Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………..
гр. В. Търново, 10.04.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
единадесети състав, в публично заседание на 03.04.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.Зинева като разгледа докладваното от
съдията П.Цанков НАХД № 226 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.А.Т. ЕГН **********, с адрес: ***,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 1719057, издаден от ОД на МВР -
Велико Търново, с искане за неговата отмяна. Навадени са конкретни оплаквания
за неговата необоснованост, незаконосъобразност и неправилност.
Страните, редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание и не вземат становище.
Съдът, след като обсъди приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното
Административно наказателното производство
е започнало със съставянето на Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1719057,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на на И.А.Т. –жалбоподател, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на
400 лв.
Същият е издаден, затова, че на
23.08.2017г., в 16:36 часа, в гр. Велико Търново, ПП І-4 км. 130+095 до Ученическа туристическа спалня, в посока м-н Технополис, с
МПС л.а марка „ АУДИ“ модел „А5“ с регистрационен номер *****, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснет с АТС “TFR1-M” №602, като при ограничение за
населено място 50 км/ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от -3
км/ч., е установена скорост на движение на посоченото МПС – 91 км/ч. и
превишаването е 41 км/ч. В
електронния фиш също така е описано, че посоченото МПС е собственост и
регистрирано на името на И.А.Т., представител на „ДЕМИ ЕРИДАН І“ ООД.
Електронният фиш
е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП (клип
№ 17490), а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М. След проверка
на направените записи от системата, компетентният орган е установил, че
от радарната установка е засечена скорост на движение на процесното МПС от 94
км/час. По отношение на същата е отчетен толеранс от 3% при засечени скорости
до 100 км/ч, при което е определено, че превишението е от 41
км/час (т.е. определена е скорост на движение от 91 км/ч), над въведеното за
този участък от 50 км/час.
С оглед на установеното се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да
се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Електронният фиш е инструмент в
административнонаказателното производство за реализиране на
административнонаказателна отговорност за осъществени, определен кръг, от нарушения на ЗДВП..
С измененията в ЗАНН, законодателят приравни
същия с последици на наказателно постановление. Това приравняване на
наказателно постановление не е откъм реквизити, а откъм правни последици – т.е
с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДВП, установени
и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с
наказателно постановление. Законодателят не е предвидил изисквания електронният
фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН. Напротив
реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДВП – в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДВП.
Съдът приема, че от формална страна, електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДВП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДВП.
Липсват правни основания, подкрепящи тезата
на жалбоподателя, че процесният електронен фиш не представлява документ,
доколкото няма посочен издател. Правната теория приема, че документите са вещи,
върху които с писмени или електронни знаци има материализирано човешко
изявление. В този смисъл липсата на подпис, печат, дата на издаване или
посочено физическо лице като издател на електронния фиш не води до отпадане
качеството на документ на същия. Електронният фиш следва да бъде отличаван
както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за
установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на
него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените
в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП реквизити. В случая те са
налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, лицето, което го е управлявало,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. В този смисъл пълно
приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има
нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Според настоящата инстанция, твърденията на жалбоподателя за
несъобразяване на електронния фиш с изискванията на ЗАНН са неоснователни, тъй
като в конкретния случай производството по реализиране на наказателна
отговорност е реализирано по предвидения в закона специален ред, а не по общите
правила регламентирани в чл. 32 – 59 от ЗАНН.
Настоящият състав приема, че наказващият
орган правилно е квалифицирал извършеното административно нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, доколкото нарушението извършено на територията на гр.
Велико Търново и при ограничение на скоростта, за населено място от 50 км/ч.,
въведено с пътен знак Д-11.
Съобразно чл. 24, ал.1 от
ЗАНН, административнонаказателна отговорност може да се носи само от административнонаказателно отговорно
лице, което е извършило предвидено в закона нарушение. Нарушение по смисъла на
ЗАНН, може да бъде извършено само от физическо лице, тъй като само физическите
лица могат да формират субективно отношение към извършеното. Спрямо
юридическите лица е допустимо ангажирането на тяхната отговорност и налагането
на имуществена санкция, по реда на чл.83 от ЗАНН, но само в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност. Такава отговорност не е предвидена за
процесната хипотеза в ЗДвП. Поради това и юридическите лица не могат да бъдат
субекти на административно нарушение и съответно адресати на административно
наказание „глоба”.
На пръв поглед, като изключение от принципа
за личния характер на отговорността може да се отчете нормата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, която разглежда хипотезата в която нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице. В този
случай предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител
на юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е било
предоставено управлението.
От предоставената по делото
справка от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, е видно, че управител
на „ДЕМИ ЕРИДАН І“ ООД е лицето Т С Д, а
съдружници Т С Д и М П Д. В тази хипотеза е налице законова презумпция, че законният
представител на юридическото лице, отговаря за извършеното с МПС нарушение.
Тази презумпция обаче е оборима, с възможността да се посочи, лицето което в
действителност е управлявало превозното средство. В случая наказващият орган не
се е съобразил с нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП,
и не е изпълнил задължението си да установи
от кого е извършено нарушението.
По делото липсват каквито и да е
доказателства установяващи причастност на въззивника към твърдяното за
извършено нарушение. Липсват такива, от съдържанието на които да се установи,
че към на 23.08.17г., в 16,36 ч. , на посоченото в ЕФ място, Т. е управлявал
описания л.а собственост на „ДЕМИ ЕРИДАН І“ ООД. Не са събрани и такива, същият да е бил посочен от управителите на
дружеството, като лице управлявало л.а към момента на извършване на
нарушението. По делото липсва приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП в
тази насока, като видно от писмо с рег. № 366000 - 5032 от 21.02.18г., издадено
от ОД на МВР- В. Търново, такава декларация не е била подавана.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че в хода на административнонаказателното производство и в съдебното
такова не е доказано по безспорен и категоричен начин, че И.Т. е извършил
процесното нарушение. При липса на тази основана предпоставка за реализиране на
наказателна отговорност наказващият орган е издал незаконосъобразен акт (ЕФ), като е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя.
По тези съображения обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен - като
незаконосъобразен.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1719057
на ОД на МВР – В. Търново, с който на И.А.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложена, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено на 23.08.2017г., в 16:36 часа, в гр. Велико
Търново на ПП І-4 км. 130+095 до Ученическа туристическа спалня, в посока
м-н Технополис, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд В. Търново, по реда на
ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :