Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146
Добрич, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две
хиляди двадесет и трета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 111/ 2023
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Г.И.Г.,***, срещу Решение № 2/ 03.02.2023
г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ
против Разпореждане № **********/ 28.11.2022 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Добрич.
Жалбоподателката изразява несъгласие с Решението и иска
то да бъде отменено, като бъде върната преписката за ново разглеждане на
административния орган и произнасяне по същество, при което да ѝ бъде предоставена
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от Кодекса за социално
осигуряване.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. ***, ВАК, който поддържа жалбата.
Претендира съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт А. ***, която излага становище, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а Решението на Директора на ТП на
НОИ Добрич – потвърдено.
Страните нямат искания по доказателствата извън
представените с административната преписка.
Административен съд – Добрич, Първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Решение № 2/ 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич
(л. 29) е изпратено чрез писмо с обратна разписка, като, видно от известието за
доставяне (л. 30), е получено лично от жалбоподателката на 08.02.20 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на
получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 10.02.2023
г., видно от отразеното върху печата, поставен в горния ѝ ляв ъгъл (л. 3)
Предвид изложеното, жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № 2113 - 24
- 1484/ 03.10.2022 г. на Г.И.Г. (л. 7) за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО, както изрично е отбелязано в
Заявлението. Към Заявлението е приложена трудова книжка № 623, серия Р, №
281758, издадена от МФ – ГУДА на 05.11.1997 г., гр. София, удостоверение № 6/
16.02.2022 г., издадено от ОДМВР – Добрич, удостоверение обр. УП – 3 № 44/ 03.10.2022
г., удостоверение УП – 16 № 1019-24-166#1/ 16.05.22 г., издадено от ТП на НОИ –
Добрич. Като доказателства е приложена и
Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителния стаж на лицето от
01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г.
С Разпореждане № **********/ 28.11.2022 г. на Ръководител
„ПО” (л. 24) на Г.И.Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 69 и чл. 69б КСО. Прието е, че г-жа Г. има
навършена възраст към датата на Заявлението от 51 години 02 месеца и 29 дни,
придобит стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО от 18 години 10 месеца и 15 дни и стаж от
трета категория от 12 години 03 месеца и 14 дни или превърнат към трета
категория общ стаж от 43 години 08 месеца и 29 дни по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО. Отчетено е, че Г.Г. е работила като държавен служител в системата на МВР и
е посочено, че възрастта за отпускане на лична пенсия за жените за 2022 г. е 53
години и 10 месеца, поради което няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО.
Добавено е, че на основание чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, в актуалната към 2022 г. редакция, лицата, които не са
придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ стаж, могат да се
пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. В тази връзка длъжностното
лице е приело, че Г.Г. няма право на лична пенсия по условията на чл. 69б, ал.
1 от КСО, тъй като има необходимия осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО –
27 години общ стаж, от които две трети действително положен като държавен
служител по Закона за МВР – 18 години. При тези мотиви е отказано отпускането
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката.
На 30.01.2023 г., с вх. № 1012 - 24 – 18, г-жа Г. е подала
жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 27), идентична на
жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. Тя настоява, че
правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва право и
на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че осигуреното лице
има право да избере какъв вид пенсия за осигурителен стаж и възраст желае да му
бъде отпусната, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия, без
да има право да преценява налице ли са предпоставките за отпускане или не на
друг вид пенсия. Прави възражение, че неправилно административният орган
аргументира отказа си с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС) и обвързва отпускането на този вид пенсия с липсата
на предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69 от КСО. Твърди, че
ограничителното тълкуване и прилагане на чл. 18, ал. 4 НПОС противоречи на
основен принцип на осигурителното законодателство, прокламиран в чл. 3, т. 3 от КСО за равнопоставеност на осигурените лица и недопустимо ограничава основно и
неотменимо конституционно защитено гражданско право, каквото е правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Допълва, че са отпускани пенсии след
2000 г. и до настоящия на възражението момент на всички лица, работили в
системата на МВР, като с Разпореждането за отказ била поставена в по –
неравностойно спрямо останалите лица положение.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата,
като е приел същата за неоснователна и е постановил Решение № 2/ 03.02.2023 г.,
с което я е отхвърлил. Ответникът е счел, че разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 и
ал. 2 КСО е неприложима спрямо Г.Г., тъй като е налице ограничението на чл. 18,
ал. 4 от НПОС, съгласно който лицата, които не са придобили право на пенсия по
чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда
на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, т.е. лицата, които са придобили изискуемия стаж, но
не са достигнали необходимата възраст по чл. 69 КСО, не могат да се възползват
от облекчения режим на чл. 69б, ал. 1 КСО.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2/ 03.02.2023
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено
от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него Разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Спор относно
компетентността на органа няма.
Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическо и правно
основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както
изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на
едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Относно съответствието с материалния закон и
административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:
В Раздел І на Глава Шеста от Кодекса за социално
осигуряване е уредено отпускането на различните видове пенсии за осигурителен
стаж и възраст.
Г.Г. е подала Заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО.
По делото няма спор, че същата има 18 години и 10 месеца
и 15 дни осигурителен стаж от І
категория труд и 12 години и 03 месеца и 14 дни осигурителен стаж от ІІІ
категория труд.
Към датата на подаване на Заявлението, 03.10.2022 г., жалбоподателката
има навършена възраст 51 години 02 месеца и 29 дни.
Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47
години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С чл. 69б, ал. 1, т.
2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Същевременно по делото няма спор, че жалбоподателката има
необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО –
27 години общ стаж, от които две трети действително положен като държавен
служител по ЗМВР.
При горната фактическа обстановка административният орган
е приел, че не може да бъде отпусната пенсия на лицето, тъй като не отговаря на
условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, а именно на изискуемата възраст за отпускане на лична пенсия за
жените за 2022 г. от 53 години и 10 месеца. Същевременно е счел, че чл. 69б,
ал. 1 КСО е неприложим с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС и е потвърдил като цяло Разпореждането
за отказ. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния
закон:
Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Получавайки Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, с приложени към него доказателства за осигурителен стаж, е
длъжен да извърши проверка налице ли са условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и по кой член от Кодекса. С разпоредбата на чл. 69,
ал. 2 от КСО е предвидена възможност за пенсиониране за държавните служители
по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните
разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги,
държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните
служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от
Закона за съдебната власт, при навършване на възраст от 52 години и 10 месеца и
при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени
като държавни служители по посочените закони.
Правният спор е относно правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и
е придобило необходимия за пенсиониране осигурителен стаж (няма спор по това),
но не е навършило възрастта по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО. При липса на
предпоставки по чл. 69, ал. 2 КСО административният орган е следвало да извърши
преценка за наличие на такива по останалите хипотези от Раздел І на Глава
Шеста. В случая той е извършил такава проверка, но тя се явява формална и
необоснована, като в Решението липсват изложени мотиви по наведените във Възражението,
подадено по административен ред, доводи.
Няма спор, че за лицето не са налице условията на чл. 68 КСО.
С оглед на това остава необходимостта от проверка за
наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО. Като се има предвид положеният
труд първа категория, то в случая относима е разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т.
1 КСО. Единственият мотив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО на административния орган е разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 НПОС. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС гласи, че лицата,
които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ
осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. По
разбирането на настоящия състав разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата не е
пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена
възраст съобразно изискванията на тази точка. Обратното би означавало, че
нормотворецът е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което
е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 3 КСО, държавното обществено
осигуряване да се осъществява въз основа на принципите на задължителност и
всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност
на осигурените лица.
В случая жалбоподателката отговаря на условията за
пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО. От събраните по делото
доказателства се установява, че оспорващата не отговаря на законовото изискване
за навършена възраст по чл. 69, ал. 2, във връзка с ал. 9 от КСО, която
за 2022 г. е 53 г. и 10 месеца, както е посочил административният орган. Г.Г.
обаче отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1,
във връзка с т. 2 от КСО, което, съгласно съдържанието на посочените разпоредби,
за 2022 г., за жените е възраст от 50 години, а жалбоподателката има навършени 51
години 02 месеца и 29 дни към датата на подаване на Заявлението. Разпоредбите на чл. 69
и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за
упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Те са еднакво
приложими с оглед на правните последици като норми от един и същ ранг. Това
означава, че при осъществяване на фактическия състав на една от тях или и на
двете, следва да се приложи по - благоприятната правна възможност за заявителя.
С оглед горното неправилно е било потвърдено
Разпореждането, с което е отказано отпускане на същата пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на тази хипотеза. Тълкуването и прилагането на
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен
характер за правата по чл. 69 и чл. 69б КСО, което в случая не е необходимо,
тъй като разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО са норми от закон с равнозначно
правно действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба.
Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган стигне до
заключение, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите
от по - висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 АПК.
По така
изложените съображения съдът намира, че жалбата на Г.Г. срещу Решение № 2/ 03.02.2023
год. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ
против Разпореждане № **********/ 28.11.2022 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Добрич, е основателна, поради което следва да бъдат отменени
Решението и потвърденото с него Разпореждане, с което е постановен отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.(В този смисъл: Р №
2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI отд. на
ВАС; Р № 2259 ОТ 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на ВАС и др.)
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да
бъде върната на административния орган за издаване на нов административен акт
при съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването
и прилагането на закона.
Основателна при този изход на спора е претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски. Такива
са доказани в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във
връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.Г.,***, Решение № 2/ 03.02.2023
г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, както и потвърденото с него
Разпореждане № **********/ 28.11.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Добрич.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Добрич за ново
произнасяне по подаденото от Г.И.Г.,*** - 24 - 1484/ 03.10.2022 г. при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***,
сума размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща съдебно – деловодни
разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: