Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№293/2020г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по ВЖ на ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, чрез Ю.К.В.К., срещу
решение №5621/11.12.2019г., постановено по гр.дело №10065/2019г. на 24 състав
на ВРС, с което са уважени предявените от ТРИ СТАРС ЕООД искове срещу
застрахователното дружество и последното е осъдено да заплати сумата от общо 1 250 лева, заявени като
частична претенция от общо 15 447 лева ведно със законна лихва, считано от
26.06.2019г. до окончателното изплащане както и разноските по делото в размер
на 713 лева. Решението се обжалва изцяло. Твърди се, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на материалния
закон.
Твърди се, че съдът е
достигнал до неправилен извод, че не е налице груба небрежност по см. на т.14.5
от ОУ по застраховка „Каско на МПС“ относно излизане на МПС от крайпътен
участък на път със задължение да пропусне преминаващите пътни превозни
средства. Твърди се в тази връзка, че по делото не е надлежно проведено оспорване
доказателствената сила на представения протокол за ПТП, отразеното в който е
различно от изслушаната и приета САТЕ. Мястото, откъдето е предприело навлизане
на пътя процесното МПС е било обозначено с единична непрекъсната линия,
забраняваща преминаването. Поради това съдът е следвало да приеме, че е налице
нарушаване правилата на ЗДвП от страна на водача на л.а. Ауди, модел Спортбак
рег.******, изразяващо се в предприемане на маневра през насрещно движение при
наличие на забранителна хоризонтална маркировка – единична непрекъсната линия.
Твърди се нарушаване на чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП
както и нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Твърди се, че от страна на водача на
товарния автомобил Ауди е налице нарушаване на нормата на чл.25 от ЗДвП, която
предвижда съобразяване на скоростта на
движение с положението на останалите участници, тяхната скорост и посока на
движение. Поради изложеното въззивникът твърди, че при съвкупен анализ на тези
обстоятелства, настъпилото ПТП в тъмната част на денонощието, при намалена
видимост, обуславят извод за наличие на груба небрежност по смисъла на т.14.5
от ОУ на застрахователя, което е основание за отказ да бъде изплатено
обезщетение. Твърди се, че уврежданията в случая не биха настъпили ако
водачът Вл.Д. бе спазвал правилата за движение. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите увреждания върху
автомобила. В условие на евентуалност се твърди, че тези обстоятелства са
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение.
Твърди се на второ място,
че ВРС неправилно е кредитирал САТЕ относно размера на вредите. Според
въззивника, вещото лице не е извършило проучване на вредите и тяхната стойност,
а е взело оценката от издадена проформа фактура, поради което и размерът на
обезщетението е неправилно определен. Излага се, че в заключението не е
конкретизирано необходимото количество труд нито часовата ставка; не са
конкретизирани по количество и вид допълнителните материали; необходимите за
ремонта труд, боя и материали са записани като стойности, но не и като
количество и цена. Липсват доказателства за констатацията на вещото лице в
САТЕ, че ищецът е заплатил сумата от 15 445.45 лева – приложени са само
проформа фактура и работна карта. Претендира се отмяна на решението на ВРС като
неправилно и незаконосъобразно ведно с отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски.
В жалбата е направено
доказателствено искане за допускане пред въззивния съд на САТЕ, по която вещото
лице да посочи средна пазарна цена на необходимите за ремонта на автомобила
материали към датата на ПТП, след справка в три независими доверени сервиза.
В срока за отговор е
постъпил отговор от насрещната страна ТРИ СТАРС ЕООД, чрез адв.К.Р. от
ВАК, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на
постановеното решение като правилно и законосъобразно. Излага, че твърдението
за обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП, съставен при
посещение на КАТ, не кореспондира на установената съдебна практика. Поради
оспорване механизма на настъпване на ПТП била поискана САТЕ. Неоснователно се
твърди, че е оспорване заключението на вещото лице относно размера на вредите.
Твърди се, че съгласно застрахователния договор от 04.05.2017г., застрахованото
лице е било длъжно да отстрани вредите в доверен сервиз, което е и сторено.
Нанесените щети по автомобила са отремонтирани и заплатени от застрахования,
видно от приложените преводни нареждания. Поддържа се действително заплатена
стойност в размер на 15 446.45 лева. Неоснователни са възраженията срещу
размера на частично предявения иск. При започване на ремонтни дейности
застрахованото лице не е могло да избира сервиз, а същия е определен от
застрахователя. Страната се противопоставя на направеното искане за допускане
на САТЕ с предмет повторна оценка на щетите като неоснователно. Претендират се
сторените по делото разноски съобр.списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание пред
въззивния съд жалбата се поддържа чрез ю.к.Д., пълномощник на застрахователя.
Съобразно дадените от съда указания с определение рег.№1035/15.04.2020г.,
застрахователят уточнява, че в условие на евентуалност поддържа искане за
намаляване на застрахователното обезщетение поне с 60% поради неизпълнение от
застрахованото лице на договорно задължение за опазване на имуществото от
вреди, в този смисъл и клаузите на т.50.2 и т.50.3 от ОУ на застрахователя.
Поддържа, че настъпилото събитие е резултат от поведението на застрахования, в
който случай се предвижда възможност за застрахователя да намали обезщетението.
/арг.чл.395 КЗ/
Насрещната страна,
представлявана от адв.Р., поддържа отговора за оспорване на жалбата.
За да се произнесе по
жалбата
съдът съобрази, че производството е образувано по искове на “ТРИ СТАР” ЕООД,
ЕИК *********, гр.Варна срещу ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, гр. София, за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 1 250 лв. с ДДС,
заявена като частична от общо 15 447 лв. с ДДС, претендирана като
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско и злополука”,
обективирана в застрахователна полица №**********/04.05.2017г., със застрахователно покритие от 05.05.2017г.
до 04.05.2020г., възникнало в резултат на ПТП от 21.01.2019г., настъпило в гр.
Варна, бул.”Осми Приморски полк”, в посока кв. „Виница”, в непосредствена
близост до хотел “Лотос”, при което са нанесени вреди на л.а.“Ауди”, модел “А5
Спортбек”, рама №WAUZZZF52HA020080, ползван въз основа на договор за финансов
лизинг № 15895/02.05.2017г., сключен между “ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД и “ТРИ СТАР”
ЕООД. Твърдят се следните увредени детайли по автомобила: 1./ арматурно табло
на стойност 34, 60 лв. от общо 427, 52 лв.; 2./ фар регулиране на стойност 1,
92 лв. от общо 23, 75 лв.; 3./ допълнителни материали в размер на 18, 13 лв. от
общо 224, 04 лв.; 4./ калник преден ляв в размер на 29, 09 лв. от общо 359, 39
лв.; 5./ странична врата предна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184,
23 лв.; 6./ уплътнение врата предна в размер на 6, 65 лв. от общо 82, 21 лв.;
7./ странична врата задна лява в размер на 95, 84 лв. от общо 1 184, 23
лв.; 8./ уплътнение врата задна в размер на 6, 65 лв. от общо 82, 21 лв.; 9./
страница лява на стойност 63, 81 лв. от общо 788, 48 лв.; 10./ панта врата
горна на стойност 1, 23 лв. от общо 15, 23 лв.; 11./ панта врата горна на стойност
1, 36 лв. от общо 16, 77 лв.; 12./ панта врата долна на стойност 1, 18 лв. от
общо 14, 62 лв.; 13./ панта врата долна на стойност 1, 37 лв. от общо 16, 87
лв.; 14./ праг ляв в размер на 26, 27 лв. от общо 324, 54 лв.; 15./ лайсна ляв
праг в размер на 4, 56 лв. от общо 56, 36 лв.; 16./ подкалник реден ляв в
размер на 8, 47 лв. от общо 104, 61 лв.; 17./ декоративна лайсна ляв калник в
размер на 1, 47 лв. от общо 18, 17 лв.; 18./ декоративна лайсна над ляв калник
в размер на 0, 46 лв. от общо 5, 63 лв.; 19./ лайсна преден ляв праг вътрешна
на стойност 20, 57 лв. от общо 254, 22 лв.; 20./ тапицерия предна лява врата на
стойност 81, 29 лв. от общо 1 004, 47 лв.; 21./ високоговорител предна
лява врата в размер на 29, 83 лв. от общо 368, 54 лв.; 22./ ел. инсталация
предна лява врата на стойност 19, 35 лв. от общо 239, 08 лв.; 23./
стъклоповдигвач предна лява врата в размер на 21, 10 лв. от общо 260, 71 лв.;
24./ фиксатор врата предна лява в размер на 3, 61 лв. от общо 44, 57 лв.; 25./
държач преден ляв калник в размер на 1, 04 лв. от общо 12, 87 лв.; 26./ нит
3.2*6 в размер на 0, 29 лв. от общо 3, 60 лв.; 27./ болт в размер на 0, 09 лв.
от общо 4, 13 лв.; 28./ държач преден ляв калник в размер на 1, 04 лв. от общо
12, 87 лв.; 29./ държач преден ляв калник в размер на 1, 72 лв. от общо 21, 31
лв.; 30./ нит в размер на 0, 24 лв. от общо 2, 94 лв.; 31./ букса в размер на
0, 76 лв. от общо 9, 34 лв.; 32./ защитен профил праг на стойност 1, 52 лв. от
общо 18, 72 лв.; 33./ болт в размер на 1, 25 лв. от общо 15, 47 лв.; 34./ нит в
размер на 0, 06 лв. от общо 0, 69 лв.; 35./ коляно предна лява на стойност 31,
81 лв. от общо 393, 04 лв.; 36./ дистанционен елемент на стойност 0, 50 лв. от
общо 6, 16 лв.; 37./ усилващ елемент в размер на 2, 70 лв. от общо 33, 32 лв.;
38./ щипка за уплътнение врата в размер на 1, 94 лв. от общо 23, 93 лв.; 39./
скоба в размер на 0, 46 лв. от общо 5, 74 лв.; 40./ гума PIRELLI STOZERO 3 в
размер на 23, 27 лв. от общо 287, 59 лв.; 41./ гайка в размер на 0, 09 лв. от
общо 1, 12 лв.; 42./ държач ляв калник в размер на 2, 47 лв. от общо 30, 46
лв.; 43./ крепежни елементи на стойност 3, 10 лв. от общо 38, 29 лв.; 44./
държач ляв в размер на 0, 70 лв. от общо 8, 65 лв.; 45./ планка преден ляв
калник в размер на 0, 98 лв. от общо 12, 11 лв.; 46./ болт в размер на 0, 05
лв. от общо 0, 60 лв.; 47./ гайка в размер на 0, 09 лв. от общо 1, 12 лв.; 48./
облицовка колана А в размер на 6, 70 лв. от общо 82, 76 лв.; 49./ труд
демонтажни и монтажни операции в размер на 59, 25 лв. от общо 732, 11 лв.; 50./
труд възстановителни операции в размер на 116, 82 лв. от общо 1 443, 42
лв.; 51./ труд за бояджийски операции в размер на 113, 93 лв. от общо
1 407, 78 лв.; 52./ боя и материали в размер на 86, 26 лв. от общо
1 065, 83 лв.; 53./ проверка и
регулиране на страничен наклон в размер на 6, 37 лв. от общо 78, 65 лв.
Претендират се и законните лихви от датата на депозиране на исковата молба –
26.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът
“ТРИ СТАР” ЕООД твърди, че в качеството си на лизигополучател по договор за
финансов лизинг ползва автомобил марка “Ауди”, модел “А5 Спортбек”, който е
застрахован в ответното дружество по договор за застраховка “Каско и
злополука”. Твърди, че в периода на застрахователно покритие, на 21.01.2019г. в
гр.Варна, бул.”Осми Приморски полк” в посока кв. „Виница”, в непосредствена
близост до хотел “Лотос”, е настъпило застрахователно събитие, явяващо се
покрит за застрахователя риск при следните обстоятелства: на посоченото място,
около 18.00 ч., водачът на застрахования автомобил, който бил спрял в странична
уличка в посока от центъра към кв.“Виница”, предприел маневра завиване на ляво
към центъра на гр.Варна. След подаване на нужната сигнализация и предприемане
на маневра завиване наляво в посока противоположна на първоначалната и след
като бил пропуснат от друг водач на МПС “Deawoо”, рег. ******, водачът на
процесния автомобил марка “Ауди”, модел “А5 Спортбек” бил ударен в лявата си
страна от водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел “А 3”, рег. ******,
движещ се в посока от центъра на града към кв.”Виница”, в резултат на което по
застрахования автомобил настъпили щети. Застрахователят бил уведомен в деня на
произшествието, а негови служители от мобилен екип заснели местоположението на
двете превозни средства, удостоверили щетите и изготвили опис – заключение.
Били извършени още три огледа. Ремонтирането на застрахованата вещ било
възложено на доверен сервиз.
На 22.02.2019г.
лизингодателят бил уведомен за отказа на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение, на осн. т. 14.5 от ОУ за застраховка на моторни превозни средства
(“Каско”), съобразно която клауза не се покрива частична щета на застрахованото
МПС, причинени при, от или вследствие на действия, съставляващи груба
небрежност на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водачът на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователно събитие. Ищецът счита цитираната клауза от ОУ за
нищожна поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. С нея,
застрахователят въвежда по субективна преценка основания, които не са
предвидени в Кодекса за застраховане и акумулира високи премии, изключвайки
своята отговорност, поета със застрахователния договор. В условия на евентуалност
се поддържа, че ако разпоредбата е действителна, то поведението на водача на
застрахования автомобил не може да се окачестви като “груба небрежност”, защото
маневрата завиване наляво е съобразена с пътната сигнализация и маркировка.
Ищецът твърди, че е изправна по договора за застраховка страна.
В срока за отговор,
ответникът ЗАД “АРМЕЕЦ” АД не оспорва, че между страните по делото е налице
валидно възникнало правоотношение по имуществена застраховка “Каско”, че е бил
уведомен за настъпилото произшествие, както и че са извършени няколко огледи,
по време на които са констатирани настъпилите вреди. Оспорва, че това
произшествие представлява покрит от застрахователя риск, поради което се
изключва ангажиране на отговорността му, на осн. чл. 408, ал. 1, т. 4 вр. чл.
395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ вр. т. 14.5 ОУ и на осн. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. т.
50.2, 50.3 и 50.5 ОУ. Твърди, че поведението на водача, изразяващо се в
нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на чл. 63, ал. 2, т.
1ППЗДвП и несъобразяване с конкретните пътни условия, указващи забрана за
преминаване през непрекъсната линия, несъобразяване с положението на другите
участници, тяхната посока и скорост на движение, е причина за настъпване на
вредите. С поведението си водачът на застрахованото МПС съзнателно не е положил
дължимата грижа при управление на автомобила, допускайки нарушения и на т.50.2,
50.3 и 50.5 ОУ, което дава основание застрахователят да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение. В условие на евентуалност се настоява размерът на
обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на произшествието и
намалено с 50 %, на осн. чл. 395, ал. 5 КЗ.
Съдът, въз основа на
събраните доказателства, наведените от страните твърдения, доводи и възражения,
в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът прецени, че
постъпилата ВЖ вх.№216/03.01.2020г. на ЗАД АРМЕЕЦ АД както и отговора към
същата отговарят на изискванията за редовност - подадени са от надлежни страни,
чрез редовно упълномощени проц. представители, в преклузивния срок, при
спазване на останалите разпоредби на чл.260 и сл ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Допустимостта на
иска е в предметните предели на въззивното обжалване. По отношение правилността
на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения
за неправилност и противоречие с материалния закон, необоснованост.
Решението се обжалва изцяло като застрахователят
поддържа оплаквания, направени с отговора на исковата молба. В тази връзка
неоснователно е становището на насрещната страна за промяна във фактическите
твърдения и възражения на ответника. /становище в съдебно заседание пред ВОС/
Пред въззивния съд са поставени на разглеждане въпросите относно наличието на
изключен риск по приложимите към договора ОУ на застрахователя както и размера
на вредите.
Предвидената в чл.405 КЗ
отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на
сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията,
поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване.
Съдът приема, че останалите обсъдени от ВРС
материални предпоставки не са спорни между страните, поради което в тази част
препраща към изложените от първата инстанция мотиви съгласно чл.272 ГПК. В този
смисъл съдът намира за установено наличието на валидно правоотношение по
договор за финансов лизинг от 02.05.2017г., сключен между ищеца Три старс ЕООД
и Порше Лизинг БГ ЕООД, за ползване на процесния автомобил Ауди А5 спортбак
както и наличие на Договор за застраховане на лизингованото имущество по
застрахователна полица №********** от 04.05.2017г. Не се спори, че събитието е
настъпило в период на покритие от застраховката. Не се спори относно
уведомяването на застрахователя, извършения оглед на автомобила, характера и
броя на уврежданията.
Спорният въпрос е дали произшествието
представлява покрит за застрахователя риск или е налице основание за изключване
отговорността му, на осн. чл. 408, ал. 1, т. 4 вр. чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ
вр. т. 14.5 ОУ и на осн. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. т. 50.2, 50.3 и 50.5 ОУ.
Въззивният съд дължи повторна преценка дали поведението на водача на увредения
автомобил при извършване на маневрата е в нарушение на чл.37, ал.3 ЗДвП, чл.25,
ал.1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1ППЗДвП, при несъобразяване с конкретните пътни
условия, указващи забрана за преминаване през непрекъсната линия,
несъобразяване с положението на другите участници, тяхната посока и скорост на
движение, респ. дали е причина за настъпване на вредите.
Процесното МПС е
застраховано по риска „П-Пълно Каско”, поради което обект на покритие са пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, вкл. причинени от всички
рискове по клаузите М, Ч и К от ОУ. Съгласно цитираната от застрахователя
клауза на т.14.5 от Общите условия, изключен риск представляват умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се
лице и др., чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.
Едновременно с това, ответникът твърди, че застрахованото лице не е спазило
задълженията си, произтичащи от договора за застраховка Каско, визирани в
т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ да пази застрахованото МПС. В този смисъл,
застрахователят се домогва да установи, че единствената причина за настъпване
на събитието, респ. вредите по застрахованото МПС, е именно поведението на
водача В.Д.. Съгласно т.17 от раздел XVIII на ОУ на застрахователя, груба небрежност
представляват посочените неизчерпателно действия и бездействия, при които
настъпилата вреда е следствие от самонадеяното поведение на водача и/или
неполагане на минимално дължимата грижа за запазване на застрахованата вещ.
Съгласно приложения
протокол за ПТП, ползващ се с официална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, подписан от водача на увреденото МПС, се
установява, че събитието е настъпило при излизане на автомобила от крайпътна
територия и включване по бул.Осми приморски полк, при което е блъснат от
преминаващия в ляво втори автомобил Ауди А3. Посочената в протокола схема на
произшествието съвпада с посочените от ищеца обстоятелства, при които е
настъпило ПТП.
От изслушаното по делото
заключение на САТЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и
професионално дадено, се установява, че разрешената скорост на движение по
бул.”Осми приморски полк” в посока кв. „Виница”, непосредствено след магазин
„Кауфланд” и бензиностанция „Петрол”, е 50 км./ч. При изготвяне на заключението
е установено от вещото лице въз основа на протокола за ПТП, че платното за
движение в посока Център – кв.„Виница” включва две пътни ленти, разделени по
средата с прекъсната линия, позволяваща изпреварване. Платното за движение в
обратна посока /кв.”Виница” – Център/, включва само една пътна лента, която е
отделена от останалите с единична непрекъсната линия. Водачът на застрахования
автомобил е излизал от крайпътна територия, представляваща лозарски път, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост, опитвайки се да извърши
маневра „завиване наляво” за включване в платното за движение в посока Център. Според
вещото лице, въз основа на извършен на място оглед, е било разрешено извършване
на маневра завой на ляво. Вещото лице е констатирало, че средната разделителна
линия между двете посоки на движение е прекъсната и разрешава маневра ляв
завой. Според заключението, ударът е настъпил по средата на двете ленти за
движение посока кв.Виница. В устните си обяснения вещото лице поддържа
становище, че между двете платна за движение както преди, така и сега е била
налице прекъсната маркировка. Точно срещу лозарския път, от който е
излязъл водача на Ауди А5, маркировката е била прекъсната и е позволявала завой
наляво. На място липсват други указателни знаци, които да ограничават
извършването на маневри наляво или надясно. Водачът е следвало да изчака
преминаващите в дясното платно МПС и да направи маневрата си.
Съдът отчита събраните пред
РС свидетелски показания от св.К.В., водач на л.а. Ауди А3, с който процесния
автомобил се е засякъл. Съобразно тези показания, ударът е настъпил при
идентичен на посочения в протокола от вещото лице и от самия ищец, механизъм.
Според свидетеля, той е изпреварвал законосъобразно в лявата лента за движение
към Виница, когато настъпило ПТП. Твърди, че между двете платна /за двете
посоки на движение/ е налице двойна непрекъсната линия. Твърди, че ПТП е
настъпило в неговата лента за движение.
Въз основа на тези
доказателства въззивният съд достига до заключение за начина на настъпване на
ПТП, а именно на 21.01.2019г., по пътя бул.”Осми приморски полк” в посока кв.
„Виница”, до хотел Лотос, непосредствено след магазин „Кауфланд” и
бензиностанция „Петрол”, водачът на застрахования автомобил е излизал от
крайпътна територия /черен път, частично асфалтиран/ с намерение да извърши
маневра „завиване наляво” с цел включване в платното за движение към центъра на
града. Съдът приема, че улицата, от която водачът е излязъл, за да се включи в
движението, позволява включване в платното за движение и в противоположна
посока, доколкото на място не са налични указателни табели/знаци, ограничаващи
движението. /в този смисъл и САТЕ/. Към момента на огледа маркировката е
подновена, но е идентична на тази към деня на произшествието като вещото лице,
извършило оглед на място, поддържа, че маневрата е позволена съобразно хоризонталната
маркировка между двете платна за движение. След извършения оглед на место вещото
лице сочи, че маркировката е прекъсната
линия, така че да позволи на водачите на МПС извършване на маневра
„завиване наляво” и „завиване надясно”. В
тази връзка съдът протоколът за ПТП и отразената в него схема на произшествието
не се ползва с материална доказателства сила, тъй като представлява само
графично изображение. Липсва констатация на органа за намиращата се на място
хоризонтална маркировка. Същевременно съдът възприема вкл.показанията на другия
участник в ПТП /изслушан като свидетел/, че ударът е настъпил в неговата лента
за движение нагоре, т.е. още преди преминаване на процесното МПС в третата
лента – в обратна посока на движение.
Съгласно чл.37 от ЗДвП, при
завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.
В случая не е спорно, че
при излизане на главния път, водачът на застрахованото МПС е бил пропуснат от
движещото се по пътя друго ППС – л.а. Деу. Именно намиращото се на място МПС е
препятствало видимостта към двете ленти за движение в посока Виница.
На водача Д. е съставен и
акт за административно нарушение поради неизпълнение на разпоредбата на чл.37
от ЗДвП, който следва да бъде съобразен от решаващия съд. Поради това съдът
приема, че е налице изпълнение на маневрата при нарушаване на разпоредби от
ЗДвП от страна на водача на процесното МПС.
По отношение направените от
ответника възражения за изключен риск и за неизпълнение на договорни задължения
на застрахования, съдът намира същите за неоснователни. До този извод е
стигнал и първоинстанционния съд въз основа анализ на събраните доказателства и
извършване преценка дали поведението на водача осъществява основанието „груба
небрежност” по смисъла на т.14.5 от Общите условия на застрахователя. Клаузата
не е нищожна доколкото е налице предвидена и в КЗ възможност за ограничаване и
изключване отговорността на застрахователя в определени хипотези /арг. от
чл.408 КЗ/. В контекста на договорната свобода между страните, уговорената с ОУ
клауза за изключване на риска за застрахователя, не е в противоречие с законови
норми и добрите нрави. Разпоредбата на чл.408, ал. 1 КЗ предвижда основанията,
при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение, а именно - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение /т.1/,
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования с цел
получаване на застрахователно обезщетение /т. 2/, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до настъпване на
застрахователно събитие /т. 3/ или в други случаи, предвидени със закон
/ т. 4/. Уговорената в договора клауза не е в противоречие с разпоредбата и на
чл.395, ал.4 КЗ, която също предвижда възможност за застрахователя да откаже
изплащане на обезщетение при неизпълнение на задължението по ал.1, но само ако
това е изрично предвидено в договора. Това предвиждане е именно в чл.50 от Общите
условия.
В същите е уговорено, че
застрахователят може да откаже да заплати застрахователно обезщетение при щети
в резултат на умишлени действия и груба небрежност на застрахованото и
др.посочени лица. Обсъжданата клауза е ясна и нейният смисъл е да се
регламентират хипотезите, при които въобще няма да е налице настъпило застрахователно
събитие. Трайно установената съдебна практика приема, че страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за
носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност. От това следва, че когато в Общите условия
страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритието, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на обезщетение. В този случай чл.408, т.3 КЗ не следва да намира
приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не
са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по
волята на страните. Именно затова следва съдът да се произнесе първо относно
наличието на изключен риск и едва след това по възраженията съгласно чл.395 КЗ.
/в този смисъл и решение по т.дело №656/2019г. на Първо т.о., ТК на ВКС/
Меродавен за преценката
дали е налице застрахователно събитие и изключен риск е единствено фактът, дали
увреждането е причинено от водача на автомобила поради груба небрежност. /т.14.5
от ОУ/ Грубата небрежност се отличава от обикновената по дължимата грижа – в
случая критерият е занижен и се свързва с грижите, които не биха положили и
най-небрежните при конкретни условия. Според съдебната практика груба
небрежност при управление на МПС, е виновно противоправно поведение на
застрахования, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата,
което е довело до настъпване на увреждането, при съзнание на водача, че е
възможно да увреди застрахованото имущество. В гражданското право
противоправното поведение е по презумция недобросъвестно, но доказването на
квалифицирания фактически състав на грубата небрежност е в тежест на ответника.
Съдът намира, че от събраните доказателства не следва безусловно, че ищецът е
действал при груба небрежност. Напротив, установява се съобразяване с
конкретната пътна обстановка и адекватно на останалите участници в движението
поведение от страна на застрахования. Автомобилът е бил пропуснат от движещото
се по пътя в дясно друго ППС, а ударът е настъпил незабавно след преминаване на
разделителната линия между двете еднопосочни ленти. Не е установена скоростта
на движение на изпреварващия от ляво автомобил Ауди А3, но при всички случаи
същия се е движил с по-висока скорост от тази на автомобила, излизащ от крайпътна
територия. Произшествието е настъпило през тъмната част, поради което и двамата
водачи не са имали обективна възможност да възприемат другото МПС навреме, още
повече при едновременност на маневрата ляв завой от ищеца и изпреварване от
другото МПС. Не е установено нарушаване на намиращи се на място хоризонтални и
вертикални знаци, които да са препятствали ищеца при извършване на маневрата.
Налице е нарушаване на общата норма на чл.25 от ЗДвП както и чл.37, ал.3 от
същия. За това на виновния водач е наложено адм.наказание. Същото е без
значение за релевантния въпрос налице ли е груба небрежност. От съвкупния
анализ на установените обстоятелства съдът не може да квалифицира поведението
на водача на застрахованото МПС като самонадеяно и небрежно, поради което и не
е налице основание за изключване отговорността на застрахователя поради
изключен риск по см.на чл.14.5 от Общите условия.
Не е налице и основание за
изключване на отговорността по смисъла на чл.408, т.3 от КЗ доколкото
предвидените задължения на застрахованото лице в т.50 от ОУ /цит.от
застрахователя/ за полагане грижи за вещта са твърде общи и не намират
проявление в конкретното събитие. Напротив, всички извършени от водача действия
сочат на изпълнение на договора и общите норми за безопасно поведение.
Поведението на водача не е единствена причина за настъпване на ПТП.
В Общите условия, е
предвидено, че застрахованият е длъжен да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди
/т. 50.3/. В случай на неизпълнение, застрахователят може да намали или откаже
изцяло плащане на застрахователно обезщетение /т. 50.9/. Не се установява водачът да не се е съобразил
с това или да не е изпълнил друго предписание на застрахователя. Не се установява управляващият застрахованото МПС да не е
изпълнил задълженията т. 50.2, 50.3 от ОУ, при което застрахователят
отново би могъл да откаже или да намали размера на обезщетението. Налице е
застрахователно събитие и покрит риск – събитие със случаен характер, водещо до
увреждане на застрахованото МПС. Въз основа на изложеното съдът намира, че е
налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.405 КЗ.
По втория
повдигнат с ВЖ въпрос относно размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не трябва да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид,
включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Ако на застрахователя бъдат
представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за
поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи плащане
на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта при
условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. В случая не е налице друга уговорка по застрахователната полица, напр. за
обезщетяване по експертна оценка. Застрахователят не е оспорил представените с
исковата молба работна карта, проформа фактури, преводни нареждания и
възлагателно писмо до сервиза, поради което съдът основава изводите си на тези
писмени доказателства като приема, че ищецът е заплатил на доверения сервиз
Порше Варна установените и отремонтирани вреди по процесното МПС.
Съдът съобрази, че в случая
не е налице надхвърляне на застрахователната стойност, а от друга страна
сторените от застрахования разходи са съответни на действителните такива за
възстановяване на увреденото МПС съгласно изслушаната СТЕ в размер на
15 445, 45 лв. с ДДС. Налице са доказателства за реалното заплащане на
разходите. /работна карта, фактури и потвърждение за плащане/ Поради това
претенцията се явява доказана освен по основание и по размер, до частично
предявения иск от 1 250 лв.
Върху тази сума се дължи и
законната лихва от предявяване на иска на 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Поддържаното в евентуалност
искане за намаляване на обезщетението на основание чл.395 КЗ е неоснователно, а
и предмет на иска е частично предявена претенция, поради което произнасяне за
разликата е недопустимо.
С оглед
резултата от обжалването, разноски следва да бъдат признати на въззиваемата
страна Три старс ЕООД, до размера от 300 лева адв.възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5621/11.12.2019г., постановено по ГД №10065/2019г. на
XXIV състав на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, гр. София да заплати на „ТРИ СТАР” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
сумата от 300 лева, представляващи сторените пред въззивния съд разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: