Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закритото
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3939/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Г.К.,
с която е предявен срещу „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 120000 лв., частичен от 200000 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 14.05.2019 г., вследствие на което е починал В.Л.Н. – във
фактическо съпружеско съжителство с ищцата. Претендира
законната лихва от 12.10.2019 г. и разноските.
Ищцата твърди, че от смъртта на фактическия си съпруг
си е понесли неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност, невъзможност да преодолее загубата. В.Л.Н. е
починал при произшествие, осъществило се на 14.05.2019 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска по основание. Оспорва ищцата да е материално легитимирана да
претендира вреди от смъртта на пострадалия, както оспорва връзката й с него, оспорва
да е осъществен деликт от застрахования водач,
позовава се на изключителна вина на пострадалия и при условията на евентуалност
– на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от
представените писмени документи, съставени в досъдебното производство (протоколи
за оглед, скици, фотоалбуми и др.) и приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска автотехническа експертиза, че на 14.05.2019
г. около 23:45 ч. на път I-4 (София - Варна) при км 5 в с.Брестница, обл. Ловеч в района на кръстовище между ул. „В. *** е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на автобус „Сетра С328ДТ” с peг. No *******управляван отТ.К. Т. и велосипед
Rekord, управляван от В. Л. Н.. В следствие на произшествието
са нанесени телесни повреди на велосипедиста довели до смъртта му.
Произшествието е настъпило по следния механизъм: Автобусът „Сетра”
се е движел в в посока София по ул. „В. Левски“ със
скорост от порядъка на 65 км/час. Велосипедът с велосипедиста се движел по ул.
„Осми март“ със скорост от порядъка на 10 км/час. Велосипедът е навлизал в
кръстовището и извършил завой в посока „надясно”, отнемайки предимство на
автобуса, поради което настъпил удар в предна дясна част на автобуса с
велосипедиста от лявата му страна. Съгласно
заключението в конкретните
условия произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на автобуса - за да може да предотврати произшествието максималната скорост на движение на автобуса би следвало да
бъде не по-висока
от 28 км/ч. От разясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание при изслушване на експертизата се
установява, че доколкото произшествието е настъпило в тъмната част на деня,
водачът на автобуса не би могъл да възприеме велосипедиста до момента, в който
той не попадне в осветената зона на фаровете, която зона е 30-35 м. Но и в този
случай произшествието е непредотвратимо, освен при движение със скорост
по-висока от 28 км/ч. За да прецени дали водачът на автобуса е извършил противоправно деяние, следва да се даде отговор на въпроса
дали дължимото по закон поведение е движение със скорост от порядъка на 28 км/ч
при преминаване през процесното кръстовище – в
населено място и през нощта. Съдът приема, че отговорът е утвърдителен.
Съобразно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В случая водачът на автобусът, при преминаване през населено място
през нощта и по-специално – през кръстовище, е следвало да избере такава
скорост, че да може да спре при внезапно излизане от кръстовището на друго
превозно средство. Поради това е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Водачът на велосипеда от друга страна също е извършил правонарушения – на
чл.20, ал.1, чл.50, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – не е упражнил достатъчно
контрол на управляваното от него пътно превозно средство, като е навлязъл рязко
и неочаквано е в кръстовището, без да пропусне движещият се по път с предимство
автобус, като е управлявал пътно превозно средство в концентрация на алкохол от
над 1.7 промила (видно от съдебно-медицинската експертиза в тялото на Н. е
открито наличие на етилов алкохол в кръвта – 1,71 промила. Към момента на ПТП
той е бил в началните стойности на средна степен на алкохолно опиване. Това е
довело до забавени рефлекси и нарушена координация). От изложеното съдът
приема, че причина за настъпване на произшествието са действията и поведението
на двамата участници в равна степен.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От
показанията на свидетелите Г.И.Ч.и Л.С.Ч., съседи и приятели на ищцата, се
установява, че ищцата и пострадалият са живеели на семейни начала от около
17-18 години, заедно са отглеждали дъщерята на ищцата от предходен брак, нямали
общи деца. Били добро семейство, неразделни, уважавали са се. След смъртта на
пострадалия ищцата тъгува за него, посещава гроба му тежко преживява загубата
му.
По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. От писмените доказателства и техническата
експертиза се установява противоправното деяние на
водача на автобус „Сетра“ с рег. № *****, което е противоправно – в нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП и в следствие на което е настъпила смъртта на В.Л.Н.. Фактическите отношения между починалия и ищеца установява правото й на обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата
на близък, каквито се установи, че те са претърпели от ангажираните гласни
доказателства. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Т.К. Т. при управление на автобус „Сетра“
с рег. № *****.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния микробус,
валидна към датата на инцидента, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалият (38 г.),
възрастта на ищцата (42 г.) към момента на произшествието; обстоятелството, че
съвместното съжителство на пострадалия и ищеца е продължило около 17-18 години
към датата на инцидента, като няма данни да е било прекъсвано, нито семейните отношения
да са били влошени, напротив – отношенията им са били на обич, разбирателство и
грижа за семейството. При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 100000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата
на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана
в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 100000 лв. за фактическата съпруга на пострадалия в
пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от тях неимуществени вреди.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. По
делото от документите от досъдебното производство и приетите авто-техническа и медицинска експертизи се установява, че пострадалият
– като водач на велосипед не е упражнил достатъчно контрол на управляваното от
него пътно превозно средство, като е навлязъл рязко и неочаквано е в
кръстовището, без да пропусне движещият се по път с предимство автобус, като е
управлявал пътно превозно средство в концентрация на алкохол от над 1.7 промила,
което представлява нарушение на чл.20, ал.1, чл.50, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Поради това съдът приема, че пострадалият, в равна степен с водача на автобуса
е станал причина за настъпване на процесното
произшествие и определеното обезщетение следва да се намали с процент,
съответен на приноса му, а именно – с 1/2 – до сумата от 50000 лв.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е приложена Претенция с
вх. № на
ответника от 12.07.2019 г., с която ищецът го е уведомил за извършено ПТП. С
оглед диспозитивното начало, претенцията за лихва за
забава следва да се уважи от началния момент, от който е предявена - 12.10.2019 г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1965 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, съдебно удостоверение и експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно – същото следва да се намали до
предвидения в Наредба №1/2004 г. размер. Съобразно изложеното на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 2382,92 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 2000 лв. и разноски за
експертизи в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *****, да заплати на Е.Г.К., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 50000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на В.Л.Н. – партньор във
фактическо съжителство, при произшествие, осъществено на 14.05.2019 г., заедно
със законната лихва от 12.10.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.,
частичен от 200000 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *****,
да заплати на адв. К.С.Г., ЕГН:**********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1695 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на Е.Г.К., ЕГН:**********, да заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2382,92
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *****, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: