РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 4882 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 32715 от 05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 43216/2019 г. по описа
на СРС, 40-ти състав, частично са били уважени предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу М.А.М. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че М.А.М., дължи на „Т.С.“ ЕАД следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 80507/2018 г. по описа на СРС, 51-ви състав,
а именно: за сумата от 1576,28 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.05.2016 г.
до м.04.2018 г. доставена в
апартамент № 35, находят се в гр. София, ж.к. „*********, абон.№ 042360, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г. окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата
109,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до 13.12.2018 г., като
са отхвърлени исковете по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
разликата над 109,45 лева до
претендираните 113,50 лева и за 14.09.2017 г., както исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. е чл. 86, ал. 1 3ЗД за сумите 42,49 лева - възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия периода от м.11.2015 г. до м.04.2018 г. и 7,66 лева
- обезщетение за забава върху сумата 42,49
лева периода от 30.12.2015 г.
до 13.12.2018 г.
Със
същото решение М.А.М. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените в исковото производство разноски в размер на
сумата от 463,35 лева, както и
разноски в заповедното производство в размер на 82,16 лева.
Решението
е било постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕАД — „Т.С.” ЕООД.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която
установителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от
ответника М.А.М., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че ищецът не е
установил по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК съществуването
на облигационни отношения с ответника, доколкото по делото не са ангажирани
никакви доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
процесния имот /липсавл нотариален акт или договор за покупко-продажба, а
представената Молба-декларация не била източник на облигационно правоотношение.
При евентуалност на оплакванията сочи още, че не дължи и лихва за забава, тъй
като не били представени доказателства за датата на публикуване на фактурите на
сайта на дружеството, а срокът за ангажиране на това доказателство бил изтекъл.
Оспорва и размера на доставената топлинна енергия, като вещото лице по
изслушаната СТЕ е възпроизвел единствено данните представени от ищеца. Не били
представени и документи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация,
както и не било съобразено постановеното по делото решение от 13.04.2018 г., с
което била отменена Методиката за дялово разпределение. дължимостта на разноските, сочейки че не е
искал допусне на експертизи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемият
- ищецът „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на
въззивната жалба.
Трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД не е подал отговор и не взема
становище по въззивната жалба.
Решението
в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените размери до пълните предявени размери не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като страната е освободена от заплащане на държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Действително
процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено
да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Но
качеството потребител не възниква само от обстоятелството дали едно лице е собственик
или вещен ползвател на топлоснабден имот. В тази връзка и с оглед наведеното в жалбата конкретно оплакване следва
да се отбележи, че с Молба-декларация от 20.09.2002 г. ( стр. 22 по делото на
СРС), преди исковия период, подписана от ответницата М., който документ не е
бил надлежно оспорен по реда на чл. 193 ГПК с отговора на исковата молба, е
направила изрично искане пред ищцовото дружество да й бъде открита партида на
нейно име (изрично е посочила, че нейното домакинство се състои от 2 члена),
като това заявление по своята правна същност представлява извънсъдебно
признание, че жалбоподателят като собственик е поискал откриването на партида.
Нещо повече, по своето правно естество Молба-декларацията от 20.09.2002 г.
представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе си, открил е партида по абонаментен номер № 42360 и е продължил да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент, находящ се гр. София, ж.к. „*********, ап. 35, ищцовото дружество е приело предложението на М.А.М. за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и
правните съображения изложени в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. Следователно, ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството, дали М.А.М.
е била собственик на процесното жилище, тъй като чрез изразената от нея воля е
породено облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Ето защо
от 03.05.2004 г. между М.А.М. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което
страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била
М.А.М. и тя е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената
топлинна енергия до процесния имот – след 20.09.2002 г., т.е. вкл. и за исковия
период. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че възникналото облигационно
правоотношение е било прекратено през процесния период, каквито доказателства ответникът
не е ангажирал. Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника,
че между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка
на топлоенергия.
Следователно, ищецът е установил в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
По
отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество
топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло следва да се отбележи, че от
кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по
изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна
енергия за процесния период м.05.2016 г. до м.04.2018 г. до имот, находящ
се гр. София, ж.к. „*********, ап. 35 е
на стойност 1576,34 лв. Тази сума представлява разликата между прогнозната
продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане
по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с
оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото,
че заключението на вещото лице по СТЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още
повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Т.с.” ЕООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна
енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.
Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената
до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално
доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна
енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Противно на оплакването във въззивната
жалба от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушана СТЕ се
установява, че топломера в абонатната
станция е преминавал през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и
отговаря на изискванията на БДС, относно одобрения тип, както и че е годен
измервателен уред. Ето защо са голословни оплакванията във въззивната жалба
в тази насока, респективно, че събраните доказателства и изводите на съда били
базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно
отразеното от измервателните уреди.
По изложените съображения настоящата
съдебна инстанция приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 1576,34 лв., като
с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 271, ал. 1,
изр. 2 ГПК, решението в тази си обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Ирелевантно е
обстоятелството кога абонатната станция е въведена в експлоатация, поради което
оплакването във въззивната жалба в тази насока е несъстоятелно.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в
конкретния случай неправилно е била присъдено мораторна лихва върху уважения
размер на главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. За част от процесния период са приложими
общите условия на ищцовото дружество от 2014 г. В чл. 33, ал. 4 от тях е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а
именно - само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на
съответната изравнителна сметка. Следователно по аргумент за противното от чл.
33, ал. 4 съдът намира, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Според чл. 33,
ал. 2 от общите условия сумите по чл. 32, ал. 2 (сумите, изчислени след края на
отоплителния сезон при изготвяне на изравнителната сметка) следва да бъдат
заплащани в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките на
интернет-страницата на ищцовото дружество. В настоящия случай СРС обосновано е
приел, че ищецът не е доказал датата, на която е публикувал сметката на
ответника за дължима топлинна енергия, изчислени на базата на извършеното
изравняване за отоплителния период 2015-2016 г., поради което съдът намира, че
не е доказана датата на изпадане на М.А.М. в забава по отношение на тази суми и
съответно, че за нея не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава върху нея.
За периода от м.08.2016 г. до
м.04.2017 г. са приложими общите условия на „Т.София” ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срок. По аргумент за противното законосъобразно СРС е приел,
че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може
обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на
това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата
за съответния отчетен период. В случая фактурата, обективираща задълженията за
отчетен период м.05.2016 г.-м.04.2017 г. е издадена на 31.07.2017 г., видно от
представеното по делото копие от съобщение към фактура. Същата е за сумата
698,80 лева, която е в по-малък размер от реалната сума за плащане за този
период, видно от заключението на вещото лице. Поради това е обоснован извода,
че ответницата дължи на ищеца обезщетение за забава върху сумата 698,80 лева,
считано от 15.09.2017 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД). За периода от 15.09.2017
г. до 13.12.2018 г. обезщетението е определено в съответствие с разпоредбата на
чл. 162 ГПК, а доколкото не са наведени оплаквания относно размера, то в
съответствие с разпоредбата на . 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
По
изложените съображения правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а
предявената жалба отхвърлена.
При
този изход на спора на въззиваемият макар и да има право на разноски, такива не
следва да му бъдат присъждани, тъй като не се представени доказателства за
реално направени такива, а и същият не е извършил същинско процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК=
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32715 от 05.02.2020 г., постановено по
гр. дело № 43216/2019 г. по описа на СРС, 40-ти състав, в обжалваната част, с
която е признато за установено, че М.А.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 80507/2018г.
по описа на СРС, 51-ви състав, а именно: сумата от 1576,28 лева, представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.
доставена в апартамент № 35, находят се в гр. София, ж.к. „*********, абон.№
042360, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г. окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата 109,45 лева, представляваща обезщетение за
забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до
13.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която са отхвърлени предявените „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу М.А.М., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 109,45 лева до претендираните 113,50 лева и за
14.09.2017 г., както исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. е чл. 86, ал. 1 3ЗД за сумите 42,49 лева -
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия периода
от м.11.2015 г. до м.04.2018 г. и 7,66 лева - обезщетение за забава върху
сумата 42,49 лева периода от 30.12.2015 г. до 13.12.2018 г., е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: