№ 3
гр. Разград , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ц. М. ДОЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от Ц. М. ДОЧЕВА Гражданско дело №
20203330101240 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от А. М. С., с която моли съда да осъди ответниците солидарно
да й заплатят сумата 742.39лв. причинени имуществени вреди, считано от 07.03.19г. и
сумата от 3000лв. неимуществени вреди /психически страдания/, считано то 07.03.19г., и
разноските по делото.
Ищцата твърди, че като вдовица често споделяла на съседката си Ц. своите грижи и
проблеми, помагала й е каквото може, имала й доверие като на родна дъщеря. За нея се
грижи само майка й, втората ответница, Г. А. М., която работи и живее в кравеферма на края
на града.
В началото на 2019г на ищцата се наложило лечение в гр.Велинград и тя помолила Ц. да се
грижи за кучето й, което оставила в апартамента си, като и дала ключ за входната врата. На
14.02.2019г Ц. й се обадила от апартамента и я помоли да ползва нейн мобилен телефон
докато я няма. Ищцата се съгласила, като и казала да си избере един. Обяснила й къде се
намират, а именно в чанта, която била в заключения хол на апартамента. Казала й къде е
оставила ключа за стаята, в която държала ценните си вещи - пари в брой и бижута от злато
и сребро.
Когато на 07.03.2019г ищцата се прибрала, намерила апартамента си в ужасно състояние:
разхвърлян, преместена мека мебел, извадени чекмеджета, зеещи прозорци и врати. При
огледа на хола установила, че е била обрана. Липсвали ценни вещи, бижута и пари.
Впоследствие разбрала, че именно ответницата Ц. е извършител на кражбата, за което
подала жалба пред органите на МВР.
1
С влязла в сила присъда от 16.07.2020г по НОХД №181/2020г на PC Разград Ц. Г. М. била
призната ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от 13.02.2019 г. до 07.03.2019г., в гр.Лозница,
чрез използване на техническо средство - секретен ключ, е отнела мои движими вещи:
пръстен с бяло камъче, на стойност 150 лева, 200 английски паунда (британски лири), на
обща стойност 455,48 лева и 70 евро, на обща стойност 136,39 лева, всичко на обща
стойност 742.39лв, от владението на ищцата, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 3м. изтърпяването на което
на основание чл. 69, ал. 1 НК отлага за изпитателен срок от 3 години.
Освен имуществената загуба, която Ц. й причинила, ищцата изпитала и продължава да
изпитва сериозна психическа травма вързана с кражбата. Случилото й се отразило крайно
негативно в личен, социален и професионален план. То предизвикало в нея редица остри и
отрицателни по своето отражение последствия като занижена самооценка, чувство на
безсилие, психична умора, депресия. Не жела да повярва, че е била обект на престъпление,
че по такъв начин се разруши граденото с години доверие в хората на които е разчитала и
поверила най-ценното си. Повече от година след деянието не смее да излиза, страх я е да не
й се случи нещо лошо, не може да спи или като заспи сънува кошмари. В резултат на
изживения стрес получила нервно разстройство и психоза. Темата за кражбата е все още
повод за разговори в квартала, което я кара да изпитвам социален дискомфорт в
общуването.
Отделно от инцидента е с ТЕЛК- 76% намалена неработоспособност с водеща диагноза
психотравма от загубата на съпруга си - дисоциативно /конверсионно/ разстройство. Има и
други заболявания, които от стреса от инцидента имало голяма вероятност да се задълбочат.
Твърди, че в състояние на афект и предизвикана от Ц. я ударила, за което е осъдена. Целта й
била да й продаде имота. Като се засекат в Лозница, Ц. й се смее и подиграва, а ищцата
затаявам в себе си емоциите си.
Ц. М. следва да понесе и гражданските последици от деянието си. Макар и непълнолетна, тя
е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
За причинените от нея вреди отговаря й родителя с когото живее, а именно нейната майка й
Г. А. М.. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се основава на задължението на родителите да
упражняват контрол върху поведението на енавършилите пълнолетие деца и да ги
възпитават така, щото да не вредят на другите.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
2
Ответницата Ц. Г. М. не е отговорила в срок.
Ответницата Г. А. М. счита иска спрямо нея за недопустим, а претендираната сума за
неимуществени вреди е наоснователно завишена.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следните факти:
Двете ответници са майка и дъщеря, които живеят съвместно.Първата ответница е
навършила пълнолетие на 18.10.19г.
В началото на 2019г на ищцата се наложило лечение в гр.Велинград и тя помолила първата
ответница да се грижи за кучето й, което оставила в апартамента си, като и дала ключ за
входната врата. На 14.02.2019г. първата ответница се обадила на ищцата и я помолила да
ползва нейн обилен телефон докато я няма. Ищцата се съгласила, като и казала да си избере
един. Обяснила й, че са в чанта, която била в заключения хол на апартамента. Казала й къде
е оставила ключа за стаята, в която държала ценните си вещи - пари в брой и бижута от
злато и сребро. Когато на 07.03.2019г ищцата се прибрала, намерила апартамента си в
ужасно състояние: разхвърлян, преместена мека мебел, извадени чекмеджета, зеещи
прозорци и врати. При огледа на хола установила, че е била обрана. Липсвали ценни вещи,
бижута и пари. Впоследствие разбрала, че именно първата ответница Ц. е извършител на
кражбата, за което подала жалба пред органите на МВР.
С влязла в сила присъда № … /16.07.20г. по нохд №181/20г. на РРС първата ищца е
призната за виновна в това че за периода 13.02.18г.-07.03.19г. чрез използване на техническо
средство е отнела чужди движими вещи:пръстен с бяло камъче, 200 британски лири, и 70
евро, всичко на обща стойност 742.39лв. без съгласието на собственика и с намерение да ги
присвои, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като е осъдена на три месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.Присъдата е влязла в сила на
04.08.20г.
С влязла в сила присъда №…/19.09.19г. по нчхд №394/19г. на РРС ищцата е призната за
виновна да е извършила деяние по чл.146 ал.1 НК /нанесла обида/ спрямо първата
ответница, като на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност. С
присъдата ищцата е осъдена да заплати на първата ответница по съвместно предявения
граждански иск по чл.45 ЗЗД сумата от 500лв., обезщетение за причинените неимуществени
вреди и сторените съдебно разноски.
Първата ответница е пристъпила към принудително изпълнение по повод присъдените й по
нчхд №394 суми. Образувано е изп.д.№20209120400277 по описа на ЧСИ Г.Стоянов, който е
наложил запор на банковите й сметки и възбрана върху 4/6ид.ч. от имот с кад.№720 в кв.75
по плана на гр.Лозница.
3
По делото са разпитани две свидетелки /дъщеря и съседка на ищцата/, които обясняват, че
след кражбата ищцата много се променила. Станала затворена, недоверчива, не общувала с
никого, разболяла се от нерви, тъй като изчезналите бижута били скъпи и не били на майка
й. Отказвала да излиза навън и да общува с хора. По едно време дори легнала на легло и се
наложило дъщеря й всеки ден да ходи при нея и да й носи храна. Ищцата имала проблеми с
гушата и нервите. Дори и сега ограничавала контактите си с хората. Майка й преживяла
тежко и факта, че момичето /Цветелина/ започнало да я съди и да разправя, че ищцата я е
обиждала.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Искът на увреденото лице е насочен срещу прекия причинител на вредата /вече пълнолетен/
на основание чл.45 ЗЗД и срещу нейната майка на основание чл.48 ЗЗД. Отговорността на
лицата е солидарна и произтича от закона.
Отговорността по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на деликта е безспорно установена.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлото в сила съдебно решение по чл.78А НК е
задължително за гражданския съд, който разглежда само гражданските последици от
деянието. За наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на
ответника е налице постановен съдебен акт. Тъй като размерът на претендираното
обезщетение за причинените й имуществени вреди е елемент от състава на престъплението,
за което е постановено съдебното решение, те също не се нуждаят от доказване.
Ищцата ангажира доказателства и за наличието на претърпени от нея неимуществени вреди-
психически страдания. По делото се установи, че ищцата и първата ответница са били в
добри отношения, което е мотивирало ищцата да се довери на първата ответница, като
доверието на ищцата е било предадено. Този факт обяснимо е довел до множество
негативни емоции и дори до кратко влошаване на здравето на ищцата. Относно събраните
гласни доказателства съдът отчита, че са дадени от близки на ищцата хора, които са по-
голямата си степен са субективни, като същите следва да бъдат ценени наред с другите
събрани по делото доказателства и установените с тях факти.
Съдът споделя довода, че за пострадалия от престъпление са налице негативни психически
преживявания. Същите обаче са различни по интензивност и с оглед личността на
пострадалия. Не буди съмнение, че ищцата е понесла зле кражбата, но претърпяната от нея
психична травма не е в сочения от нея обем. Сочените затвореност, недоверчивост, липса на
общуване с хората се опровергават от другите установени факти. Първо ищцата публично е
нанесла обида на първата ответница два месеца след деянието, за което й е наложено
наказание. Този факт е безспорно установен предвид разпоредбата на чл.300 ГПК и следва
да бъде съобразен от съда. Второ ищцата е подала жалба за кражба и на още 3 комплекта
бижута /два сребърни и един златен/, златно синджирче и 50 кутии с цигари, по което
обвинение ответницата е оправдана. Тези два обективни факта опровергават доводите за
изключителност на душевните преживявания и изолиране на ищцата от обществото.
4
Напротив установяват се трайно влошени отношения, при които и двете страни не са
безучастни. Тези факти следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото
обезщетение Предвид на гореизложеното и на основание чл.52 ЗЗД съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в размер на
700лв., ведно със законната лихва от датата на деликта-07.03.2019г. до окончателното му
изплащане, като за размера над 700лв. до 3000лв. искът се явява неоснователен.
Обезщетението се дължи солидарно от двете ответници, като отговорността на втората
ответница се следва от факта, че е майка на непълнолетната към момента на извършването
на деянието извършителка, с която е живеела и за която е полагали грижи.
Ищцата претендира за разноски от 620лв., които следва да бъдат уважени съобразно
уважената част от иска. При заявен материален интерес от 3742.39лв. и уважен размер от
1442.39лв.,на ищцата се дължат разноски в размер на 238.96лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Г. М., ЕГН ********** в качеството й на извършител и Г.А. М., ЕГН
********** в качеството и на родител, упражняващ родителските права спрямо
непълнолетният извършител солидарно да заплатят на А. М. С., ЕГН ********** сумата от
742.39лв./седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ обезщетение за
причинени от непълнолетната тогава Ц.Г. М. имуществени вреди, сумата от
700лв./седемстотин лева/ обезщетение за причинените от Ц.Г. М. на А. М. С.
неимуществени вреди, в резултат от извършено на 07.03.2019г. от Ц.Г. М. престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК, двете суми дължими ведно
със законната лихва, считано от 07.03.19г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 238.96лв./двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебни разноски
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за
размера на 700лв. до 3000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.Г. М. и Г. А. М. да заплатят общо по сметка на РРС сумата от 50лв./петдесет
лева/ държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5