№ 1006
гр. Варна , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100901066 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ и е образувано по възражение
вх. № 11471/14.06.2021 г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“, № 52, срещу
Списък на приети от Синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, обявен по партидата на длъжника „Нур пиле” ЕООД, ЕИК ********* в ТР
при АВ на 04.06.2021 г., досежно предвидената поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, до размера на сумата 34093.72 лв., главници по
публични вземания и до размера на сумата 12082.38 лв., лихви върху
главницата, до 15.03.2021 г.
Възразилия кредитор изразява становище, че за вземанията предмет на
възражението са наложени обезпеченителни мерки по реда на ДОПК и ГПК,
които са били вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ, което било видно
от представеното Удостоверение № 1416939/02.03.2021 г. Вписването в ЦРОЗ
на наложените като обезпечителни мерки, запори, счита за достатъчно
основание Синдикът да предвиди поредност на удовлетворяване на
вземанията по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По същество отправя искане за
уважаване на възражението и промяна в поредността на удовлетворяване. В
с.з., чрез процесуален представител, възразилия кредитор поддържа
възражението.
Длъжникът „Нур пиле” ЕООД (н), чрез процесуален представител
изразява становище по възражението като го счита за основателно и
1
подлежащо на уважаване.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ, временният синдик А.А. депозира
писмено становище, в което счита възражението за неоснователно. Счита, че
учредената обезпечителна мярка – запор по реда на ДОПК, макар и да
подлежи на вписване по реда на ЗОЗ, не може да обоснове привилегия от
първи ред по чл. 722, ал. 1 ТЗ. В с.з. Синдикът се явява и поддържа
изразеното писмено становище.
Възражението е депозирано от легитимирано лице в законоустановения
по чл. 690 ТЗ срок, поради което е допустимо.
По основателността като съобрази доводите на страните и
приложените при предявяване на вземанията писмени доказателства, съдът
намира следното:
Производството по чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ не е същинско исково
производство за установяване със сила на присъдено нещо на вземанията на
кредиторите. Целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на
безспорни и убедителни вземания, за които не се налага същинско съдебно
установяване в спорно производство. При наличие на съществени съмнения
относно съществуването на предявеното вземане, с оглед специфичния
предварителен характер на производството по разглеждане на възражения,
ограничен до лесно установими въз основа на търговски книжа и писмени
доказателства вземания към неплатежоспособен длъжник, съдът следва да
откаже да приеме спорно вземане.
С молбата за предявяване на вземанията на възразилия кредитор, вх. №
5427/23.03.2021 г., са представени Постановления на Публичен изпълнител, с
които са наложени предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1
ДОПК. Така с Постановление от 23.04.2020 г., за обезпечаване на вземане в
предполагаем размер от 27718.92 лв., главница и 4288.83 лв., лихва към
16.04.2020 г. е наложен Запор върху: л.а. „***“, ДК № ******, л.а. „***“, ДК
№ *******, тов. Ремарке и полуремарке „***“, ДК № *******, тов. Ремарке и
полуремарке „***“, ДК № *******, тов. Ремарке и полуремарке „*****“, ДК
№ ****** и запор на движими вещи Помпа 50 BAR, 5.5 l/min. С
Постановление от 04.06.2020 г. е продължено действието на наложените
2
ПОМ.
С Постановление от 13.07.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки,
за вземане по изп.д. № *********/2020 г., в размер на 120959.10 лв., главница
и 6837.08 лв., лихва, е наложен Запор върху тов. Автомобил „***“, ДК №
******* и тов. Автомобил „****, ДК № ******.
За обезпечаване на същото вземане по същото изп. дело с
Постановление от 14.07.2020 г. са наложени обезпечителни мерки Запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени
вещи в трезори и т.н., находящи се в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Те Дже
Зираат Банкасъ“ – кл. София и „Алианц Банк България“ АД.
С Постановление от 30.07.2020 г., по същото изпълнително дело са
наложени обезпечителни мерки, Запор върху движими вещи, за вземане в
размер на 118959.10 лв., главница и 7404.45 лв., лихва.
С Постановление от 21.07.2020 г., по същото изпълнително дело и за
обезпечаване на същото вземане са наложени обезпечителни мерки Запор
върху 13 бр. товарни, леки автомобили и ремаркета.
Не се спори и, че част от предявените вземания са обезпечени със
Запор върху 15 бр. МПС, наложен от ЧСИ по изп.д. № 202008920401409, по
което Държавата е присъединен по право взискател за публичните вземания.
Не се спори между страните, че наложените обезпечителни мерки са
вписани в ЦРОЗ по партидата на длъжника, а и това се установява от
представените писмени доказатества в молбата за предявяване на вземанията.
Не е спорно между страните и, че в изготвения от временния Синдик и
обявен в ТР по партидата на длъжника Списък на приети вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са включени вземания общо в размер на 54185.72
лв., главници и 12553.87 лв. лихви до датата на откриване на производството
като е предвидена поредност за удовлетворяването им по т. 6 като публично
правни вземания за данъци, мита, такси и задължитени осигурителни вноски
и др., възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
3
Съдът намира този извод на временния Синдик за правилен.
Правната доктрина и съдебна практика, константно се придържат към
становището, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да бъде
тълкувана корективно в частта, предвиждаща привилегия при
удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани
по реда на ЗОЗ. Приема се, че вписването на запор има за последица
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на
кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ) като при принудително
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за
обезпечен. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да
се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
запора като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в
производството по несъстоятелност. Още следва да бъде посочено, че целта
на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, всъщност не е
създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а създаване на
предимство при конкуренция между различните способи на принудително
изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването
към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Взискателят,
вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо
останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в
изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите
на несъстоятелността (чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ).(така О № 519/15.11.2019 г., по
т. д. № 515/2019 г., I т. о., ВКС, О № 252/19.04.2021 г., по т. д. № 552/2020 г., I
т. о., ВКС, О № 295/27.05.2021 г., по т. д. № 1585/2020 г., II т. о., ВКС, О №
60338/07.06.2021 г., по т. д. № 2011/2020 г., I т. о., ВКС)
По изложените съображения възражението се явява неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 11471/14.06.2021 г. на
4
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Дондуков“, № 52 срещу Списък на приети от
Синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен по
партидата на длъжника „Нур пиле” ЕООД, ЕИК ********* в ТР при АВ на
04.06.2021 г., досежно предвидената поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, до размера на сумата 34093.72 лв., главници по
публични вземания и до размера на сумата 12082.38 лв., лихви върху
главницата, до 15.03.2021 г., предявено с молба вх. № 5427/23.03.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Настоящият съдебен акт да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5