РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120100205 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу К. С. С. иск за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
464,80 лева, представляваща платена от ответника в хода на изпълнително дело №
20138030400990 на ЧСИ Т. М., рег. № ** с РД ОС Бургас, сума по издадения в полза на
ищеца изпълнителен лист, сумата от 146,67 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 464,80 лева, за които суми е издаден в полза на ответника обратен
изпълнителен лист № 260151/16.06.2021 по ч. гр. д. № 562/2012 г. по описа на PC - гр.
Котел, както и сумата от 24 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело и
сумата от 73,38 лева, представляваща такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC
- гр. Бургас, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че ищецът е получил ПДИ на процесните суми, изпратена от съдебния
изпълнител по изп.д. № 20212120400959 по описа на СИС при РС Бургас, ведно със копие
от обратен изпълнителен лист № 260151/16.06.2021 г. по ЧГД № 562/2012 г. на РС Котел, с
който в полза на ответника е присъдена сумата от 464,80 лева, представляваща платена сума
по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение №
397/12.11.2012 г. по ЧГД № 562/2012 г. на РС Котел, обезсилена с определение, постановено
по същото дело. Направено е възражение, че вземането за главница описано в обратния
изпълнителен лист е погасено с изтичането на пет годишна погасителна давност, считано от
20.06.2014 г. Поддържа се, че погасено по давност се явява и акцесорното вземане за законна
лихва върху главницата.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Оспорват се
твърденията на ищеца относно момента, в който е започнал да тече срокът на погасителната
давност, като се сочи, че доколкото се касае до вземане произтичащо от неоснователно
обогатяване същата е започнала да тече от влизане в сила на Определение № 163/03.07.2018
г. по ч.г.д. № 562/2012 г. РС Котел – на 24.07.2018 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост в настоящото производство е копие от изпълнително дело №
20138030400990 на ЧСИ Т. М., рег. № ** с РД ОС Бургас и изпълнително дело № 959/2021 г.
по описа на ДСИ К. К. с РД РС Бургас. По последното е изпратена до ищеца по настоящото
дело ПДИ за заплащане в полза на ответника на сумата от 464,80 лева главница, сумата от
146,67лева лихви, сумата от 24 лева разноски по изпълнителното дело и такса по чл. 53 от
Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC - гр. Бургас в размер на 73,38 лева.
Представено по делото е влязло в сила на 24.07.2018 г. определение по ч. гр. д. №
562/2012 г. на РС Котел, с което издадена в полза на ищеца по настоящото дело срещу
ответника заповед за незабавно изпълнение, издадена по същото дело е обезсилена.
Представен по делото е обратен изпълнителен лист № 260151/16.06.2021 г. по ч. гр.
д. № 562/2012 г. на РС Котел, издаден в полза на ответника по настоящото делото срещу
ищеца по същото за сумата от 464,80 лева, представляваща платена от ответника К.С. в хода
на изпълнително дело № 20138030400990 на ЧСИ Т. М., рег. № *** с РД ОС Бургас, сума по
издадения в полза на ищеца „ПИБ“ АД изпълнителен лист въз основа заповед за незабавно
изпълнение на ч. гр. д. № 562/2012 г. на РС Котел, ведно със законна лихва от деня на
плащането 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С влизане в сила на Определение № 14/05.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1/2022 г. на ОС
Сливен местната подсъдност по настоящото дело е стабилизирана по настоящ адрес на
ответника, като РС Бургас е задължен да разгледа предявения иск по чл. 439 от ГПК.
Искът по чл. 439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
/така в Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т о. на ВКС/.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти,
които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че
правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на погасителна давност. В
2
тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума, включително че е
прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.
Няма спор и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице
образувано изпълнително производство при ДСИ с предмет оспореното вземане. Ищецът
има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а ответникът на взискател,
конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на иска по чл.
439 от ГПК.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установи, че с влязло в сила на 24.07.2018 г. определение по ч. гр. д. № 562/2012 г. на РС
Котел, издадената в полза на „ПИБ“ АД срещу К.С. заповед за незабавно изпълнение е
обезсилена, вследствие на което в полза на ответника К.С. срещу ищеца „ПИБ“ АД е
издаден обратен изпълнителен лист за сумите, които К.С. е заплатил в изпълнителния
процес пред ЧСИ Т. М., образуван по изпълнителния лист издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение в полза на „ПИБ“ АД, а именно сумата от 464,80 лева, ведно със
законна лихва от деня на плащането 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Обратният изпълнителен лист, материализира вземане на ответника за главница в
размер от 464,80 лева произтичащо от неоснователно обогатяване, за което се прилага
общата пет годишна погасителна давност. По отношение на началния момент, в който е
започнал да тече срокът на погасителна давност за това вземане, съдът приема следното:
Погасителната давност представлява санкция за бездействие на кредитора, от когото се
очакват активни действия по събиране на вземането си. В настоящия случай първият
възможен момент, в който кредиторът – ответник по настоящото дело, е могъл да
предприеме активни действия по събиране на вземането си е влизане в сила на
определението по ч. гр. д. № 562/2012 г. на РС Котел, с което издадената в полза на ищеца
заповед за незабавно изпълнение е обезсилена, тоест на 24.07.2018 г. До този момент
ответникът - кредитор не разполага с възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист
за вземането си, съгласно изискванията на чл. 245 ал. 3 от ГПК. Предвид това, настоящият
състав приема, че срокът на погасителната давност за вземането за главница в размер от
464,80 лева е започнал да тече от деня следващ влизането в сила на определението на съда, с
което заповедта за незабавно изпълнение, издадена в полза на ищеца е обезсилена, тоест на
24.07.2018 г. С оглед гореизложеното се налага изводът, че процесното вземане за главница
към настоящият момент не е погасено по давност, тъй като същата изтича през м.07.2023 г.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ищеца, че срокът на погасителната
давност за това вземане е започнал да тече в първия възможен момент, в който ответникът е
могъл да иска от съда по заповедното производство да обезсили издадената в полза на
„ПИБ“ АД заповед за незабавно изпълнение, доколкото за ответникът – длъжник в
заповедното производство не съществува правно задължение да подканва съда да обезсили
издадената заповед, а последният е задължен при подадено от длъжника възражение по чл.
414 от ГПК в законоустановения срок да даде указания за предявяване на иск относно
вземането и при непредставяне на доказателства по заповедното дело за предявяване на
такъв – да обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен в
частта относно главницата в размер от 464,80 лева и в тази част следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вземането за законна лихва, считано от деня следващ плащането -
02.08.2018 г. до изпращане на ПДИ на ищеца чрез ДСИ – на 10.09.2021 г. приложение
намира кратката три годишна погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. В исковата
молба не е уточнен периода, за който се твърди, че законната лихва е погасена по давност,
но същият е определяем предвид посочения размер. Изчислена чрез calculator.bg за периода
от 02.08.2018 г. до 10.09.2021 г. законната лихва възлиза на точно 146,67 лева, който размер
е посочен от ищеца в исковата молба, поради което последният е имал предвид именно
3
периода от деня следващ плащането - 02.08.2018 г. до изпращане на ПДИ на ищеца чрез
ДСИ – на 10.09.2021 г. Срокът на погасителната давност и за вземането за законна лихва
започва да тече от влизане в сила на определението по ч. гр. д. № 562/2012 г. на РС Котел, с
което издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение е обезсилена, тоест на
24.07.2018 г. Предвид това и доколкото в хода на изпълнително дело № 959/2021 г. по описа
на ДСИ К. К. с РД РС Бургас, образувано по издадени в полза на ответника обратен
изпълнителен лист към момента на изпращането му по настоящото дело – 26.01.2022 г., не
са извършвани действия прекъсващи срока на погасителната давност за вземането за законна
лихва, съдът приема, че същото е погасено за периода от 02.08.2018 г. до 10.09.2018 г.
По изложените съображения, съдът приема, че по отношение на задължението за
законна лихва искът е основателен за периода от 02.08.2018 г. до 10.09.2018 г., поради което
в тази част следва да бъде уважен, а в останалата част - за периода от 11.09.2018 г. до
10.09.2021 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК, съдът намира за недопустим по отношение
на сумата от 24 лева разноски по изпълнителното дело и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по
ГПК в полза на PC гр. Бургас в размер на 73,38 лева, по следните съображения: Според
разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Доколкото изпълнението е предопределено от обективните предели на изпълнителния лист –
в случая обратния изпълнителен лист, то защитата на длъжника с иска по чл. 439 ал. 1 от
ГПК обхваща единствено сумите посочени в изпълнителния лист. Следователно в
настоящият случай, тъй като в полза на ответника по делото не е издаден обратен
изпълнителен лист за таксите и разноските в изпълнителното производство, каквато
възможност предвижда чл. 245 ал. 3 от ГПК, то недопустимо е в предмета на иска по чл. 439
ал. 1 от ГПК ищецът по делото да включва и сумата от 24 лева разноски по изпълнителното
дело и таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC гр. Бургас в размер на 73,38
лева. Същите подлежат на отричане, респ. на потвърждаване в рамките на производство,
различно от настоящото.
По изложените съображения, съдът приема, че производството е недопустимо
досежно сумата от 24 лева разноски по изпълнителното дело и такса по чл. 53 от Тарифа за
ДТ по ГПК в полза на PC гр. Бургас в размер на 73,38 лева, поради което следва да бъде
прекратено в тази част.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора в полза на ищеца се
полагат съдебно – деловодни разноски съразмерно на уважената част на иска. Представени
са доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лева. По делото ищецът е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева,
на основание чл. 23 т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съразмерно на
уважената част на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1,09 лева, от които сумата от 0,36 за заплатена държавна такса и сумата от 0,73 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на спора в полза на ответника се
полагат съдебно – деловодни разноски. По делото не са ангажирани доказателства за
направени такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С****,
бул. ********* не дължи на ответника К. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б****, ж. к.
**************, законна лихва за периода от 02.08.2018 г. до 10.09.2018 г. върху
главницата от 464,80 лева, представляваща платена в хода на изпълнително дело №
4
20138030400990 на ЧСИ Т. М., рег. № *** с РД ОС Бургас, сума по издадения в полза на
ищеца изпълнителен лист, за която главница и законна лихва е издаден в полза на ответника
обратен изпълнителен лист № 260151/16.06.2021 по ч. гр. д. № 562/2012 г. по описа на PC
Котел, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С*****, бул. *********** срещу К. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. Б******, ж. к. ***********, иск за установяване в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 464,80 лева, представляваща
платена в хода на изпълнително дело № 20138030400990 на ЧСИ Т. М., рег. № ** с РД ОС
Бургас, сума по издадения в полза на ищеца изпълнителен лист, ведно със законна лихва за
разликата над уважения период от 02.08.2018 г. до 10.09.2018 г. до предявения период /т. е.
за периода от 11.09.2018 г. до 10.09.2021 г., в който вземането за лихва не е погасено по
давност/, за която главница и законна лихва е издаден в полза на ответника обратен
изпълнителен лист № 260151/16.06.2021 по ч. гр. д. № 562/2012 г. по описа на PC Котел, на
основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело 205/2022 г. на РС Бургас по
предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С****, бул. ******* срещу К. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ж.
к. *************, иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК, в частта относно сумата от 24 лева,
представляваща направени разноски по изпълнителното дело № 20138030400990 на ЧСИ Т.
М., рег. № *** с РД ОС Бургас и сумата от 73,38 лева, представляваща такса по чл. 53 от
Тарифа за ДТ по ГПК в полза на PC Бургас.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б****, ж. к. ************* да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. С****, бул. **********, сумата от 1,09 лева /един лева и девет стотинки/,
представляваща направените в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването, а в прекратителната част, която има характер на определение – в
едноседмичен срок от съобщаването.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
5