МОТИВИ към присъда № 19 от 27.11.2019 г.
Постановена
по НОХД № 17/19 г. по описа на СОС
Подсъдимият Р.Д.С. е предаден на съд, за
това, че на 23.02.2017г. около 1830, ч. в гр.Силистра, при движение по
бул."Велико Търново" до дом №19 в посока бензиностанция „ШЕЛ",
при управление на моторно превозно средство на лек автомобил марка „Пежо",
модел „407 SW" с регистрационен номер № В 02 02
НХ собственост на Р.Д.С., като водач е нарушил правилата движение по пътищата,
а именно:
-не е осъществил непрекъснат контрол над
управлението на лекия автомобил, с което е нарушил чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да съобразяват с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта, в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.",
-управлявал лекия автомобил с превишена
скорост: 60 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойност км/ч: за водач , категория
„В“50 км/ч в населено място",
и по непредпазливост е причинил смъртта
на П.И.
Престъпление по чл. 343, ал.1,
б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Настоящото производство е второ по ред,
след като първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав, с дадени писмени указания за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Окръжна прокуратура поддържа така предявеното
обвинение, което счита за доказано от обективна и субективна страна. Прави
искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години
или около минимума, предвиден от законодателя, с прилагане на разпоредбата на
чл. 66 от НК.
Повереникът на частните
обвинители изцяло се присъединява към становището на ОП Силистра за доказаност и счита за неоснователни всякакви опити на
подсъдимия и неговият защитник да представят случилото се като случайно деяние.
Коментира липса на адекватно действие, от страна на подс.
С., при възникналата опасност. Моли за
постановяване на осъдителна присъда, като наказанието бъде определено около и над
средния, предвиден в закона, размер и без освобождаване от изтърпяването му по
реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият, ведно с неговия защитник, твърди
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната
фаза на процеса, което следва да доведе до прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото за отстраняване на нарушенията. Тези съображения са излагани, както по НОХД №
313/17 г. , така и пред настоящата инстанция и по тях е налично произнасяне от
Окръжен съд гр. Силистра и Апелативен Съд гр. Варна като при всички случай
исканията за връщане на делото на ОП Силистра са оставяни без уважение.
Оспорва
заключението по назначените АТ експертизи с определението, че те са негодни да
породят правни последици, тъй като са
налице съществени противоречия в твърденията на експертите по отношение на
определената скорост на движение на лекия автомобил и пострадалото лице, а така също и налична
неяснота по отношение на използвана методика. В тази връзка навява доводи за
недоказаност на обвинението и наличие на предположения за виновно поведение на
подсъдимия, но не и съмнения относно неправомерното движение на пострадалия.
Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Репликирайки,
повереникът излага контра-съображения по възраженията
на защитата.
Подсъдимият съчувства на близките на
починалия, но не се признава за виновен.
От фактическа страна, съдът прие за
установено следното:
На 23.02.2017 г., около 18 ч, постр. П. И. решил да напълни газовата си бутилка в
Метан-станция, находяща се на бул. „Велико Търново“ в гр. Силистра. На
кръстовището с ул. „Филип Тотьо“ той преминал между блоковото пространство и
бил забелязан от младежи, които разговаряли. Бил облечен с черни дрехи, носел е торбичка и
черна шапка- тип барета; движел се е бавно.
Предприел пресичане на булеварда,
който е с двупосочно движение с по две пътни ленти за всяка посока. Ширината на
пътя е 12 метра с непрекъсната разделителна линия, деляща го на по 6 метра.
Междувременно, подс.С.,
управлявайки личният си лек автомобил
Пежо 407 SW с рег.№ В 0202 НХ, пътувал
по бул. “Велико Търново“ в посока от Енерго Про към
бензиностанция Шел. Автомобилът е бил с
включени къси светлини и скорост на движение над допустимото ограничение
в населени места.
Траекториите на движение на лекия
автомобил и пешеходецът са се пресекли на осевата линия, в резултат на което е
последвал сблъсък между участниците в движението. При последвалия удар,
пешеходецът е отскочил и се ударил в предния капак и предно обзорно стъкло на
МПС, след което паднал на пътя, където бил намерен и от св. М. .
Произшествието е станало през тъмната част на
денонощието, при ясно време, добра видимост и неработещо улично осветление.
Пътната настилка е била суха, а видимостта ясна за конкретните условия. Пътното
платно е покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности, без наличие на
заледяване или заскрежаване. Осветлението на метан-станцията е било такова, че
не е достигало до пътното платно, нито е ослепявало водачите. В района не е имало
маркирани пешеходни пътеки и произшествието е встрани от кръстовището.
Шумът от удара бил чут от групата
младежи, които преди това са забелязали постр. И..
Св. А., заедно с приятелите си, се отправил към мястото на удара и видял
лежащият на платното мъж. Времето изминало от срещата на пострадалия с
младежите не може да бъде установено безспорно, поради невъзможността на св. А.
да прави точна преценка за времеви отрязък / видно от л. 48 от делото –
съд.заседание от 22.04.2019 г/ .
Междувременно, след удара с пешеходеца,
подсъдимият спрял автомобила до равнището на намиращите се кофи за боклук,
впоследствие го е преместил встрани, в дясно, до пресечната улица след
казаните. Подсъдимият е слязъл от МПС и направил опит да се свърже с тел. 112.
В същото време, в посока от бензиностанция „Шел“ към Енерго Про, се е движел св.М.,
управлявайки автомобила си. Намалил
скоростта, защото забелязал търкаляща се малка газова бутилка по пътното
платно, като е предположил че е гръмнала от газстанцията
и хвръкнала на платното. Бутилката е преустановила търкалянето си до тротоара,
намиращ се вдясно по посока на движение на св. М.. Свидетелят включил на дълги
светлини и тогава забелязал силует по
средата на пътното платно. Придвижил се с автомобила до него, спрял и пуснал аварийните светлини, защото установил
допуснатото ПТП. Св.М. се опитал да окаже
помощ на пострадалия, тъй като същият е издавал хъркащи звуци. Той го е
обърнал настрани с двете си ръце, като е повдигнал само главата му. Тялото не е
било местено. На главата си пострадалият е имал кървяща рана. Петър И. е
починал от нараняванията си още преди идването на Спешна помощ. Св. М.е успял
да забележи и уврежданията по колата на подс. С. като
описва огъната ламарина и напукано предно, вдясно стъкло.
Според св. М., тялото на пострадалия се е намирало на пътното платно, надлъжно на осевата линия, като
главата му е била насочена към Енерго Про, а краката в обратната посока.
Действията на св.М. са забелязани от св.М., която също се движела с автомобила
си в посока Енергопро, прибирайки се от работа. Тъй
като свидетелката живеела в близост е намалила скоростта, за да разбере дали
лежащият на пътното платно мъж не е
близък.
На място пристигнал дежурен полицейски
екип. Междувременно газовата бутилка е била преместена, неизвестно от кого и с
каква цел, като е поставена в близост до осевата линия – там където е лежал постр. И.. Тялото на самия пострадал вече било поставено в
линейката.
При извършения оглед на
местопроизшествие, не са установени спирачни следи. Фиксирани са: черна барета,
намираща се на 25.4м след ПЛО и на 6.4 вляво от ЛРПП; петно от кръв-на 25.4м
след ПЛО и на 5.7 до 6.1 в ляво от ЛРПП; газова бутилка- на 23.5м след ПЛО и на
5.6 м в ляво от ЛРПП. Установените деформации по лек автомобил Пежо 407 SW с
рег.№В0202НХ са протриване с отлагане на червена боя по предна част на предна
броня/над решетката/; второ протриване с отлагане на боя по горна част на
предан броня; деформация с дъговидна форма по предна част на преден капак,
втора деформация с боя в дясна част на преден капак, над десния фар, счупено
панорамно стъкло.
В хода на досъдебното производство е
била назначена съдебно-химическа експертиза, при която е установено наличие на 2.56 промила етилов
алкохол в кръвната проба, иззета от пострадалия И., т.е. средна към тежка
степен на алкохолно опиване.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че при огледа и аутопсията на
трупа на И. са установени : зееща цепковидна
разкъсно-контузна рана в ляво тилно-теменно на
главата с дължина около 7см, обилно зацапана с кръв; деформация на лява колянна област с костни крепитации;
петнисто-синкаво кръвонасядане в областта на лява
задна гръбна половина; охлузвания на ляв лакът, ляв
външен глезен, десен външен глезен и ляв вътрешен глезен; папаторно
костни хрустове в областта на лява гръбна половина и лява колянна
област. Вътрешният оглед е установил счупване на костите на черепната основа, в
областта на лява задна черепна ямка с ход на фрактурната линия от задната стена до големия тилен отвор;
участък на контуция е установен по рабраната повърхност на долния лоб на левия бял дроб;
счупване на 1,2,3,4,5,6 леви ребра по ключична линия,
както и счупване на 3,4,5 леви ребра по паравертебрална
линия с кръвонасядане в междуребрените мускули в
местата на счупване; в дясна мишично е установено кръвонасядане в междуребрените мускули на 4,5,6 ребра;
счупване на главичката на лява малкопищялна кост и литералния кондил на лява голямопищялна кост. Заключението е, че е налице
черепно-мозъчна-гръдна травма, изразяваща се в: черепно-мозъчна травма-контузия
на главата, разкъсване на меките черепни покривки в ляво тилно-теменно,
счупване на черепната основа в лява задна черепна ямка,
субарахноидална хеморагия в
ляво тилно и в дясно челно, контузия на мозъчната кора в същите области, кръвенист ликвор; гръдна травма-
контузия на гръден кош, счупване на
ребра в ляво по две фрактурни линии-ключично и паравертебрално,
кръвонасядане в местата на счупване, кръвонасядане на междуребрените мускули в дясно в 4,5,6 междуребрия, контузия на ляв бял дроб, хемоторакс
в ляво; счупване на лява подбедрица; анемия на паренхимни
органи. Непосредствената причина за смъртта
се дължи на тежката съчетана травма, довела до централно-мозъчна дисфункция поради мозъчната контузия и субарахноидален
кръвоизлив в местото на удара и противоудара и до остра дихателна
недостатъчност поради оформяне на гръден капак в лява гръдна половина.
Всички увреждания по трупа са прижизнено
причинени, като експертът е приел,че може да бъдат обяснени чрез блъскане на пешеходец от лек автомобил, като
първия контакт е в областта на лява подбедрица около коляното и бронята на
автомобила с последващо падане върху предното обзорно стъкло и предната част на
тавана на автомобила,
В съдебно заседание по НОХД № 313/17
г по описа на Окръжен съд гр. Силистра съдебният лекар е пояснил, че движението
на пешеходеца е било леко косо, с гръб спрямо участващия в ПТП автомобил. Първият контакт на тялото е в
областта на подбедрицата от външната част на коляното, странично и леко отзад,
тъй като главата на малкия пищял е счупена
и смачкана, литералната област на пищяла е счупена и
деформирана навътре. Контактът е бил осъществен с бронята, тялото е подкосено,
и това е характерна травма, като най-вероятно се получава едно засукване,
тялото пада върху предния капак, върху стъклото и се получава травмата на
главата, от която и послесмъртно е изтичала кръв.
Локализацията на травмите категорично посочва на контакт са автомобила-с
бронята, с предно обзорно стъкло и с тавана. Счупването на черепната основа в
задна лява черепна ямка е най-вероятно контакта с
предната част на тавана. Ударът в ребрата е нанесен странично и леко задно
странично, при което гръдния кош се вгъва навътре и най-голямото сгъване е в
местото на счупване отпред и отзад. Ако ударът е бил отзад, би имало счупвания
различни от установените. При така причинената тежка травма пострадалият е
изпаднал в мозъчна кома. Всичко е
станало за части от секундата. В момента на счупване на черепа човекът е
изпаднал в кома и не е могъл да извършва
волеви движения.
Това свое заключение, вещото лице
по СМЕ
поддържа категорично и пред настоящия състав на съда. При изслушването на назначената комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза,
съдебният лекар пояснява, че положението на
пешеходеца към момента на удара е такова каквото е описал и в
заключението си към единичната СМЕ. Травматичните находки биха били съвсем
различни и вероятно с друг интензитет , ако положението на тялото на пострадалият е било друго при сблъсъка.
Според заключението на експертите по
Тройната автотехническа експертиза участващият в ПТП
автомобил е технически изправен. Непосредствено преди произшествието и към
началото на удара той се е движел със скорост около 60км/ч. Опасната зона за
спиране при скорост 60км/ч е 43.47м, а при скорост от 50км/ч-33.43м. Тези
стойности са били определени чрез използване на Апел. Началото на съприкосновението на
тялото на пострадалия и автомобила е по дължината на пътя- на около 14м след
ПЛО, а по ширината- в лентата за движение по посока на бензиностанция Шел, в
близост до осевата линия. Пешеходецът се е движел по платното, попътно пред
автомобила и е носел газова бутилка, като първоначалното съприкосновение се е
осъществило между газовата бутилка и предната част на автомобила, в резултат на
това е последвало леко завъртане на тялото и удар с автомобила. Ударът е
започнал между предна лява част на автомобила/ на около 0.29м вдясно от левия
му край/ и тялото на пострадалия в изправено положение. Към началото на удара
пешеходецът е бил с гръб към приближаващия го автомобил и се е движел косо
попътно спрямо траекторията му. По ширина
на автомобила към началото на удара пешеходецът е бил на линията между средата
на автомобила и левия му фар. Ако автомобилът се е движел с включени дълги
светлини на фаровете, водачът му би могъл да види пешеходецът от около
100м. Ако автомобилът се е движел с
включени къси светлини водачът му би могъл да види пешеходецът от около 40м.
От сравняването на опасната зона за
спиране с отстоянията на автомобила от мястото на
удара към момента, когато е възникнала опасността за движението, вещите лица са
заключили, че ако лекият автомобил се е движел с включени къси светлини и със
скорост 60км/ч водачът му не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара, а при движение със скорост от 50км/ч и включени къси или дълги
светлини, водачът му би имал техническа възможност да спре преди мястото на
ПТП.
Тук следва да се посочи, че при
изготвяне на тройната съдебно автотехническа
експертиза, вещите лица изрично са посочили, че при определяне на скоростта на
автомобила е невъзможно да бъдат използвани специални формули, тъй като на
местопроизшествието не са констатирани спирачни следи, чиито величини да се
използват при математическото пресмятане на скоростта , по тази причина са
използвали метода на Appel,
т.е. ръководили са се от механичните увреждания по лекия автомобил, получени
след удара с пешеходецът. В делото няма обективни доказателства, чрез които с
използване на методите базирани на дължината на спирачните следи, на мястото на
спиране на превозното средство и на разстоянието на отхвърляне на тялото на
пешеходеца след удара-разстоянието от мястото на удара (при първия контакт) до
тялото на пострадалия след произшествието, да се изчисли скоростта на л.а. Пежо
407 към началото на удара с пешеходеца. Поради това скоростта на л.а. Пежо 407
към началото на удара с пострадалия е определена според деформациите по
автомобила и мястото на достигане на тялото на пешеходеца по предната му част и
панорамното. Това е довело до извод, че към началото на удара л.а. Пежо 407 с per. № В 02 02 НХ се е движил със
скорост около 60 км/час. Този метод на изчисляване на скоростта на автомобила
експертите са използвали и при заключението си по назначената комплексна СМ и
АТ експертиза като поясняват, че методът на Eubanks в конкретния случай не
е приложим, тъй като липсват конкретни
цифрови данни за три фази на удар - „носене“ ,“полет“ и падане на тялото с
плъзгане или търкаляне, поради преместване на лекият автомобил в страни от
пътното платно, преди пристигането на дежурния полицейски екип.
Така също при изготвянето на своето
заключение по тройната САТЕ, вещи лица са съобразили, че при нанасяне на
цифровите данни в огледния протокол е била допусната
техническа грешка и са се ръководили от
изготвената скица към протокола, въпреки това Апелативен съд гр. Варна е дал указание да
бъде назначена фотограметрична/ техническа
експертиза, която да определи точното
разположение на различните обекти – барета, петно кръв, газова бутилка по
ширината и дължината на пътя, спрямо ориентирите на огледния
протокол. С оглед заключението на вещото лице по тази експертиза и извършените
от него корекции, бе назначена
комплексна съдебно-медицинска автотехническа
експертиза.
По своето същество заключението на
вещите лица по комплексната експертиза остава непроменено. Въпреки цифровите
корекции : черна барета, намираща се на около 25.4м след ПЛО и на 6.5 м. от
ЛРПП; петно от кръв на около 32.20м. до
около 33.20 м. от ПЛО и на около 5.6 до
6.2 от ЛРПП; газова бутилка- на около 33.7 м . от ПЛО и на около 5.5 м от ЛРПП промяна в изчислената скорост на
автомобила и в движението на пешеходецът към момента на удара няма. Данни за
действително движение на И. по самото платно преди удара не са налице.
Действително съгл. показанията на св. Х.
на процесната дата пострадалият не е посещавал Метан-станцията, но това
не води до категоричен извод относно неговата посока на движение по пътното
платно преди сблъсъка.
При разиграните няколко варианта , преди
и след кофите за боклук , при движение на пешеходеца под ъгъл от 35 и 40
градуса спрямо надлъжната ос на пътя ,при скорост от 50 км/ч и 60 км/ ч., изводът постр. И.
да е достигнал до средата на платното не се променя. Не се променя и неговото
положение при самия удар – пострадалият е бил обърнат леко косо наляво, с гръб
към автомобила, с оглед телесните увреждания, получени при самия сблъсък и е
престоял на пътното платно повече от 6.84 секунди. Не попада
в „опасната зона“ за спиране, която е 43.47 м при скорост около 60 км/ч
и 33.43 м. при скорост 50 км/ч. като при всички изчисления вещите лица са
предвидили и време за евентуалното обръщане / смяна на посоката на тялото преди
удара/ на И. и заемане на положение такова, каквото е било към момента на
удара. Без значение за получените в заключението резултати е първоначалното
движение на пешеходецът, предприел пресичане на бул. „Велико Търново“ – дали от
ляво на дясно към Метан-станцията или в обратна посока. При разиграните
варианти категорично се установява, че така обсъжданите от защитата контейнери
за боклук не са повлияли по никакъв начин на видимостта, като същата не е била
ограничена и при скорост от около 60 км./ч. водачът не е имал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара, докато при скорост от
50км./ч и всяка по-ниска е могъл да предотврати допуснатото ПТП. От значение е с какви светлини се е движил подс. С. и какъв е бил
обхвата на светлинния поток на фаровете. Безспорно уличното осветление в
този участък не е било изправно, но е имало светлина, идваща от Метан-
станцията, като основен източник на светлина, обаче, са били късите светлини
на фаровете на автомобила и осветената
зона е била определена от експертите на около 40 метра.
При така установената
фактическа обстановка и подлагайки на анализ всички събрани доказателства:
-
свидетелските показания на св. М., св. А., св. М. – даващи яснота относно
уличното осветление, времето за сезона, състоянието на пътя и събитията след
съприкосновението на автомобила с пострадалия;
- свидетелските показания
на св. Х., който твърди,че постр. И. не е посещавал
Метан-станцията на процесната дата и
извода от това, че вероятността пешеходецът да е пресичал отдясно-наляво на
автомобила е твърде малка;
- обясненията на подсъдимия
– съдът приема за изцяло защитна версия, която се опровергава от останалите
доказателства по делото.
Съобразявайки и изводите на
вещите лица по всички експертизи, то твърдението, че пешеходецът РЯЗКО е
излязъл на пътното платно и това е препятствало възможността за своевременна
реакция се опровергава от установената алкохолна концентрация в кръвта на
пострадалия, което безспорно води до забавени реакции, а не до тяхното
ускоряване. Твърдението за скорост на
движение не по-висока от 45 км/ч. се опровергава от категоричните изводи по
множеството автотехнически експертизи. Както се
установи по-горе, скоростта е определена по деформациите на автомобила. Ако
пешеходецът към момента на удара е изскочил рязко, отдясно пред автомобила,
управляван от подсъдимия, то деформациите върху превозното средство биха били
по други места, като фиксираните такива обосновават извод, че пешеходецът вече
е бил на пътното платно, намирал се е между средата на автомобила и левия му
фар, а не излиза тепърва на платното. От друга страна ударът между автомобила и
пострадалият е в близост до осевата линия, която разделя 12 метровото пътно
платно и липсва логично обяснение за рязко излизане и скоростно предвижване до
средата на пътя.
- по отделно и в тяхната съвкупност се налагат
следните правни изводи:
От обективна страна, с действията си подс.
С. е осъществил състав на престъпление
по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. чл.342 ал.1 НК, като нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.21 ал.1 ЗДвП.
На процесната дата той е управлявал лекия си автомобил- марка „Пежо“
модел „407 SW“, с рег.№ В0202НХ по бул. „Велико Търново“ в гр. Силистра с превишена скорост - 60 км/ч, като е
нарушил установената в чл.21 ал.1 ЗДвП
забрана на водачите от категория В, при
избиране на скоростта на движение да не превишават
максимално разрешената такава-50км/ч, в населено място.
Пътната настилка е била
суха, а видимостта ясна за конкретните условия. Пътното платно - покрито с
дребнозърнест асфалт, без неравности, без наличие на заледяване или
заскрежаване. Осветлението на метан-станцията е било такова, че не е достигало
до пътното платно, нито е ослепявало водачите. Липсват данни
видимостта на подсъдимият да е била ограничена, било то от предмети по пътното
платно или в близост, или по друг начин.
На процесния пътен участък,
участник в движението е бил и пешеходецът И., който е пресичал пътното платно,
но по неясни причини не е бил забелязан
от подс. С..
При движение с 60 км/ч на
автомобила , подсъдимият не е имал
техническа възможност да спре и да предотврати произшествието, без значение
каква е била посоката на пресичане на булеварда от страна на пострадалия.
След последвалия удар, на постр. И. са били причинени множество увреждания, които са
били несъвместими с живота и са довели до летален изход, настъпил преди пристигането
на лекарския екип.
Произшествието е могло да бъде избегнато, само при спазване на
ограничението за скорост от 50км/ч. или по-малка.
Този извод не се променя въпреки разиграните
от вещите лица множество варианти по назначените съдебно автотехнически
експертизи, дори и с приетите цифрови
корекции по съдебно фотограметрична ./техническа/
експертиза.
Безспорно в този случай превишената скорост е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на
пешеходеца П. И..
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост- при форма на вината
„небрежност“. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение на предявеното обвинение за нарушена норма на чл.20
ал.2 от ЗДвП, настоящата инстанция приема наличие на несъставомерност. Двете
норми са в конкуренция и превишената скорост, всякога се явява несъобразена. Съдебната
практика в тази насока е непротиворечива. В тази връзка възражението на защита се явява
основателно и водещо до частично оправдаване на подсъдимия. По същите
съображение не е налице и административно нарушение, за което следва да бъде
наложено наказание с присъдата.
Предвид горното съдът
приема, че деянието е довършено и от субективна страна.
Причините довели до
осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в неспазване на правилата за
движение по пътищата.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия С.
за осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало и
наличното съпричиняване от страна на пострадалия – липса на пешеходна пътека,
както и такава по смисъла на пар.6 т.54 ЗДвП, тъй
като пешеходецът не е пресичал на кръстовище. Бил е и в средна до тежка степен
на алкохолно опиване, което няма как да не окаже влияние върху преценката за
опасности по пътя и дължимите реакции.
- като отегчаващи вината обстоятелства – изключително
високата степен на обществена опасност на деянието, извън квалифициращите
елементи
и спазвайки разпоредбите на
чл.чл. 36 и 54
от НК наложи наказание под средния размер към минимума, а именно лишаване
от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на осн.
чл. 66 от НК отложи за срок от пет години, съобразявайки трудовата ангажираност
на подс. С. и семейното му положение.
На основание чл.343г във вр чл.37, т.7 от НК съдът лиши подсъдимият от правото
да управлява МПС за срок от три години.
С налагането на това наказание, по преценка на
съда в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече
би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Така
наложеното наказание ще го постави в
такива условия на морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно
съзнание за спазване на правовия ред в страната.
На основание чл. 309, ал.
4 от НПК съдът отмени взетата по
отношение на подс. С. мярка за неотклонение
“Подписка”.
Подсъдимият бе осъден да
заплати и направените разноски.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.