
при ОДМВР – Силистра; писмо рег. № 785500-9921/06.12.2023 г. на директора
на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР и приложения към същото 1 бр.
оптичен носител CD-R с номер 05-01-001697, съдържащ 8 бр. файлове.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
тъй като същите са обективни, взаимосвързани и кореспондиращи с редовно
съставения АУАН (аргументи в тази насока по-долу), който на основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила.
Показанията на св. Д.Я. съдът цени двояко, поради явната
предубеденост на свидетеля – същият е първи братовчед на жалбоподателя и
неминуемо е заинтересован от изхода на делото. Поради това, в частта им,
несъответстваща на кредитирания доказателствен материал, съдът ги намира
3
за недостоверни (най-вече, че св. Й. не бил подал сигнал, а си „играел с
палката“ и че същият не бил на осевата линия, а извън платното за движение,
както и че автомобилът на жалбоподателя бил пред другия автомобил, а не зад
него). В другата им част обаче, в която се потвърждават неизгодни за
жалбоподателя обстоятелства, съдът ги кредитира като правдиви (най-вече, че
жалбоподателят „правел навигацията“, докато преминавали покрай
полицейския установъчен пункт).
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1040705/03.08.2023 г. Актосъставителят е
надлежен полицейски орган, заемащ длъжността младши автоконтрольор в
РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра. АУАН не страда от пороци, тъй като
притежава изискуемите законови реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е
издаден в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателно постановление № 23-0362-000594/15.09.2023 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е
възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания,
индивидуализирайки ги в минимален размер.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, тъй като свои качеството водач на ППС.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
бездействие – неизпълнение на задължението при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
4
място и да изпълнява неговите указания. Както правилно отбелязва защитата
на жалбоподателя, за да се породи задължението по чл. 103 от ЗДвП, е
необходимо да са настъпили предпоставките за това, по-точно да бъде подаден
ясен и недвусмислен сигнал за спиране към водача. От доказателствения
материал по делото е видно, че това е сторено от св. Й. – именно той е подал
сигнал за спиране посредством легално установеното средство за това – стоп-
палка (чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП). Оттам насетне,
несъобразяването на жалбоподателя с подадения му сигнал несъмнено
представлява неизпълнение на породилото се задължение да спре на
указаното от контролните органи място. Доколкото нарушението е формално,
то с осъществяване на изпълнителното деяние се изпълва и обективната му
страна.
От субективна страна, жалбоподателят е действал с небрежна форма на
вината, доколкото обективно е бил длъжен да се съобрази със подадения му
сигнал за спиране и субективно, при полагане на дължимата грижа, е бил в
състояние (т.е. е могъл) да избегне извършването на административното
нарушение.
От конкретната фактическа обстановка съдът намира за възможно
жалбоподателят да не е разбрал, че подаденият сигнал за спиране важи и за
него (тъй като непосредствено пред него е имало друг автомобил, водачът на
който също е бил спрян) – т.е. че е налице фактическа грешка по смисъла на
чл. 14, ал. 2 от НК. Вероятността да е налице фактическа грешка се засилва и
от това, че при извършената впоследствие проверка на жалбоподателя същият
е бил изряден – т.е. той е нямал мотив да избягва изпълнението на
полицейското разпореждане да спре. Видно от цялостния доказателствен
материал обаче (както от частта от показанията на полицейските служители,
възпроизвеждаща обясненията на жалбоподателя, така и от тези на св. Я.), за
настъпването на твърдяното за настъпило объркване у водача е допринесло в
немалка степен и това, че същият си е настройвал навигацията, докато е
преминавал покрай полицейския патрул. С това си действие жалбоподателят
неминуемо е проявил небрежност, тъй като с осъществяването му не е
изпълнил задължението си да контролира непрекъснато МПС, което
управлява (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП). Това действие се родее и с друго запретено
деяние – използването на мобилен телефон по време на управление без т. нар.
„хендсфрий“ (чл. 104а от ЗДвП). Изводът е, че в настоящия случай не може да
5
става дума за приложението на чл. 14, ал. 2 от НК, тъй като фактическата
грешка у жалбоподателя (дори и да се приеме, че такава е налице) е настъпила
вследствие на проявена от самия него непредпазливост.
От изложеното дотук следва, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, в което е обвинен, както от обективна, така и от субективна
страна.
Въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които значително занижават обществената опасност на
извършеното, съгласно чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по
ЗАНН не се прилага за нарушения по ЗДвП. Същите следва да бъдат (и са)
взети предвид от решаващия орган при индивидуализацията на наказанията.
АНО е наложил предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 4 кумулативни
наказания, индивидуализирайки ги в минимален размер: съответно 50 лв.
глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС. Според съда, така
определените наказания са удачни с оглед прилагането на разпоредбата на чл.
27 и постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН. Вземайки предвид изложеното,
както и липсата на правомощие по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът да увеличи
размера на санкцията, то е безпредметно в този контекст да се обсъжда
наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства.
Имайки предвид изложеното дотук, съдът счита, че липсват основания
обжалваното НП да бъде отменено, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен техният размер. Предвид ниската фактическа и
правна сложност на казуса и бланкетния характер на становището на
процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди
разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0362-000594 от
15.09.2023 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което
на Р. Д. Р., с ЕГН: **********, от ******, за извършено нарушение на чл. 103
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., с ЕГН: **********, от ****** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7