№ 4843
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110138895 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С-------------” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Ето
защо претендира сумата от 807,34 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги,
фактурирани през периода от 07.09.2014 г. до 02.08.2020 г. в обект, находящ се в гр. С---------
-, с договорна (съдебна) сметка към клиентския номер --------, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и сумата от 295,75 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 08.10.2014 г. – 02.08.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2021 г. по гр.д. № 55807/2020 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Т. И. Г. оспорва исковете, като поддържа, че е притежавал жилището в
условията на СИО със съпругата си С---------- Г.а, поради което от него следва да се
претендират половината от сумите, а на 14.06.2018 г. е продал имота и от тази дата не е
1
потребител на ВиК услуги в него. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в
сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент,
одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. От
представените по делото писмени доказателства (договор за покупко-продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост от 23.12.2011 г., справка по партидата на Т.
И. Г. в Служба по вписванията – София, нотариален акт № ---, том I, рег. № -, дело №
129/14.06.2018 г.) се установява, че на 23.12.2011 г. ответникът е придобил водоснабдения
имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. С-----------, в условията на съпружеска
2
имуществена общност заедно със съпругата си С---------- Г.а (със сключен граждански брак
на 08.06.1991 г.), като на 14.06.2018 г. двамата са го дарили на сина си Иван Т.ов Г. и са си
запазили вещно право на ползване върху него.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е бил потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот през целия отчетен период –
до 14.06.2018 г. в качеството му на собственик на жилището, а след тази дата – в качеството
му на вещен ползвател. Във връзка с изложените в отговора на исковата молба възражения
следва да се отбележи, че във всички случаи при учредено вещно право на ползване върху
имота, задължен за плащане на стойността на доставените ВиК услуги е ползвателят, който
потребява услугите за собствени нужди, а не собственикът на имота, който доброволно се е
лишил от правомощието да ползва имота, учредявайки това право на друго лице. Цялата
уредба на ЗВ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. показва, че законодателната цел е да определи
като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява В и К
услуги за собствени нужди, респ. – действително на възможните законови основания ползва
имота. Следователно, по делото се установява, че и след прехвърлянето на имота ответникът
е бил носител на вещно право на ползване върху него, т.е. бил е потребител на В и К услуги
в него, поради което на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. между него и
ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение по неформален договор за
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния
период Общи условия. В подкрепа на изложеното е и липсата на данни титулярът на
партидата да е бил сменен след извършеното дарение на имота в изпълнение на
задължението на потребителя по чл. 5, т. 13 от ОУ, което е индиция, че именно ответникът е
продължил да ползва имота въз основа на ограниченото си вещно право (арг. чл. 59, ал. 3
ОУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал.
2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или
отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ.
3
чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1
от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на
отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната
инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва
съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както
следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството
доставени В и К услуги в процесния имот. От приетото и неоспорено от страните
заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден (намира се в жилищна
сграда, която е в експлоатация, в жилищен комплекс с изградена водопроводна и
канализационна мрежа), като вещото лице е извършило проверка на издадените фактури и
изготвените документи за отчет и констатира, че доставяните до апартамента В и К услуги
за исковия период са изчислявани на база реален отчет на индивидуалния водомер в имота,
респ. по прогнозна сметка на база предходен период до извършване на следващия реален
отчет. Ответникът не оспорва констатациите и изводите на вещото лице, поради което при
съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира за установено, че в
полза на ищеца са възникнали изискуеми вземания за стойността на потребени В и К услуги
през процесния период, изчислени коректно на база показанията на монтирания изправен
водомер в имота за периода 07.09.2014 г. – 02.08.2020 г. Съгласно заключението на СТЕ
(приложение № 1 към него), за отчетен период от 16.07.2014 г. до 26.06.2020 г.
задълженията за имота на ответника с клиентски номер -------- са фактурирани през исковия
период 07.09.2014 г. – 02.08.2020 г. и същите са на обща стойност 656,27 лв. (в исковата
сума е включена и главница по кредитни известия за период, прехождащ исковия, поради
което същата е извън заявената претенция по иска и не подлежи на присъждане), поради
което искът за главница се явява основателен за посочената сума, а за разликата до пълния
предявен размер от 807,34 лв. следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на претенцията следва да се разгледа по същество
наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
4
са еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради
което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Ето защо в настоящия случай част от претендираните вземания на ищеца са погасени по
давност. Съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия на водоснабдителното
дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 11.11.2020 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1
ГПК) и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“
ЗЗД. Следователно, вземанията, станали изискуеми преди 11.11.2017 г., са погасени, т.е.
тези, за които е издадена фактура 30 дни преди тази дата. Видно от приетото и неоспорено
заключение на ССЕ, на 04.10.2017 г. ищцовото дружество е издало фактура № ------ за сумата
от 17,27 лв., представляваща стойността на доставените В и К услуги за периода 18.08.2017
г. – 19.09.2017 г. Вземането е станало изискуемо на 04.11.2017 г., поради което то и
предхождащите го (т.е. фактурираните в периода 07.09.2014 г. – 10.11.2017 г.) са погасени
по давност и в тази част претенцията срещу ответника следва да се отхвърли. Ето защо,
искът следва да бъде уважен за периода 11.11.2017 г. – 02.08.2020 г., отразяващ
фактурираните задължения за отчетен период 19.09.2017 г. – 26.06.2020 г., в размер на
346,81 лв. (съобразно справката към заключението на ССЕ), а за разликата до пълния
предявен размер от 807,34 лв. и за периода 07.09.2014 г. – 10.11.2017 г. – да се отхвърли. За
пълнота на изложението и във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да
се отбележи, че наличието на съпружеска имуществена общност върху водоснабденото
жилище не води до разделна отговорност на двамата съпрузи върху битовите задължения за
потребени ВиК услуги – съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, т.е. в случая те
носят солидарна отговорност и всеки от тях дължи пълната стойност на натрупаните
парични задължения.
5
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ
от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването
на фактура, съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2016 г.), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимата от него сума за главница, считано
от 05.01.2018 г. (30-дневният срок за изпълнение по първата фактура за периода, издадена
на 05.12.2017 г., е изтекъл на 04.01.2018 г.), като до заявената от ищеца крайна дата
02.08.2020 г. в тежест на ответника се е натрупала мораторна лихва върху дължимата от
него главница от 346,81 лв. в размер на 60,44 лв., за която сума акцесорният иск следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 295,75 лв. и за периода 08.10.2014 г. –
04.01.2018 г. следва да се отхвърли.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на
27,69 лв., държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
както и в размер на 156,91 лв., платени държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на направените от него разноски, но предвид липсата на формулирано
искане от страната съдът не дължи присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „С-------------” АД, ЕИК -----, със
седалище и адрес на управление: гр. С--------------, срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С----------, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. Г. дължи на „С-------------“ АД сумата от 346,81 лв.,
представляваща стойността на доставени В и К услуги през периода 19.09.2017 г. –
26.06.2020 г., фактурирани през периода 11.11.2017 г. – 02.08.2020 г., в обект, находящ се в
гр. С----------, с договорна (съдебна) сметка към клиентския номер --------, ведно със законната
6
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 60,44 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.01.2018 г. – 02.08.2020 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.02.2021 г. по гр.д. № 55807/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ за
разликата над уважения размер от 346,81 лв. до пълния предявен от 807,34 лв., фактурирана
главница през периода 07.09.2014 г. – 10.11.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 60,44 лв. до пълния
предявен размер от 295,75 лв., лихва за забава за периода 08.10.2014 г. – 04.01.2018 г.
ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С----------, да плати на „С-------------” АД,
ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. С--------------, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 27,69 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 156,91 лв.,
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7