О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….12.2018 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 2490 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Б. ***,
подадена чрез процесуален представител адв. Ат. Т. от АК – Хасково срещу
Решение № 3655/08.08.2018 год., постановено по гр. дело № 15864/2017 год. по
описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивничката Д.И.Б.
срещу Р.Б.М. *** обективно съединени при условията на евентуалност искове: 1)
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата Д.Б. е
собственик въз основа на наследяване от Иван Борисов Иванов, б. ж. на гр.
Варна, починал на 14.01.2013 год., на 1 / 3 идеална част от дворно
място, находящо се в област Варна, община Варна, ул. „Зограф“ № 22 с площ от
213 кв.м. идеални части за дворно място цялото с площ 427 кв.м., съставляващо
УПИ Х-14, 18 в кв.211 на 12-ти микрорайон на град Варна с идентификатор
10135.51.192, при граници: ул. „Зограф“, парцел 9, парцел 7, парцел 12 и парцел
13, както и 1/3 идеална част от построената в същото дворно място еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10135.51.192.3; 2) за възстановяване на запазената й част от наследството на от Иван Борисов Иванов, б. ж. на гр. Варна, починал на
14.01.2013 год., чрез намаляване на завещателно разпореждане,
обективирано в нотариално завещание № 1, том 1, рег. № 7742, дело №
13/28.12.2012 г. на нотариус с рег. № 124 в НК и район на действие Районен съд,
град Варна до размера, необходим за попълване
на накърнената й с нотраиалното завещание запазена част.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърдят се и
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на всички
доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, в резултат на което решението
е и необосновано. Оспорен е извода на районния съд, че завещанието е валидно,
като неправилно е прието, че представеното по делото обратно писмо, изходящо от
завещателя Иван Борисов няма характер на такова и от него не се установява
симулативния характер на завещателната сделка, тъй като е съставено преди
извършването й, поради което и същата не е симулативна. Според въззивника в
закона подобно изискване, а обратното писмо, разкриващо действителната воля на
страните, може да се състави преди, по време или след извършването на
симулативната сделка, в този смисъл е и съдебната практика – Решение №
763/04.02.20111 год. на ВКС на РБ по гр. дело № 356/2010 год., Трето г. о.
Неправилни са и изводите на съда, че
завещанието е валидно и че при извършването му са били спазени изискванията на чл.
24 от ЗН. Счита, че анализа на събраните по делото доказателства и по–конкретно
на показанията на разпитаните по делото свидетели не подкрепя подобен извод, а
напротив – доказателствата установяват, че при извършване на завещанието са
нарушени изискванията на чл. 24 ЗН – завещанието да се извърши в присъствието на
двама свидетели, като се състави от нотариуса под диктовката на завещателя.
По отношение на решението в частта
му относно заявения в условията на евентуалност иск по чл. 30 ЗН са наведени
оплаквания, че е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че за да реализира
правото си на възстановяване на запазена част срещу ответницата, чрез
намаляване на извършеното в полза на последната нотариално завещание, ищцата
трябва да е приела наследството на своя наследодател Иван Борисов по опис, като
в тази връзка не са съобразени задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС на РБ, според
които изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или
частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане
е универсално (в
последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН
придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на
кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито
след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. В настоящия случай ищцата не е знаела за извършеното
завещание, а ответницата, върху която лежи доказателствената тежест да докаже,
че ищцата е знаела за извършеното завещание, не е доказала при условията на
пълно доказване, това обстоятелство. Неправилни са и изводите на съда, че ищцата е узнала (респ. е могла да узнание) за
завещанието от факта на вписването му,
доколкото същото е извършено в нотариална форма. Изложени са и съображения
относно правния ефекта на вписването на различните, подлежащи на вписване
актове, като в обобщение е посочено, че вписването
нанотариалното завещание в службата по вписване, макар и да
има декларативно действие, не доказва конкретното узнаване от страна на ищцата
за наличие на конкретното завещание.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което заявеният като главен иск за
собственост на процесния имот да бъде уважен, в евентуалност – в случай, че
искът за собственост на имота бъде счетен за неоснователен от въззивния съд и
решението в тази част бъде потвърдено, е отправено искане решението да се
отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения като евентулален иск по чл.
30 ЗН и да се постанови друго, с което този иск да бъде уважен. Претендира
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В жалбата искания за събиране на
доказателства във въззивната инстанция не са направени.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Р.Б.М., оспорва жалбата, счита решението
за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.
В отговора искания за събиране на
доказателства във въззивната инстанция не са направени.
Въззивната жалба е редовна и
допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Д.И.Б. ***, чрез процесуален представител
адв. Ат. Т. от АК – Хасково, въззивна жалба срещу Решение № 3655/08.08.2018
год., постановено по гр. дело № 15864/2017 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.01.2019 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се ризоват страните, чрез процесуалните им представители;
Препис
от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
като връчването на процесуалния представител на ищцата да се извърши и по реда
на чл. 42, ал. 4 ГПК на посочения от адв. А.Т. от АК-Хасково електронен адрес – л. 75 от
делото на РС-Варна, което да бъде надлежно отразено по делото.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.