РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Благоевград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101165 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от М. П. Ф. чрез адв. В.Г.,
съдебен адрес: гр. С. против С. ИВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., с която е
предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2587/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че ответникът С. ИВ. Т. е абонат на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с клиентски номер ********* и сключени договори, както следва: Договор за мобилни
услуги от дата 22.03.2013 г., за ползване на мобилен номер **********, новиран
многократно, с подписано допълнително споразумение на дата 20.07.2017 г. с избран
абонаментен план Тотал 30,99 лв. и срок на действие 24 месеца, до 20.07.2019 г. и Договор
за мобилни услуги от дата 28.01.2017 г., за ползване на мобилен номер *********, с избрана
абонаментна програма Интернет 10000, срок на действие 24 месеца, до 28.01.2019 г.
Твърди се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № *********. Сочи се, че за потребените от ответника услуги за периода
01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. ищцовото дружество е издало следните фактури: фактура №
*********/01.01.2019 г. за отчетен период на потребление 01.12.2018 г.- 31.12.2018 г. с
дължима стойност 186,05 лв., платима до 16.01.2019 г.; фактура № **********/01.021.2019 г.
за отчетен период на потребление 01.01.2019 г.- 31.01.2019 г. с дължима стойност 55,97 лв.,
платима до 16.02.2019 г.; фактура № **********/01.03.2019 г. за отчетен период на
потребление 01.02.2019 г.- 28.02.2019 г. с дължима стойност 55,97 лв., платима до 16.03.2019
г., или общо потребени и незаплатени мобилни услуги на обща стойност 297,99 лв.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника С. ИВ. Т., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 297,99 лв. - незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер *********, дължими за периода от
01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.
В отговора на исковата молба се оспорват предявения иск като неоснователен.
Оспорва се реалното предоставяне на мобилни услуги за периода от 01.12.2018 г. до
28.02.2019 г. Оспорват се представените фактури, като се твърди, че не носят подписа на
ответника.
Оспорва се изпълнението на задълженията на ищцовото дружество, като се твърди, че
същото е неизправна страна по договора.
По подробно изложени правни съображения се прави искане за отхвърляне на предявения
иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 2587/2020 г. на
РС-Благоевград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 910161/31.12.2020 г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 910161/31.12.2020 г. е
връчена на длъжника С. ИВ. Т. по реда на чл. 47 ГПК. Исковата молба е депозирана
в преклузивния месечен срок от уведомяването на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 9101612/31.12.2020 г., което обуславя допустимост на производството.
По същество на предявения иск, съдът намира следното:
В случая в исковата молба се твърди, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД срещу ответника С. ИВ. Т., произтичащо от дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги със сключен договорен абонамент от
дата 22.03.2013 г., за ползване на мобилен номер *********, с подписано към него
Допълнително споразумение от дата 20.07.2017 г.; от дата 28.01.2017 г., за ползване на
мобилен номер *********, като услугите, предоставяни по договора са фактурирани под
индивидуален/ни клиентски номер/а на абоната №*********, под който номер са издавани
месечните фактури.
Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже по реда на пълното и главно
доказване, процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК: наличие на изискуемо
и ликвидно задължение, като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба
твърдения- да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника са били налице валидни облигационни отношения по силата
на сключен конкретен договор за предоставяне на мобилни услуги; че са доставени мобилни
услуги на ответника по сключен договор за предоставяне на мобилни услуги; че е налице
2
неизпълнение на задължения от страна на ответника; размера на задълженията. По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането.
Във връзка с оспорване от страна на ответника на представените с исковата молба от ищеца
заверени копия на писмени доказателства, с определението по чл. 140 ГПК ищецът е
задължен до датата и часа на откритото съдебно заседание да представи оригиналите на
следните документи: оригинала на Договор за мобилни услуги от 22.03.2013 г., както и
всички допълнителни споразумения към него. С молба – становище от 04.02.2022 г.
пълномощникът на ищеца е заявил, че ще се ползва от всички представени по делото
писмени доказателства и е направил искане за продължаване на срока за представяне на
процесните договори за мобилни услуги в оригинал. С протоколно определение от
07.02.2022 г. срокът за представяне на оригиналите на процесните договори е продължен до
датата на следващото с.з. В следващото с.з., проведено на 18.04.2022 г., ищецът не е
представил оригиналите на процесните договори. С протоколно определение, постановено в
о.с.з., проведено на 18.04.2022 г. ищцовото дружество повторно е задължено да представи
оригиналите на процесните договори, като е указано на ищеца, че в случай на
непредставяне на оригиналите до датата на с.з., съдът ще изключи договора и
допълнителните споразумения от доказателствата по делото. До датата и часа на с.з. –
09.05.2022 г. ищцовото дружество не е представило оригиналите на изисканите документи.
С протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 09.05.2022 г., на основание
чл. 183 ГПК поради непредставяне на оригиналите, съдът е изключил от доказателствата по
делото представените от ищеца заверени копия на договор за мобилни услуги от дата
22.03.2013 г., както и всички допълнителни споразумения към него.
Съгласно чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен
и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Разпоредбата ясно
регламентира, че въпреки представения по делото заверен от страната препис от документа,
при поискване тя е длъжна да го представи в оригинал или официално заверен препис, в
противен случай същият се изключва от доказателствата по делото. Ищецът в указания срок
не е представил оригиналите на поисканите документи, както и не е представил официално
заверен препис на същите. Същевременно ищецът не е изложил твърдения за наличието на
уважителни причини за непредставянето на документите, поради което за съда не е
възникнало задължение за даването на указания за ангажиране на други доказателства.
Предвид непредставянето на оригинали от приложените към исковата молба писмени
доказателства, то представените преписи от същите се изключват от доказателствата по
делото, на осн. чл. 183, изр. 2 ГПК. С оглед това изключване, по делото липсват писмени
доказателства, които да установяват съществуването на вземанията на ищеца срещу
ответника, за които по ч.гр.д. № 2587/2020 г. на РС-Благоевград е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 910161/31.12.2020 г.
По горните мотиви, съдът прави извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
В производството по делото ответникът е представляван от особен представител на
разноски на ищеца. С оглед оказаното процесуално представителство от адв. Ил. К. Д. Н. на
ответника по делото, на адв. Д. Н. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на
300,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
(настоящо наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от М. П. Ф. чрез адв. В.Г., съдебен адрес: гр. С. против С. ИВ. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б. иск за признаване за установено в правоотношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2587/2020 г. по описа на
Районен съд- Благоевград, а именно: сумата в размер на 297,99 лева (двеста деветдесет и
седем лева и деветдесет и девет стотинки) - главница, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги с абонатен № *********, дължими за периода 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК (15.12.2020 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
Да се изплати на особения представител на ответника С. ИВ. Т. - адвокат Ил. К. Д. Н. към
Адвокатска колегия – Благоевград, възнаграждение в размер на 300,00 лв., внесено от ищеца
с платежен документ от 28.09.2021 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4